Р Е Ш Е Н И Е
260132/15.3.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на първи
март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2462/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от С.Д.М. ***, против Й. Р. М. ***, в която са предявени, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване конститутивен иск, с
правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между
страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след
сключването му, както и небрачни искове: 1/с правно основание чл. 56, ал. 1 СК -
за предоставяне ползването на семейното жилище в гр. Банкя, ул. „***“ № 19 на
ответника; 2/с правно основание чл. 53 СК - за запазване на
брачното фамилно име на ищцата: „М.”.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответника сключили брак на 14.05.1987 г. в гр. Шумен, като от брака имат три
деца, които към момента са пълнолетни. В първите години след брака отношенията
им били добри, но с течение на времето охладнели един към друг и се отчуждили.
Така през 2012 г. ищцата напуснала семейното жилище, в което живеели под наем в
гр. Банкя и заминала за Кралство Великобритания, където се установила и в
момента продължава да живее и работи. Твърди, че от тогава са разделени с
ответника. Намира бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съдът да
постанови решение, с което да прекрати брака им без произнасяне на вината. Не
се противопоставя семейното жилище, което е напуснала да бъде предоставено на
ответника. Моли да бъде запазено брачното й фамилно име.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът, уведомен
чрез свои близки със задължение да предадат, не подава писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния
си представител поддържа исковата молба. Ответника не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 14.05.1987 г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № ***, от длъжностното лице по гражданско състояние в Община
Шумен. От брака си имат три пълнолетни деца – Д. Й.М., Д. Й.М. и Л. Й. Раим. От ангажираните по делото гласни доказателства
посредством разпит на свидетеля Стоян Обретенов – родственик на ищцата, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, с
оглед евентуална заинтересованост от изхода на делото, се установява, че
страните повече от 7-8 години са разделени и не поддържат контакти. Ищцата
живеела в Лондон. Ответникът също бил в чужбина, но не знае къде точно. От три години
ищцата съжителствала с друг мъж.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
От показанията на разпитания свидетел се установява,
че от 7-8 години страните не живеят съвместно, като след раздялата им всеки
живее отделно в чужбина. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно
основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не
всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не малка давност,
през което време бракът им е съществувал само формално. През този период
съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо
домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план
е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия. През този
период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за
съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са
прекъснати и те са отчуждени един от друг. Изхождайки от установената по делото
фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание, това би било вредно, за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. В хода на процеса ищцата изразява желание
съдът да не се произнася по вината, а ответникът не взема отношение, поради
което не е необходимо съдът да изследва този въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете за ползването на семейното
жилище, за издръжката между съпрузите и за фамилното име.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
между страните-елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Ищцата
твърди, че страните са напуснали семейното жилище, поради което съдът не следва
да се произнася.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с
което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно
произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение, на която по
безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела
фамилното име на мъжа, е поискано запазване на брачното фамилно име, от което
следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да носи брачното
си фамилно име.
Относно разноските.
Предвид изхода на спора и липсата на искане от ищеца
за присъждане на реализираните от нея разноски по делото, обуславя същите да се
възложат в тежест на всяка от страните така, както са ги извършили.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 50 лв., която следва да бъде платена от ответника, след приспадане на
първоначално внесената такса от ищцата в размер на 25 лв., на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между С.Д.М., с ЕГН **********
и адрес: ***, и Й. Р. М., с ЕГН ********** и адрес: ***, сключен на 14.05.1987
г. пред длъжностното лице по гражданско състояние на Община Шумен, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***, на основание чл. 49, ал.
1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да
носи брачното си фамилно име „М.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда Й. Р. М., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК както и 5.00 лева такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия:……………….