М О Т И В И към
присъда № 15 от 20.09.2017г. по
нохд № 249/2017г.
по описа на Окръжен съд-гр.***
Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура – гр.***. Същият е изготвен след запознаване с материалите от досъдебно производство № 151/2016г. по
описа на ОД на МВР– гр.***. С този обвинителен акт е повдигнато обвинение на Г.В.К. с ЕГН**********
за извършени от
него престъпления по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 196,
ал.1, т.1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на съкратеното
съдебно следствие в алтернативата по чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. След разясняване
на правата му за предварително изслушване съгласно чл. 372, ал. 1 от НПК, подсъдимият заяви, че желае
предварително изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК, твърдейки, че признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът като
намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратеното
съдебно следствие, като след изслушване самопризнанието на подсъдимия,
констатира, че същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Преди даване ход на съдебното
следствие пострадалият С.А.И. предяви граждански иск срещу подсъдимия за
имуществени вреди в размер на 250 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието по чл. 249, ал.1 от НК до окончателното изплащане на сумата,
както и предяви граждански иск за сумата от 350 лв, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието по чл. 196, ал. 1 от НК до окончателното
изплащане на сумата. Пострадалата Б.И.Д. предяви граждански иск срещу
подсъдимия за имуществени вреди в размер на 200 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието по чл. 249, ал. 1 от НК. При наличие на
предпоставките за това, предявените граждански искове бяха допуснати за
съвместно разглеждане в процеса, а С.А.И. и Б.И.Д. бяха конституирани като
граждански ищци.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.*** поддържа обвинението, изложи становище за неговата
доказаност. Пледира за признаване на К. за виновен и налагане на наказание „лишаване от свобода” за
срок от три години за престъплението по
чл. 249, ал. 1 от НК, което да бъде редуцирано с една трета съобразно правилата
на чл. 58а от НК и да не бъде налагано наказание „глоба”. По отношение на престъплението
по чл. 196, ал. 1 от НК предлага наказание „лишаване от свобода” за срок от три
години години, което да бъде редуцирано съгласно правилата на чл. 58а от НК.
Прокурорът пледира и за определяне на
общо най-тежко наказание за двете престъпления, както и предлага да се уважат
гражданските искове.
Подсъдимият К.
се явява лично и със служебен защитник. К. се признава за виновен, а също
признава и фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт.
Защитникът пледира
за определяне на наказание „лишаване от свобода” в минималния предвиден в
закона размер.
Гражданските
ищци настояват за уважаване на гражданските искове в размерите, в които са
предявени.
***кият
окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства, намери следната
фактическа обстановка :
Гражданският
ищец И. стопанисвал магазин за промишлени стоки, находящ се в Кооперативния
пазар – гр.***. На 15.10.2016г. около
08,30 часа И. отворил магазина, като малко след това там влязъл подс.К.. Последният
поискал да закупи газов котлон. И. започнал да опакова котлона, като през това
време бил с гръб към подсъдимия. След като стоката била опакована, подс.К.
заявил, че ще отиде до съседния магазин, след което ще се върне да вземе котлона. Минало около половин час, но подсъдимият не
се появил. Тогава св.И. се досетил, че портфейлът му се намира в чанта, окачена
до входната врата на магазина. Потърсил портфейла си, но не го открил. В портфейла били личните му документи, 300 лв
и две дебитни карти, издадени от „Банка ***” ЕАД, едната на негово име, другата
на името на съпругата му. На всяка от двете дебитни карти имало залепен стикер с
изписан на него ПИН код. Установявайки, че портфейла с двете карти е откраднат,
св.И. посетил клон на „Банка ***” ЕАД в гр.***, където му било обяснено, че и с
двете карти са извършени транзакции, като общата изтеглена сума е 350 лв. Съответно
от карта № 4870020137812704 със статус „Lost card” и титуляр св.Б.И. за периода от
09,15 часа до 09,17 часа на 15.10.2016г. била изтеглена сума 140 лв, като били
извършени три успешни транзакции на АТМ, собственост на „***” АД , инсталиран в
клон на банката, находящ се в гр.***, бул.”***” № 25. Транзакциите били извършени
с оригиналната банкова карта и чрез коректно въведен и верифициран ПИН. А с банкова
карта със статус „Lost card” с № *** с титуляр св.С.И.
на същото АТМ подс.К. бил извършил две успешни транзакции за периода от 09,20
часа до 09,21 часа на 15.10.2016г., и изтеглил
сума в общ размер на 210 лв.
От
заключението по назначената и изготвена комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза се установява, че на изследваните файлове, съдържащи записи от
охранителната камера на горецитираното АТМ устройство и от охранителната камера
на Кооперативен пазар – гр.***, е било заснето лицето Г.В.К..
От заключението
по назначената и изготвена оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетия
от св.И. портфейл е 10 лв.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, то
се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
които съдът съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК директно може да
ползва. В подкрепа на самопризнанието на подсъдимия са показанията на
разпитаните свидетели, заключенията по изготвените експертиза, писмените
документи, справки, и др.
При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички
релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка
съгласно чл. 14 от НПК съдът прие, че подсъдимият с действията си е осъществил
от обективна и субективна страна и при
условията на реална съвкупност: І. състава на престъплението визирано в чл. 249, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, тъй като в условията на продължавано престъпление на 15.10.2016г. в
гр. *** за времето от 09:15 часа до 09:21 часа извършил следните деяния: 1. На
15.10.2016г. в гр. ***, използвал платежен инструмент банкова карта със статус
„Lost
card” с № 4870020137812704, обслужваща
разплащателна сметка с IBAN ***, към
банка „***” ЕАД, с титуляр Б.Д.И. ***, без нейно съгласие изтеглил от АТМ,
собственост на „***” ЕАД, находящ се в гр. ***, бул. „***” № 25 следните суми:-
в 09:15 часа изтеглил пари в размер на 10,00 лева; в 09:16 часа изтеглил пари в
размер на 100,00 лева; в 09:17 часа
изтеглил пари в размер на 30,00 лева, като общата стойност на изтеглените пари
от банковата сметка на И. е в размер на 140,00 лева. 2. На 15.10.2016г. в гр. ***, използвал платежен
инструмент – банкова карта със статус „Lost card” с № ***, обслужваща разплащателна сметка с IBAN ***, към банка „***” ЕАД с титуляр С.А.И. ***, без негово
съгласие изтеглил от АТМ, собственост на „***” ЕАД, находящ се в гр. ***, бул.
„***” №25 следните суми: в 09:20 часа изтеглил пари в размер на 200,00 лева; в 09:21 часа изтеглил пари в размер на 10,00 лева,
като общия размер на изтеглените пари от банковата сметка на И. са в размер на
210,00 лева и извършените деяния не съставляват по-тежко престъпление.
Стореното от подс.К. притежава характеристиките и на продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са налице няколко деяния,
осъществяващи един и същи състав на едно и също престъпление- това по чл. 249,
ал. 1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо деяние от
обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващите. ІІ. състава
на престъплението по чл. 196, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, тъй
като на 15.10.2016г. в гр. ***, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи: 1 брой мъжко портмоне на стойност 10,00 лева и пари в размер на 300,00
лева, всичко на обща стойност 310,00 лева от владението на С.А.И. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна
и двете престъпления са извършени от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянията, предвиждал е обществено опасните им последици и е искал
настъпването им.
Съгласно нормата на чл. 373, ал. 2
от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.
2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, то съдът е длъжен да определи наказанието на
подсъдимия за извършените от него престъпления съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 58а от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.
249, ал. 1 от НК предвиденото наказание е „лишаване от свобода” от две до осем
години, както и „глоба” до двойния размер на получената сума. Предвид приложението на чл. 58а,
ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК
съдът определи наказание от три години „лишаване от свобода”, което редуцира с
една трета и наложи за изтърпяване наказание в размер на две години „лишаване
от свобода”, което на основание
чл. 57, ал.1 ,т.2 ,б.”б” от ЗИНЗС постанови да бъде търпяно при първоначален
строг режим, както и наложи наказание „глоба” в размер на 100 лв. За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 196, ал. 1,т.1 във вр. с чл. 194,
ал.1 от НК предвиденото наказание е
„лишаване от свобода” от две до десет години. Предвид приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК съдът определи
наказание от три години „лишаване от свобода”, което редуцира с една трета и
наложи за изтърпяване наказание в размер на две години „лишаване от свобода”,
което на оснавание чл. 57, ал.1 ,т.2 ,б.”б” от ЗИНЗС постанови да бъде търпяно
при първоначален строг режим.
За да определи наказанията съдът взе предвид следното:
подсъдимият К. е на 45 години, българин,
български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление, както и
направените от подсъдимия
самопризнания, не само за да се ползва от процедурата на глава 27 от НПК, но
още в хода на досъдебното производство, които самопризнания в известна степен са
допринесли за разкриване на обективната истина. Като
отегчаващи обстоятелства съдът прецени наличието на голям брой минали осъждания, включително и такава свързани с ефективно изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода”, лошите характеристични данни, наличните неприключили други наказателни производства. Касае за подсъдим, който зачита в критично ниска степен чуждото
пространство, права и собственост,
показател за което е лекотата, с която е решил да ги засегне. Тези
обстоятелства се възприемат
от съда като данни, разкриващи в
негативна светлина личността
на дееца и като
отегчаващо за неговата
отговорност обстоятелство. Или
имайки предвид изложеното, съдът приема, че констатираните смекчаващи вината
обстоятелства не са нито многобройни, нито пък някое от тях се явява
изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, поради което и липсват основания за прилагането на тази
норма.
Глобата
от 100 лв в определен минимален размер, предвиден в закона съдът наложи на
основание чл. 47 и чл. 54 от НК съобразявайки се с имотното състояние на
подсъдимия – не работи,
декларирал, че не притежава недвижими
имоти и МПС, баща на две деца.
Поради това, че двете
извършени от подс.К. престъпления са реализирани в условията на реална
съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, т.е. преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да било от тях, съдът определи за изтърпяване
най-тежкото наказание от двете, а именно: наказанието „лишаване от свобода” за
срок от две години, което съобразно правилото на чл. 57, ал.1 ,т. 2 ,б.”б” от ЗИНЗС постанови да бъде търпяно при първоначален строг режим.. На основание чл.
23, ал. 3 от НК съдът постанови изцяло присъединяване към така определеното
общо наказание, на наказанието „глоба” в размер на 100 лв.
Така индивидуализираните наказания
съдът намира, че съответстват изцяло на тежестта на престъпленията, обществената опасност на извършителя и ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК.
По
гражданският иск:
Съдът
счете, че предявените от С.А.И. и Б.Д.И. граждански
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
претърпени от тях имуществени вреди са доказани. Налице са
предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на подс.К.–виновно и противоправно поведение, причинени вреди и
причинна връзка между тях. При определяне размера на обезщетението и с оглед
принципа за справедливост, прокламиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за претърпените от С.А.И. имуществени увреди от
деянието по чл. 249, ал.1 от НК в размер на 210лв, сума дължима
от подс.К. ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска
в останалата част до предявения размер от 250 лв като недоказан. Съдът определи обезщетение за
претърпените от С.А.И. имуществени увреди от деянието по чл. 196, ал.1 от НК в
размер на 310лв, сума дължима
от подс.Кастадинов ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърли иска в останалата част до предявения размер от 350 лв като
недоказан. Съдът определи обезщетение за претърпените от Б.Д.И. имуществени
увреди от деянието по чл. 249, ал. 1 от НК в размер на 140лв, сума дължима
от подс.К. ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърли иска в останалата част до предявения размер от 200 лв като
недоказан.
В тежест на подсъдимият и съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК се
възложиха да заплати сторените по делото разноски: по сметка на ОД на МВР- гр.*** сума в размер на 233,89 лв
и 150 лв по сметка на ОС –гр.***, представляващи държавна такса върху размера
на уважените граждански искове.
Веществените доказателства-2 броя дискове: от охранителна камера на
„Кооперативен пазар” – *** и от АТМ устройство на „***” АД, приложени на
задната корица на досъдебното производство, съдът постанови да се унищожат след
влизане на присъдата в сила.
Предвид изложените съображения , съдът постанови присъдата си .
СЪДИЯ: