№ 3431
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510069 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. С. К.-В., пълномощник на ищеца С. А. В., с която
се обжалва решение на първоинстанционния съд № 20108586 от 29. 04. 2021г. по гр. д. №
31654/2020г. на Софийски районен съд, II ГО, 79 състав в частта, с която е отхвърлен искът
на С. В. за неплатено допълнително трудово възнаграждение за разликата над уважения
размер от 58,72 лв. до пълния предявен размер от 3 412,01 лв., или за размера от 3 353,29 лв.,
и за периода от 18.06.2018г. до 30.06.2019г. и от 27.05.2020г. до 31.05.2020г.; иска за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за разликата над уважения размер от
1 207,20 лв. до пълния предявен размер от 2 280 лв., или за размера от 1 072,80 лв., и за
периода от 18.06.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.01.2020г. до 27.05.2020г., както и иска за
лихва за забава върху задължението за трудово възнаграждение за разликата над уважения
общ размер от 204,99 лв. до пълния предявен размер от 492,94 лв., или за размера от 287,95
лв. и за периода от 06.07.2018г. до 05.08.2019г. /по отношение на главната претенция за
неплатено допълнително трудово възнаградждение /. Счита, че решението в обжалваните му
части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да се уважат в пълен размер
претенциите по чл. 128, т. 2 КТ за присъждане на дължимото допълнително трудово
възнаграждение за целия процесен период, по чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане на дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за целия процесен период и съответно
иска по чл 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 128, т. 2 КТ за лихва за забава върху задължението за
основно и допълнително трудово възнаграждение за целия процесен период. Моли да му се
присъдят разноски и за двете съдебни инстанции.
Депозиран е отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК на 29. 06. 2021г., с който се моли да
се остави без уважение въззивната жалба на ищеца като неоснователна и необоснована и да
се остави обжалваното съдебно решение в сила в тази му част.
Постъпила е и въззивна жалба от „С-П.Х.“ ЕООД, с която се обжалва решение на
1
първоинстанционния съд № 20108586 от 29. 04. 2021г. по гр. д. № 31654/2020г. на Софийски
районен съд, II ГО, 79 състав в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на С. А. В.
сумата от 4 457,84 лв., представляваща неплатено основно трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2020 г. до 26.05.2020 г. и 58,72 лв., представляваща неплатено
допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2020 г.; на
основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 1 207,20 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.; на
основание чл. 221, ал. 1 КТ, сумата от 3 600 лв.,представляваща обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2020 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от общо 204,99 лв. Представя
писмени доказателства по чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК. Моли да бъде отменено Решение №
20108586 от 29.04.2021г. по др. д. № 31654/2020г. II ГО, 79 състав по описа на СРС в
обжалваната част като незаконосъобразно и неправилно и моли да бъде отменено. Моли да
му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Депозиран е отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК на 04. 08. 2021г., с който се моли да
се остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и необоснована и да се остави
обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
Постановено е разпореждане на съда от 13. 08. 2021г., с което е оставено без
уважение искането за събиране на доказателства във въззивното производство, тъй като не
са налице предпоставките за това, както и предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК. Със
същото делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С искова молба от 16. 07. 2020г. С. А. В. е предявил срещу „С-П.Х.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Няма спор между страните относно наличието на съществувало между тях трудово
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор № 318 от
18.06.2018 г., в рамките на което ищецът С. А. В. е заемал длъжността „технически
ръководител“ с място на работа: обект „Реконструкция канализационна мрежа – гр. Бухара,
Узбекистан. Не се спори, също така, че с клаузата на чл. 5 от договора, страните са
уговорили основно трудово възнаграждение в размер на 1 200 лв., както и допълнително
такова от 0,6 % за всяка зачетена година професионален опит. В чл. 7 е предвидено, че
възнагражденията са платими до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят,
а съгласно чл. 8 работникът има право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първо инстанционния съд фактическа обстановка.
В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение с две въззивни жалби от двете страни е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и
правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите му
2
съображения, обосноваващи окончателен извод за не основателност на предявените от
ищеца срещу ответника обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание
чл. 272 от ГПК препраща към тях, защото са съобразени с доказателствата по делото и са
постановени при правилно приложение на материалния закон. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с
доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Подадената от адв. С. К.-В., пълномощник на ищеца С. А. В. жалба, с която се
обжалва решение на първоинстанционния съд № 20108586 от 29. 04. 2021г. по гр. д. №
31654/2020г. на Софийски районен съд, II ГО, 79 състав, следва да се остави без уважение
като неоснователна и необоснована. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че
допълнително трудово възнаграждение за зачетена година професионален опит, се дължи,
ако и доколкото е уговорено в трудовия договор и съответно работникът е изпълнявал
същата длъжност в конкретното предприятие.
Подадената от „С-П.Х.“ ЕООД въззивна жалба се явява неоснователна и недоказана,
тъй като първоинстанционният съд правилно е възприел гласните доказателства чрез разпит
на Г.И. Г. и Е.Б.Г., които съдът възприема като еднопосочни, непротиворечиви и
отразяващи непосредствените им впечатления. Съдът възприема разказаното от свидетелите,
доколкото същите способстват за изясняването на релевантни за спора факти във връзка с
възлагането на съответната работа и изпълнението от ищеца на обекта, където е било
мястото му на работа. Съдът правилно е възприел, че от страна на „С-П.Х.“ ЕООД не само
не са ангажирани доказателства за оборване на презумцията по чл. 8, ал. 2 КТ, но
релевираните от него възражения в тази насока са опровергани въз основа на проведеното от
ищеца С. В. насрещно доказване в процеса. Ето защо, съдът прави правилен извод, че
съобразно разпределената му доказателствена тежест, от страна на последния е установено
наличието на валидно възникнало считано от 18.06.2018 г. трудово правоотношение между
страните, елемент от съдържанието на което е вземането му за месечното трудово
възнаграждение, както и фактът на полагане на труд съобразно уговореното при ответника,
при което за последния е възникнало насрещното задължение за паричното му възмездяване.
Действително, в тежест на ответника, като работодател е да установи по пътя на
пълно обратно доказване, че служителят не е изпълнявал задълженията си добросъвестно.
Добросъвестността се предполага, поради което, страната, която я оборва, носи тежестта на
доказване.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивните жалби на „С-П.Х.“ ЕООД и адв. С. К.-В., пълномощник на
ищеца С. А. В. следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а обжалваното
решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При така установеното от фактическа и правна страна, при наличието въззивните
жалби на „С-П.Х.“ ЕООД и адв. С. К.-В., пълномощник на ищеца С. А. В., разноски за
въззивното производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г. О., II-Г състав,
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение на първоинстанционния съд от 29. 04. 2021г., постановено
по гр. д. № 31654/2020г. на СРС II ГО 79 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4