РЕШЕНИЕ
№ 1024
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330201283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4283041 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на В. Й. Я., с ЕГН ********** от ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400 / четиристотин / лв. за
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят Я. чрез своя повереник моли Съда да отмени
наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно
заседание.
Въззиваемата страна- ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира
разноски.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 03.12.2020г. около 08.30ч жалб.Я. управлявал МПС, а именно
товарен автомобил Ленд Роувър, модел Рейндж Роувър с рег. № ** по
републикански път клас ІІ, № 64. При км 50+400метра в посока от с.Труд към
гр.Пловдив скоростта му била 103 км/ч при ограничение за движение с
нарочен знак В-26 за скорост до 60 км/ч. Горното било заснето с мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 монтирана в служебен автомобил.
Ленд Роувърът бил собственост на юридическо лице, чийто управител бил
жалбоподателят. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на
разглеждане в настоящото дело и връчен на последния.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. На
следващо място приложени са надлежни доказателства за годността на
техническото средство, както и протокол за използването му по чл.10 от
Наредбата, включително снимка на разположението на уреда, макар в
полицейския автомобил. Ето защо за настоящата инстанция няма съмнение
досежно съставомерноста на нарушението за скорост. Посочения протокол
изрично сочи, че участъка на контрол е извън населено място, а техническото
средство е било на 400 метра от знака В-26.
По фактите жалбоподателя практически не спори като твърди, че в
случая е налице нарушение по приложението на закона, тъй като ал.2 и ал.1
на чл.21 ЗДвП са взаимно изключващи се. Това становище не се споделя от
настоящата инстанция. Всъщност нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП въвежда
изискуеми скорости за различните категории МПС според вида на пътя,
докато отклонението от тези стойности се извършва с пътен знак. В
процесния казус с нарочен знак В-26 е било въведено ограничение от 60 км/ч,
което не е спазено от жалбоподателя и резонно е да понесе отговорността за
това. В този смисъл нарушението е правилно подведено под нормата на ал.2,
във вр. с ал.1 на чл.21 ЗДвП.
Не е основателно възражението, че фишът бил издаден в нарушение на
чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя.
2
Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала
фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в
законодателството не са от компетенциите на съда, който не е
нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по
законодателен път. В електронния фиш са ясно посочени три имена, адрес и
ЕГН на жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. На следващо място
по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от
изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни
възраженията в тази насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че
нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и
съответен толеранс при измерването.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за превишение от 43 км/ч. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-
висока – 106 км/ч и превишение 46 км/ч, но това с нищо не нарушава правата
на жалбоподателя. Нарушението на чл.21, ал.2, вр с ал.1 ЗДвП се изразило в
неспазване на отклонението от общите правила на последната норма, която
регламентира скорости на движение според типа МПС и пътя на, който се
намира. Именно различието в специално поставен знак „В-26“ субсумира
нарушението като такова на ал.2 на чл.21, вр с ал.1 от нея. С оглед
потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив следва
да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на
основание чл.63, ал.3 ЗАНН като е направено своевременно искане.
Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за съответно на
извършеното по делото.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4283041 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на В. Й. Я., с ЕГН ********** от ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400 / четиристотин / лв. за
3
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Й. Я., с ЕГН ********** от ** да заплати на ОДМВР
Пловдив сумата от 80 лева разноски пред настоящата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4