Р Е Ш Е Н И Е
№……………./…………………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на 15 октомври 2020 г., в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор
Силвиян Иванов от Окръжна прокуратура - Варна, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно
административно-наказателно дело № 1775 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Аднинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ПРОГРЕС 99“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Добрич, представлявано от управителя Л.С.Д., срещу решение №
180/12.06.2020 година на Районен съд – гр. Добрич, постановено по н.а.х.д. №
1554 по описа на същия съд за 2019 година, с което наказателно постановление /НП/ № 08-000990/432 от 17.09.2018 година, издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Добрич е изменено в частта на
дадената в НП правна квалификация на деянието като същото е преквалифицирано от
нарушение на чл.7, ал.2 във вр. с ал.3 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ като нарушение по чл.75а, ал.2
от същия закон. Въззивното решение се оспорва като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл.348, т.1 и
т.2 от НПК във вр. с чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че в оспореното решение
съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил нито едно от възраженията на
санкционираното търговско дружество и е преквалифицирал деянието и основанието за издаване на
наказателното постановление, с което е подменил волята на
административно-наказващия орган. Сочи се, че разпоредбата на чл.84 от ЗАНН не
дава основание за приложение по препращане на разпоредбите на чл.334, т. във
вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК, което е направено в обжалваното решение. Наведени
са твърдения за липсата на задължителни реквизити в съдържанието на оспореното
НП – не е посочена датата на извършване на описаното нарушение; не са
коментирани и всички съставомерни белези на деянието, за извършване на което е
ангажирана отговорността на дружеството. Изтъква, че е налице хипотезата по
чл.8 ал.2 т.1 от ЗТМТМ, по силата на чиято разпоредба лицата с български
произход /какъвто се твърди, че има П.К. / имат право на достъп до пазара на труда в
България до получаване на разрешение за постоянно пребиваване. Подчертава се,
че наказаното дружество е имало сключен и регистриран трудов договор с работника
П.К. . В заключение се иска от
касационната инстанция да отмени решението на РС – гр. Добрич и вместо него да
постанови друго, с което изцяло да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание дружеството-касатор „ПРОГРЕС 99“ ЕООД се представлява от процесуален
представител – адв. Ю. М., който поддържа касационната жалба. Претендира присъждане
на разноски в полза на касатора.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр.Добрич, редовно призована за съдебно заседание, за нея
представител не се явява, не изразява становище по съществото на правния спор.
Участващият в съдебно заседание
представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната жалба, с която е сезирана
настоящата съдебна инстанция, е предявена срещу подлежащ на касационен контрол
съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок
за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за
изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 17.06.2020 г., а
касационната жалба е депозирана в деловодството на въззивната инстанция на
29.06.2020 година, видно от поставения върху оригинала печат на съда. От
изложеното следва извод, че жалбата е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по естеството на изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
Административно-наказателната отговорност на
„ПРОГРЕС 99“ ЕООД е била ангажирана за това, че при извършена на 19.06.2018 г.,
около 16,40 часа, проверка на строителен обект „Саниране на многофамилна
жилищна сграда“ с адрес: гр. **, изпълняван от „ПРОГРЕС 99“ ЕООД, е установено,
че на обекта полага труд в полза на строителя лицето П.К. – гражданин на Република Украйна, който има
сключен и регистриран в ТД на НАП – Варна трудов договор от 30.05.2028 година,
но липсва подадено от работодателя заявление по чл.40 ал.1 от ЗТМТМ до Агенцията по заетостта за
разрешаване на посоченото лице на достъп до пазара на труда в Република
България. В обжалваното НП е посочено,
че с описаното деяние работодателят „ПРОГРЕС 99“ ЕООД е
нарушил разпоредбата на чл.7, ал.2 във
вр. с ал.3 от ЗТМТМ. Предвид това и на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ на търговското дружество – работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
При новото разглеждане на делото съдът е
изпълнил указанията на касационната инстанция като с постановеното решение е преквалифицирал
противоправното деяние в посочения от АС – Добрич смисъл от такова по чл.7 ал.2
във връзка с ал.3 от ЗТМТМ в нарушение по чл.75а ал.2 от същия закон. Настоящата
касационна инстанция намира това преквалифициране за процесуално нарушение,
което в случая не е съществено, тъй като не променя крайния правен резултат
относно безспорно установения факт на извършване на нарушението, за което
дружеството е санкционирано. И самата санкционна норма съдържа правило за
поведение.
Не се спори от страните, че по време на
проверката лицето П.К. /гражданин на
република Украйна/ е полагал труд на посочения строителен обект в гр. Добрич в
полза на санкционираното дружество „ПРОГРЕС 99“ ЕООД
въз основа на сключен трудов договор в предписаната от закона писмена форма с №
259/ 30.05.2018 година, който е бил регистриран в НАП, видно от представената
справка за приети уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда. Административно-наказателната
отговорност на дружеството не е ангажирана за извършено нарушение на чл.62,
ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, а за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, за което не е достатъчно
наличието на регистриран писмен трудов договор. Текстът на приложената санкционна норма гласи, че наказанието
по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец
предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на
трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Към административно-наказателната преписка
е приложено писмо рег. № 10-00-4874 #1/25.07.2018г. от Агенцията по заетостта, от което е видно,
че от „ПРОГРЕС 99“ ЕООД в качеството на работодател не е подавано до Агенцията заявление
по чл.40 ал.1 от ЗТМТМ за разрешаване на достъп до трудовия пазар в Република
България по отношение на украинския
гражданин П.К. . Разрешение за достъп до
трудовия пазар е необходимо, както за
самия работник по реда на чл.7 и чл.8 ал.2 от ЗТМТМ, така и за работодателя,
приемащ на работа гражданин на трета
държава по чл.40 ал.1 от ЗТМТМ. Нормата на чл.8 ал.3 от ЗТМТМ дава право на
лицата – граждани на трети държави и от български произход да упражняват заетост без разрешение по чл.
7, ал. 3 от същия закон, но след
регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред на
чл.30а от Правилника за прилагане на
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, която се извършва чрез заверка
на декларацията от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта в 10-дневен
срок от датата на подаването ѝ. Действително, разпоредбата на чл.8 ал.2
т.1 от ЗТМТМ дава право на достъп до пазара на труда на основание извън
посочените в ал. 1 на същата разпоредба да получат работници – граждани на трети
държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато
са лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно
пребиваване, но и в такава ситуация е
валидно изискването към работодателите
по отношение на тези лица да подадат
декларация по чл.30а от ППЗТМТМ.
Отделно от това не са налични категорични доказателства
за българския произход на наетия работник, освен справка от Държавна агенция за
българите в чужбина от 12.02.2019г., в
която е посочено, че П.М. К. е подал заявление за получаване на удостоверение
за български произход, но към датата на справката няма издадено такова. Дори и да се приеме, че лицето е от български
произход, по делото няма доказателства „ПРОГРЕС 99“ ЕООД да е подавало декларация по
чл.30а от ППЗТМТМ за заверка в Агенцията по заетостта във връзка с наемането
му, каквато се изисква за достъп до пазара на труда за чуждестранни граждани с
български произход.
Декларация за това лице е подадена от
фирма „Е.Е.С. “ ЕООД за осъществяване на краткосрочна заетост, без разрешение
за работа на основание чл.9, ал.3 от ЗТМТМ, чиято разпоредба не е свързана с наемане на граждани на друга
държава, които са от български произход. На същата фирма е разрешено да ползва
работната сила на П.К. и на още 15
граждани на Република Украйна за периода от 30.04.2018 година до 28.07.2018 година.
Към доказателствата по АНП, а и в хода на въззивното производство не са представени такива, от които да е видно,
че санкционираният работодател „ПРОГРЕС 99“ ЕООД е правоприемник на „Е.Е.С. “
ЕООД, за да може да се възползва от
регистрираната по чл.31 от ЗТМТМ декларация в Агенцията по заетостта декларация.
Следва да се уточни, че съгласно ал.3 на чл.31 от ЗТМТМ решението по ал. 1 дава
право на работник – гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на
територията на Република България само за конкретно приемащо предприятие.
Неоснователно е оплакването на касатора,
че нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на извършване на административното
нарушение. Видно от тяхното съдържание, датата на извършване на нарушението е
19.06.2018г., а датата на установяването му е 29.06.2018г.
Наложената на основание чл.75а ал.2 от
ЗТМТМ имуществена санкция е в минималния размер от 2000 лева, поради което не
може да бъде намалена от съда.
Изложеното насочва към заключението, че не
са налице основания за отменя на обжалваното съдебно решение и същото следва да
бъде оставено в сила. От страна на ответника не е поискано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По горните съображения на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Шести касационен
състав на Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180/12.06.2020
година на Районен съд – гр. Добрич, постановено по н.а.х.д. № 1554 по описа за
2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.