Р Е Ш Е Н И Е
№І- 105 24.10.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в открито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №938 по
описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба от „АДВАНСД КУОЛИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД против Решение
№ 65/11.03.2019г., постановено по гр.д.№ 689/2018г. по описа на РС-Несебър,
с което е прието за установено по иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД
срещу въззивния ответник, че същият
дължи на ищцовото дружество парични суми, представляващи стойността на
доставена, отведена и пречистена вода по
фактури и периоди, посочени в обжалваното решение и които суми са присъдени със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
419/2018г. по описа на РС-Несебър; присъдени са разноски.
Във въззивната жалба „АДВАНСД
КУОЛИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД твърди,че обжалваното
решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Изложени
са съображения за неоснователността на иска и твърдения за надвнесени от
въззивното дружество суми; по-нататък във
въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд игнорирал приложени към делото платежни
документи,както и че поради непредставяне на ОУ от въззиваемото дружество не
можело да се направят изводи за изпълнение на задължения по Наредбата във вр. с
чл. 193 от ЗВ и ЗРУ и неправилно районният съд посочил, че от интернет-страницата
на дружеството били видни същите Общи условия, с което бил нарушен принципа за
равнопоставеност на страните по делото, в която насока се изтъкват доводи и
съдебна практика. Въззивникът обсъжда изслушаната от съда ССЕ , навежда доводи
за недоказаност на установителния иск по чл.422 ГПК; сочи, че ССЕ била
изготвена въз основа единствено на
данните и записванията в счетоводството
на ВиК-дружеството и била оспорена
своевременно от въззивника-ответник пред
районния съд. Моли отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивното дружество не се
представлява; постъпили са писмени бележки , с които моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете, както и за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Постъпил е писмен отговор по
въззивната жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Златева, в който отговор се твърди, че възражението на въззивника за
надплатени суми било неясно; в цитираните от въззивника платежни документи били
посочени основанията за плащане, като не фигурирало заплащане на парични
задължения по процесна фактура; изложени са подробни доводи по всяко от твърденията
във въззивната жалба, като е обсъдено заключението на инж. Доневски по изслушаната пред районния съд експертиза.
Сочи се, че тъй като Общите условия на ВиК ЕАД били публично известни, нямало
пречка районният съд да се позове на
тях. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на
разноските по делото. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемото дружество не се представлява.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
твърденията на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на
приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:
Предявените пред
Районен съд - гр.Бургас искове са с правно основание чл.422,ал.1 във връзка с
чл.415,ал-1 от ГПК,вр.чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно, процесуално
допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин
ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на
доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира
за необходимо да изложи следното:
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя „АДВАНСД КУОЛИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД за необоснованост на съдебното
решение, както и за противоречието му с материалния и процесуалния закон.
Безспорно е установено, че въззиваемото дружество е
"ВиК оператор" по смисъла на чл. 198 от Закона за водите и предоставя ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане на територията на к.к.”Слънчев бряг“.
Основно
задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № 4 е да снабдява потребителите с вода с питейни качества
при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до имотите
им, което задължение е залегнало и в чл.8 от Общите условия, както и има
задължения за отвеждане на каналната вода. Съгласно
чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Уредбата относно възникване на договорно
отношение се съдържа в Закона
за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и Наредба № 4 от
14.09.2004г за
условията и реда за присъединяване на
потребителите и използване на водоснабдителните и канализационни системи/
наричана по-долу Наредбата/.
Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за липса на
валидно сключен договор между страните, въззвиният съд намира следното:
Със самия факт на присъединяване към водопроводната система на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, потребителят е обвързан от общите условия
на дружеството. Общите условия са влезли в сила. Според
нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата, в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По
делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че въззвиникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и съответните Общи условия
на ВиК за различните периоди на отчитане.
Правилно първоинстанционният съд е приел за
безспорно установено, че през процесния период между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕАД и „АДВАНСД
КУОЛИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД е съществувало валидно облигационно
правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК
услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между
страните.
По
силата на договора, възвиваемото дружество се е задължило да доставя, отвежда и
пречиства вода, потребена от ответника(въззивник) с абонатен №225352. В качеството си на титуляр по
горепосочената партида, последният е следвало да заплати съответните суми по
фактури за използани В И К услуги за периода 25.06.2005г.-26.06.2017, с отчетен
период по фактури от 26.09.2014г. до 23.05.2017г.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от
ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители са всички юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, кръгът от
лицата, които са потребители на ВиК, са на първо място собствениците на
водоснабдените обекти.
За да
възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор.
Безспорно е, че
възззивното дружество(собственик на апартаменти, находящи се в к.к.,,Слънчев
бряг”-запад, кв.,,Чайка”,к/с,,Мида”,бл.1, за което по делото са представени
нот.акт №**,т.**,рег.№ 1****,н.д.№
****/20**г. на помощник-нотариус при нотариус Стоян Ангелов
с район на дейтвие-района на РС-Несебър и нот.акт от 1*.0*.20**г.)
има качеството потребител и за него възниква задължението да заплаща стойността
на доставените В и К услуги.
Според чл. 32, ал. 1 от публично
известните общи условия на ВиК - Бургас, доставянето на питейна вода,
пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Съгласно чл. 35, ал. 1, отчитането се извършва периодично от
длъжностни лица на оператора или лица, на които това е възложено с договор с
оператора, както и от лица, представители на етажната собственост, отношенията
с което също се уреждат с договор, в съответствие с посоченото в общите условия, но за не повече
от 6 месеца.
В чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите
през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-027 от 09.06.2006 г. и Общи
условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се съдържа изрично задължение на потребителите
на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери, като средство за измерване,
чрез което количеството потребени услуги да бъде надлежно отчетено, след което
да бъде начислено и остойностено.
В тази връзка, по извършената в производството пред районния
съд, съдебно- техническа експертиза вещото
лице Доневски е установило, че имотите, собственост на въззивника са включени
във водопреносната мрежа, като към всеки апартамент има монтиран водомер(в
изправно състояние) със заводска пломба, баркод и нормална пломба на ВиК. Посочени
са данни за общото изразходено количество вода за отчетния период от
26.09.2014г. до 23.05.2017г.(465.59куб.м.), ведно с електронните карнети на
всеки апартамент за процесния период по партидата на потребителя с абонатен
№225352.
Отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път. В такъв случай, по аргумент от чл.
32, ал. 4 от наредбата следва, че при отчитането по електронен път не се
нанасят ръчно показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя
подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното
устройство (както е в конкретния случай- електронен карнет за всичките десет
апартамента). Свидетелката С. установява, че до 2012г. отчитането на
потребената вода ставало с карнети, а след 2012г.- с мобилни устройство.Същият
е послужил при изготвяне на представените по делото фактури.
При тази правна рамка и
ангажираните доказателства за електронното отчитане на преминалото
количество вода през водомера, както и от заключението на вещото лице
Доневски, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на
ищеца(въззиваем) за доставка, отвеждане и пречистване на вода през
процесния период, което от своя страна е основание за ангажиране отговорността
на ответника(взъззивник), в качеството му на потребител, да заплати извършената
ВиК услуга.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от наредбата, се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Неоснователни са доводите, наведени във
въззивната жалба за изплатени задължения по всички издадени фактури. Вещото
лице по извършената в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна
експертиза е установило, че с постъпилите
от „АДВАНСД
КУОЛИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД плащания (сумата от 1290лева- 17.09.2010г.; сумата от
943 лева- 17.12.2018г.; сумата от 455.69лв. от 23.12.2014г.) са платени
задължения, предхождащи процесния период. Констатирано е, че фактури с номера **********/25.06.2015г.;
**********/26..10.2015г.; **********/25.10.2016г.; **********/26.06.2017г., са
отразени в счетоводните регистри на въззвиаемото дружество.Общата сума на
процесните фактури е 1105,52 лева. Експертизата е
изготвена въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД. Изпълнението на това задължение на
дружеството-ищец, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ –
търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и
осчетоводеното от него количество и стойност потребени услуги за доставяне,
пречистване и отвеждане на вода, налага извода, че последното е
изпълнило задължението си за доставка на ВиК услуги на ответника за процесния период.
По силата на чл.
182 от ГПК, счетоводните книги са годно
доказателство за съществуването на правоотношения между страните, както и за
размера на задълженията им. Поради това същите могат да служат като
доказателство и в полза на лицата или организациите, които са водили книгите, а
не само на другата страна в производството, което е видно от разпоредбата на
чл. 182, изр. 2 от ГПК. С оглед на това,
тези книги са доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни
за лицето, което ги води факти, поради което и правилно първоинстанционният съд
е приел, че представените документи представляват годно доказателствено
средство, че посоченото количество вода, описано във фактурите, е реално
доставено на ответника(въззвиник).
Не
са ангажирани други доказателства за заплащане на дължимите суми за потребени
ВиК услуги от „АДВАНСД
КУОЛИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Относно възраженията, наведени от
въззвивното дружество0 че районният съд при формирането на крайните си изводи, се позовал на
Общи условия, непредставени от страните по делото, настоящата инстанция намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост
"общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). При промяна на цените, същите се публикуват в
средствата за масово осведомяване, без да е необходимо сключване на анекс или
допълнително съгласие на потребителя. В този смисъл, неоснователни са
релевираните в гази насока от въззивника
възражения.
Първоинстанционният съд е анализирал всяко от
заключенията на вещите лица по извършените експертизи и изводите от него във
връзка и при внимателно съпоставяне с останалия доказателствен материал, събран
по делото, като е изложил убедителни и подробни съображения, за да се мотивира.
Извършил е правилна и обоснована преценка, с оглед всички доказателства и
обстоятелства по делото така, както
следва от разпоредбите на чл.202 ГПК и по аргумент от разпоредбата на чл.203 ГПК .
Бургаският районен съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, изяснил е същото от
фактическа страна, като съобразно събраните доказателства е направил
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от въззивната
инстанция.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
намира въззивната жалба за неоснователна,
а постановеното от БРС решение за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено с препращане към мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК.
Предвид изхода на спора, съдът намира за
неоснователно искането на въззивника в настоящото производство за присъждане на разноски, тъй като такива в
случая не му се следват; разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемото
дружество за юристконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Въз основа на
изложените мотиви, Бургаският Окръжен
съд
- Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/11.03.2019г., постановено по гр.д.№ 689/2018г. по описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА „АДВАНСД КУОЛИТИ
СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: Община-Несебър,к.к.“Слънчев бряг-Запад“, кв.“Чайка“,к-с“Мида, п.к.
8240 да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление:гр.Бургас,ул.“Генерал Владимир Вазов“№3 разноски за въззивното производство в размер
на юрисконсултско възнаграждение от 200 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.