№ 508
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000383 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260044 от 04.01.2022 г., постановено по гр. дело № 14768/2019 г.,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав е осъдил на основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД, „Овергаз Мрежи“АД да заплати на „Софийски имоти“ЕАД сумата от 23 200 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 400 кв.м. от собствения на
ищеца имот с идентификатор 68134.4085.1496 в кв. 95 по плана на гр. София, м. „***“, за
периода 20.12.2014 г. - 20.10.2019 г., ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 26
216 лева, както и е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Овергаз Мрежи“АД да
заплати разноски в размер на 2 520,92 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Овергаз
Мрежи“АД, с която се обжалва решението в осъдителната му част като неправилно, с искане
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Твърденията са, че решението е необосновано и е
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Софийски имоти“ЕАД е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по
съображения изложени в отговора.
1
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„Софийски имоти“ ЕАД, с която срещу „Овергаз Мрежи“АД е предявил иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 26 216 лева обезщетение за
неоснователно ползване на част от 400 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
68134.4085.1496 по кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Младост“ за
периода 20.12.2014 г. – 20.10.2019 г., ведно със законните лихви от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото
дружество е собственик на процесната част от поземления имот и в него ответникът е
изградил газопроводни съоръжения и обслужваща инфраструктура към тях, без на ищеца,
като собственик, да е платено предварително обезщетение по чл. 64 от Закона за
енергетиката. Твърди се, че сервитут в поземления имот не бил учредяван и не възникнал в
полза на енергийното предприятие.
Сочи се, че по образуваното между същите страни гр.д. № 8331/2016 г. по описа на
СГС, І-18 състав е била установена собствеността на ищеца върху поземлен имот с
идентификатор 68134.4085.1496 по плана на гр. София, м. „***“, идентичен с част от имота,
апортиран в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД като с постановеното по това дело
решение на СГС по гр.д. № 8331/2016 г. е прието, че мероприятието по изграждане на
газопроводното съоръжение е незаконосъобразно проведено поради липса на сключен
договор за учредено право на прокарване на отклонения на техническата инфраструктура и
на предварително възмездно придобиване на право на собственост и/или право на строеж
върху недвижимия имот, не е реализирана административна процедура по чл. 210, 211 и 215
от ЗУТ за определяне на обезщетението за упражняване на сервитут и че не е извършено
плащане на обезщетение в полза на „Софийски имоти“ ЕАД.
Твърди се, че след 20.12.2014 г. и до момента на подаването на настоящата искова
молба ответникът продължавал да държи газопроводните съоръжения в собствения на
ищеца недвижим имот, поради което дължи обезщетение в размер на 26 216 лева за периода
20.12.2014 г. – 20.10.2019 г.
Ответникът „Овергаз Мрежи“АД в срока за отговор на исковата молба е оспорил
предявения иск като е възразил, че е налице одобрен през 2018 г. подробен устройствен
план, по силата на който възникнали сервитутни права за ответника. Заявява, че на ищеца
било заплатено еднократно обезщетение в размер на 40 326.53 лева. Също така е направил и
възражение за придобивна давност на енергийния обект.
От фактическа страна съдът намира за установено следното :
2
Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото и приети
като доказателства- акт за частна общинска собственост № 255/15.10.1997г. и решение на
СОС № 57 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. капиталът на „Софийски имоти““ ЕАД е
увеличен с внасяне на непарична вноска на стойност 1 624 025.53 лева, от което следва и че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния поземлен имот с
идентификатор 68134.4085.1496 в кв. 95 по плана на гр. С., м. „***“.
Не се спори, а и се установява, че на „Софиягаз“ ЕАД (като праводател на „Овъргаз
Мрежи“ АД) е издадено разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-
144/19.08.2004 г. за изграждане на разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения
до консуматори по опис в кв. „***“, кв. „***“ и кв. „***“.
Не е спорно между страните, а и се установява, че на 21.09.2005 г. е съставен
протокол за установяване на годност за ползване на строеж „Газификация на гр. София“. В
т. А.1. на протокола е констатирано, че собственици на терените, където са изградени
газопроводните съоръжения са Столична община и частни собственици, с които е сключен
договор за учредено право на прокарване на отклонения на техническата инфраструктура.
Сред описаните договори за учредяване право на прокарване не фигурира договор със
„Софийски имоти“.
Не е спорно, а и се установява, че на 30.09.2005 г. е издадено разрешение за ползване
на строежа „Газификация на гр. София“.Впоследствие е извършено разширение на
разпределителните газопроводи и газопроводни отклонения, за ползването на което е
издадено разрешение за ползване на 30.03.2010 г.
По делото е представено и прието като доказателство платежно нареждане за
преведена по сметка на „Софийски имоти“ ЕАД на 13.07.2018 г. сума на стойност 40 326.53
лева.
По делото е представено и е прието като доказателство и решение № 606 на СОС от
26.07.2018 г. за одобряване на подробен устройствен план – изменение на плана за
застрояване и регулация.
В производството пред първата инстанция е изслушана съдебно-техническа
експертиза, която да даде заключение за вида на енергийния обект, отразяването му в
подробния устройствен план по местоположение и размер на сервитутните зони и при
евентуално отсъствие на такова отразяване, да се определи и отрази на схема тази част от
имот с идентификатор 68134.4085.1496 в кв. 95 (стар кв. 43), в която следва да се спазят
изискванията на Наредба № 16/08.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, в които
не се допуска строителство, изграждане на подземна, наземна и надземна инфраструктура,
поставяне на преместваеми обекти и извършване на дейностите по чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и
чл. 20 от Наредба № 16, поради изградения в процесния имот газопровод.
Според заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза
енергийният обект е площадков тип, тъй като до газорегулаторния и измервателен пункт
има проводка чрез тръбопровод на природен газ. Пунктът е инсталиран върху бетонен
3
фундамент и в него се извършва преразпределение чрез пренасочване по различни
тръбопроводи на природен газ и измерване на подходящото количество и неговото
налягане. Проводите на газорегулаторния и измервателен пункт и след него са изградени
подземно. Цялата конструкция е инсталирана върху бетонен фундамент и е трайно
прикрепена към терена. Описанието й в експертизата отговаря на характеристиките на
енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ.
В т. 2 от заключението на приетата по делото експертиза вещото лице е посочило, че
при извършена проверка в направление „Архитектура и градоустройство“ към СО, и район
„Младост“ по влезлия в сила ПУП, одобрен с решение № 606 на СОС от 26.07.2018 г. е
установено, че няма нанесени графична и текстова част на местоположението и размера на
сервитутните зони за изграденото и нанесено в плана газопроводно съоръжение в имот с
идентификатор 68134.4085.1496 в кв. 95 по плана на гр. С., м. „***“. Определянето на
местоположението и размерите на сервитутните зони на линеен енергиен обект (което
понятие е дефинирано за първи път в § 1, т. 31б от ДР на ЗЕ, ДВ, бр. 83/2018 г.) в засегнат
имот с влязъл в сила подробен устройствен план е изискване, въведено с изм. на ЗЕ, ДВ, бр.
83/09.10.2018 г. Безспорно се установи, че към датата на издаване на разрешението за строеж
през 2004 г. съоръжението не е било предвидено в подробния устройствен план, каквото е
изискването на чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ.
Изчислената от вещото лице сервитутна зона е 400 кв.м., а средната наемна стойност
е 1.00 лева/кв.м. От заключението на вещото лице следва, че средната стойност за 1 кв.м. е
0.51 евро, или 1 лев. Така се формира месечна средна наемна цена от 400 лева. За периода
20.12.2014 г. – 20.10.2019 г. обезщетението възлиза на сумата от 23 200 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си
по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение е допустимо и правилно, като въззивният съд споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба на „Овергаз Мрежи“АД доводи
повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата
молба и в производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното решение е
даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
Между страните няма спор, а и се установява, че с предходно решение №
1189/23.02.2017г. по гр.д. № 8331/2016г. на СГС, ГО, VІ-18 с-в (влязло в сила на
23.05.2018г.) е уважен изцяло предявеният от „Софийски имоти“ ЕАД срещу същия
ответник, но за различен период от време осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
за обезщетение за неоснователно ползване на 400 кв.м. от собствения на ищеца имот с
идентификатор 68134.4085.1496 в кв. 95 по плана на гр. София, м. „***“.
Съгласно приетото в т.2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019г. по тълк.дело №
3/2016г. на ОСГТК на ВКС силата на пресъдено нещо на решението в производството по
уважен частичен иск се разпростира и върху установените от съда в това производство
4
правопораждащи факти, относими към възникване на спорното право. Формираната сила на
пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, поради което съдът, разглеждащ претенцията за
останалата част от вземането, не може да се произнася по такива възражения. След като с
влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното субективно материално право, макар и
заявено в непълен /частичен/ обем, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Не се считат за преклудирани единствено правопогасяващите възражения на
ответника за останалата част от вземането, тъй като е допустимо за разликата, която не е
била предмет на първоначалния частичен иск, вземането да е погасено чрез плащане,
прихващане, давност или по друг допустим начин, както и за правоотлагащите възражения
тъй като е възможно за разликата да се твърдят факти, които да отлагат нейната
изискуемост.
В контекста на горното същото следва да бъде казано и по отношение на настоящия
иск, като макар и да няма спор, че предходният не е предявен като частичен, разликата в
претенциите се отнася до единствено до периода за който се търси обезщетението и което
обстоятелство правилно е било констатирано от първоинстанционния съд. Налице е пълно
припокриване на субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо, както в
хипотеза на частичен иск, като единствената разлика между двете дела е различният период
на спорното вземане което се претендира от ищеца. При отнасяне на указанията по
горецитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд правилно е приел, че
следва да зачете формираната сила на пресъдено нещо относно положително установените
факти, от които спорното право произтича – правото на собственост на ищеца „Софийски
имоти“ЕАД върху процесния имот, както и разполагането на енергиен обект в този имот,
изискващ сервитутна зона. Със сила на пресъдено нещо също така е установено, че
ответното дружество „Овергаз Мрежи“АД не е придобивало преди да изгради енергийното
съоръжение и прилежащата му инфраструктура възмездно правото на собственост или
учредено право на строеж от собственика на земята, съгл. изискванията на чл. 62, ал.2 от
Закона за енергетиката. Следователно не са допуснати сочените от жалбоподателя
нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд.
Правилно първоинстанционния съд се е позовал и на разпоредбата на чл.64 от ЗЕ,
която предвижда, че при разширение на съществуващи или при изграждането на нови
линейни енергийни обекти в полза на лицата, изграждащи и експлоатирайки енергийни
обекти, възниква сервитут. Правилни са и изводите на съда, че тези сервитути възникват по
силата на закона, но за правомерното упражняване на правата от техния носител обаче, е
5
обусловено от кумулативното осъществяване на два елементи от фактическия състав
необходим за възникване на сервитутното право – да има влязъл в сила подробен
устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони
на линейния енергиен обект в засегнатите зони/ чл. 64, ал.4, т.1 ЗЕ/ и титулярът на сервитута
да е предварително заплатил или да е внесъл еднократно обезщетение по реда на ал.6 на
разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия
имот/чл.64, ал.1,т.2 ЗЕ/.
В настоящия случай няма спор, а и се установява, че е налице влязъл в сила Подробен
устройствен план, одобрен с решение № 606 на СОС от 26.07.2018г., обн. в ДВ, бр.75 от
11.09.2018г., съгласно който процесният имот, собственост на „Софийски имоти“ЕАД е
отреден за „озеленяване и инженерна инфраструктура“, което обстоятелство действително
не е обсъдено от страна на първоинстанционния съд. Този нов правопораждащ сервитутното
право факт е възникнал след постановяване на влязлото в сила решение по предходния иск,
следователно по отношение на него не се разпростират обективните предели на силата на
пресъдено нещо на решението по предходното дело. Съгласно влезлия в сила ПУП е указано
местоположението на преминаващите през него части от инженерната инфраструктура на
ответника в района, вкл. процесния газопровод и газопроводно съоръжение и не
недопустимо извършване на друго строителство без промяна на устройствения план.
Не са възникнали обаче сервитутни права за този обект в полза на ответника тъй като
не е налице вторият елемент от фактическия състав необходим за възникване на
сервитутното право – да е предварително заплатил или да е внесъл еднократно обезщетение
по реда на ал.6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права
върху засегнатия имот/чл.64, ал.1,т.2 ЗЕ/.
Ответникът се домогва да докаже, че за него е възникнало сервитутното право
посредством заплащането на еднократно обезщетение в размер на сумата от 40 326, 53 лева,
за което е представил платежни документи. Видно обаче от основанието за превода в
платеното нареждане е посочено, че плащането са прави въз основа на влязлото в сила
решение по предходното решение за предишния период за който ответникът е осъден да
заплати обезщетение на ищеца за ползването на имота му без да има учредено в негова
полза сервитутно право.
Съгласно ал.6 на чл. 64 от ЗЕ определянето на размера и изплащането на
обезщетенията на сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и
чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим
оценител. Обжалването и размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства
упражняването на сервитутните права от енергийните предприятия. Има се предвид, ако не е
налице съгласие между страните, провеждане на нарочна административна процедура, която
следва да приключи с издаване на индивидуален административен акт, по определяне на
оценката за сервитутното право и условията при които тя трябва да бъде заплатена на
носителя на правото на собственост в чийто имот е изградена или предстои да бъде
изградена линейната енергийна инфраструктура по см. на ЗЕ. Следователно до заплащането
6
на това еднократно обезщетение, определимо предварително въз основа на оценка на
ползването изготвена в хода на едно спорно по характера си административно
производство, не може да се счита, че в полза на ответника енергийно предприятие е
възникнало сервитутното право по см. на чл. 64, ал.1 и ал.4 от ЗЕ.
След като ищецът е бил принуден да търпи ползването на имота от ответника без в
негова полза да има надлежно възникнало по силата на закона сервитутно право, то той
несъмнено е в правото си да поиска да бъде възмезден за настъпилите в патримониума му
неблагоприятни правни последици. Материализираната стойност на тези последици се
съизмерва със сумата, с която той се е обеднил в периода от време, в който е бил лишен от
възможността да упражнява признатото му от закона право на собственост в неговия пълен
обем върху съответната част от имота му.
При съобразяване със заключението на техническата експертиза правилно
първоинстанционният съд е приел, че размерът на обезщетението, което би било дължимо за
имота при наличието на законен сервитут, съобразно критериите по чл.65, във вр. с чл.64,
ал.4, т.2 от ЗЕ е 400 лева и при това положение за периода от 20.12.2014г. до 20.10.2019г.
обезщетението следва да възлиза на сумата от 23 200 лева, в какъвто размер предявеният иск
е приет за основателен от първоинстанционния съд.
Ответникът е направил и възражение за изтекла придобивна давност по отношение на
енергийния обект, разположен в процесния имот като началния момент на давността
ответникът свързва с изграждането на обекта през 2005г., от който момент според него
автоматично възниква и сервитутното право. Възражението е неоснователно тъй като, както
сам е посочил и ответникът, давността следва да се счита за прекъсната с предявяването на
искова молба с вх.№ 70991/19.12.2014г. на СРС, 59с-в, като в хода на спора давност не е
текла, а след приключването му противно на твърденията на ответника е започнала да тече
нова давност/чл.84 ЗС, във вр. с чл. 115, б.“ж“, чл.116 и чл.117 ЗЗД/. На следващо място
предмет на спора не е правото на собственост върху изградения енергиен обект, а правото
на ползване на имота на ищеца при прокарване, изграждане и експлоатиране на линейната
инфраструктура от страна на енергийното предприятие.
Неоснователно е и възражението на въззивника ответник, че в конкретния случай
обедняване на ищеца не имало, тъй като имотът можел да се ползва само по
предназначението с което е отредено по ПУП- за „озеленяване и инженерна
инфраструктура“. Това е така, защото статута на имота според отреждането на
регулационния план по никакъв начин не ограничава възможността на неговия собственик
да се ползва от добива от вещта по смисъла на чл. 93 от ЗС, като я отдава под наем, вкл. и да
бъде ползвана по същото предназначение, както и на ответника.
Предвид изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба, същата следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
7
На осн. Чл.78, ал.8 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените от него съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260044 от 04.01.2022 г., постановено по гр. дело №
14768/2019 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав.
ОСЪЖДА „Овергаз Мрежи“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Филип Кутев“ №5 да заплати на „Софийски имоти“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“Ген.
Гурко“№12, ет.6 на осн. чл.78, ал.8 ГПК сумата 300 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8