РЕШЕНИЕ№ 347
гр. Монтана, 27 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 10.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 264
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от Районно управление, гр. Лом против
Решение № 64 от 14.04.2020 г. по АН дело № 322/2019 г. на Районен съд – Лом, с
което е отменено НП № Л-6/КОС от 01 07 2019 г. на Началник РУ МВР гр. Лом. С отмененото
НП на касатора е наложено административно наказание, затова че на 10 04 2019 г.
съхранява 57 бр. боеприпаси щал.12 в една от стаите на жилището си, като по
този начин до тях могат да имат достъп други лица.
В касационната жалба
се твърди, че нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ е категорична, че
лицата получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях са длъжни да ги опазват от кражби,
изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на
злополуки или наранявания при употребата им. Не става въпрос за правна
възможност, а за задължение, с което държателят на огнестрелно оръжие е
обвързан, още повече, че изрично е упомената индивидуалната отговорност.
Неизпълнението на разпоредбата естествено води до извода, че лицето държател на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него е нарушило правилата за носене и
съхранение на същите. То не е предприело необходимите мерки, а е останало
пасивно към изискванията на правната норма, неизпълнявайки своето задължение. Ако
лицето В. няма да използва притежаваните от него боеприпаси следва да ги
съхранява при огнестрелното оръжие в метална каса, която е неподвижно закрепена
и снабдена със секретно заключващо се устройство, с което ще изпълни
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ и няма да създаде условия за достъп на
други лица до общоопасните средства, вследствие на което може да се стигне до
злополуки и наранявания. На нарушителя е наложено минималното наказание, а
именно 500 лева. Моли за отмяна на решението и оставяне в сила на издаденото
Наказателно постановление.
Ответникът – оспорва жалбата. В с.з.
заявява, че предният ден му е извършвана проверка, при което са му казали, че
боеприпасите не могат да бъдат съхранявани при оръжието и следва да ги измести,
което е и направил, но понеже не е имал друга каса ги е оставил в секцията
докато закупи. На следващия ден при новата проверка са му съставили обжалвания
от него акт.
Прокурор от ОП Монтана дава заключение, че решението на
районния съд е правилно, обосновано и мотивирано. Споделя изводите на въззивния
съд като счита, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения. Предлага решението да остане в
сила.
Административен съд Монтана, в качеството си на касационна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази
разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба
е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна
страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
За да отмени обжалваното НП въззивният съд, приема, че
настоящият случай разкрива
сериозно занижена степен на обществена опасност, отличаваща го съществено от
останалите от своя вид и основание за приложение на нормата на чл. 28, б.
„а" от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК, респ. отмяна на атакуваното
Наказателно постановление. В случая става дума за нарушение от страна на лице с
изрядно поведение като регистриран притежател на огнестрелни оръжия, каквито са
показанията на свидетелите разпитани в с.з. Същевременно притежаваните оръжия
са се намирали в касата, която е била заключена, а обяснението на жалбоподателя
относно причините за установеното нарушение са житейски оправдани. Съвсем не на
последно място и предвидения в чл. 212, ал.1 от ЗОБВВПИ минимален размер от
500лв /петстотин лева/ на административно наказание „Глоба” е несъответстващо
тежък с доказано ниската степен на обществена опасност на извършеното изолирано
деяние и неговия автор и налагането му не би довело до постигане на нито една
от целите по чл. 12 от ЗАНН, напротив, би било само форма на неоправдана
репресия за нарушение, чиито последици биха били отстранени далеч по-ефективно
с писмено предупреждение. Ето защо според съда са налице законовите
предпоставки за квалифициране на настоящия случай като „маловажен” по смисъла
на чл. 28, б. „а" от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК и отмяна на
атакуваното Наказателно постановление, тъй като преценката за маловажността на
случая подлежи на съдебен контрол, с оглед законосъобразността на обжалваното
НП.
Настоящият съдебен състав счита, че изводът на въззивния
съд за маловажност на случая би бил обоснован в случай, че по делото са събрани
доказателства за изложените, както във въззивната, така и в касационната жалба
твърдения, а именно, че преди проверката на служители от РУ Лом, е извършвана
проверка на служители от РУ Б*** , по чиято препоръка лицето е извадило
боеприпасите от касата, където ги е съхранявал едновременно с оръжието. При
така навежданите от административнонаказаното лице доводи, липсата на
установена доказателствена сила на съставения акт и с оглед приетото в т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, въззивният съд е следвало
да събере доказателства, установяващи или оборващи твърденията на касатора за
извършена такава предходна проверка. В тази връзка следва да се има предвид, че
в ЗОБВВПИ няма изискване за отделно съхранение на боеприпасите от оръжието,
поради което евентуално дадените в тази насока указания/разпореждания/друго, от
служители на РУ Б*** , навежда на логичен извод за неправомерни служебни
действия, от страна на компетентни служебни лица, въз основа на които лицето е
действало и преместило въпросните боеприпаси. Липсата на доказателства по тези
обстоятелства, обаче съставлява пречка за правилното разрешаване на спора и
представлява съществено процесуално нарушение допуснато от съда, тъй като в
зависимост от тяхното наличие или липса би могло да се изведе съответният
правен извод.
С оглед попълване на делото с относими за правилното му
решаване доказателста, въззивното решение следва да бъде отменено и делото
върнато на друг състав от същия съд, който да събере доказателства за наличието
на предходно извършена от служители на РУ Б*** проверка и едва след тяхното
обсъждане, поради липса на спор по извършване на констатираното с процесното НП
нарушение, да направи извод налице ли е маловажност на това деяние.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 64 от 14.04.2020 г. по АН
дело № 322/2019 г. на Районен съд – Лом като неправилно.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.