Р Е
Ш Е Н
И Е № 1187
гр. Пловдив,
18.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно
заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД №2648/2019г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление
№ 19-1030-001704/14.03.2019г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Й.И.В., ЕГН:**********, на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят
атакува наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно и неправилно. Моли
съда за отмяната му. В съдебно заседание, редован призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно
призована за съдебното заседание, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в
преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна
/санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 23.02.2019г. около 01.00
часа в гр. Пловдив на ул. „Велека“ №11
жалбоподателят Й.В. управлявал МПС – лек автомобил „Нисан Алмера“, с рег. №***,
лична собственост. Същият при избиране на скоростта не се е съобразил с атмосферните
пътни условия, а именно със заскрежения път, при което загубил контрол върху управлявания
от него автомобил и блъснал паркираното пред него МПС – лек автомобил с рег. № ***в
предна дясна част, вследствие на което причинил ПТП с материални щети.
На същата дата бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №170223/23.02.2019г.,
в който административното нарушение било квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят
се запознал със съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че
няма възражения. Получил и препис от него. За настъпилото ПТП на 23.02.2019г.
бил съставен констативен протокола с №1707049, който също бил подписан от
жалбоподателя.
Въз основа така съставения
АУАН било издаденото и атакуваното НП.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните такива - показанията на актосъставителя А.В.С., който потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията му като достоверни,
логични, последователни и съотвестващи на писмените доказателства по делото. Що
се отнася до заявеното от свидетеля, че не си спомня конкретния случай, следва
да се отдаде на това, че от една страна е минал продължителен период от време, а
от друга – естеството и натовареността на извършваната от свидетеля работа,
който не би могъл да си спомня за абсолютно всички извършени от него проверки
по ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Съгласно посочената законова норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. От приложените и събрани по делото доказателства
се установява, че на датата, отразена в АУАН и в НП и на посоченото в тях
място, жалбоподателят В. действително
е управлявал процесното МПС, като при избиране на скоростта, не се е съобразил
с атмосферните условия –заскрежения път, вследствие, на което предизвикал ПТП с
паркирания пред него автомобил, от което са възникнали имуществени щети. Поради установеното, правилно
поведението на водача е било квалифицирано като нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Според настоящата инстанция с
така даденото описание достатъчно ясно се сочат на наказаното лице именно какви
факти се приемат за осъществени, за да се реализира административнонаказателна
отговорност за деяние по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че липсват даднни в описанието каква следва да е конкретната
несъобразена скорост на движение на автомобила, поради което не можело да се
направи извод, дали същата е съобразена или не с обстоятелствата по така
вменното нарушение. В тази връзка, нужно е да се посочи, че следва да се прави
разлика между съобразена скорост и превишена скорост. Действително, когато се
касае за ангажиране отговорността за превишена скорост, е необходимо да бъде
установено по безспорен и несъмнен начин каква точно е скоростта на движение на
конкретния автомобил, какво е въведеното ограничение на скоростта за съответния
пътен участък и с колко точно е превишена скоростта за съответния пътен
участък, тъй като в зависимост от превишението на установената скорост
законодателят е предвидил различна санкция. Когато, обаче, се касае за
нарушение, свързано с движение с несъобразена скорост не е задължително
условие, а често и фактическо това е невъзможно, да бъде установена конкретната
числова стойност, с която се е движил даден автомобил. За да се приеме, че
даден автомобил е управляван със съобразена скорост следва избраната от водача
скорост на движение да е такава, че да му позволи да спре пътното превозно
средство, когато възникне опасност за движението. В случая, след като жалбподателят
не е успял да спре пред предвидимото препятствие, и се е блъснал в паркирания пред
него автомобил, като е допуснал ПТП с материални щети, категорично е управлявал
автомобила с несъобразена скорост. В
този смисъл съдът счита, че не е нарушено правото на защита, като са посочени
достатъчно пълно и ясно фактическите обстоятелства, при които е осъществено
нарушението.
Отделно от това съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има
материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от
жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в последния
обстоятелства. Нещо повече самият жалбоподател е подписал АУАН с изричното
отбелязване, че няма възражения, което на практика е признание за разбиране на
отговорността, с която е ангажиран жалбоподателят и за какво точно негово
поведение.
Ето защо законосъобразно е
ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и правилно по реда на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание – глоба във фиксирания от законодателя размер
от 200 лева, който не подлежи на корекция от страна на съда.
Настоящият случай не може да
се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното
нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този вид нарушение. Действително нарушителят е на млада възраст,
едва навършил пълнолетие преди установяване на нарушението. Следва, обаче, да
се отбележи, че видно от приложената справка за нарушител/водач, спрямо него за
един сравнително кратък период от възможността да упражнява правоспособността си като шофьор, в рамките
на един месец, са му били съставени три на брой АУАН за нарушения на ЗДвП, въз
основа на които са издадени НП, едно от които
е процесното, друго влязло в сила, а трето – се обжалва на първа инстанция. Посоченото
е индиция, че настоящото нарушение не е изолирана проява и за да бъдат
реализирани целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, в това число да
се поправи жалбоподателят, е необходимо последният да понесе така наложената му
санкция.
При извършената служебната проверка
съдът не констатира
допуснати в хода
на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление
№19-1030-001704/14.03.2019г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Й.И.В., ЕГН:**********, на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ