РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9038 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Х.1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си И.Х. срещу „К.И М.“ ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.С. иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.327 ТЗ да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца обща сума в размер на 12 477,23
лева, от които 10 238,40 лева –главница
и 2 238,83 лева- мораторна лихва от деня следващ плащането по всяка една
фактура до 18.09.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №7383/2017 г. на ПлРС, по
което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжника е възразил,
поради което в срок предявява иск за установяване на съществуването на
вземането си. Сочи се, че ищцовото дружество е
предоставило на ответното дружество въз основа на неформални договори за
периода от 29.05.2012 г. до 30.11.2016г. автосервизни услуги и са извършени продажби,
доставки на авточасти /подробно описани в приложените фактури/, за което са
издадени и осчетоводени фактури, с начислен данък ДДС, с клиент „К.И М.“ ООД.
Твърди се, че съответните ремонтни дейности и автомобилни части са доставени и
са получени от ищцовото дружество, като дружеството контрагент е приело стоките
и услугите, осчетоводило ги е, но не е заплатило за предоставените стоки и
услуги по 27 броя фактури. Излага, че всички
стоки са доставени, а услугите са извършени в деня на издаване на процесните
фактури, получени от ответника, поради което съгласно чл. 303а, ал.З от ТЗ от
деня на издаване /получаване на фактурата/ за него тече срок за плащане на
дължимите суми. Твърди, че ответникът е
получил всички фактури и е осчетоводил същите в системата си. Сочи, че
претендираните вземания са по следните фактури, а именно: фактура № **********/
29.05.2012г. в размер на 390 лв., по
която длъжникът е направил частично плащане в размер на 110,59 лева, като
остатъкът от задължението е в размер на 279,41 лева с начислен ДДС; фактура №
**********/ 29.05.2012г. на стойност 252.00 лева; фактура№ **********/
31.05.2012г. на стойност 120.00 лева; по фактура №**********/ 04.06.2012г. на
стойност 144.00 лева; по фактура №**********/ 08.06.2012г. на стойност 276.00
лева; по фактура №**********/ 09.06.2012г. на стойност 120.00 лева; по фактура
№ **********/11. 06.2012г. на
стойност 252.00 лева; по фактура № **********/16.06.2012г.на
стойност 279.60 лева; по фактура №
**********/ 30.09.2015 г. за сумата от 795.60 лева; по фактура № **********/
30.09.2015 г. за сумата от 322.32 лева; по фактура № **********/ 30.10.2015 г.
на стойност 501.12 лева; по фактура № **********/ 30.10.2015 г. на стойност
318.00 лева; по фактура № **********/ 30.11.2015 г. на стойност 681.84 лева; по
фактура № **********/ 29.12.2015 г. на стойност 546.00 лева; по фактура №
**********/ 30.01.2016 г. на стойност 313.20 лева; по фактура № **********/
30.01.2016 г. на стойност 716.88 лева; по фактура № **********/ 29.02.2016 г.
на стойност 286.80 лева; по фактура № **********/ 31.03.2016 г. на стойност
374.64 лева; по фактура № **********/ 31.03.2016 г. на стойност 267.00 лева; по
фактура № **********/ 31.05.2016 г. на стойност 448.80 лева; по фактура №
**********/ 31.05,2016 г. на стойност 276.00 лева; по фактура № **********/ 30.06.2016
г. на стойност 1257.84 лева; по фактура № **********/ 30.07.2016 г. на стойност
565.22 лева; по фактура № **********/ 31.08.2016 г. на стойност 498.12 лева; по
фактура № **********/30.09.2016 г. на стойност 80.64 лева; по фактура №
**********/ 31.10.2016 г. на стойност 193.44 лева; по фактура № **********/
30.11.2016 г. на стойност 71.93 лева. Твърди, че общият
размер на неизплатеното по описаните по-горе фактури, след като е приспаднато
направеното частично плащане, е в размер на 10 238,40 лева. Излага, че до
момента длъжникът не е заплатил задължението, поради което и претендира
мораторна лихва в общ размер на 2238.83 лева изчислена към дата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както следва: по фактура №
**********/ 29.05.2012г. сума в размер на 150,88 лева за периода от 30.05.2012.
до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/ 29.05.2012г. сума в размер на 252,88 лева за периода от 30.05.2012.
до 18.09.2017г.; по фактура№ **********/
31.05.2012г. сума в размер на 64,73 лева за периода от 01.06.2012. до
18.09.2017г.; по фактура №**********/ 04.06.2012г. сума в размер на 77,50 лева за периода от 05.06.2012 г. до
18.09.2017 г.; по фактура №**********/ сума в размер на 148,25 лева за периода
от 09.06.2012. до 18.09.2017г.; по фактура №**********/ 09.06.2012г. сума в
размер на 64,43 лева за периода от 10.06.2012 г.. до 18.09.2017г.; по фактура
№**********/11.06.2012г. сума в размер на 135,17 лева за периода от 12.06.2012.
до 18.09.2017г.; по фактура № **********/16.06.2012г.на
сума в размер на 149,56 лева за периода от 17.06.2012. до 18.09.2017г.; по
фактура № **********/ 30.09.2015 г. сума в размер на 158,97 лева за периода от
01.10.2015г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 30.09.2015 г. сума в
размер на 64,40 лева за периода от 01.10.2015г. до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/ 30.10.2015 г. сума в размер на 95,96 лева за периода от
31.10.2015г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 30.10.2015 г. сума в
размер на 60,89 лева за периода от 31.10.2015. до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/ 30.11.2015 г. сума в размер на 124,67 лева за периода от
01.12.2015. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 29.12.2015 г. сума в
размер на 95,42 лева за периода от 30.12.2015. до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/ 30.01.2016 г. сума в размер на 51,96 лева за периода от
31.01.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 30.01.2016 г. сума в
размер на 118,91 лева за периода от 31.01.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/ 29.02.2016 г. сума в размер на 45,18 лева за периода от
01.03.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 31.03.2016 г. сума в
размер на 55,80 лева за периода от 01.04.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/ 31.03.2016 г. сума в размер на 39,76 лева за периода от
01.04.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 31.05.2016 г. сума в
размер на 59,21 лева за периода от 01.06.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/ 31.05,2016 г. сума в размер на 36,42 лева за периода от
01.06.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 30.06.2016 г. сума в
размер на 155,48 лева за периода от 01.07.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/ 30.07.2016 г. сума в размер на 65,16 лева за периода от
31.07.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 31.08.2016 г. сума в
размер на 52,99 лева за периода от 01.09.2012.6г. до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/30.09.2016 г. сума в размер на 7,90 лева за периода от 01.10.2016 г.
до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 31.10.2016 г.; сума в размер на 17,31
лева за периода от 01.11.2016. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 30.11.2016
г. сума в размер на 5,84 лева за периода от 01.12.2016г. до 18.09.2017г. Твърди
се, че след многократни покани и разговори до представляващия ответното дружеството за доброволно изпълнение
на задължението до момента сумите не са изплатени. Излага се, че е изпратена
покана за доброволно изпълнение на 24.07.2017г., получена от управителя на
дружеството на 27.07.2017г., като след срока за доброволно изпълнение задължението
не е платено. Сочи се, че от тяхна страна са направени последващи опити за
връзка по телефона и били проведени разговори с управителя на дружеството С.Х.С.
за доброволно изпълнение и сключване на споразумение между двете страни, но че
след няколко отсрочки и празни обещания, предприели действие за събиране на
вземането по съдебен път. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения
иск и да им присъди разноски. В нарочни писмени бележки процесуалния
представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Сочи, че
осчетоводяването на фактурите от страна на ответника, включването им в дневника
за продажби и ползването в пълен размер на данъчен кредит представлява
извънсъдебно признание както за осъществената сделка, така и за цената на стоката и реалното й получаване от
купувача. Излага, че до момента ответното дружество не е погасило задължението
си, въпреки направените опити за извънсъдебно уреждане на спора.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който не оспорва факта,
че в процесния период е имал неформални договорни отношения с ищеца. Възразява
срещу твърдението, че ищецът е изпълнил поетите от него задължения за
предоставяне на услуги и продажба на стоки съобразни договореното, поради
счита, че за него не е настъпило основание за заплащане на претендираните суми
по представените по делото фактури. Излага, че по делото липсват каквито и да е
писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи/ стокови разписки, от
които да се установи, дали описаните във фактурите стоки /амортисьори, масла,
филтри, крушки и т.н./ и услуги в действителност са предадени /предоставени и
приети от упълномощен представител на ответното дружество. Сочи, че основание за плащане е самата
доставката на стока/услуга, като фактурата само удостоверява този факт, като цената по договора за търговска продажба,
сключен между страните, се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е
извършено доставянето на описаните в нея стоки или услуги. Счита, че от
представените по делото доказателства не се установява, че е извършена доставка
на описаните в процесните фактури стоки или услуги на ответника. Твърди, че
дори и да се приеме, че е налице някаква доставка на услуги на ответника, то
искът не е доказан и по размер – т.е. дали в действителност това е била
договорената между страните цена. Навежда доводи и, че фактурата може да се
приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими
вещи/доставка на услуги, ако отразява съществените елементи от съдържанието на
сделката- вид на закупената
стока/предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на купувача и
продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на
продажбата, подписите на лицата осъществяващи стопанската операция.Сочи, че в
конкретния случай не е ясен, нито денят на получаване на стоката/услугата, нито
денят на получаване на процесиите фактури, а оттам - не може да бъде определен
падежът на претендираните плащания.
Сочи, че едва с поканата за доброволно изпълнение са разбрали за
претендираните суми от ищеца. Навежда
доводи, че ако се приеме, че датата на издаване на фактурата е и датата
на нейния падеж, то част вземанията са погасени по давност към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,а именно: по издадена фактура №
**********/29.05.2012 г. на стойност 252.00 лева; по издадена фактура№
**********/31.05.2012 г. на стойност 120.00 лева; по издадена фактура № **********/04.06.2012
г. на стойност 144.00 лева; по издадена фактура № **********/08.06.2012 г. на
стойност 276.00 лева; по издадена фактура№ **********/09.06.2012 г. на стойност
120.00 лева; по издадена фактура № **********/11.06.2012 г. на стойност 252.00 лева;
по издадена фактура № **********/16.06.2012 г. на стойност 279.60 лева. Прави
възражение за изтекла давност и по отношение на претендираната законна лихва по
всяка от фактурите, като счита, че лихва може да се търси от 18.09.2014 г. -
18.09.2017 г. поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му
присъди сторените по делото разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ответното
дружество не изпраща представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№7383/2017 г. по описа на
ПлРС е, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение №4823/25.09.2017 г., с която е разпоредено на „К.И М.“ ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.С. да заплати на Х.1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя си И.Х., сумата 10 238,40 лева главаница;
мораторна лихва в размер на 2 238,83 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.09.2017
до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 249,55 лева за държавна такса и 642 лева заадвокатско възнаграждение, срещу която
заповед ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите.
По делото са представени и фактури с №№ **********/ 29.05.2012г. в размер на 390 лв.;
фактура № **********/ 29.05.2012г. на стойност 252.00 лева; фактура№
**********/31.05.2012г. на стойност 120.00 лева; фактура №**********/ 04.06.2012г.
на стойност 144.00 лева; фактура №**********/ 08.06.2012г. на стойност 276.00 лева;
фактура №**********/ 09.06.2012г. на стойност 120.00 лева; фактура №**********/
11. 06.2012 г. на стойност 252.00 лева; фактура № **********/16.06.2012г. на стойност 279.60 лева; фактура № **********/ 30.09.2015 г. за сумата
от 795.60 лева; фактура № **********/ 30.09.2015 г. за сумата от 322.32 лева;
фактура № **********/ 30.10.2015 г. на стойност 501.12 лева; фактура №
**********/ 30.10.2015 г. на стойност 318.00 лева; фактура № **********/
30.11.2015 г. на стойност 681.84 лева; фактура № **********/ 29.12.2015 г. на
стойност 546.00 лева; фактура № **********/30.01.2016 г. на стойност 313.20
лева; фактура № **********/ 30.01.2016 г. на стойност 716.88 лева; фактура №
**********/ 29.02.2016 г. на стойност 286.80 лева; фактура № **********/
31.03.2016 г. на стойност 374.64 лева; фактура № **********/31.03.2016 г. на стойност
267.00 лева; фактура № **********/ 31.05.2016 г. на стойност 448.80 лева;
фактура № **********/ 31.05.2016 г. на стойност 276.00 лева; фактура № **********/ 30.06.2016 г. на стойност
1257.84 лева; фактура № **********/30.07.2016 г. на стойност 565.22 лева; фактура № **********/ 31.08.2016 г. на стойност
498.12 лева; по фактура № **********/30.09.2016 г. на стойност 80.64 лева; по
фактура № **********/ 31.10.2016 г. на стойност 193.44 лева; по фактура №
**********/ 30.11.2016 г. на стойност 71.93 лева, от които се установява, че
ищцовото дружество е издало на ответното фактури за продадени стоки, подробно
описани във всяка една фактура.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите С.Х.С., Д.И.Л. и П.Р.Р..
Свидетелката С.Х.С., управител
на ответното дружество до февруари 2018 г. сочи, че по времето когато тя е била
управител на дружеството до колкото й е известно са вземали резервни части от
ищеца. Твърди, че не знае, че не е имало плащане, тъй като счетоводителят се е
занимавал с плащанията. Излага, че е разбрала за неплащанията през 2017 г.
когато ищцовото дружество се свързал с тях.
Свидетелят Д.И.Л., бивш
управител на ответното дружество сочи, че по времето когато е бил управител е
имал търговски взаимоотношения с ищеца, тъй като са купували части от тях.
Излага, че са им били издавани фактури, но не знае дали е имало плащане по тях,
тъй като другият управител - С. се е занимавал с това, а той се е занимавал с
организационната дейност. Разказва, че се е случвала той или друг шофьор да
мине да вземе стоката, както и човек, който е извършвал ремонта. Твърди, че не
знае дали в офиса са постъпвали неподписани фактури.
Свидетелят П.Р.Р., управител
на клона на ищцовото дружество в гр. Плевен свидетелства, че в периода от 2007
г. до 2016 г. са имали търговски взаимоотношения с ответното дружество. Твърди,
че се е случвало да дават стоката, а плащането да бъде две – три седмици след
издаване на фактурата. Сочи, че плащането е било както в брой, така и по банков
път. Излага, че при редовно клиенти каквито са били ответното дружество и всеки
ден пазарували са се издавали фактури на две- три седмици. Сочи, че понякога са
ги подсещали и по телефона, че не е постъпило плащане. Излага, че през
процесния период повечето плащания са били по банков път. Твърди и, че са
издавали приемо – предавателни протоколи в два екземпляра – един за клиента и
един за тях.
По делото е
изслушана и ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и
неоспорена от страните по делото. От заключението на същата се установява, че ищцовото дружество е издавало на ответното
дружество за периода от 29.05.2012 г. до 30.11.2016 г. данъчни фактури за
извършени автосервизни услуги и за извършени доставки на авточасти, като е
начислен ДДС. Посочва се, че: общият размер на издадените фактури след
направеното частично плащане е в размер на 10238,40 лева, а мораторната лихва
за всяка фактура, изчислена към датата на подаване на заявлението е в размер на
2241,70 лева; че ищецът е внесъл дължимият ДДС; че ищецът не е представил
приемо- предавателни протоколи за доставената стока – обект на процесните
фактури; че ответника има право на данъчен кредит. В проведеното по делото
о.с.з. сочи, че фактурите са осчетоводени, както при ищеца, така и при
ответника. Обяснява, че ответника е отписал от задълженията си изтеклите по
давност суми в размер на 1723,01 лева, като в неговото счетоводство стои
задължение в размер на 8515,39 лева. Излага, че за фактурите ответното
дружество е ползвало данъчен кредит.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже: учредено по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за незабавно изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване
на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; наличие на валидно сключен неформален
договор по силата, на който е престирал на ответника стоките, описани във
фактурите; обстоятелството, че
се явява изправна страна в облигационната връзка,
т.е. че е изпълнил поетите задължения по договора, поради което му се дължи заплащане в претендирания размер.
В случай на установяване на горните
предпоставки ответникът по делото следва да установи всички положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, вкл. погасяване на част от сумите по
давност и плащане на процесната сума.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №7383/2017 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
По
отношение на
претендираното от ищеца вземане, обективирано в процесните фактури,
съдът счита за установено следното:
При липса на договор, какъвто е настоящия случай фактурата
представлява частен диспозитивен документ, установяващ волеизявленията на
страните. Сам по себе си
факта на издаване на фактура не е основание за плащане, а основанието за плащане на
цената е извършване на доставка на стоката, описана във фактурата. Съдът приема, че с оглед на заключението на
ССЕ, според което
процесните фактури са осчетоводена от ответника, както и, че същите
са включени в дневника на покупки за съответния период, извършването на частични
плащания по една от
тях, както и ползването на данъчен кредит, по безспорен начин установява обстоятелството, че ищецът е извършил
доставка на стоките,
описани
в процесните фактури.
Съгласно чл. 301 ТЗ, счита се, че търговецът потвърждава действията на лице, действало от негово
име без представителна власт, ако не се противопостави на тези действия веднага
след узнаването. Релевантен за спора е момента на получаване /връчване/ на фактурата.
Безспорно е, че търговецът е узнал за действията по доставка на стоката. Фактът
на узнаването се установява по несъмнен начин от вписването на фактурата в
счетоводните книги и регистри, ползването на данъчен кредит, а също и от извършените частични плащания по
същата. Поради
изложеното съдът приема за неоснователни доводите на ответника, че не е ясно
дали стоките са приети от упълномощено лице. Напротив свидетелят Л., който е
бил управител на дружеството към датата на издаване на фактурите сочи, че
именно той е получавал част от стоките, а другите са получавани от други лица.
Страните не са
уговорили срок за изпълнение на задължението за плащане на фактурата. Съгласно
разпоредбата на чл.
303а, ал. 3, изр. 1 и 4 ТЗ
ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане, а когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на
стоката или услугата, 14-дневният срок започва да тече от приемането или от
приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени
преди това. Следователно, в процесния случай срокът за плащане не тече от
датата на получаване на фактурата, а от датата на получаване на стоката.
Ответникът е приел доставените стоки с конклудентни действия – осчетоводяване
на фактурата. От заключението на вещото лице се установява, че процесните фактурата са осчетоводени. Съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗДДС справките-декларации се подават до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Следователно, най-късният
възможен момент, в който ответникът е осчетоводил процесната фактура, е месеца,
следващ издаването й. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от деня,
следващ събитието /чл. 72, ал 1 ЗЗД/.
Срокът за плащане на възнаграждението по всички фактури е изтекъл, поради което
и ответникът е изпаднал в забава, т.е настъпила е изискуемостта на задължението за
заплащане на продажната цена.
Поради изложеното съдът приема за
установено, че между страните са налице валидни облигационни отношения, във
връзка с които са издадени и процесната фактури, по които ищецът е изправна
страна, т. е. извършил е доставката на стоките, описани във фактурите, поради
което и за него е възникнало правото да търси престиране на договорената
продажна цена.
При това
положение, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението, включително и по давност. В
случая става въпрос за осъществени
отделни договори за търговска продажба на стоки, като дължимостта на
плащанията по всеки договор за продажба се
погасява с изтичането на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Видно е, че към датата на образуване на ч.гр.д. № 7383/2017 г. са погасени
по давност плащанията по фактури с
№№ **********/ 29.05.2012г. в размер на 390 лв.; фактура № **********/
29.05.2012г. на стойност 252.00 лева; фактура№ **********/31.05.2012г. на
стойност 120.00 лева; фактура №**********/ 04.06.2012г. на стойност 144.00
лева; фактура №**********/ 08.06.2012г. на стойност 276.00 лева; фактура №**********/
09.06.2012г. на стойност 120.00 лева; фактура №**********/ 11. 06.2012 г. на
стойност 252.00 лева; фактура №**********/16.06.2012г. на стойност 279.60 лева, поради което и искът по
отношение на тях следва да се отхвърли.
На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за установяване на вземане
за лихва за забава по
отношение на фактурите, чието плащане не е погасено по давност.
С оглед на изложеното съдът
приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 8515,39 лева, представляващи
главници по незаплатени фактури и лихва за забава в размер на 1314,52 лева.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с
цената на уважените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 724.86 лв.
За
исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 1133,81 лева, съобразно уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.
чл.327 ТЗ че „К.И М.“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С.С., ДЪЛЖИ
на Х.1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя си И.Х., сумата
от 8515,39 лева,
представляваща главница по неплатени фактури с № № **********/ 30.09.2015 г. за сумата от 795.60
лева; по фактура № **********/ 30.09.2015 г. за сумата от 322.32 лева; по
фактура № **********/ 30.10.2015 г. на стойност 501.12 лева; по фактура №
**********/ 30.10.2015 г. на стойност 318.00 лева; по фактура № **********/
30.11.2015 г. на стойност 681.84 лева; по фактура № **********/ 29.12.2015 г.
на стойност 546.00 лева; по фактура № **********/ 30.01.2016 г. на стойност
313.20 лева; по фактура № **********/ 30.01.2016 г. на стойност 716.88 лева; по
фактура № **********/ 29.02.2016 г. на стойност 286.80 лева; по фактура №
**********/ 31.03.2016 г. на стойност 374.64 лева; по фактура № **********/
31.03.2016 г. на стойност 267.00 лева; по фактура № **********/ 31.05.2016 г.
на стойност 448.80 лева; по фактура № **********/ 31.05,2016 г. на стойност
276.00 лева; по фактура № **********/ 30.06.2016 г. на стойност 1257.84 лева;
по фактура № **********/ 30.07.2016 г. на стойност 565.22 лева; по фактура №
**********/ 31.08.2016 г. на стойност 498.12 лева; по фактура № **********/30.09.2016
г. на стойност 80.64 лева; по фактура № **********/ 31.10.2016 г. на стойност
193.44 лева; по фактура № **********/ 30.11.2016 г. на стойност 71.93 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2017 г. по описа на ПлРС до
окончателното плащане на същата, както и
сума в размер на 1314,52 лева,
представляващи лихва за забава по издадените фактури, както следва по фактура № **********/ 30.09.2015 г. сума в
размер на 158,97 лева за периода от 01.10.2015г. до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/ 30.09.2015 г. сума в размер на 64,40 лева за периода от
01.10.2015г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 30.10.2015 г. сума в
размер на 95,96 лева за периода от 31.10.2015г. до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/ 30.10.2015 г. сума в размер на 60,89 лева за периода от 31.10.2015.
до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 30.11.2015 г. сума в размер на 124,67
лева за периода от 01.12.2015. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/
29.12.2015 г. сума в размер на 95,42 лева за периода от 30.12.2015. до
18.09.2017г.; по фактура № **********/ 30.01.2016 г. сума в размер на 51,96
лева за периода от 31.01.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/
30.01.2016 г. сума в размер на 118,91 лева за периода от 31.01.2016г. до
18.09.2017г.; по фактура № **********/ 29.02.2016 г. сума в размер на 45,18
лева за периода от 01.03.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/
31.03.2016 г. сума в размер на 55,80 лева за периода от 01.04.2016г. до
18.09.2017г.; по фактура № **********/ 31.03.2016 г. сума в размер на 39,76
лева за периода от 01.04.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/
31.05.2016 г. сума в размер на 59,21 лева за периода от 01.06.2016г. до
18.09.2017г.; по фактура № **********/ 31.05,2016 г. сума в размер на 36,42
лева за периода от 01.06.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 30.06.2016
г. сума в размер на 155,48 лева за периода от 01.07.2016г. до 18.09.2017г.; по
фактура № **********/ 30.07.2016 г. сума в размер на 65,16 лева за периода от
31.07.2016г. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 31.08.2016 г. сума в размер
на 52,99 лева за периода от 01.09.2012.6г. до 18.09.2017г.; по фактура №
**********/30.09.2016 г. сума в размер на 7,90 лева за периода от 01.10.2016 г.
до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 31.10.2016 г.; сума в размер на 17,31
лева за периода от 01.11.2016. до 18.09.2017г.; по фактура № **********/ 30.11.2016
г. сума в размер на 5,84 лева за периода от 01.12.2016г. до 18.09.2017г.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.327 ТЗ за признаване установено
в отношенията между страните, че „К.И М.“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя С.С., ДЪЛЖИ на Х.1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си И.Х., сумата от 1723,01 лева, представляваща главница по неплатени фактури с
№№ **********/ 29.05.2012г. в
размер на 390 лв.; фактура № **********/ 29.05.2012г. на стойност 252.00 лева;
фактура№ **********/31.05.2012г. на стойност 120.00 лева; фактура №**********/
04.06.2012г. на стойност 144.00 лева; фактура №**********/ 08.06.2012г. на
стойност 276.00 лева; фактура №**********/ 09.06.2012г. на стойност 120.00
лева; фактура №**********/ 11. 06.2012 г. на стойност 252.00 лева; фактура
№**********/16.06.2012г. на стойност
279.60 лева, както и за сумата от
924,31 лева представляващи лихва за забава по издадените
фактури№№ **********/ 29.05.2012г. в
размер на 390 лв.; фактура № **********/ 29.05.2012г. на стойност 252.00 лева;
фактура№ **********/31.05.2012г. на стойност 120.00 лева; фактура №**********/
04.06.2012г. на стойност 144.00 лева; фактура №**********/ 08.06.2012г. на
стойност 276.00 лева; фактура №**********/ 09.06.2012г. на стойност 120.00
лева; фактура №**********/ 11. 06.2012 г. на стойност 252.00 лева; фактура
№**********/16.06.2012г. на стойност
279.60 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването им
по по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К.И М.“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.С., ДА
ЗАПЛАТИ на Х.1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си И.Х. сторените разноски в исковото производство разноски в общ размер на 1133,81
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К.И М.“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.С., ДА
ЗАПЛАТИ на на Х.1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си И.Х., сторените разноски в заповедното производство в
размер на 724,86
лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: