№ 14641
гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110137653 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „...“ ЕАД срещу Д. А. А., с която по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията
между страните дължимостта на сумите по издадената на 14.12.2023 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 660829/2023 г. по
описа на СРС, 182 състав, а именно: сумата 1 452,23 лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С., ж.к. Л., бл...., аб. № ... за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
220,67 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г.,
39,38 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,25 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г.
В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответника в качеството на
собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която
е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в
съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по
местонахождение на имота – „....“ ЕООД. Посочва, че ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата
дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и
мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
1
падеж. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника Д. А., с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че не е налице облигационна връзка между страните в
производството. Оспорва в имота през исковия период да са извършвани отчети за
дялово разпределение, въз основа на които да са изготвяне редовно изравнителни
сметки. Не са ангажирани доказателства претендираните суми да са начислени на
ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „....“ ЕООД взема становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими. На 20.09.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50769/2023г. по описа на СРС, 119-ти състав, в полза на
„...“ ЕАД срещу Д.а А.а А. за заплащане на сумата 1 452,23 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. Л., бл...., аб. № ... за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 220,67 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021
г. до 30.08.2023 г., 39,38 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,25 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г. В срока по
чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от длъжника, поради което и
на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл..., ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през
исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията
за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
С оглед наведеното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.
2
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената заК.а уредба на
договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че
страните по неформалното правоотношение са заК.о уредени – собственикът или
титулярът на вещното право на ползване. Именно това лице е задължено да заплаща
продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. Извън този кръг от лица, свободата
на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети
за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в
настоящата хипотеза не се установяват.
В случая от представените по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност, а именно: нотариален акт за покупко-продажба № 142/06.10.1997 г.;
молба-декларация за откриване на партида от 03.10.2001 г. от името на М. Н. Б.;
Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот; удостоверение за
наследници на М. Б., както и Списък на етажните собственици и ползватели към
Протокол от ОС на ЕС от 22.09.2002 г. при избор на ФДР, в който за ап..., с
присъединен аб. № ... е вписан и подписан наследодателят на ответника Д. А. – М. Н.
Б. /майка/, се установява, че именно ответникът Д. А., след смъртта на майка си е
единствен собственик на процесния апартамент №..., находящ се на горепосочения
адрес в гр. С., ж.к. Л., бл....., за което е прието и писмено доказателство–
удостоверение за наследници на Б., от което е видно, че същата е починала като
„вдовица“, а неин единствен наследник е сина й Д. А..
Страните по делото не са формирали спор и от събраните по делото писмени
доказателства, в т. ч. извлечение от сметка за аб. № ..., съобщения към фактури и
неоспореното заключение на изслушаното по делото СТЕ се установява, че сградата в
режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била
топлоснабдена.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява Д. А. А. да се възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
По делото липсват доказателства Д. А. да се е разпоредил преди или по време
на процесния период с притежаваното от него право на собственост в полза на трето за
спора лице, поради което през процесния период същият е притежавал качеството
„клиент“ на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да
се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота.
Поради изложеното, ответникът има качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ, доколкото е възникнало
принципното облигационно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при публично известни
Общи условия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и дължи
3
заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ. Следователно
възраженията на ответника, че не е налице облигационна връзка между страните в
производството останаха недоказани.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че през
процесния период бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в
имота на ответника е имало едно отоплително тяло и един водомер за топла вода. За
имота на ответника през исковия период е начисляван ТЕ за отопление, ТЕ за
подгряване на битова гореща вода и ТЕ за сградна инсталация. На отоплителното тяло
е поставен ИРРО с дистанционен отчет. Дяловото разпределение през процесния
период е извършвано от фирма „...." ЕООД на база реален отчет, като дяловите
единици са отчетени по електронен път / с радиоотчитане / и показанията са нанесени
в специализиран софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки. Топлата вода е
изчислявана по реален отчет, като са съставяни отчети, подписани от лицето
осигурило достъп. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем
обем на имота - 157м³. Общият топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец като с помощта на т.н. „терминал" се снема
показанието на топломера в 0,00 часа на първо число на месеца. От отчетеното
количество ТЕ се приспадат технологичните разходи. Начислените при ищеца
количества потребена от абоната топлинна енергия били съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване поднормативната уредба.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. -
30.04.2022 г. са отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и
просрочени задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото
лице размер са съобразени изготвените от ФДР изравнителни сметки за процесния
период. Съгласно заключението на СТЕ, за процесния период действително
потребеното количество топлинна енергия в имота възлиза на 1534,25 лв., съгласно
стойността на изравнителните сметки за двата отоплителни сезона, като от същата
следва да се приспадне сумата от 21,94 лв., поради това, че с Решение на МС от
07.2022г. ДДС на топлинната енергия е намален от 20% на 9%. Съгласно заключението
на СТЕ, след съобразяване на горните суми за изравняване и сумата за приспадане
поради намаляване на ДДС на топлинната енергия през отоплителен сезон 2021/2022
г., цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща стойност
1512,31 лв. за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
Видно от приложеното по делото съобщение към фактура от 31.07.2021 г.
ответникът е заплатил по фактури за главници за периода 01.05.2020-30.04.2021 г.
сумата от 60,05 лв., като остава дължима сумата от общо 534,18 лв. по тази фактура.
Така дължимата от ответника сума за топлинна енергия възлиза на обща стойност
1452,26 лв. С оглед диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира по-малка
сума, а именно 1452,23 лв., то съдът намира, че дължимата от ответника сума за
топлинна енергия възлиза на сумата 1452,23 лв.
Не се твърди, а и не се установява по делото ответникът да е извършил други
плащания през исковия период.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника в
срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени,
известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.
Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
4
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат
съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. "в ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на
същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б "в" ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма
кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня,
в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност. Ищецът е депозирал заявление
по чл. 410 ГПК на 12.09.2023 г., като с оглед на горните съображения погасени по
давност са всички вземания на ищеца станали изискуеми преди 12.09.2020 г. Така
необхванати от погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е
настъпила, респ., които са възникнали след 12.09.2020 г.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение №
0У1/27.06.2016 г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016 г., предвид на което и с
оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016 г. са влезли в
сила от 11.08.2016 г. Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016 г. предвижда
задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната
сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за
отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Ето защо давността за
фактурираните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след
изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнася задължението. При съблюдаване чл.
33 ОУ, в сила от 2016 г., месечната фактура за задължения за ТЕ за м. 05. 2020 г. е с
падеж 45 дни след изтичането на м. 05. 2020 г., т. е. 15.07.2020г., съответно месечната
фактура за задължения за ТЕ за м. 06. 2020 г. е с падеж 45 дни след изтичането на м.
06. 2020 г., т. е. 15.08.2020г. Вземането по фактурата за 07.2020 г. става изискуемо на
15.09.2020 г., както и всички последващи вземания от процесния период не са
обхванати от погасителна давност.
Предвид горното съдът приема, че погасени по давност са вземанията за
периода 05.-06.2020 г., поради което погасена по давност се явява сумата от 50,70 лв.
(с оглед данните на ищеца), съответно непогасена по давност е сумата определена по
реда на чл.162 ГПК в размер на 1401,53 лв. с оглед неоспорените съобщения към
фактури и счетоводни документи за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г.
Следователно по отношение на ответника следва да се признае, че дължи на ищеца за
потребена ТЕ за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. сумата от 1401,53 лв., до която
сума предявеният иск следва да бъде уважен, а над тази сума до пълния предявен
размер от 1452,23 лв. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
5
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 22 ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – „...“ ЕАД, от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период. Установява се от представените по делото доказателства, че
сградата, в която се намира жилището, описано в исковата молба, е била присъединена
към топлопреносната мрежа, както и че услугата е извършвана през процесния период
от „...." ЕООД.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на
ищеца от 2016 г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и
начина на заплащане на услугата дялово разпределение, предвид на което съдът
приема, че давността за тези вземания тече от възникването им, т. е. от фактурирането.
Фактурите за м. 07. 2020 г. и м. 08.2020 г. (най-ранните задължения) е издадена най-
рано на 01.08.2020 г., съответно 01.09.2020 г., предвид на което вземането по същите е
погасено по давност към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно съдът приема, че погасени по давност са вземанията за периода 07.-
08.2020 г., поради което погасена по давност се явява сумата от 3,58 лв. (с оглед
справката за начислени суми за абоната на ищеца на л. 34 от делото), съответно
непогасена по давност е сумата определена по реда на чл.162 ГПК в размер на 35,80
лв. за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г. Следователно по отношение на ответника
следва да се признае, че дължи на ищеца сума за дялово разпределение за периода от
01.09.2020г. до 30.04.2022г. в размер на 35,80 лв., до която сума предявеният иск
следва да бъде уважен, а над тази сума до пълния предявен размер от 39,38 лв. и за
периода 07.-08.2020 г., искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период.
Ищецът претендира лихва за забава върху главницата за топлина енергия в
размер общо на 220,67 лв. за периода 15.09.2021 г. – 14.03.2023 г. Съдът като съобрази,
уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по тази изравнителна сметки /15.09.2021 г./ и крайната дата, до която се
претендира лихва за забава, с помощта на онлайн калкулатор изчисли на основание на
6
чл. 162 ГПК, че лихвата за забава, начислена за периода 15.09.2021 г. – 14.03.2023 г.
върху главницата за топлинна енергия в размер на 1401,53 лв. възлиза на сумата от
205,10 лв., до която сума искът следва да бъде уважен. До пълния предявен размер от
220,67 лв. този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода
на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 173,66 лв. за д.т., 350лв. за
възнаграждение за приетата СТЕ, възнаграждение за особен представител – 300 лв.,
така и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минимален размер на 100 лв. или общо 623,66 лв. С оглед уважената част
от исковете а основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 595 лв. за исковото производство.
Направените от дружеството разноски възлизат на сумата общо в размер на
84,43 лв., от които сумата в размер на 34,43 лв. внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на 50 лв. По
съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 80,55 лв.
Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Същият претендира разноски както в исковото, така и в заповедното производство за
адвокатско възнаграждение в размера на по 450 лв., за заплащането на които представя
доказателства. Ищецът своевременно е навел възражение за прекомерност по смисъла
на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно с оглед размера на
предявените искове, липсата на фактическа и правна сложност на делото, извършените
от адвоката процесуални действия – депозиране на отговор на исковата молба,
изслушване на заключение на съдебно-техническата експертиза. С оглед отхвърлената
част от исковете в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
20,68 лв.
По отношение на претендираните разноски в заповедното производство съдът
намира, че такива на длъжника не се присъждат в случай на развило се исково
производство по реда на чл. 422 ГПК. Ето защо съдът намира, че по заповедното
производство не е налице акт по смисъла на чл. 81 ГПК, приключващ делото, и не е
налице основание за присъждане на разноски в полза на подалия възражение длъжник.
Настоящият съдебен състав възприеме съдебната практика, обективирана
в Определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о., Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г. и др., в
които е прието следното: заповедното производство е уредено като едностранно, като
защитата на длъжника в рамките на това производство се осъществява чрез подаване
на възражение в срока по чл. 414 ГПК, което е основание за отпочване на исков
процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е
7
само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. Ето
защо, когато заповедното производство е прераснало в исково, разноски за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК не се дължат. Освен това възмездяването за дублираща се
адвокатска защита – по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защита срещу
исковете по чл. 422 ГПК, е в разрез с принципа за добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При
тези съображения съдът счита, че на ответника не се дължат разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..., искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл...., ал. 1 ЗЗД, че
Д. А. А., ЕГН **********, дължи на „...“ ЕАД, ЕИК ... сумата от 1401,53 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот - ап...., находящ се на адрес: гр. С., ж.к. Л., бл......, аб. № ... за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 205,10 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г., сумата 35,80 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 12.09.2023 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 50769/2023г. по описа на СРС, 119 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер 1401,53 лв. до пълния
предявен размер от 1452,23 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. като
погасен по давност, иска за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
разликата над 35,80 лв. до пълния претендиран размер от 39,38 лв. и за период от
01.07.2020 г. до 31.08.2020 г. като погасен по давност, иска за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ за разликата над уважения размер 205,10 лв. до пълния
предявен размер от 220,67 лв., както и иска за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение в размер на 9,25 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2023
г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата 595 лв. – разноски в настоящото
производство, както и сумата 80,55 лв. – разноски по ч.гр.д. № 50769/2023г.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на Д. А. А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 20,68 лв. - разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „....“ ООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8