Определение по дело №12/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 363
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100500012
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     363           

                                         29.01.2020 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ВЯРА КАМБУРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                         2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело № 12 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от адв.Станко Кралев в качеството на пълномощник на К.С.Д., против разпореждане №25967 от 4.12.2019г. по гр.д.№5336/2019г. по описа на БРС, с което е върната молба вх.№51555/4.11.2019г., подадена от частния жалбоподател, с искане за изменение на основание чл.248 ГПК на решение №2759/29.10.19г. по гр.д.№5336/19г. на БРС в частта за разноските.

Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че молбата е подадена сред срока за обжалване на решението, поради което е пропуснат срока за подаването на молбата по чл.248 ГПК. Според жалбоподателя в чл.248, ал.1 ГПК е посочено, че молбата може да бъде подадена в срока за обжалване, а ако е необжалваемо- в едномесечен сок от постановяване на решението. Изтъква, че в конкретния случай жалбоподателят няма правен интерес от обжалването, понеже предявения от него иск е уважен. След като и ответната страна не подала жалба срещу решението, това означавало, че същото е влязло в сила и е необжалваемо, което пък според него е предпоставка за подаване на молба за изменение на решението в частта за разноските.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а молбата по чл.248 ГПК да бъде върната на РС за произнасяне по същество.

Ответникът по молбата- ОД на МВР гр.Бургас не е представило отговор в законоустановения едноседмичен срок от получаването на жалбата /13.12.2019г./.

След като прецени становището на частния жалбоподател въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Частната жалба е с правно основание чл.279 във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването, представлявано от надлежно упълномощен адвокат. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения /жалбоподателят е освободен от държавна такса предвид обстоятелството, че предмета на делото е трудов спор за възнаграждение/. Ето защо съдът намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата не е основателна.

Бургаският районен съд е постановил решение №2759 по гр.д.№5336 по описа за 2019г. на 29.10.2019г., с което е уважил иска на частния жалбоподател против ОД на МВР Бургас за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, като е осъдил ответника да заплати на ищеца разноските по делото. В тежест на ответника са възложени и разходите по съдебното производство- държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Ищецът /сега частен жалбоподател/ е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. предвид прекратяването на производството поради извършено намаление на исковата претенция.

Решението е постановено в съответствие с изискванията на чл.315, ал.2 и чл.316 от ГПК. Следователно, срокът за обжалването му е започнал да тече от датата на постановяване на решението- 29.10.2019г., което е посочено и в самото решение. Срокът за обжалване на решението е изтекъл на 12.11.2019г.

Страните са получили съобщение за решението както следва- ищецът Д.- на 31.10.2019г., а ответникът- на 1.11.2019г. Това обстоятелство е ирелевантно за началния момент, от който започва да тече срока за обжалване на решението- така ТР №12 от 11.03.2013г. по тълк.д.№12/12г. на ОСГК, тъй като в съдебното заседание, в което е приключило събирането на доказателствата и е даден ход по съществото на делото съдът е съобщил датата, на която ще обяви решението си, същото е обявено на посочената дата и в решението не са дадени други указания за началния момент, от който тече срока за обжалване.

На 14.11.2019г. ищецът Д. е депозирал чрез пълномощника си адв.Кралев молба за изменение на решението в частта за разноските и по-конкретно- в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 100 лв.

Молбата му до БРС е с правно основание чл.248 ГПК.

Препис от молбата е връчен на ответната страна, която не е взела становище.

За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върнал молбата по чл.248 ГПК като просрочена, районният съд е приел, че молбата е подадена след изтичането на срока за обжалване на решението, който е изтекъл на 12.11.2019г. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че ако решението подлежи на обжалване, молбата по чл.248 ГПК следва да бъде подадена в срока за обжалване.

Тези изводи на районния съд съответстват на закона.

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Цитираната разпоредба урежда само две възможности: 1/ когато решението, чието изменение в частта за разноските се иска, е обжалваемо, молбата по чл.248 ГПК може да бъде подадена в срока за обжалване на решението; 2/ когато решението е необжалваемо, молбата по чл.248 ГПК може да бъде подадена в едномесечен срок от постановяването му.

Превратно е тълкуването на втората хипотеза, застъпено от частния жалбоподател.  Същата несъмнено няма предвид случаите, в които едно принципно обжалваемо решение не е обжалвано от страните, поради което влиза в сила и по тази причина не може да бъде обжалвано- така 296, т.2 ГПК /а евентуално подадена жалба ще бъде върната като просрочена/. Безспорно е в трайната практика на съдилищата, че втората хипотеза, уредена в чл.248, ал.1 ГПК касае само решенията на съдилищата, които по принцип не подлежат на обжалване, т.е. решенията по чл.296 т.1 ГПК. В случая решението на БРС е било обжалваемо, поради което срокът за подаване на молба по чл.248 ГПК за изменението му в частта за разноските е започнал да тече на 29.10.2019г и е изтекъл на 12.11.1019г. Понеже молбата по чл.248 ГПК е подадена на 14.11.2019г., то същата се явява просрочена, поради което разглеждането ѝ по същество е недопустимо.

Районният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящото определение не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Мотивиран от изложеното,  Бургаският окръжен съд

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№56309 от 9.12.2019г. по описа на БРС, подадена от адв.Станко Кралев в качеството на пълномощник на К.С.Д. ЕГН:**********, против разпореждане №25967 от 4.12.2019г. по гр.д.№5336/2019г. по описа на БРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                             

 

 2.