РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Карлово, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200070 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. П. Т. с
ЕГН:********** с адрес: гр.К., ул. "Д.ш.“ № ***, ***, ***, срещу Наказателно
постановление № К – ЗМВР-27/18.10.2021г., издадено от Началника на РУП
Карлово към ОДМВР гр. Пловдив, с което за нарушение на чл. 264, ал. 1 от
ЗМВР и на основание същата разпоредба, на жалбоподателката Т. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателката не е
извършила нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, а друго такова за което не й
е повдигнато административно обвинение.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от
адв.Р., който застъпва позиция за незаконосъобразност на НП. Счита, че
действията, описани в НП не консумират състава на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
Претендира разноски.
Административно-наказващият орган – РУП Карлово, надлежно
призован, не изпраща представител, но взима писмено становище по жалбата,
като моли НП да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14 дневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (видно от отбелязването в НП същото е
редовно връчено на жалбоподателя на 22.01.2022 г., а жалбата е депозирана
на 28.01.2022г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
1
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 21.08.2021 г., около 21.00 часа автопатрул на РУП Карлово в състав
свидетелите Б. Н. и И. С. били изпратени от дежурния за проверка на получен
сигнал за силна музика в гр.К., ул. „Г.З.“. При пристигане на място патрулът
установил, че срещу ***, има хранителен магазин, като отстрани на магазина
е поставена тонколона, от която звучала музика. На около 40-50 метра имало
беседка, където имало събрали се хора. Попитали музиката за тях ли е
пусната и обяснили каква е причината да бъдат там, а именно силна музика.
Жалбоподателката казала, че няма проблем и ще спре музиката, като към онзи
момент полицейските служители не установили кой точна е пуснал музиката
и си тръгнали. Малко по-късно, около 22:00 часа, Б. Н. и И. С. отново били
изпратени по сигнал на същия адрес, по същия повод и съответно отново
посетили мястото, жената която им казала първия път, че ще спре музиката, а
именно жалбоподателката отишла и пак спряла музиката от тонколоната в
магазина. Хората, които били по пейките и беседката казали, че си тръгват, Б.
Н. и И. С. докладвали на дежурната част, че тишината е възстановена и си
тръгнали.
След известно време вече след 22:00 часа за трети път бил получен
сигнал, че има силна музика на същото място и св. Б. Н. и св.И. С. отишли за
пореден път на адреса. Установили, че на беседката и в близост до нея няма
хора, а от далеч се чува силна музика идваща от западната част на магазина.
Оказало се, че е от същата тонколона, от която е била и предните пъти.
Почукали на вратата на магазина, този път с намерение да установят кой е
пуснал музиката и да съставят протокол за предупреждение и да му обяснят,
че в последствие може да има и други санкции. Решили, след като установят
лицето да му съставят протокол да спазва разпоредбите на наредбата на
Община Карлово относно нощната тишина. Почукали на вратата няколко
пъти, отворила им жалбоподателката, те пак й обяснили за какво са там,
поискали й документ за самоличност, но тя заявила, че няма да им даде
документ за самоличност, тъй като била в частна собственост и те абсолютно
нищо не можели да й направят. Полицейските служители били извън
магазина, а Т. вътре в магазина, деляло ги вратата. Те я помолили, ако не
желае да им предостави личната си карта, то поне да каже имената си и да
даде данните си, но тя и това отказала и казала, че няма да си даде данните
умишлено. Св. Б. Н. и св.И. С. отново й обяснили, че искат документите й
само за да й напишат протокол за предупреждение и си тръгват. Нищо
повече. Т. категорично отказала да предостави личната си карта, както и да
предостави сведения за самоличността си, като настоявала, че е в частна
собственост и, че абсолютно нищо не могат да й направят органите на реда.
Св. Б. Н. и св. И. С. решили да си тръгват и пеша потеглили към
патрулния автомобил, който бил паркиран от северната част на магазина, като
пътьом св. Н. се обадил на дежурния в РУП Карлово и му докладвал, че
2
жената е вътре в магазина, не желае да си даде данните и ще напишат
докладни по случая, съответно случая да бъде предаден на органите на
териториална полиция. Отивайки към полицейския автомобил Т. ги последва,
и вече на обществено място - на тротоара, отново й поискали личната карта,
тя отново им казала, че няма да я даде. Помолили я каже личните си данни,
тъй като разполагали с таблет, можели да я видят по лични данни, на място
със снимка и да й напишат протокол за предупреждение, обаче тя казала, че
няма да им предостави и личните си данни. Св. Н. й обяснил, че има право да
я задържа, тъй като в момента не могат да установят самоличността й. Тогава
Т. тръгнала за да се скрие в магазина, но не успяла, понеже била задържана от
св. Б. Н. и св. И. С. и отведена в сградата на РУП Карлово, където била
установена самоличността й и оформени документите по задържането й.
За случая св. Б. Н. и св. И. С. изготвили докладни записки. Било
преценено, че с поведението си жалбоподателката Т. е осъществила състава
на нарушението по чл.264, ал.1 от ЗМВР, доколкото противозаконно е пречил
на служители на МВР да изпълнят задълженията си, поради което и на
21.08.2021 г. св. Б. Н. съставил срещу нея АУАН №27, с бл.
№116008/21.08.2021 г., като актът бил предявен на нарушителя Т. за
запознаван и подпис, като тя го подписала без възражения и получила препис
от него.
Въз основа на АУАН на 18.010.2021 г. било издадено и атакуваното НП,
в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административно-наказващият орган също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗМВР, поради което и на
основание същата разпоредба наложил на жалбоподателя административно
наказание "Глоба" в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 267, ал. 2 от ЗМВР – Началника на РУП Карлово към ОДМВР
гр. Пловдив, който към дата 18.10.2021 г. е бил оправомощен да издава НП,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з - 1371/11.11.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи /л.14/. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – полицейски орган при РУП Карлово,
който е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34
от ЗАНН, наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
3
срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Правилно са посочени нарушените материално-правни норми. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно-наказателното
производство против него.
По същество следва да се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗМВР - който противозаконно
пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500
до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. Изпълнителното
деяние на нарушението "противозаконно пречене" се осъществява, когато са
създадени едно или повече препятствия пред орган на МВР за изпълнение на
функциите му. Начинът на извършване на деянието може да бъде в различни
форми, като по начало се изисква активно действие, активно поведение от
страна на дееца, т. е. активно препятстване на орган на МВР да изпълнява
задълженията си по служба. Не е необходимо действията да са довели до
пълна невъзможност на служителите да изпълнят задълженията си, а само
обективно да са създали такава среда, която да ги е затруднила, да е
направила по-трудно изпълнението на тези задължения. В случая, безспорно
полицейските служители са действали законосъобразно, като са отправили до
Т. валидни полицейски разпореждания, съгласно правомощията си – да им
предостави личната си карта и/или да даде сведения за самоличността си (чл.
64, вр. с чл. 70, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМВР). Безспорно е също така, че
жалбоподателката Т. категорично, безпричинно и безцеремонно не
изпълнявала полицейските разпореждания, което от своя страна е наложило
полицейските служители да й обяснят какви ще бъдат негативните последици
от неизпълнението на разпорежданията. По мнение на съда всичко това сочи,
че с активните си действия Т. противозаконно е пречила на полицейските
органи да изпълнят задълженията си, като е създал пречки пред
безпрепятственото изпълнение на задълженията им по установяване на
самоличността й предприемане на действия по предотвратяването на
нарушаване на обществения ред, посредством пускане на силна музика след
22.00 ч. от озвучително средство. Действително пречката (досежно
непредоставяне на личната карта и не даване на сведения за самоличността)
не е била непреодолима и след съответните допълнителни действия
включително и задържане, Т. все пак е склонила да изпълни полицейското
разпореждане в тази му част, но по мнение на съда това не води до отпадане
на отговорността й.
Не може да доведе до отпадане на отговорността й и твърдението, че е
налице неизпълнение на полицейско разпореждане. Неизпълнението на
полицейското разпореждане е самостоятелно и независимо нарушение (чл.257
от ЗМВР), като законът не обвързва отговорността за пречене на
4
полицейските органи с непременно издаване на разпореждане това да не се
прави. Тъкмо напротив – по правило гражданите следва да не възпрепятстват
полицейските органи при изпълнение на функциите им без да е необходимо
преди това те да им разпореждат да не го правят.
На последно място, съдът счита, че конкретното нарушение не е
маловажно. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-
наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Легалната дефиниция на
понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т. 9 от Наказателния
кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно
по въпросите за отговорността. Според чл.93, т. 9 от НК, "маловажен случай"
е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а според чл. 28, б. "а"
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави
на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административно-
наказателната отговорност.
С оглед горните критерии съдът счита, че процесният случай по нищо
не се отличава от типичните нарушения от този вид. Очевидно АНО е взел
предвид, че се касае за първо нарушение от страна на жалбоподателката,
поради което и й е наложил наказание в минималния възможен размер,
поради което и настоящата инстанция няма възможност за допълнително
намаляване на същия.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, извършеното от В. П. Т.
деяние е съставомерно, поради което законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната й отговорност, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а наложеното наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от
ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от НЗПП право на разноски има въззиваемата страна, но тъй като
такива не се претендират, то не се и присъждат.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Карловският
районен съд
РЕШИ:
5
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К – ЗМВР-
27/18.10.2021г., издадено от Началника на РУП Карлово към ОДМВР гр.
Пловдив, с което за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР и на основание
същата разпоредба, на В. П. Т. с ЕГН:********** с адрес: гр.К., ул. "Д.ш.“ №
***, ***, *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500
лева.
2.Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6