№ 377
гр. Перник, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валери М. Ненков
като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Административно
наказателно дело № 20221720200356 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по Жалба на ИВ. АНГ. ИВ.-ЕГН ********** /от гр.Перник/,
против Наказателно постановление № 22-1158-000013/18.І.2022год. на
Началник сектор ПП-КАТ-ОДП-Перник с което на жалбоподателя е
наложено наказание: “Глоба” в размер на 100лева на осн. чл.183 ал.5 т.1
от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП,затова че на
10.І.2022г. в 17,40ч. в с.Драгичево-общ.Перник по ул.“Кракра“ с посока на
движение от с.Рударци към гр.Перник,управлява л.а „Субару-Легаци“ рег. №
***, като на кръстовището с ПП-1-1 навлиза и преминава на ЧЕРВЕН сигнал
на работеща в нормален режим светофарната уредба работеща. Водача е сам
в автомобила.
В жалбата и с.з се изтъкват доводи за неправилност на наложеното
наказание, като се иска отмяна на НП.
Въззиваемата страна редовно призована, представител НЕ изпраща.
Пернишки районен съд, като съобрази доказателствата
събрани по делото, както и предвид становищата на страните по реда на
1
чл. 14 и 18 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице с правен интерес и е допустима,а разгледана по същество
е основателна.
С АУАН GA № 541803/10.І.2022год./Типов номер/ на Н. Й. М. е
посочено, че ИВ. АНГ. ИВ.-ЕГН ********** на 10.І.2022г. в 17,40ч. в
с.Драгичево-общ.Перник по ул.“Кракра“ с посока на движение от с.Рударци
към гр.Перник, управлява л.а „Субару-Легаци“ рег. № ***, като на
кръстовището с ПП-1-1 навлиза и преминава на ЧЕРВЕН забранителен
сигнал на работеща в нормален режим светофарната уредба работеща. Водача
е сам в автомобила- нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП /чл.6. Участниците в движението:1.
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; 2. изпълняват разпорежданията на лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци,
маркировката на пътя и правилата за движение./
Въз основа на горепосоченият Акт е издадено
Наказателно постановление № 22-1158-000013/18.І.2022год. на Началник
сектор ПП-КАТ-ОДП-Перник с което на жалбоподателя е наложено
наказание: “Глоба” в размер на 100лева на осн. чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП
/чл.183. ......... 5) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването;…./ за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателя се явява лично в с.з.
Свидетеля по акта: Н. Й. М. се явява в съдебно заседание,като
поддържа АУАН и изложената в него фактическа обстановка но заявява,че
няма спомен,като неявилия се свидетел Д. ЕЛ. К. при липса на възражение е
заличен.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
2
Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл.42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл.53 ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл.57 ал.1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП,водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя–се установиха и ще се
разгледат по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по
силата на разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е
с меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното, като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл.42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо
да съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от
компетентен орган /Заповед № 8121з-32/02.ХІІ.202год/.
В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът е подписан от
актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за
запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по
нарушението да изложи възражения,НЕ се установиха КОНКРЕТНИ
3
такива/отразено „Имам възражения“/.
Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения,
законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на
чл.44 от ЗАНН от която същия СЕ е възползвал-л.8/.
При спазване на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН на нарушителя е
връчен препис от акта срещу разписка.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление направи следните правни изводи:
Конкретно,относно деянието за което в процесното НП е наложено
наказание: “Глоба” в размер на 100лв. на осн. чл.183 ал.5 т.1 от
ЗДвП/чл.183. ......... 5) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването;…./ за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП /чл.6. Участниците в
движението:1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; 2. изпълняват
разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните
сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение./ с изложена фактология затова,че /
…..на 10.І.2022г. в 17,40ч. в с.Драгичево-общ.Перник по ул.“Кракра“ с посока на движение от с.Рударци към
гр.Перник, управлява л.а „Субару-Легаци“ рег. № ***, като на кръстовището с ПП-1-1 навлиза и преминава на
ЧЕРВЕН сигнал на работеща в нормален режим светофарната уредба работеща.Водача е сам в
автомобила…….“/ ,състава приема,че процесното вменено нарушение е опорочено,
предвид следното:
Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват
поведението си със светлинните сигнали е регламентирано ОБЩО в
разпоредбата на чл.6 т.1 пр.2-ро от ЗДвП, сочена като нарушена в случая.
Конкретизация на това задължение се съдържа в разпоредбите на
чл.12 от ЗДвП и Глава VІІІ-ма от „Правилника за прилагане на ЗДвП“, които
регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и значението на
светлинните сигнали, както и в „НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали“, издадена на
основание чл.14 ал.1 от ЗДвП.
Конкретно, а не общо правило, свързано с конкретната забрана може да
се открие в разпоредбата на чл.31 ал.7 т.1 от „Правилника за прилагане на
Закона за движението по пътищата“- ЧЕРВЕНА светлина
означава-“Преминаването е забранено” т.е същата е забранителна в който
4
смисъл би следвало във посочената по горе фактическа обстановка,това
обстоятелство да бъде отразено,което не е направено.
В хипотезите и на чл.31 ал.7 т.2 и т.4 също не е разрешено
преминаването.
Или пък в чл.7 т.1 б ”б” от Наредба №17 от 23.07.2001г. за регулиране на
движението по пътищата със светлинни сигнали -вид светлинен сигнал с
посочен цвят, означаващ ”Преминаването забранено”.
Но и текста на чл.7 т.1 б.”в” от посочената наредба регламентира вид сигнал с
жълт цвят, означаващ “Внимание, спри!”,при който сигнал/ вид светлинен
сигнал /също не се разрешава преминаването.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание
чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, която самостоятелно установява състав на
административно нарушение и същевременно определя санкцията, която
следва да се наложи за него.
Именно в тази насока са същинските възражения на жалбоподателя
който оспорва при изложените обстоятелства да е преминала кръстовището,
а именно на ЧЕРВЕН сигнал на светофарната уредба, забраняващ
преминаването, а оттук да е извършила нарушение на светлинната
сигнализация. Твърди, че фактическите обстоятелства по случая са
неправилно установени, тъй като в същия момент светофарната уредба е
работела нормално /светела е зелена светлина/, което е довело до достигане
до необосновани фактически и правни изводи, относно наличието на
извършено нарушение.
Изводът си, че жалбоподателя е извършил нарушението, наказващият
орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за
установяване на нарушението.
Съгласно чл.53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато
е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В административно
наказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като
жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ.,
че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова
вреда ако не е доказал възраженията си.
5
Регламентираната в чл.189 ал.2 ЗДвП доказателствена сила на
съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него
обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране
административно наказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на
доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК в
съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила и доказателствената тежест остава за административно
наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК,
приложима и в административно наказателното производство с оглед чл.84
от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни
и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.
Разпитания в съдебното следствие свидетел– актосъставителят Н. Й. М.
/свидетеля Д. ЕЛ. К. не се явява и е заличен/ по никакъв начин не допринасят
в тази посока, тъй като явилия се свидетел заявява, че изобщо НЕ помни
случая, включително и след предявяване на съдържанието на съставения
АУАН.
След, като актосъставителя-очевидец на извършването на нарушението
не предоставя сведения относно възприетите факти, то наличието на съставен
акт, записите в който формално потвърждават, не е достатъчно, за да се
приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени
обективно и точно и съответстват на действителността. Липсата на спомен за
случая не дава възможност да се проверят и твърденията на жалбоподателя,
относно обстоятелствата, при които нарушението е констатирано от
служителите на МВР–по време на движение и при неблагоприятни от гледна
точка видимост метеорологични условия.
Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Поради това
възраженията на жалбоподателя-че не е извършил нарушението, не могат да
бъдат игнорирани, като недостоверни и защитни.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че извършването
на нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, НЕ е доказано по несъмнен начин, тъй
като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод,
че фактите, относими към състава на нарушението са установени точно и че
6
законосъобразно жалбоподателя е бил привлечен към административно
наказателна отговорност.
С оглед презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административно наказателното производство,
изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, като НЕзаконосъобразно.
В подкрепа на горния извод е и обстоятелството,че видно от
приложеното възражение в хипотезата на чл.44 от ЗАНН,жалбоподателя
твърди/което не е оборено/,че непосредствено след като е преминал през
светофарната уредба е бил последван от автомобила на служителите на МВР
и то не в специален режим т.е те също са преминали през светофара след
него,като в случай,че това е направено без специален режим се налага
извода,че светофара не е бил в режим ЧЕРВЕНА забранителна светлина с
оглед сложността на кръстовището и трафика София-Перник.
С оглед изложеното и на осн. чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.1 вр. чл.58д т.4 от
ЗАНН, съда
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-1158-
000013/18.І.2022год. на Началник сектор ПП-КАТ-ОДП-Перник с което
на жалбоподателя ИВ. АНГ. ИВ.-ЕГН ********** е наложено наказание:
“Глоба” в размер на 100лева на осн. чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на
Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7