Р Е Ш Е Н И Е
№1173
гр.Пловдив, 22.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА
като разгледа АНД №
2052/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Атеншън ренталс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 152, офис 1-2Б, представлявано от управителя С.У. срещу
Наказателно постановление № 16-002759 от 02.03.2020 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 416 ал.5,
вр. чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда КТ/ му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 7,
вр. чл.2 ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/ /обн. ДВ
бр.2 от 2017г./.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не били правилно
посочени датата и описанието на нарушението, правната квалификация, както и неправилно
приложена формата на „допустителство“ без да е налице такава хипотеза. Поради
изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Н.,
който поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, също редовно
призована, за нея се явява *** К.. По същество излага съображения за неоснователност на жалбата. Посочва, че
правилно е отразена 08.11.2019г. като
дата на нарушението, тъй като именно тогава конкретният служител е бил
командирован, като е неоснователно за такава да се счита датата на заповедта на
работодателя за командироване на работник/служител. Заявява, че „допускането на
командироването“ отговаря словом на изпълнителното деяние на нарушението в
разпоредбата на чл.7, вр. чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ, поради което определената
правна квалификация на установеното нарушение е правилна. Поради изложеното
моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира и разноските за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
В Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пловдив /Д „ИТ“/ постъпило чрез Информационната система на вътрешния пазар,
поддържана от Европейската комисия, предназначена за обмен на информация между
компетентните органи по спазване на трудовото законодателство, запитване от
Кралство Белгия за командировани лица - работници на дружеството на територията
на друга държава членка на ЕС. Писменото искане касаело предоставяне на
информация за дейността, седалище и и адрес на управление на дружеството–жалбоподател
„Атеншън ренталс“ ЕООД, ЕИК: ********* и лицата, установени да полагат труд в
Кралство Белгия от името на дружеството. В тази връзка, от служители към Д „ИТ“
– гр. Пловдив, сред които и свид. Б.Д.Д., на длъжност „***“,
на 17.12.2019 г. извършил проверка на „Атеншън ренталс“ ЕООД и с
оглед постъпили на 20.12.2019 г., 06.01.2020 г. и на 24.01.2020г. документи в Д
„ИТ“- Пловдив, било установено, че на 08.11.2019г. от страна на работодателя
„Атеншън ренталс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември" №
152, офис 1-2Б, е допуснато командироването на С.Н.К., ЕГН **********, на
длъжност „*** ", в рамките на предоставяне на услуги на територията на
друга държава-членка на ЕС - Кралство Белгия, в предприятие „Фърст тент",
за срок от 08.11.2019г. до 05.12.2019г., без да е сключил с него споразумение
по реда на чл. 2, ал. 1 за изменение на трудовото правоотношение за срока на
командироване, съгласно Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
Командироването на работника е в изпълнение на договор от 01.10.2019 г. между
„Атеншън ренталс” ЕООД и „Фърст тент" за извършване на строителни и
монтажни работи на покриви и палатки и е извършено със заповед №
28/07.11.2019г., издадена по седалище и адрес на управление.
Поради направените констатации,
вследствие на проверката, свид. Д. съставил
срещу жалбоподателя АУАН № 16-002759/24.01.2020 г. за нарушение на чл. 7, вр.
чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от
дружеството лице, което се запознало със съдържанието и го подписало без
възражения. Получило и препис от АУАН.
Всъщност при проверката били
установени едни и същи нарушения, извършени
от жалбподателя, по отношение на общо пет-шест лица, поради което му съставили
отделни АУАН за всяко засегнато лице.
Въз основа на съставения АУАН,
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свид. Б.Д.Д., които съдът
кредитира като логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото – заверени ксерокопия на трудов договор № 012/08.11.2019 г., заповед №
28/07.11.2019 г., искане № 95548.1, генерално пълномощно на Т.Т. и договор от 01.10.2019
г. с „Фърст тент", АУАН № 16-002759/24.01.2020 г., оправомощителна
заповед.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното и след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП, съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 3-0058/ 11.02.2014 г., издадена изпълнителния
директор на Главна дирекция „Инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Самото атакувано НП съдържа реквизитите
по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
С обжалваното наказателно
постановление е наложено административно наказание на „Атеншъл рентал“ ЕООД за нарушение на чл. 7, вр. чл.2
ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамите на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/. В разпоредбата на чл.
7 /НУРКИРСРПУ/ е предвидено, че не се допуска командироване или изпращане на работник
или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1. От своя страна цитираната
норма препраща към 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ , според която при командироване на
работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и
работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение
изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването.
От събраните по делото
доказателства е безспорно, че жалбподателят „Атеншън ренталс“ ЕООД има качеството на
работодател, а лицето С.Н.К. – работник, който е бил командирован в Белгия да
изпълнява временна работа от 08.11.2019г., съгласно представена командировъчна
заповед. При командироването на конкретното лице, на длъжност „***“ на
територията на друга държава – членка на ЕС – Кралство Белгия, работодателят и
работникът не са уговорили с допълнително писмено споразумение, изменение на
съществуващото между тях трудомво правоотношение за срока на командироването,
въпреки изричното изискване по чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Действително в последно цитираната
норма е осъществена правна връзка с разпоредбата на чл.121 а ал.1 т.1 от КТ, в
която са предвидени няколко алтернативно хипотези. В обстоятелствената част както
на АУАН, така и на НП, обаче, ясно и точно е посочено коя е приложимата в
случая хипотеза, а именно, че командироването в друга държава членка /Кралство Белгия/
е извършено в изпълнение на договор от 01.10.2019 г. между „Атеншън ренталс“
ЕООД и „Фърст тент“ за извършване на строителни и монтажни работи на покриви и
палатки, каквато всъщност е хипотезата на б. „а“ към същата норма.
Неоснователна е и неправилната
връзка, която прави жалбподателят между изпълнителното деяние „не се допуска“ и
самото „допустителство“, доколкото първото, представлява глаголът – изпълнителното деяние на
нарушението, без да се влага съвсем различния смисъл, който е заложен в
допустителството. Допустителството и извършителството са две съвършено различни
проявни форми на поведение. Допустителството представлява непопречване да бъде
извършено административно нарушение от друго лице, различно от допустителя, а
извършителството е свързано с личното реализиране на съставомерните белези на
конкретно нарушение, какъвто е настоящият случай, доколкото командироването се допуска именно от
работодателя.
Съдът не споделя и твърдението на
жалбоподателя за неправилно отразена дата на нарушението, тъй като същата
следвало да съотвества на датата на заповедта за командироване /№ 28/07.11.2019
г./. Всъщност, съдът счита,че коректната дата на установеното нарушение, е
именно така отразената в акта и постановлението, доколкото, конкретният
работник е командирован на 08.11.2019г., а не по-рано.
В този смисъл всички фактически
елементи от състава на нарушението са описани, така че жалбоподателят, без по
никакъв начин да бъде ограничено правото му на защита, е разбрал за кога и за какво точно нарушение е
бил санкциониран, още повече, че същият се защитава срещу фактите, които заедно
и в съотвествие с правилно посочената
правна квалификация, водят до извод за така повдигнатото административно обвинение
по установеното нарушение на чл. 7, вр.
чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ.
Ето защо, съдът намира, че основателно и правилно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По наказанието:
Правилно наказващият
орган е наложил на дружеството–жалбоподател наказание по реда на чл. 414. ал. 1
от КТ, която санкционна норма предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Правилно
е определеното по вид и размер административно наказание на дружеството -
имуществена санкция от 1500 лв в минимума, посочен от законодателя, който
размер не подлежи на ревезиране от страна на съда.
Правилно административнонаказващият орган е
приел, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла по чл. 415в КТ, доколкото същата разпоредба съдържа два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители, а тази хипотеза в случая
не е налице. Следва да
се отбележи и че специалният състав на „маловажно" административно
нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която разпоредба за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Т.е. при тези нарушения не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност.
По разноските:
Предвид изхода на
спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има право на
разноски. Ето защо, трябва да се присъдят разноски в ползва на въззиваемата
страна и което възнаграждение за представителство варира в граници между 80
лева и 120 лева, съгласно чл.27е от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Въпреки искането
на представляващия въззиваемата страна в размер на 120 лева, съдът намира, че следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева. В случая съдебното производство приключи в
едно съдебно заседание, представителят се яви, като беше разпитан и
актосъставителят по делото. Ето защо дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати разноски в размер от 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление № 16-002759 от 02.03.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив срещу „Атеншън
ренталс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Шести септември“ № 152, офис 1-2Б,
представлявано от управителя С.У., с което на основание чл. 416 ал.5, вр. чл.
414 ал.1 от Кодекса на труда КТ/ му е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева, за нарушение
на чл. 7, вр. чл. 2 ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамите на предоставяне на услуги
/НУРКИРСРПУ/ /обн. ДВ бр.2 от 2017г./.
ОСЪЖДА „Атеншън ренталс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 152, офис 1-2Б, представлявано
от управителя С.У. да заплати на Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по
труда‘‘ гр. София сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с онигинала
ХБ