№ 4847
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110173671 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД чрез юрк. Жеков, с
пълномощно на л. 5 от делото, с правно основание чл. 422, вр. чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 527,74 лв., представляваща изплатено
по имуществена застраховка „Каско” обезщетение по щета за застрахователно събитие,
настъпило на 11.05.2020 г., вследствие противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на препятствие на пътното платно на пътното платно, на
длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 11.03.2024 г., до окончателното изплащане. До
ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено,
поради което ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 185,36 лв. за периода от
10.03.2021 г. до 10.03.2024 г. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие – застрахованият
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 0487 МК, при движение в гр. София, на моста
"Чавдар“, попаднал в необезопасено, несигнализирано и неосигурено препятствие на
пътното платно - разтопен асфалтна пътното платно, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 517,74 лв.,
като поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер. Сочи, че
сумите не са му били възстановени, въпреки че е изпратил регресна покана до ответника.
Ответникът Столична община чрез юрк. Георгиева е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и размер. Твърди, че
мястото на настъпване на ПТП-то не е конкретизирано в достатъчна степен. Оспорва част от
доказателствата, представени и изискани от ищеца по подробни съображения. Оспорва
валидността на застрахователната полица, поради липса на реквизити предвидени в КЗ.
Счита, че застраховката не покрива посочения риск, а именно препятствие на пътното
платно, представляващо разтопен асфалт. Твърди, че водачът е причинил процесното ПТП,
поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост. Навежда възражение за
съпричиняване. Поддържа, че ищецът не доказва исковата си претенция пълно и главно.
Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.410 ал.1 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД.
В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на Столична община и да поддържат в изправност улици – част от
общинската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Столична община носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД,
като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31
от ЗП.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка
относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради
виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или
по повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
на собственика на застрахованата вещ.
Установява се от представените писмени документи - застрахователна полица – л.6 от
делото, че към дата 11.05.2020 г. между ищеца и собственика на лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. № СВ 0487 МК е съществувал договор за имуществена застраховка със
съдържание описано в полицата и общите условия. Представената по делото
застрахователна полица има предвиденото в чл. 345 КЗ съдържание, като тя носи и
подписите на представителите на страните. Дори обаче същата да не съдържа подписите на
страните, тя отново би била действителна. Доколкото застрахователният договор е търговска
сделка, приложение намират правилата на ТЗ и в частност чл. 293, според който
неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води
автоматично до нейната нищожност. По аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ, неспазването на
формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор само, ако
има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на
2
нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението и може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението. Следователно и трето лице не би могло да
оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните
недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него
задължения, както е в случая. Такава е константната практика на СГС, така напр. Решение
№ 2222 от 17.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8981/2023 г.; Решение № 1416 от 11.03.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 1828/2023 г.; Решение № 1065 от 23.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
9344/2023 г. и др.
В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 2а от ТР № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, според които липса на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния
договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на
неположен подпис от някоя от страните, поради което и правните последици на тази вид
недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в
застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на
застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото
сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на
чл. 343, ал. 2 КЗ, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо
правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. С оглед горното съдът намира, че към датата на ПТП-то
между ищеца и пострадалото лице е налице валидно правоотношение по договор за
застраховка „Каско“.
Установява се от представено по делото платежно нареждане, че на собственика на
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 0487 МК е заплатено застрахователно обезщетение
в размер на 141,87 лв., като е приспадната вноска от 375,87 лв. или общо 517,74 лв.
Направени са ликвидационни разноски в размер на 10 лв.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на
съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени, свидетелски
показания и извънсъдебни признания на страните, от които се установява наличието както
на препятствие на пътното платно към датата и мястото на ПТП описани в исковата молба,
така и липса на обезопасяване и обозначаване на същото.
На първо място наличието на необезопасена препятствие на пътя/ а и всички други
елементи на фактическия състав/ се извеждат от осъществено плащане, представляващо
извънсъдебното признание на дружеството ангажирано да поддържа процесния участък,
конституираното като ТЛП – „ДЛВ“ ЕООД. Впоследствие такова плащане е осъществено и
от страна на ответника към ищцовото дружество, което е било изведено като безспорно в
заседание от 07.03.2025г. Косвено този извод се потвърждава и от служебна бележка на л. 15
от делото издадена от СО, в която се посочва, че на 11.05.2020г./датата на ПТП/ по улици, в
близост до процесния участък, поддържани от горепосоченото дружество, е възникнала
извънредна ситуация, вследствие разтапяне на положения битум.
На следващо място наличието на необезопасено препятствие на пътя се извежда от
показанията на св. М. К., които съдът кредитира като пълни, точни и вътрешно
непротиворечиви. Свидетелката сочи, че движейки се с автомобила си „Шкода Октавия“ с
рег. № СВ 0487 МК е попаднала в препятствие на пътя – разтопен асфалт, намираща се в
района на моста „Чавдар“ по бул. “Княз Александър Дондуков“. За наличието на този
механизъм и настъпването на тези вреди може да се съди още от представеното по делото
заявление, описа на щетите и приложения към делото снимков материал.
С оглед горното съдът възприема за установен следния механизъм на настъпване на
ПТП-то, а именно:
На 11.05.2020г. л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 0487 МК се движел по бул. “Княз
3
Александър Дондуков“ и в района на мост „Чавдар“ превозното средство преминало през
препятствие на пътя – разтопен асфалт на пътното за движение.
С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на
съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е
нарушил правилата за движение по пътищата.
Предвид изложеното, съдът приема, че е установен механизма на ПТП, описан в
исковата молба, вкл. и наличие на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно в гр. София, на бул. “Княз Александър Дондуков“ и в района на мост „Чавдар“.
Събитието представлява покрит застрахователен риск по смисъла на чл. 8.3 от ОУ на
дружеството.
Механизма на ПТП е в причинно- следствена връзка с причинените вреди на
застрахования лек автомобил.
При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице
фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност по
чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни физически лица
при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не е установено кои
точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.
Следва да се отчете направеното в хода на процеса плащане. Претендира се сумата от
527,74 лв. – главница и 185,36 лв. – лихва или общо 713,10 лв. С платежно нареждане от
04.02.2025г. сумата от 713,10 лв. е била заплатена от „ДЛВ“ ЕООД на СО. Като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, че на ищцовото дружество „ЗАД
Армеец“ АД е била заплатена сумата от 713,10 лв. Няма данни, обаче, на коя дата и какви
вземания /по ред/ са били погасени с нея. Ето защо съдът намира, че дата, на която следва
същите да се считат платени, е най-късната възможна дата, а именно датата на съдебното
заседание, на което е било изведен като безспорен факта - 07.03.2025г. Законната лихва
върху главницата от 527,74 лв. за периода от датата на депозиране на заявлението –
11.03.2024г. до датата на която се приема, че е осъществено плащането – 07.03.2025г.,
изчислена с калкулатор на НАП е 71,94 лв. В случая приложим е редът за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, тъй като няма данни за изрично изявление от платеца, а
именно най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. По делото с
плащането в размер на 713,10 лв. са били погасени вземанията за законна лихва и лихва за
забава преди предявяване на иска в пълен размер, като е останала дължима сумата от 71,94
лв. от главницата, до която следва да се уважи иска. Законна лихва върху сумата се дължи от
датата 07.03.2025г., приета за дата на плащане, до погасяване на задължението.
Отговорността за разноски по делото не е възникнала към момента на плащане,
съответно не е ликвидна и не следва да се прихваща по този ред.
Относно разноските:
Страните са направили своевременно исканията за присъждане на направените по
делото разноски. С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца му
се следват направените по делото разноски, а именно в размер на 280 лв., от които 100,00
лв. – платена държавна такса по исковото и заповедното, 30 лв. – депозит за свидетел, и
юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното – 150 лв., определено от съда на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че СТОЛИЧНА
ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. София, бул. „Московска” №33, дължи на
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Стефан Караджа“ № 2, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 17.10.2024г. по ч.гр.д. № 14319/2024г. по описа на СРС , ІІ
г.о., 57- ми състав, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 71,94
лв., представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за
причинени вреди на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ 0487 МК, въз основа на
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на
11.05.2020г. на пътнотранспортно произшествие, поради преминало през препятствие на
пътя – разтопен асфалт на платното за движение на общински път в гр. София по бул. “Княз
Александър Дондуков“ в района на мост „Чавдар“, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 07.03.2025г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 71,94 лв. до пълния предявен размер от 527,74 лв., като погасен чрез плащане;
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ № 2, установителен иск по реда на
чл.422 от ГПК, че СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. София,
бул. „Московска” №33, дължи на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.10.2024г. по ч.гр.д. №
14319/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата
от 185,36 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху главницата от 527,74 лв. за периода 10.03.2021 г. до 10.03.2024 г., като погасен
чрез плащане;
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. София,
бул. „Московска” №33, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ № 2, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК направените по делото разноски в размер на 280 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА - ДЛВ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. Църква, ул. „Кралевски път” № 1.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5