Решение по дело №1022/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на М.Д.И. *** срещу Заповед №3282з-3561/22.08.2023г. на ВПД Директор на Главна Дирекция Гранична полиция, с която му е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна поради това, че не била съобразена с изискванията за форма и съдържание, установени в чл.210 от ЗМВР. Изложените мотиви били объркани, неясни и неконкретни. Не било посочено времето на извършване на нарушението, не били описани неговите обективни и субективни признаци. Непонятно било какво, кога и как точно е осъществил служителя и по какъв начин поведението му се свързва с конкретно нарушение. Дадената правна квалификация била неясна и не се основавала на конкретни обстоятелства от фактическа страна. Непонятен бил изводът за умисъл. Макар и многословна обстоятелствената част затруднявала служителя да проведе своята защита и не давала възможност на съда да осъществи съдебен контрол. Издадена била при съществено нарушение на правилата по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Не били спазени предвидените срокове по чл.195, ал.1 от ЗВМР, на жалбоподателя не била връчена заповед, от която той да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, за нарушенията и доказателствата, които го уличавали. Не били налице фактически и правни основания за издаване на заповедта, тъй като от жалбоподателя не било извършено нарушение на трудовата дисциплина. Твърденията в заповедта били неверни и не почивали на конкретни факти и доказателства. Заповедта била несправедлива и не съответствала на целта на закона. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед №3282з-3561/22.08.2023г. на ВПД Директор на Главна Дирекция Гранична полиция, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор Главна Дирекция Гранична полиция, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Заповедта била издадена от компетентен орган, в рамките на преклузивните срокове и не били допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването на заповедта. Претендират направените по делото разноски и възразяват по размера на адв.възнаграждение за представляващия жалбоподателя.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

До Директор ГД ГП е постъпило Сведение вх.№328200-501 от 09.01.2023г. от ст.инспектор Т.Т., в което били изложени данни за извършено от М.И. ***, нарушение при налагане на наказание за Т. със Заповед №4536з-321/01.08.2022г. Приложено било и Решение №841/08.12.2022г. на Хасковски АС, с което посочената заповед била отменена.

Издадена е Заповед №3282з-532 от 03.02.2023г. – за извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни, касаещи Началника на ГПУ Свиленград, комисар М.И., като е определен състав на комисия и срок на проверката, удължен със Заповед №3282з-869 от 27.02.2023г. и Заповед №3282з-1328 от 27.03.2023г. и Заповед №3282з-1785 от 25.04.2023г. Приложени са болнични листове за заболяване на М.И.. Със заповедите няма данни да е запознат М.И..

В изпълнение на посочената заповед е съставена Справка рег.№3282р-12401 от 10.05.2023г., като са направени изводи относно проведено дисциплинарно производство за налагане на наказание на ст.инспектор Т., при което се сочи извършена от комисар М.И. на 06.07.2022г. проверка на оперативни дела на Т. и установено нарушение на служебната дисциплина, както и издадена от М.И. Заповед №4536з-321 от 01.08.2022г. за налагане на наказание на ст.инспектор Т.. Посочено е, че при издаване на заповедта М.И. е нарушил изискванията на чл.11, ал.2 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г., което по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР било дисциплинарно нарушение, извършено виновно, за което се предвиждало по чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР наказание - порицание за срок от 6 месеца до 1 година.

На 20.07.2023г. М.И. се запознал със справката, като изрично посочил, че същата не е утвърдена от Директор ГД ГП, и положил подпис, за да удостовери изявлението си.

На същата дата и след запознаването със справката комисар М.И. изготвя „докладна записка“, като дава обяснения, че не бил съгласен с изводите, че лично възприел извършеното нарушение от Т., защото бил уведомен от комисар Д.Д.. Не била извършвана проверка, тъй като мястото, деянието, обстоятелствата, при които било извършено, самоличността на извършителя били известни. При връчване на поканата за обяснения процедурата била съгласувана с Началник Сектор ДДП към Отдел ЧР ГД ГП. Не следвало да му се налага наказание за случая.

От представеното в преписката Решение №841/08.12.2022г. на Хасковски АС се установява, че е отменена като незаконосъобразна Заповед №4536з-321/01.08.2022г. на Началник ГПУ Свиленград за налагане на дисциплинарно наказание порицание на Т. Г. Т.. В мотивите на съда е изложено, че еднозначно и безпротиворечиво по делото е установено, че М.И. *** към РДГП Елхово – дисциплинарнонаказващ орган, извършил проверка и установил нарушението, т.е. възприел лично нарушението, като така била налице хипотезата на чл.11, ал.2 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г., тъй като заповедта за наказание била издадена от М.И..

В представената преписка са налични доказателства от проведеното дисциплинарно производство на Т. Т. – извлечения от материали в ел.медии, докладна записка УРИ 4588-17645 от 08.07.2022г., изготвена от М.И. и относно извършена проверка в ГПУ Свиленград на 06.06.2022г., при която И. установил, че Т.Т. не е осъществявал периодичен контрол дела на оперативен отчет, като е предложено Сектор ОИД при РДГП Елхово да извърши проверка на установеното; писмо рег.№4070р-16505 от 13.07.2022г. на Директор РДГП Елхово, в което се определя срок до 29.07.2022г. гл.инсп.Г.Ф., зам.началник на ГПУ Свиленград да извърши подробна проверка на изложеното, като при установени слабости в служебната дейност да се вземе дисциплинарно отношение от страна на Началник ГПУ; писмо УРИ 18270/15.07.2022г. до Директор РДГП Елхово от Началник ГПУ Свиленград М.И. във връзка с указанията и уведомяване, че по здравословни причини Г.Ф. е възпрепятстван да извърши проверката; сведение от Гл.експерт в Сектор ЧР рег.№453р-3534 от 09.02.2023г. относно дисциплинарната проверка на ст.инсп.Т., ведно с покана за даване на обяснения от Т. и обяснение от Т. от 29.07.2022г.

Видно от представената Заповед №4536з-321 от 01.08.2022г. за налагане на наказание на ст.инспектор Т., подписана от Началник ГПУ Свиленград М.И., то последния сочи, че е извършил проверка на 06.07.2022г. и установил извършено от Т. нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР на Точев е наложено наказание порицание за срок от 6 месеца.

Приложени са кадрови справки на Т. и М.И..

Като свидетел по делото е разпитан Д.Д., който дава показания, че понастоящем е Зам.Директор на РДГП Елхово, а преди това бил Началник Сектор ОИД в същата дирекция и осъществявал методическо ръководство и контрол по отношение на служители. Имал наблюдения по отношение на Началник група ОИД към ГПУ Свиленград, който през 2021-2022г. бил Т.. Установил при проверки пропуски от Т. и изготвил докладни записки до Директор РГДП Елхово и екземпляр до ГПУ Свиленград, където тогава началник бил М.И.. М.И. бил длъжен да се запознае с докладните и водили разговори за състоянието на групата. Постоянно обменяли информация и със сигурност М.И. разбрал за слабостите в работата на Т. от негова докладна записка.

С оспорената Заповед №3282з-3561/22.08.2023г. на ВПД Директор на Главна Дирекция Гранична полиция на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР на комисар М.Д.И. *** към РДГП Елхово при ГД ГП е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца. В заповедта се сочи, че И. нарушил разпоредбите на чл.11, ал.2 и ал.3 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г. при издаването на Заповед №4536з-321 от 01.08.2022г. за налагане на наказание на ст.инспектор Т., като посочените разпоредби били задължителни за служителите на висши ръководни длъжности и на ръководни длъжности в МВР, осъществяващи правомощия на дисциплинарнонаказващи органи при търсене на дисциплинарна отговорност от държавни служители на МВР и при провеждането на дисциплинарни производства и налагане на дисциплинарни наказания. Изложената фактическа обстановка включва сведение от 09.01.2023г. от Т. и изложение на съдържанието на Решение №841/08.12.2022г. на АС Хасково, като на тази основа се сочи, че И. е нарушил разпоредбите на чл.11, ал.2 и ал.3 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г. / ал.2 - Служител на ръководна длъжност не може да бъде дисциплинарно наказващ орган, когато е възприел лично извършването на дисциплинарното нарушение; ал.3 - В случаите по ал.2 дисциплинарно наказващ орган е горестоящият ръководител на възприелия дисциплинарното нарушение служител/, като е прието за еднозначно и безпротиворечиво установено, че М.И. като дисциплинарнонаказващ орган е извършил и съответната проверка и установил нарушението на Т.., като е издал заповедта и не изпълнил правилото съгласно което дисциплинарнонаказващ орган е горестоящият ръководител. Прието е, че е осъществено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, обсъдена е тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелства, при които е извършено нарушението, формата на вината – умисъл, цялостното поведение, като е отразено, че И. няма дисциплинарни наказания, незаличени по чл.213, ал.1 от ЗМВР. Обсъдено е, че сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР не са изтекли при наличните обстоятелства по чл.195, ал.3 от ЗМВР.

Заповедта е връчена на служителя на 28.08.2023г., а жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд Хасково на 11.09.2023г.

Видно от Заповед №3282з-27 от 04.01.2024г. на Директор ГД ГП наложеното с оспорената заповед наказание е предсрочно заличено на основание чл.213, ал.4 от ЗМВР.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в установения от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед №3282з-3561/22.08.2023г. на ВПД Директор на Главна Дирекция Гранична полиция е издадена от материално компетентния дисциплинарнонаказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР. Няма спор по делото, че към датата на издаване на заповедта жалбоподателят е заемал длъжността Началник на ГПУ Свиленград към РДГП Елхово при ГДГП, като с оглед вида на наложеното дисциплинарно наказание /порицание/, същото е в рамките на правомощията на служител на ръководна длъжност – ВПД Директор Главна Дирекция Гранична полиция, какъвто е ответникът.

Заповедта е издадена в писмена форма. Същата обаче не съдържа всички изискуеми по силата на чл.210, ал.1 от ЗВМР реквизити. Съгласно тази норма, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, в която не е посочено ясно и конкретно времето и мястото на извършване на нарушението. Описани са фактическите обстоятелства, свързани с налагане на наказание на ст.инсп.Т., като същите са посочени като установени факти от представено от последния сведение и от решението на ХАС. Посочено е, че от мотивите на заповедта за налагане на наказание на Т. се установя, че дисциплинарнонаказващият орган е извършил проверката и установил нарушението, възприел лично извършването на нарушението на Т. в нарушение на чл.11, ал.2-3 от Инструкцията, като независимо от това е издал заповед вместо да изпълни правилото от Инструкцията. Въпреки посочването на дата на издаване на заповедта за наказание на ст.инспектор Т. – 01.08.2022г., при това описателно и като част от индивидуализацията на съответния акт, то в оспорената заповед няма конкретизация за времето – датата, на която се приема от ответника, че М.И. не е изпълнил задълженията си. Липсващия реквизит на заповедта е съществен, доколкото с оглед разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР същият има отношение към спазването на процесуалните правила по издаването на акт от вида на оспорения и по-конкретно за спазването на сроковете за издаването му. Коя дата или период са приети от дисциплинарния орган за установени като дата на извършване на дисциплинарното нарушение не може да бъде установено и от съдържанието на другите актове, част от административната преписка по издаване на заповедта. Липсата на изискуеми реквизити от съдържанието на акта е съществено нарушение на изискването за спазване на установената му форма, което препятства възможността да се извърши пълна и адекватна преценка за съответствието на акта с процесуалните правила и материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му.

Освен това от съдържанието на обжалваната заповед не се установя за какво нарушение е наложеното наказание, макар да се сочи правната квалификация – по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР и описателно разпоредбата на чл.11, ал.2 и 3 от Инструкцията. В случая посочените разпоредби от Инструкцията определят правило в дисциплинарното производство, което действително от събраните доказателства се установява, че не е спазено – в самата заповед за наказание е посочено, че именно М.И. установява извършеното нарушение при извършена от самия него като дисциплинарнонаказващ орган проверка. Но разпоредбите на чл.11, ал.2 и ал.3 от Инструкцията не сочат дължимо поведение, а и от мотивите на настоящата оспорена заповед не се установява кое е деянието /действие или бездействие/, с което в конкретния случай М.И. осъществя нарушението по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Неясно остава дали нарушението се приема за извършено при осъществяването на проверката, т.е. дали извършването на проверката е осъществяване на нарушение, или дали то е осъществено при издаването на заповедта за наказание на Т. или пък нарушението на М.И. съставлява бездействие, тъй като не е препратена проверката за осъществяване на наказателна отговорност от съответния компетентен съгласно чл.11, ал.2-3 от Инструкцията орган. Това са три различни изпълнителни деяния, осъществяващи се чрез различно поведение, които не само, че не са изрично посочени, но е не може да се изведе за кое от тях се приема от дисциплинарнонаказващия, че е осъществяващо нарушение или и трите деяния се възприемат като нарушения. Нещо повече, за тях е безспорно, че се осъществяват на различни дати, т.е. в различни моменти, а при установеното, че няма посочена в оспорената заповед дата на извършване на нарушение, то е невъзможно да бъде извършена съдебна проверка не само дали с конкретно поведение се осъществява изпълнително деяние, но и относно сроковете по чл.195 от ЗМВР. В случая следва да се има предвид и установените в преписката документи относно установеното нарушение на Т., за което М.И. е сезирал горестоящия орган, както и е получил указания относно процедирането - записка от 06.06.2022г.; писмо от 13.07.2022г. на Директор РДГП Елхово; писмо от 15.07.2022г. до Директор РДГП Елхово, които не са били обсъдени и не е бил изяснен ходът на процедурата по наказание на Т.. Тези посочени данни особено осезателно се отразяват не само при обсъждането на обстоятелствата в настоящия случай, но са и от съществено значение с оглед преценката тежестта на нарушението, настъпилите последици, а и по отношение формата на вината. Неизпълнението на задължения предполага такива, които са определени с разпоредбите на закона и подзаконовите нормативни актове, както е посочено в настоящия случай, но следва да се има предвид, че без изричното посочване на нарушената разпоредба, то не може да се установи какви задължения наказващият орган е приел, че не са изпълнени. От текста на заповедта не само е неясно кое е неизпълненото задължение, но и коя е нарушената разпоредба – било на закона, било на подзаконов нормативен акт. Посоченото правило на чл.11, ал.2 и 3 от Инструкцията е в описателната част на заповедта, а не е посочено изрично като нарушена разпоредба, още повече, като се има предвид и вече изложеното относно изпълнителното деяние. Обсъждането на правилото на чл.11, ал.2 и 3 дори и във връзка с чл.7, ал.1, т.6 от Инструкцията не изяснява кое конкретно поведение е прието от наказващия за осъществяващо нарушението и подлежащо на санкция. Липсата на ясно, конкретно и недаващо основание за многозначно тълкуване дисциплинарно обвинение представлява съществено нарушаване правото на служителя да се защити. Формулирането на дисциплинарно обвинение трябва да бъде по начин, съответстващ от обективна и от субективна страна на деянието и на материалноправната норма, която го определя като дисциплинарно нарушение.

На последно място, съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона - дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно установено и доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя, като наказанието е определено в законосъобразно протекла дисциплинарна процедура.

В този смисъл съдът намира, че са налице отменителните основания по чл.146, т.2, т.3 и т.5 от АПК, а така жалбата като основателна следва да се уважи.

С оглед крайния извод на съда на жалбоподателя следва да бъдат изплатени от ответника направените по делото разноски, представляващи 10 лева за държавна такса, възнаграждение за адвокат – 750,00 лева. По отношение определения размер за адвокатско възнаграждение следва да се има предвид, че е доказано заплащането на 1300,00 лева, но с оглед направеното възражение за прекомерност и като се има предвид липсата на правна и фактическа сложност в настоящата производство, то съдът приема, че възнаграждението следва да бъде намалено до определения минимум в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.И. *** срещу Заповед №3282з-3561/22.08.2023г. на ВПД Директор на Главна Дирекция Гранична полиция, с която му е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция да заплати на М.Д.И., ЕГН **********, направените по делото разноски общо от 760,00 лева.

Решението е окончателно и на основание чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: