Решение по дело №188/2024 на Административен съд - Перник

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на П. Д. М. – командир на отделение на ГКПП – С. от ГПУ – Т. към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Д.при ГД „Гранична полиция“, чрез адв. И. Ш., САК срещу Заповед рег.№ 3282з-727/19.02.2024г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 197, ал.1, т.3 вр. чл. 200, ал.1, т. 15 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от една година.

Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административно – производствените правила. Излагат се съображения, че дисциплинарното производство е образувано и проведено за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което ЗМВР предвиджда дисциплинарно наказание „уволнение“, а впоследствие дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ е наложил друго по вид и тежест наказание, за което служителят не е имал възможност да се защитава в производството. ДНО не е посочил в какво точно се изразява неупражненият контрол, което представлявало неправилно прилагане на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на изразеното становище. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя адв. И. Ш., пледира жалбата да се уважи, като се отмени оспорения акт. В писмени бележки се излагат подробни съображения в подкрепа на изразеното становище. Иска се и присъждане на съдебни разноски съобразно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата - директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, не се явява, не се представлява по делото. В писмено становище от юрисконсулт Н. оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснвателна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на А. съд – Перник, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. Д. М. заема длъжността командир на отделение в ГКПП – С. от ГПУ – Т. към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Д. при ГД „Гранична полиция“. Представена е типова длъжностна характеристика на длъжността рег. № 3282р-314/05.01.2023г.

Дисциплинарното производство е образувано по постъпили данни, съдържащи се в предложение с рег. № 4078р-596/10.01.2024 г. на ВПД директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) -[община] /л. 294-296/ и справка per. № 513p-326/09.01.2024 г. по описа на СДВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. При извършени действия по разследване на извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК по образувано досъдебно производство № 005/2024г. по описа на СДВР е установено от справка в АИС „Граничен контрол”, че на 04.01.2023 г. в 19:33 ч. е регистрирано преминаване на лицата К. К. Р. и П. С. А. през ГКПП-С. посредством лек автомобил [Марка], модел „Ку7” с per. № [рег. номер]. Справката е за периода от 00:00 часа на 04.01.2024 г. до 22:00 часа на 05.01.2024 г. като не се наблюдава регистрирано влизане на К. Р. в пределите на [държава], докато П. С. А. има регистрирано влизане в [държава] в 20:55 часа на същата дата (04.01.2024г.) със същия автомобил per. № [рег. номер] и в компанията на лицето А. Ф. К.. Направено е заключение, че при извършването на гранична проверка на българска територия пред служителите на Гранична полиция лицето А. Ф. К. е представил за проверка чужд документ за самоличност, а именно лична карта, издадена на К. К. Р., с цел да се прикрият следите за извършено престъпление спрямо линчостта на К. Р.. За времето от 08:30ч. на 04.01.2024г. до 08:30ч.на 05.01.2024г. на ГКПП – С. са били на смяна младши експерт П. Д. М. - командир на отделение на ГКПП-С., младши инспектор М. К. А. - старши полицай на ГКПП-С. и младши инспектор Р. Х. Н. - старши полицай на ГКПП- С.. За контрол на втора линия е бил разпределен младши експерт П. М., младши инспектор М. А. е изпълнявал служебните си задължения на трасе „изход“, а младши инспектор Р. Н. е определен да изпълнява служебните си задължения на трасе „вход“.

Със заповед рer. № 3282з- 109/10.01.2024 г. на директора на ГД „Гранична полиция“ е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР срещу П. Д. М. за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на правилата за граничен контрол, което представлявало нарушение на чл. 18. „Държавният служител изпълнява своите задължения в услуга на гражданското общество.“, чл. 19. „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.“, чл. 20. „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“, чл. 24. „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия.“ И чл. 25. „Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Със същата заповед П. М. е отстранен от длъжност и е определен персоналния състав на дисциплинарно разследващ орган. Съставът на комисията е изменян със заповеди № 3282з-179/15.01.2024 г., 3282з-307/22.01.2024 г. и 3282з-520/06.02.2024 г.

Заповедта за образуване на дисциплинарно производство е връчена на жалбоподателя на 10.01.2024г. Н. 01.02.2024 г. служителят е депозирал сведение с per. № 3282р-62/01.02.2024 г., в което е отговорил на поставени от ДРО въпроси, относно информация за извършени проверки на 04.01.2024 г., за времето от 00.00 ч. до 24.00 ч. на преминалите през ГКПП-С.. В сведенията пояснява, че в качеството си на началник на дежурна смяна, е изпълнявал задължения по разпределение на дежурните служители по работните им места, като е спазил изискването да бъдат разпределени на трасе, на което не са били при предходното си дежурство. Преди застъпване на дежурството, е извършил задължителния инструктаж. Периодично, по време на дежурството, е влизал на работните места на дежурните служители и е наблюдавал тяхната дейност. Предвид опита на служителите / и двамата с над 10г. стаж в МВР/ не му се е налагало да оказва методическа помощ. Не е констатирал нередности в работата им, поради което не е предприемал мерки в тази посока.

Изводите на комисията, обективирани в обобщена справка per. № 3282р-4677/12.02.2024 г. /л. 99 – 107/ са, че на 04.01.2024г. за времето от 19.30 до 21 часа, младши експерт П. М. – командир на отделение на ГКПП – С. от ГПУ – Т. към РДГП „[община]“ при ГД „Гранична полиция“ – МВР в качеството му на ръководител на дежурната смяна на ГКПП – С. не е упражнил достатъчен контрол върху дейността на служителите М. К. А. и Р. Х. Н.. Вследствие на неупражняването на контрол от страна на М. довело до извършването на дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина от страна на двамата инспектори при извършване на граничната проверка на лек автомобил Ауди „Ку7“ с рег. № [рег. номер] на излизане/влизане от/в страната. Нарушенията се изразявали в следното: Н. 04.01.2024 г., в 19.33 ч., при излизане от страната през ГКПП С. мл. инспектор М. А. не извършва сигурна идентификация на лицето седящо на предната дясна седалка на лек автомобил [Марка] „Ку7“ с български регистрационен номер [рег. номер], поради което е въвел в А. Г. данните от предоставената му от П. А. лична карта № ****, издадена на името на К. К. Р., вместо данните на реално пътуващото в автомобила лице А. Ф. К., роден на [дата]., притежаващ лична карта № ****. С това свое действие е допуснал да бъде премината границата на [държава] от лице с преотстъпен документ. След извършване на проверка на лицата и автомобила в А. Г. младши инспектор М. А. при напускане на кабината на АРМ № 2 не излиза от менюто на А. Г. на компютъра и оставя без надзор зачисленият му граничен печат на плота в кабината. Съответно на трасе „вход“ в хода на граничната проверка младши инспектор Р. Х. Н. не е извършил физическа проверка на превозното средство - лек автомобил [Марка], модел „Ку7“ с български per. № [рег. номер], като не проверява багажното отделение на автомобила. След извършване на проверка на лицата и автомобила в А. Г. младши инспектор Р. Х. Н. при напускане на кабината на АРМ №1 не излиза от менюто на А. Г. на компютъра.

Прието е от ДРО, че с действията си младши експерт П. М. е нарушил чл. 24, ал. 1, т. 4, предложение второ „Контрол върху дейността на ГКПП се осъществява, както следва: ...командирите на отделения.“, във връзка с чл. 22, ал. 1 „Контролът по организацията и изпълнението на дейностите по граничните проверки е комплекс от мероприятия, насочени към установяване на състоянието и подобряване на организацията на служебната дейност, предлагане и реализиране на мерки за отстраняване на пропуски и нарушения, когато такива са констатирани, е оглед законосъобразното и правилно изпълнение на задачите от служителите на ГКПП.“, ал 2, т. 1 и 2 „Чрез контрола се установяват следните характеристики: ефективността на граничните проверки на ГКПП и законосъобразността на действията и спазване на дисциплината“ от Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно- пропускателни пунктове. Едновременно с това младши експерт П. М. е нарушил т. 18 „По време на дежурството отговаря и осъществява контрол по съхранението на документацията, техническите средства, гранични печати и други при констатирани на нарушение докладва с докладна записка до началника на ГКПП в която отразява и предприетите от негова страна мерки“ и т. 20, предложение второ „Недопуска прояви злепоставящи престижа на службата и следи за изпълнение на същото от подчинените му служители“ от Указания за задълженията на командира на отделение на ГКПП- С. с per. № 4372р-3816/30.06.2022 г., утвърдени от директор на РДГП-[община].

Според проверяващите горното съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и са направили предложение П. М. да бъде наказан с "порицание" за срок от 6 месеца до 1 година.

Н. 12.02.2024 г., в 16:15 часа ДРО е връчил на младши експерт П. М. покана с per. № 3282з-4678/12.02.2024 г., с която го призовава да се яви на 12.02.2024 г. в 16:20 часа в сградата на Главна дирекция “Гранична полиция” (ГДГП), находяща се на адрес [населено място], [улица], за да се запознае с обобщената справка и събраните в хода на производството материали.

В законно установения 24-часов срок от служителя не са постъпили обяснения и възражения срещу фактите и констатациите, отразени в обобщената справка от дисциплинарното производство.

Въз основа на установените факти е издадена оспорената Заповед рег.№ 3282з-727/19.02.2024г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 197, ал.1, т.3 вр. чл. 200, ал.1, т. 15 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от една година.

По делото е приложена административната преписка, съдържаща надлежно заверени копия на доказателства, общо посочени в 86 точки.

Видно от ръкописното отбелязване върху заповедта, същата е връчена на жалбоподателя на 20.02.2024г. Жалбата, по която е образувано настоящето производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт съобразно чл. 211 ЗМВР, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган на ръководна длъжност. В разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието "порицание", каквото е и наложеното на жалбоподателя с процесната заповед. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Съгласно регулацията на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗМВР и утвърдения по законовата делегация от същия чл. 143, ал. 2 ЗМВР със Заповед № 8121з-140/24.01.2017 г. на министъра на МВР, Класификатор на длъжностите в МВР (Обн. ДВ, бр. 13/17 г.) заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на ГД „Гранична полиция“- МВР.

Заповедта е издадена в предписаната в чл. 210 ЗМВР писмена форма, съдържаща всички изброени реквизити - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ДНО не е спазил нормативно установената форма. Настоящият решаващ състав намира, че в оспорвания административен акт са посочени както фактите, въз основа на които дисциплинарно-наказващият орган е обосновал извод за извършено от страна на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, така и правните норми, които са нарушени.

При извършената служебна проверка не се установява в хода на дисциплинарното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед, издадена на основание чл.207, ал.1,т.2 от ЗМВР, проверката е извършена от надлежно определения с цитираната заповед дисциплинарно-разследващ орган и е приключило с изготвянето на предвидената в чл.207, ал.7 от ЗМВР обобщена справка. Спазено е изискването на чл. 207, ал.8, т.1 от ЗМВР, като жалбоподателят е бил запознат, както със заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу него, така и с обобщената справка. Становището по чл. 207, ал. 12 ЗМВР, което е изготвено от дисциплинарно-разследващия орган след изготвяне на обобщената справка, е адресирано до дисциплинарно-наказващия орган и в него са инкорпорирани всички обстоятелства, релевантни към дисциплинарната отговорност на служителя и формираното въз основа на тях заключение на дисциплинарната комисия, т.е. то следва съдържанието на обобщената справка. Действително, дисциплинарното производство е образувано за нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.08.2014 г., а заповедта за налагане на наказание е издадена за нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 4, предложение второ, ал 2, т. 1 и 2 от Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно- пропускателни пунктове и по т. 18 от Указания за задълженията на командира на отделение на ГКПП- С. с per. № 4372р-3816/30.06.2022 г., утвърдени от директор на РДГП-[община], но съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Заповедта по чл. 207, ал. 1 ЗМВР поставя началото на дисциплинарното производство, като същата се основава на "данни" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Щом законът е употребил понятието "данни", то тази заповед не може да поставя рамки на дисциплинарното производство. Това е начален етап на разследването, поради което няма как да е налице пълно припокриване с някои от финализиращите актове. Действително следвало е при промяна на правната квалификация ДРО да предложи на наказващия орган да измени заповедта за образуване на дисциплинарното производство съгласно специфичните правила, регламентирани в чл. 47, ал.1, т. 5 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Нарушението обаче не е съществено, тъй като безспорно се установява, че при дисциплинарното разследване на жалбоподателя е предоставена възможност, както да представи писмени обяснения, така и да се запознае със събраните материали и с изготвената от комисията обобщена справка, в която вече е направена квалификацията на нарушението и е предложено дисциплинарно наказание, съответстващо на нарушението. Удостоверено е запознаване на служителя с изготвената обобщена справка на 12.02.2024г. в 16:25часа.

Чл. 206, ал. 1 от ЗМВР създава за дисциплинарно наказващия орган задължението преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. С покана рег. № 3282р-4678/12.02.2024г. връчена на г-н М. на 12.02.2024г., 16:15часа, същият е поканен в срок от 24 часа след запознаването с обобщената справка да даде допълнителни обяснения или възражения, като изрично му е указано, че същите следва да са до директора на ГД „ГП“. Указано е, че при отказ да даде обяснения или възражения, това ще бъде считано за отказ по зависещи от служителя причини. Поканата е изготвена от дисциплинарно разследващия орган (ДРО), но изрично е указано, че обясненията или възраженията следва да са адресирани до директора на ГД „ГП“, който е дисциплинарно наказващ орган (ДНО), с което е спазено законовото изискване на чл. 206, ал. 1 АПК. Изготвянето на поканата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР от ДРО не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като е указано обясненията да се отправят до ДНО.

Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Не е спорно, че постъпилата справка per. № 3282р-4677/12.02.2024 г. и становище per. № 3282р-4852/13.02.2024 г. и заповедта, с която е наказан служителя, са издадени в законоустановения срок.

Главният решаващ извод на ДНО, който обуславя крайния резултат от настоящия процес, е свързан с неправилното приложение на материалния закон. Не е описано в процесната заповед какъв е контролът, който жалбоподателят е следвало да упражни – спрямо кого конкретно, в кой момент от посочения период, в какво се изразява той и какви конкретни мерки и задължения е имал той, а не е изпълнил. Неупражняването на контрол предполага бездействие, когато служителят дължи активни действия. Когато на държавния служител се вменява определено бездействие, дисциплинарнонаказващият орган задължително следва да изложи мотиви в какво се изразява дължимото действие, в изпълнение на каква правно регламентирана дейност е дължимо действието.

Съвкупният анализ на доказателствата по делото не потвърждават извода на ДНО, че служителят виновно е извършил дисциплинарно нарушение на Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно- пропускателни пунктове и Указания за задълженията на командира на отделение на ГКПП- С..

Доказателствата, събрани в дисциплинарната преписка, сочат на безспорност на така установеното, че на 04.01.2024г. при гранична проверка на българска територия пред служителите на Гранична полиция лицето А. Ф. К. е представил за проверка чужд документ за самоличност, а именно лична карта, издадена на К. К. Р.. Това обаче, с оглед на начина, по който се извършва проверката, не може да се вмени във вина на началника на смяната по това време. Съдът счита, че не може да се произнася по въпроса извършено ли е дисциплинарно нарушение от служителите на смяната на трасе „изход“ и „вход“, тъй като въпросите са предмет на други дисциплинарни производства. От начина на описанието на фактите, изложени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за съда не става ясно как и по какъв точно начин жалбоподателят е нарушил негови задължения и кои. Налице е охарактеризиране на поведението му като неупражняване на контрол при изпълнение на служебните задължения на служителите от съставите на ГПУ на дежурната смяна. Задълженията на началник смяна са определени в чл. 15 и сл. от Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. Тези норми не са въведени като нарушени такива, нито в заповедта, нито в доклада по извършената проверка по случая. За да е налице надлежно описание на нарушението е следвало в процесния случай, конкретно да се опише какви точно действия по контрол на службата от съставите на ГПУ от дежурната смяна е следвало да осъществява жалбоподателят (физическа проверка, телекомуникационна проверка, друга явна и негласна проверка, на какви интервали) и какво конкретно в случая не е осъществил, за да може при съпоставка на дължимото и неосъщественото, да се извърши надлежна преценка за това представлява ли деянието, извършено от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина или не. В случая нито в оспореният индивидуален административен акт, нито в подготвителните документи по издаването му, не се твърди, че командира на отделението е следвало да присъства физически непрекъснато на работното място на служителите от смяната. Напротив, установено е, че в качеството си на началник на дежурна смяна, в рамките на задълженията му са и дейности по контрол на втора линия, при постъпване на сигнали за наличие на неистински и подправени документи, при съмнение за такива, относно преносителите на тези документи, чрез използване на наличната техника на ГКПП С., а когато е необходимо и повторна проверка в АИС Граничен контрол и Шенгенска информационна система. Видно е от писмените обяснения, и от протокола за преглед на видеофайловете, че М. не е присъствал и не е видял, как са изпълнени действията по контрол на преминаващите от дежурните служители. От обясненията му става ясно, че в този времеви период е бил на работното си място и е извършвал обработването на постъпващи писма и цялата входяща поща за ГКПП С.. Изпълнението на това задължение е от особена важност, поради факта, че може да постъпи сигнал, който налага незабавно действие и запознаване на дежурните служители. По време на дежурството си, той приема и обработва сигнали за издирване на МПС, лица и вещи и съответните ги възлага на дежурните служители на трасе ’’вход“ и трасе "изход”. Няма как да се приеме, че началника на смяната ще следи за коректното извършване на всяка една проверка на влизащи или излизащи от страната МПС и лица, защото това не само е извън задълженията му, а и е невъзможно фактически. При констатации за възникнали нередности, във връзка с осъществявания граничен контрол, проверяващите полицаи са тези, които следва да предприемат необходимите действия и да уведомят ръководителя. От събраните по делото доказателства е установено, че М. на посочената дата е инструктирал служителите при започване на смяната, отразил е информация в оперативния дневник за извършените дейности по време на дежурството и е проверявал периодично изпълнението на задълженията от страна на подчинените му служители.

Следователно тъй като с личното си поведение в конкретното си служебно качество не е допуснал неизпълнение на негови служебни задължения, респективно такова неизпълнение не съставлява описаното от фактическа страна в мотивите на оспорената заповед, неправилно и в противоречие с целта на закона му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 година.

Предвид на гореизложените съображения трябва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без съществено нарушение на административно-производствените правила, но при несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса и 650 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна защита и съдействие от 22.02.2024г., платими от ответника. Възражението на ответната страна, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, съобразно фактическата и правна сложност на делото и предвид това, че същото е под предвидения минимален размер в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. Д. М. Заповед рег.№ 3282з-727/19.02.2024г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от една година, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР да заплати на П. Д. М., [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.