Р Е
Ш Е Н
И Е №216
гр.Кюстендил, 31.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юли, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Пенка Братанова
Членове:
Веселина Джонева
мл.с.Калин Василев
при
секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№274/2019г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв.Г.Д., в качеството му на пълномощник на К.С.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против решение №315 от 12.04.2019г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по
гр.д.№1340/2018г. по описа на същия съд.
С
обжалваното решение РС-Кюстендил е оставил без уважение исковете на К.С.Й., с ЕГН **********, с адрес *** против Е.А.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, за присъждане на сумата от ****** лева, представляваща непогасени
задължения по сключен на 13.09.2012г. договор за заем между страните, с
падеж 01.07.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 1 369.44 лева
– лихва за забава за периода 01.07.2015г. - 29.06.2018г., като неоснователни
и погасени по давност.
Решението се
обжалва изцяло, с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост и с твърдения за
постановяването му в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Жалбоподателят счита, че КнРС неправилно е приложил материалния закон,
приемайки, че искът относно главницата е погасен по давност, като се е позовал
на нормата на чл.114 ал.2 от ЗЗД, считайки, че в случая в договора не е имало
определен срок за изпълнение, вземането ставало изискуемо след покана, поради
което давността започвала да тече от деня на възникване на вземането. Според
жалбоподателя, тези разсъждения на съда са в противоречие с установеното по
делото, въз основа на представения запис на заповед, а именно – че падежът на
задължението е бил на 01.07.2013г., от която дата следва да започне да тече
погасителната давност. Този факт, според въззивника, изключва приложението на
чл.240 ал.4 от ЗЗД, тъй като свидетелства, че падежът е бил уговорен на
конкретна дата. Изтъква се още и неприложимостта на чл.114 ал.2 от ЗЗД, поради
обстоятелството, че по делото не е установено, че между страните е имало
уговорка вземането да стане изискуемо след покана. Счита се, че при
постановяване на решението си, първоинстанционният съд не се е съобразил с
представените по делото писмени и гласни доказателствени средства, като е
нарушил логическите правила при интерпретиране на фактите и е постановил
необосновано решение. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт изцяло и
постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Моли се
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – Е.А.К., участвал в производството,
чрез назначен в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, в лицето
на адв.А.П. ***, не е подал отговор.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, на
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Кюстендил
е бил сезиран с искове, предявени от К.Й. срещу Е.К. за присъждане на суми, както
следва: **** лева – подлежаща на връщане сума по сключен между страните договор
за заем от 13.09.2012г., с падеж 01.07.2013г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от подаване на исковата молба – 29.06.208г. до окончателното
изплащане, и ****** лева – дължима лихва за забава върху неплатената главница
по договора, начислена за периода от 01.07.2015г. до датата на депозиране на
исковата молба в съда – 29.06.2018г.
Установено
е било по делото, чрез констатациите и изводите на вещо лице по назначената
съдебно-графологическа експертиза, че на 13.09.2012г. Е.К. е съставил и
подписал документ, озаглавен „запис на заповед“, с който, означавайки се като
издател на същия, се е задължил безусловно да заплати на К.С.Й. сума в размер
на 4 500 лева на падеж 01.07.2013г. Поради нередовност на документа,
произтичаща от несъответствието му с изискването на чл.535 т.1 от ТЗ в текста
на същия да се съдържа наименованието „запис на заповед“, същият не е бил годен
да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК.
Чрез
разпит на свидетели – И.М. и А.С. – е установено, че през месец септември
2012г. К.Й., който бил в отношения на познанство с Е.К., по молба на последния
и в присъствието на двамата свидетели му предоставил в заем сумата от
4 500 лева, а К. му обещал да му я върне, като за това подписал някакъв
документ.
Не
е спорно, че въпросната сума не е била върната на ищеца.
Ответникът
в производството, чрез особения му представител в подадения отговор е възразил
да е написал и подписал представения от ищеца документ „запис на заповед“,
както и е направил възражение за погасяване на вземанията по давност.
При
тази фактическа обстановка РС-Кюстендил е формирал правни изводи в посока за
доказаност наличието на облигационното отношение между страните по силата на
неформален договор за заем, по силата на което през месец септември 2012г. К. е
получил от Й. паричен заем в размер на 4500 лева, за което свидетелствали както
показанията на свидетелите, така и наличието на запис на заповед, който макар и
нередовен удостоверявал изявление на лицето, което го е подписало,
представляващо извънсъдебно признание за съществуването на дълга. Съдът е посочил,
че относно момента, в който е следвало да бъде върната процесната сума,
свидетелите не давали показания, но предвид установената автентичност на записа
на заповед, в който К. е поел задължение за връщане на сумата, представляващо
признание на неизгоден за ответника – заемополучател факт, следвало да се
приеме, че падежът на вземането е именно датата 01.07.2013г., както сочел и
самият ищец. Поради липсата на доказателства ответникът да е изпълнил
задължението си, съдът е посочил, че искът е основателен до размер от 4 500
лева и следва да се уважи, след което е пристъпил към разглеждане на
правопогасяващото възражение на ответната страна за изтекла погасителна
давност, намирайки го за основателно, при приложение на чл.114 ал.2 от ЗЗД, тъй
като според съда, петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД е започнала да тече от
дена, в който вземането е възникнало – 13.09.2012г. Този извод е обоснован с
разбирането, че предявените искове са основани на устни договори за заем и
приложение следвало да намери разпоредбата на чл.240 ал.4 във вр. с чл.114 ал.2
от ЗЗД. Съдът е изложил и доводи, които в случая не са спорни, а именно – че с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение погасителната
давност не е била прекъсната, а исковата молба е депозирана на 29.06.2018г.
С
горните доводи, КнРС е отхвърлил главния иск, а поради недължимост на сумата по
договора е отхвърлил и акцесорния иск за лихви.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Според
съда, решението в обжалваната му част (в останалата има характер на
определение) е неправилно. Съображенията за този извод се заключват в следното:
При
проверката за правилност на първоинстанционното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. При този обхват на въззивната проверка, с
настоящото решение следва да се даде отговор на въпроса: какъв е бил падежът на
задължението на заемателя по сключения между страните договор за заем от
13.09.2012г., респ. вземането на заемодателя погасило ли се е по давност.
В
обжалваното решение е аргументиран извод за доказаност съществуването на
облигационна връзка между страните по неформален реален договор за заем, по
силата на който Й. е предоставил на К. сумата от **** лева срещу поето от К.
задължение да му я върне, но не е даден еднозначен отговор на въпроса относно
момента, в който получената в заем сума е подлежала на връщане. От една страна
при обсъждане на елементите на договорното правоотношение е прието, че предвид
доказаната автентичност на съставения и подписан от К. документ, означен като
„запис на заповед“, следвало да се счита, че същият съдържа извънсъдебно признание,
че падежът на вземането е датата 01.07.2013г., а от друга при обсъждане на
възражението за давност е счетено, че договора няма определен срок за
изпълнение и задължението ставало изискуемо след покана, като именно последното
разбиране е обусловило постановяване на обжалвания резултат.
Въззивният
съд счита, че събраните по делото доказателства предпоставят формиране на правен извод за договорен между
страните падеж на задължението - на определена дата и това е датата, посочена
като падеж за плащане в съставения и подписан от К. документ, озаглавен „запис
на заповед“, а именно – 01.07.2013г. При все обстоятелството, че документът
представлява нередовен запис на заповед, доколкото по делото е доказано
сключването на договора за заем, предоставянето на сумата от 4 500 лева и
обвързаността на този договор с нередовната ценна книга, липсва основание да не
се приеме, че едностранното изявление на заемателя относно деня на падежа сочи
момента, в който страните са договорили връщане. Показанията на свидетелите не
опровергават този извод. Свидетелят М. твърди, че в подписания документ са били
уточнени параметрите на договора. Това, че свидетелите не сочат точния ден на
падежа не компроментира доказателстелствената стойност на извънсъдебното
изявление на ответника относно датата, на която се е задължил да върне
получената сума.
Предвид
изложените съждения, въззивният съд намира, че падежът на плащане по договора е
била датата 01.07.2013г. Общата давност по чл.110 от ЗЗД е започнала да тече на
тази дата, с оглед предписанието на чл.114 ал.1 от ЗЗД, и към датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.06.2018г., давността не е била изтекла,
т.е. вземането не се е погасило по давност. Доколкото не е установено да е било
погасено чрез плащане или по друг начин, то исковата сума се дължи от
ответника.
Не
може да се сподели разбирането на районния съд, че при доказаното договорно
правоотношение се е установило, че не е бил уговорен срок за връщане, тъй като
доказателствата по делото сочат на обратния извод. Още по-малко може да се
приеме наличие на доказателства, които да налагат извод, че страните са
уговорили вземането да става изискуемо след покана. Посоченото изключва
приложението на чл.114 ал.2 от ЗЗД относно началния момент, от който започва да
тече давността.
Решението
на КнРС в частта относно главницата се явява неправилно и следва да се отмени,
а искът по чл.240 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД трябва да се уважи
изцяло. Сключването на един договор обвързва страните със
задължение за своевременно, точно и пълно изпълнение на поетите задължения.
Чл.79 ал.1 от ЗЗД дава на изправната страна възможността, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата или обезщетение за неизпълнение. В полза на ищеца следва да се присъди
сумата от ***** лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.06.2018г., до изплащане на вземането.
Обжалваното
решение следва да се отмени и в частта, в която е отхвърлен искът по чл.86 ал.1
от ЗЗД. Ответникът е изпаднал в забава, поради неплащане на падежа и дължи на
кредитора, в случая – заемодателя, обезщетение за забавата в размер на
законната лихва върху неплатената сума. Ищецът е предявил иска си за присъждане
на лихва за забава за период, който не е обхванат от тригодишната погасителна
давност по чл.111 б.„б“ от ЗЗД, а именно – за времето от 01.07.2015г. до
29.06.2018г. Чрез използване на съответния програмен продукт, разпечатка от
който съдът прилага към кориците на делото, се установява, че законната лихва
по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главница от ***** лева за исковия период възлиза
именно на претендираната от Й. сума – ***** лева. Така предявен, акцесорният
иск също следва да се уважи изцяло.
3. Относно разноските
в първоинстанционното производство:
С
оглед формирания извод за неправилност на обжалваното решение, на ищеца К.Й.,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, с настоящото ще бъдат присъдени разноските,
направени пред КнРС, възлизащи общо на сумата от ***** лева, от които: *****
лева за държавна такса; ***** лева заплатено адвокатско възнаграждение; *****
лева – възнаграждение за особен представител на ответника и ***** лева –
възнаграждение за вещо лице (разликата над последната сума, заплатена под
формата на депозит, може да се върне на ищеца при поискване, но няма основание
да се възлага на ответника).
4. Относно разноските
във въззивното производство:
С
оглед изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателя се следва присъждане на
всички сторени разноски, общо – ***** лева, от които: ***** лева за държавна
такса; ****** лева- адвокатско възнаграждение и ****** лева – възнаграждение за
особения представител на въззиваемия.
Предвид
горното, съдът
Р Е
Ш И:
О Т М Е Н Я решение №315 от
12.04.2019г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№1340/2018г. по
описа на същия съд, в частта, в която съдът е оставил без уважение предявените от
К.С.Й., с ЕГН **********, с адрес *** против Е.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
искове за присъждане на сумата от ***** лева, представляваща непогасени задължения
по сключен на 13.09.2012г. договор за заем между страните, с падеж 01.07.2013г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от ***** лева – лихва за забава за
периода 01.07.2015г. - 29.06.2018г., като неоснователни и погасени по давност и вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
О С Ъ Ж Д А Е.А.К., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на К.С.Й., с ЕГН **********, с адрес *** следните суми: *****лева
(****** лева), представляваща дължима сума по сключен между тях договор за
заем от 13.09.2012г., с падеж 01.07.2013г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 29.06.2018г. до окончателното изплащане; ***** лева (*******лева и ****** стотинки), представляваща
дължима лихва за забава, начислена върху горната сума за периода от
01.07.2015г. до 29.06.2018г., както и ****** лева (****** ***** лева и ******стотинки),
представляваща сторени разноски в производството пред Районен съд-Кюстендил.
В
останалата част решението има характер на определение и не е обжалвано.
О С Ъ Ж Д А Е.А.К., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на К.С.Й., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от ********
лева (*********
лева и ******* стотинки), представляваща сторени разноски в производството пред
Окръжен съд-Кюстендил.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.