Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на десети февруари, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 10181 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен при условията на чл. 18 от Регламент
(ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година иск за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за законна
лихва върху присъденото застрахователно обезщетение.
Ищцата Ц.А.А. твърди, че е
претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат на получените травми при
пътно-транспортно произшествие, което било осъществено на 13.10.2016г. на
територията на Република Румъния. Споменатото пътно произшествие, в което
ищцата участвала в качеството на пътник в лек автомобил марка „Пежо“ Боксер, с
рег. № *******, било реализирано в гр. Бужорени, област
Телеорман, между лек автомобил „Шкода“ с рег. № *******управляван
от водача Р.М.и лек автомобил марка
„Пежо“ Боксер, с рег. № *******, собственост на С.С.и
управляван от водача Н. В.. Причина за инцидента било виновното противоправно поведение от водача Р.М., чиято деликтна отговорност била застрахована от ответното
застрахователно дружество С.И.С.А./С.I.S.A./
със седалище на територията на Р. Румъния. Вследствие на процесното
пътно-транспортно произшествие ищцата претърпяла вътреставно
счупване на коляннята става на левия крак и счупване
на ключицата. Непосредствено след инцидента, тя била настанена за лечение в
болнично заведение в гр. Александрия, р. Румъния, а по-късно била
транспортирана в България, където продължила лечението си в гр. Шумен. В хода
на лечението, ищцата изпитвала болки, затруднение при придвижване и неудобствата,
съпътстващи невъзможността за самостоятелно битово обслужване, което налагало
използване на чужда помощ. Във връзка със инцидента
била образувана Преписка №2199/D/2016 по описа
на Прокуратура към съда в гр. Александрия, Република Румъния, а в хода на досъдебното
наказателно производство, което било прекратено, било установено без съмнение,
че причина за настъпване на инцидента е именно поведението на застрахования от
ответника водач на лек автомобил „Шкода“ с рег. № *******-Р.М.. На
31.10.2017г., ищцата предявила пред ответника писмена извънсъдебна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, чрез представителя на ответното
застрахователно дружество на територията на Република България – дружеството „Е.Б.“
ЕООД. Независимо от факта, че на ответника били представени своевременно всички
документи, които били необходими за установяване на източника, вида и характера
на вредите - ищцата не получила застрахователно обезщетение за понесените от
нея вреди, нито от ответника, нито от неговия представител на територията на р.
България, за разлика от собственика на увредения автомобил „Пежо“ Боксер, с
рег. №*******, в който тя пътувала по време на инцидента. При това положение,
поради изтеклия значителен период от време, ответникът изпаднал в забава за
изплащане на дължимото застрахователно обезщетение и за него възникнало
задължението да заплати лихва за забава. При така изложените фактически
твърдения ищцата претендира за осъждане на ответното дружество С.И.С.А./С.I.S.A./
да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на сумата от 110 000 лв., с левова равностойност на 56 417 евро, заедно
със законната лихва, считано от 31.01.2018г., до окончателното изплащане на
сумата на застрахователното обезщетение. Предвид очаквания положителен изход от
съдебния процес, ищцата претендира за сторените в хода на процеса съдебни и
деловодни разноски.
След надлежно проведена процедура по връчване на съдебни
книжа и призоваване за открито съдебно заседание по реда на Регламент /ЕО/
№1393/2007г. (чрез универсална пощенска услуга с върнати и приложени към делото
обратни разписки, удостоверяващи връчването) ответното дружество С.И.С.А./С.I.S.A./
със седалище в Р. Румъния, гр. Букурещ, ул. „*******“ № ****не е депозирало
отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Изисканите по реда на Регламент (ЕО)1206/2001 на Съвета
от 28 май 2001г. и приобщени към настоящото дело преписи от книжа, които в
своята съвкупност представляват прокурорска преписка № 2199/D/2016 на Прокуратурата към съда в гр.
Александрия ( на румънски език и в превод на български език стр. 369-стр.586 от
настоящото дело) в достатъчна степен
подкрепят твърдението на ищеца, че на 13.10.2016г. на територията на Република
Румъния в гр. Бужорени, област Телеорман
е настъпило пътно- транспортно произшествие, реализирано между лек автомобил
„Шкода“ с рег. № *******управляван от
водача Р.М.и лек автомобил марка „Пежо“ Боксер, с рег. № *******,
собственост на С.С.и управляван от водача Н. В.. В
инцидента ищцата участвала в качеството на пътник в лек автомобил марка „Пежо“
Боксер, с рег. № *******. В протокола за настъпване на произшествието се
съдържа отбелязване, че водачите на участвалите в ПТП автомобили не са
употребили алкохол за установяване на причините за инцидента е образувано
досъдебно производство. След извършване на процесуалните действия, досъдебното
производство е прекратено с Постановление за прекратяване от 27.11.2017г. на
прокурор от Прокуратурата към Съд Александрия, област Телеорман,
Република Румъния.
За целите на настоящото производство, съдът допусна
специализирана съдебна авто- техническа експертиза,
въз основа на аналитичните данни, които са установени непосредствено от
органите на досъдебното производство в Р. Румъния, при огледа
на процесното ПТП. Заключението на приетата
експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и
безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи за правнозначимите факти:
Ø
Обективно наличните аналитични данни дават основание да
се приеме следния механизъм на настъпване на инцидента: На 13.10.2016г. около
05,20 часа
в р. Румъния, в зоната на община Бужорени, окръг Телеорман, по път D70се движат в срещуположни посоки управлявания от водача Р.М.лек автомобил „Шкода“ с рег. № *******със скорост от
около 65 км/ч. и лек автомобил марка „Пежо“ Боксер, с рег. № *******,
собственост на С.С.и управляван от водача Н. В..
Автомобилът тегли полуремарке и се движи със скорост
от около 93 км/ч. Така в района на км.
56 от пътя, в хода на десен завой, водачът на лекия автомобил „Шкода“ с рег. № *******губи контрол
над управлението и автомобилът навлиза в лентата за движещи се в
противоположната посока автомобили. Така траекторията на движение на двата
насрещно движещи се автомобили се пресича с тази на лек автомобил марка „Пежо“
Боксер, с рег. № *******, в резултат на което настъпва удар между двата
автомобила. Лекият автомобил „Пежо“ Боксер, с рег. № ******* напуска пътното
платно и се установява в ляво от него.
Ø
Причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на лекия автомобил, който е загубил контрол, допускайки навлизане на
лекия автомобил „Шкода“ с рег. № *******в лентата за движещи се в противоположната посока
автомобили, където е реализиран ударът с другия участник в инцидента.
Като доказателство
по делото са приети медицински
документи, които обективират медицински данни
за здравословното състояние на ищеца
след настъпването на процесното ПТП, както и
разходно- оправдателни документи за заплатени разходи за медицински прегледи,
медикаменти, медицински консумативи, транспортни разходи и медицински прегледи,
след настъпване на процесния пътен инцидент. Данните са обект на анализ
от допуснатата специализирана съдебно- медицинска
експертиза.
Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза /травматология/, изготвено от д-р Б.Б.,
мотивира следните изводи, относно подлежащите на установяване правно значими факти:
Ø
В
следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука ищцата
е получила
следните травматични увреждания: диафазарно счупване
на лямата
ключица и фрактура на големия пищал на левия крак.
Ø
Спешна медицинска
помощ, болнично и оперативно лечение пострадалиата
е получила
в в областната болница в гр. Александрия. В представената
по делото медицинската документация подробно е описано състоянието на пострадалото лице при
приемането му в болницата: Осъществени са медицински изследвания, терапевтични
процедури, а травматичните увреждания са имобилизирани,
след което Ц.А. е била изписана на 14.10.2016г. и лечението на травмата е
продължило при медицински специалист по местоживеене в гр. Шумен, Р. България.
Ø
Получените травматични
увреждания са причинили на пострадалата трайно ограничение
на движенията на десния долен
крайни за срок по-дълъг от
30 дни“. В
случая, лечебно- възстановителният период е продължил около 5 месеца.
Ø
От злополуката
са изминал период от приблизително четири години и състоянието
на пострадалото лице е възстановено,
но все още възможно да се появяват единични
болки в зоната на травмата,
които бързо ще отзвучават
след употреба на аналгетици. Счупената ляна
ключица е вече зарастнала, а движенията на лявата
раменна става са вече възстановени по обем и сила. Фрактурата на левия пищял е
зараснала с видима депресия, тъй като ставният хрущял е спаднал в дълбочина. Към настоящият
момент, пострадалата се придвижва самостоятелно с лека накуцваща походка.
В показанията си, дадени пред делегирания съд, свидетелят
А.Х.А.поддържа твърдение, че имал непосредствени впечатления за състоянието на ищцата
от момента, следващ настъпване на процесното ПТП и по
време на лечебния и възстановителен период - тъй като е съпруг на ищцата и живее
в едно домакинство с нея Според впечатленията на свидетеля, лечебният и
възстановителен период бил труден за ищцата, главно поради субективната неспособност
да се погрижи сама за битовите и за хигиенните потребности, да осъществява
нормални социални контакти и да се придвижва спокойно. Според впечатленията на
свидетеля, дори и след възстановителния период, независимо от проведените лечебни
процедури - състоянието на ищцата не се подобрило значително, доколкото тя
продължавала да се оплаква от болки, а общото й физическо и психологическо
състояние не било добро.
Съдържанието на приложените към исковата молба /на стр.
35-41 от настоящото дело/ и приети като доказателство документи мотивира извода, че на 31.10.2017г.,
ищцата е отправила към ответника извънсъдебна претенция, за изплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди,
произтичащи от настъпването на процесното ПТП. Претенцията
включва описани в съдържанието й документи и сочи и номер на банкова сметка, ***ието.
Писменото волеизявление е отправено до ответника чрез „Е.Б.“
ЕООД, в качеството му на представител на ответното застрахователно дружество С.И.С.А./С.I.S.A./.
Фактът, че адресатът на претенцията представлява ответното дружество за
територията на Р. България, в периода 01.10.2016г. до 11.12.2020г. се установява
и чрез справка – извлечение от Информационния център на Гаранционен фонд /стр.
73 от настоящото дело/. Същото обстоятелство се твърди и в съдържанието на
прието като доказателство писмо с изх. № 002/05.01.2021г. на „Е.Б.“ ЕООД /стр.
201-202 от настоящото дело/.
Съдържанието на представените с исковата молба преписи
от електронни документи /електронна кореспонденция между „Е.Б.“ ЕООД и
упълномощен представител на ищцата, приложени на стр. 48 и стр.50 от настоящото
дело/ мотивират извода, че в приложение на извънсъдебната претенция на ищцата -
не са били представени официални удостоверителни документи, установяващи
настъпването на процесното ПТП и участието на ищцата
в него.
Въз основа на изисканите
по реда на Регламент (ЕО)1206/2001 на Съвета от 28 май 2001г. и приобщени към
настоящото дело преписи от книжа, които в своята съвкупност представляват
прокурорска преписка № 2199/D/2016
на Прокуратурата към
съда в гр. Александрия настоящият съд
приема за установен изрично посочения в тях факт, че към датата на настъпване
на процесното ПТП, гражданската отговорност на
собственика и на водача на лек автомобил „Шкода“ с рег. № *******е била
застрахована от ответното дружество С.И.С.А./С.I.S.A./.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената съдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
за вреди /имуществени и неимуществени/ се основава на твърдението, че при
наличие на предвидените в закона предпоставки, ответникът дължи да заплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач вреди.
Съдебната претенция, с която е сезиран съдът е формално допустима. Тя е
предявена пред съд, който разполага с предвиденатата
в закона компетентност да разгледа съществото на спора, независимо от факта, че
настъпването на пътния инцидент е настъпил на територията на Република Румъния
– по аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 2
вр. с ал. 1 от КМЧП – доколкото вредите от
пътния инцидент или поне част от тях са се проявили на територията на р.
България. Независимо от международната компетентност на българския съд по чл. 18 от
КМЧП - по аргумент от
разпоредбите на чл. 105, ал.1 от КМЧП, вр. с чл. 116
от КМЧП приложимото право за определяне на задължението на ответника да изплати
застрахователно обезщетение се урежда от румънското право. Разпоредбите на
приложимото материално право са служебно известни на настоящия съд, поради
което не се налага да бъдат установявани за разрешаването на спора. При това е
уместно да се отбележи, че задължението на застрахователите, които имат място
на стопанска дейност на територията на Р. Румъния, каквото е ответното
дружество, са уредени по идентичен начин, въз основа на Директива 72/166/EИО на Съвета от 24 април
1972 година относно сближаване на законодателствата
на държавите-членки, относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за прилагане на задължението
за сключване на такава застраховка; Втора директива 84/5/EИО на Съвета от
30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките
гражданска отговорност при използването на моторни превозни
средства (МПС).
По
същият начин е уредено и правото на увреденото лице, да предяви иск
за обезщетение пряко срещу застрахователя
на лицето, чиято отговорност се търси –
чл.18 от Регламент
(ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения ( Рим II ).
Въз основа на анализа на събраните в хода на делото доказателства и с оглед
приложимото право, съдът намира за установени всички предвидени в закона
предпоставки за възникване на задължението на ответното дружество
С.И.С.А./С.I.S.A./, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на лекия автомобил „Шкода“ с рег. № *******– да обезщети ищцата, за понесените в резултат на произшествието
неимуществени вреди.
Събраните доказателства мотивират извода, че настъпилото пътно- транспортно
произшествие, при което е пострадала ищцата, е резултат от реализираното
виновно неправомерно поведение на водача на процесния
лек
автомобил „Шкода“ с рег. №*******. Посредством
заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа
експертиза съдът достигна до категоричен извод за механизма на настъпването на процесния пътен инцидент и за причините, които са довели до
неговото настъпване- навлизане на водача на лекия автомобил„Шкода“ с рег.
№ *******в лентата,
предназначена за насрещно движещи се автомобили. Заключението
на съдебната авто- техническа експертиза, което е
аналитично и фактически обосновано, категорично мотивира извода, че настъпването
на ПТП е именно в резултат от нарушение на правилата за движение по пътищата,
което е допуснато от водача на лекия автомобил „Шкода“ с рег. №*******.
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат разгледани
в следващата част от мотивите на настоящото решение.
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза - съдът установи естеството и характера на получените от ищеца
телесни увреждания, както и наличието на пряка причинно - следствена връзка,
между конкретния механизъм на настъпване на процесното
ПТП и конкретно понесените травми.
Трайно установената съдебна практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието
за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори. Ето защо, в
конкретния случай, размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да
бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на
неимуществените вреди, естеството на травмата и продължителността на лечебно-
възстановителния период (относително продължителен период на обездвижване, но
само малка част от него е прекарана в интензивни болки).
При настъпване на инцидента, пострадалата е била лице в социално активна
възраст, поради което лечението е причинило болки и страдания, значителни
битови неудобства и социални ограничения, които Ц.А. била принудена да търпи, в
продължение на сравнително продължителен период от около 5 до 6 месеца.
Тъй като липсва
нормативно установен икономически критерий за оценка на конкретния размер на
обезщетението, настоящият състав на съда споделя
становището, че при
определяне размера на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане, следва непременно да се отчита
и икономическата конюнктура, към момента
на настъпване на увреждането. Така, в контекста
на дефинирания от закона принцип на справедливостта - при определяне на размера
на обезщетението, съдът съобрази социално-
икономическите условия при настъпването на вредите през 2016г.-2017г. и намира,
че справедливия размер на застрахователното обезщетение за понесените
неимуществени вреди, което е легитимирана да получи ищцата е оценимо на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева. Действително,
нито една травма и свързаната с нея болка не е измерима с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция, то размерите на
обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни и на обществените разбирания
за справедливост – защото именно социално- икономическите критерии за справедливост са правно значимата
условна граница между адекватния размер на обезщетението и неговата
прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника.
В заключение на изложените изводи, настоящият състав на съда намира, че
ответното застрахователно дружество, в качеството на застраховател на
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Шкода“ с рег. № *******следва да бъде осъдено да заплати на на ищцата застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, за понесените
от ищцата неимуществени вреди.
За разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 110 000 лева - искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за осъждане
на ответника, да заплати мораторна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение;
Претенциите на ищеца се основават на твърдението, че ответното
застрахователно дружество дължи да изплати лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, тъй като е изпаднал в забава да заплати на
увреденото лице дължимото застрахователно обезщетение.
При обсъждане на тази претенция, настоящият състав на съда съобрази, че отправената
в конкретния случай претенция за доброволно изплащане на застрахователно
обезщетение не е била подкрепена с достатъчно писмени доказателства, които да
мотивират извод за причините за настъпване на процесното
ПТП, както и за участието на ищцата в механизма на пътния инцидент.
Съдържанието на представените с исковата молба преписи
от електронни документи /електронна кореспонденция между „Е.Б.“ ЕООД и
упълномощен представител на ищцата/, които приложени на стр. 48 и стр.50 от
настоящото дело, сочи че в приложение на извънсъдебната претенция на ищцата -
не са представени официални удостоверителни документи, установяващи
настъпването на процесното ПТП и участието на ищцата
в него, макар такива да са били изискани. Направените с исковата молба
волеизявления на процесуалния представител на ищцата съдържат изрично признание
на същия този факт, сочейки, че тези документи да са били изисквани, но до
предявяването на иска са били на разположение единствено на Прокуратурата към
Съд Александрия, област Телеорман, Република Румъния.
Независимо че има качеството на застраховател на гражданската отговорност
на причинилия вредите водач на лек автомобил „Шкода“ с рег. № *******и независимо от
международната компетентност на българския съд по чл. 18 от
КМЧП - застрахователното
дружество С.И.С.А./С.I.S.A./, не
е обвързано от срока по чл. 108, ал.3, вр. с чл. 380
от Кодекс за застраховането - по аргумент от
разпоредбите на чл. 105, ал.1 от КМЧП, вр. с чл. 116
от КМЧП.
Следователно, при липса на изрична разпоредба в приложимото материално
право, което е служебно известно на съда – ответното застрахователно дружество
може да изисква, но не е длъжно само да се снабди само с документи,
установяващи механизма на настъпване на пътния инцидент и самоличността на
участниците в него. По тези съображения и при липсата на спор между страните,
че до предявяването на иска ищцата не е представила доказаталества
в споменатата насока през застрахователя
- настоящият състав на съда намира, че претенцията за присъждане на
законна лихва е основателна само за периода от предявяването на иска на
26.07.2022г. до окончателното плащане.
Претенцията за осъждане на ответника да заплати законна лихва върху сумата
на присъденото обезщетение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в
частта: за периода, считано от посочения в исковата молба начален момент –
31.01.2018г. до датата на предявяването
на иска – на 26.07.2018г.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищцата е надлежно
легитимирана да получи от ответника съдебните разноски, които е направила,
съразмерно с уважената част от иска. Като съобрази посочените в списъка на
разноските суми за извършени процесуални разходи, съдът приема, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 50 лева, която е заплатена за държавна такса, от чието внасяне ищцата не
е била освободена.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - ответникът следва
да бъде осъден да заплати на бюджета на съда сумата от общо 3250
лева, представляваща
аритметичния сбор от дължимата според
уважената част от исковете държавна такса (2400 лева), от чието заплащане
ищецът е освободен и понесените от
бюджета на съда разноски (850
лева) за събиране на поискани от ищеца доказателства.
На
основание чл. 38 от ЗА, за процесуално представителство на ищеца ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Н.Д. от САК, сумата от общо 2330
лева, определена от чл.7, ал.2, т. 4 на НМРАВ. Според
настоящия състав на съда, искането
за включване
на данък върху добавената стойност /ДДС/ в посочената сума не би
могло да бъде удовлетворено, по аргумент от
т.1
от ТР №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, изискващи
проверка от страна на съда, дали разноските, които той присъжда в
действителност са били направени или са само уговорени (но фактически
незаплатени). В конкретния случай, процесният ДДС,
чието включване в дължимата по чл. 38 от ЗАдв сума е било поискано, все още не е отчетен и платен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.И.С.А./С.I.S.A./ със седалище в Република
Румъния, гр. Букурещ, ул. „*******“ № ****и с регистрационен номер в търговския
регистър J40/3150/1998,
да заплати при условията на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година, на Ц.А.А.
с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат Н. Н. Д.,***, сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
следствие телесни увреждания при ПТП от 13.10.2016г., което настъпило на
територията на Република Румъния в гр. Бужорени, област
Телеорман и било причинено от водача на лек автомобил
„Шкода“ с рег. № *******управляван от Р.М.и
да заплати законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение, считано от предявяването на иска на 26.07.2018г. до деня на окончателното
плащане на сумата на обезщетението, като
отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди - в частта за разликата, над присъдената сума от 60 000 лева, до
пълния претендиран размер от 110 000 лева и
претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимото застрахователно
обезщетение, в частта за посочения в исковата молба период от 31.01.2018г. до предявяването на иска на 26.07.2018г.
ОСЪЖДА С.И.С.А./С.I.S.A./ със седалище в
Република Румъния, гр. Букурещ, ул. „*******“ № ****и с регистрационен номер в
търговския регистър J40/3150/1998,
да заплати на Ц.А.А. с ЕГН ********** и съдебен
адресат – адвокат Н. Н. Д.,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата
от 50 (петдесет) лева за съдебни разноски, които са направени в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С.И.С.А./С.I.S.A./ със седалище в
Република Румъния, гр. Букурещ, ул. „*******“ № ****и с регистрационен номер в
търговския регистър J40/3150/1998,
да заплати на адвокат Н. Н. Д.,***, на основание чл. 38 от ЗА – сумата от 2330
лева (две хиляди триста и тридесет лева), представляваща възнаграждение за
процесуално представителство на Ц.А.А. пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА С.И.С.А./С.I.S.A./ със седалище в
Република Румъния, гр. Букурещ, ул. „*******“ № ****и с регистрационен номер в
търговския регистър J40/3150/1998,
да заплати по сметка на Софийски градски
съд, със седалище *** - на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК - общо 3250 лева (три хиляди двеста и петдесет лева),
представляваща държавна такса и съдебни разноски, съобразно уважената част от
иска, от заплащането на които ищецът е бил освободен.
Плащането на присъденото парично
застрахователно обезщетение към Ц.А.А. може да бъде
извършено чрез превод по посочена от ищеца банкова сметка ***: ***: STSABGSF.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: