Определение по дело №68/2021 на Окръжен съд - Сливен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 10.02.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                     МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 68 по описа за 2021  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е обезсилена издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1985/20г. на СлРС поради непредставяне на доказателства за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е неправилно, тъй като той е предявил исковата молба в рамките на законовия едномесечен срок, а съдът неправилно е приел, че срокът е бил изтекъл. Заявява, че отразената в съобщението дата на връчване – 13.10.20г., е невярна и се дължи на грешка на изписването, допусната от длъжностното лице по връчванията. Действителната дата е 13.11.20г. и предявяването на иска по чл. 422 от ГПК на 24.11.20г. е своевременно, поради което обезсилването на заповедта за изпълнение на паричното задължение е незаконосъобразно. Развива подробна аргументация в тази насока.

Представя молба до ОС-Търговище, заверено копие от извлечение от регистъра на  САС при ОС-Търговище, писмени обяснения на връчител при РС-Търговище, както и доказателства за предявяване на исковата молба в СлРС и моли частната жалба да се уважи, като въззивният съд отмени атакуваното определение и върне делото за продължаване на производството.

Насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и иска тя да бъде оставена без уважение. Заявява, че не са изпълнени указанията на съда за представяне на доказателства за предявяване на исковата молба. Счита доводите за несъстоятелни, понеже разписката за връчване е официален свидетелстващ документ, удостоверяващ датата на връчване и няма липса или неяснота, налагаща да се събират доказателства за опровергаване или допълване на съдържанието й.

Настоящият състав намира частната жалба за редовна и допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

Разгледана по същество, тя е основателна, поради което следва да бъде уважена.

Производството по ч.гр.д. № 1985/20г. на СлРС е образувано по заявление на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Търговище, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Сливен.

Съдът е уважил заявлението, издал е заповед № 1007/04.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 32 997, 51 лв. главница, заедно със законовата лихва от 10.07.20г.  и 759, 95 лв. разноски по делото против длъжника „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Сливен.

На 07.08.20г. длъжникът е получил препис от заповедта и на 11.01.18г. е подал на 04.09.20г. писмено възражение против нея.

С разпореждане от 28.09.20. заповедният съд е указал на заявителя правото му в 1 месечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и го е предупредил, че ако не представи в този срок доказателства за това, заповедта ще бъде обезсилена.

Съобщението е връчено чрез юрисконсулт, като длъжностното лице по връчванията при РС-Търговище е вписало дата на връчване 13.10.20г.

На 24.11.2020г. в деловодството на СлРС е входирана искова молба по чл. 422 от ГПК за вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК от заявителя„Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Търговище против длъжника „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Сливен и заявление за това е подадено до заповедния съд на 26.11.20г.

С определение от 20.11.2020г. заповедният съд е констатирал, че в едномесечният срок не е представено доказателство за предявяване на иск за вземането по заповедта и е обезсилил последната.

Настоящата частна жалба е подадена чрез СлРС на 21.12.20г.

Точката на противопоставяне между страните е дали исковата молба по чл. 422 от ГПК, заведена в регистратурата на СлРС на 24.22.2020г. /за което заявителят е уведомил заповедния съд/, е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК или не.

След преценка на твърденията на страната и събраните доказателства, настоящият състав счита, че заповедният съд формално правилно е отчел началния и крайния момент на периода, в който заявителят следва да предяви иска си – 13.10.20г.-13.11.20г., приел е, че към последната дата няма доказателства за това и съгласно разпоредбата на  чл. 415, ал. 5  от ГПК, е обезсилил заповедта за изпълнение изцяло.

От представените с частната жалба писмени доказателствени средства е видно, че обективно към датата на постановяване на атакуваното определение – 20.11.2020г., 1-месечният срок не е бил изтекъл, като причина за това е, че началният момент, в който то й е бил поставен в течение, не е 13.10.2020г., както е приел заповедният съд, а 13.11.2020г.

Вярно е, че с подписа си връчителят на съдебни книжа удостоверява самото връчване, както и датата и лицето, на което то е извършено. Тези обстоятелства обаче могат да бъдат опровергавани от страната, имаща интерес да стори това, като им противопостави годни и допустими доказателствени средства, притежаващи равна или по-голяма доказателствена стойност. В случая е оспорена датата на връчване, отбелязана от длъжностното лице и оспорването е подкрепено с извлечение от електронния регистър на САС при ОС-Търговище и писмени обяснения от връчителя при РС-Търговище Н.К., дадени пред председятеля на ТОС, събрани въз основа на надлежна молба до административния ръководител на окръжния съд от страна на заявителя „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Търговище.

Датата на връчване на процесното съобщение по ч.гр.д. № 1985/20г. на СлРС, вписана в електронната деловодна програма, е 13.11.20г., в обясненията си връчителят потвърждава факта, като заявява, че е допуснал грешка при изписването й, като вместо 11-ти, е вписал 10-ти месец. По какви причини връчването на книжата е извършено повече от месец след получаването им в Търговищкия съд на 01.10.20г., е ирелевантно в настоящото производство.

Настоящият съд счита, че от тези доказателства се налага изводът, че действителната дата на връчване на съобщението е тази през месец ноември 2020г., поради което едномесечният срок за предявяване на установителния иск за вземането по заповедта за изпълнение е стартирал на 13.11.20г. и изтича на 13.12.20г.

Следователно исковата молба, заведена на 24.11.20г. в регистратурата на СлРС е своевременно предявена, съдът е надлежно уведомен за това, като са му представени доказателства, на 26.11.20г., също в рамките на срока, и не са възникнали предпоставките по чл. 415 ал. 5 от ГПК за обезсилване на заповедта.

С оглед изложеното, частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като атакуваното определение следва да бъде отменено.

Ръководен от горните съображения, съдът

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 260804 от 20.11.20г. по ч.гр.д. № 1985/20г. на СлРС, с което е обезсилена заповед № 1007/04.08.20г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 1985/20г. на СлРС, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: