№ 22624
с, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110153091 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на Уу,
ЕИК ** срещу б, ЕИК ** и Н. Б. С., ЕГН **********, с която Уу е предявило срещу
б, ЕИК ** и Н. Б. С., ЕГН ********** обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество суми, както
следва: 1/ сумата от 23 393,22 лева (двадесет и три хиляди триста деветдесет и три
лева и 22 стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница по Договор
за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г. и Анекс № 1 от 26.10.2023
г. към него, сключени между Уу, в качеството на кредитор, б, в качеството на
кредитополучател и Н. Б. С., в качеството на солидарен длъжник, ведно със законна
лихва за период от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 622,41
лева (шестстотин двадесет и два лева и 41 стотинки), представляваща
възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от 20.11.2023 г. до
20.04.2024 г.; 3/ сумата от 226,65лева (двеста двадесет и шест лева и 65 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 20.11.2023 г. до 15.05.2024 г.; 4/
сумата от 578,33 лева (петстотин седемдесет и осем лева и 33 стотинки),
представляваща наказателна лихва при просрочие за периода от 20.11.2023 г. до
15.05.2024 г.; 5/ сумата от 2 393,83лева (двe хиляди триста деветдесет и три лева и
83 стотинки), представляваща просрочена възнаградителна лихва, съгласно
1
уговорките, обективирани в т. 2.7 от Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към Договор за
банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г., претендирана за период от
20.11.2023 г. до 20.04.2024 г.; 6/ сумата от 233,93 лева (двеста тридесет и три лева и
93 стотинки), представляваща периодична такса, начислена на основание т. 5.1.2
вр. т.11.3 от Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към Договор за банков револвиращ кредит
№ **/**/** от 01.12.2021 г. вр. с т.9.2.2 от Общите условия, при които Уу
предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, за които суми на
08.06.2024 г. издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 29025/2024 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 159717/16.05.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу б, ЕИК ** и Н. Б. С., ЕГН **********
за суми, както следва: 1/ сумата от 23 393,22 лева (двадесет и три хиляди триста
деветдесет и три лева и 22 стотинки), представляваща предсрочно изискуема
главница по Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г. и
Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към него, сключени между Уу, в качеството на кредитор,
б, в качеството на кредитополучател и Н. Б. С., в качеството на солидарен длъжник,
ведно със законна лихва за период от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 622,41 лева (шестстотин двадесет и два лева и 41 стотинки),
представляваща възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от
20.11.2023 г. до 20.04.2024 г.; 3/ сумата от 226,65лева (двеста двадесет и шест лева
и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.11.2023 г. до
15.05.2024 г.; 4/ сумата от 578,33 лева (петстотин седемдесет и осем лева и 33
стотинки), представляваща наказателна лихва при просрочие за периода от
20.11.2023 г. до 15.05.2024 г.; 5/ сумата от 2 393,83лева (двe хиляди триста
деветдесет и три лева и 83 стотинки), представляваща просрочена възнаградителна
лихва, съгласно уговорките, обективирани в т. 2.7 от Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към
Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г., претендирана за
период от 20.11.2023 г. до 20.04.2024 г.; 6/ сумата от 233,93 лева (двеста тридесет и
три лева и 93 стотинки), представляваща периодична такса, начислена на
основание т. 5.1.2 вр. т.11.3 от Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към Договор за банков
револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г. вр. с т.9.2.2 от Общите условия, при
които Уу предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност. На
08.06.2024 г. е издадена заповед по чл. 417 ГПК. Ответниците са подали
възражения по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 05.08.2024 г.
ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането
2
си. Исковата молба е подадена на 05.09.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 01.12.2021 г. между Уу, в качеството на кредитор, б, в
качеството на кредитополучател и Н. Б. С., в качеството на солидарен длъжник, е
сключен Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г.
Посочва, че по силата на договора на ответника бил предоставен банков
револвиращ кредит в размер на 40 000,00 лева, като предоставената сума е усвоена
изцяло от кредитополучателя по банкова сметка с IBAN: **. Поддържа се, че
съгласно чл. 4.1 вр. чл. 11.1.1 от сключения между страните в производството
Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г., страните са
уговорили, че кредитополучателят дължи на банката променлива годишна
възнаградителна лихва в размер на сбора от лихвен индекс (осреднен депозитен
индекс) плюс договорна надбавка от 5,98 %.
Поддържа се, че съгласно т. 11.2, вр. с т. 4.2 и т. 4.3 от Договора, при
неиздължаване от страна на Кредитополучателя на главница и/или лихва,
последният дължи на Банката за срока на забавата едновременно лихва върху
просрочена главница в размер на приложимия към датата на просрочието лихвен
процент за редовен дълг плюс надбавка за просрочие от 2% и наказателна лихва
(неустойка) в размер на 5,00 % върху ползвания кредит.
Поддържа се още, че съгласно т. 15.3 от договора за кредит, Н. Б. С., ЕГН
********** (управител и едноличен собственик на б) се е задължила да отговаря
солидарно за всички задължения на дружеството-кредитополучател, произлизащи
от процесния договор за револвиращ кредит.
Твърди, че на 26.10.2023 г., страните по процесния договор за револвиращ
банков кредит са сключили Анекс № 1 към договора за кредит, с който преуредили
условията на кредитното съглашение, в това число начина за погасяване на
кредита, обективиран в погасителен план в т. 7.1., както и крайният срок за
издължаване, който е удължен до 20.10.2025 г., съгласно т. 7.2.
В т. 2.7. от Анекс № 1 страните се съгласявали, че към момента на
сключването му - 26.10.2023г., начислената просрочена и изискуема
възнаградителна лихва по договора е в размер на 2393,83 лв. В т. 9.2 от Анекс № 1
се уреждало и разсрочването на тази лихва на 11 бр. вноски, а именно: 11 бр.
вноски в размер на 199,50 лв., дължими ежемесечно на 20-то число в периода от
20.11.2023 г. до 20.09.2024 г., както и последна изравнителна вноска в размер на
199,33 лв., платима на 20.10.2024 г.
Поддържа се, че съгласно т. 11.3. от Анекс № 1 към процесния Договор,
3
кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитора комисионите (таксите)
за кредита, в размерите по т. 5 от договора и при условията на Раздел III, т. 9 от
приложимите към договора Общи условия, при които Уу предоставя кредити на
лица, осъществяващи стопанска дейност (ОУ). Според т. 9.2.2., вр. с т. 9.2. от
Общите условия, кредитополучателят дължи комисиона (такса) за управление на
Кредита, която е годишна и се начислява за всеки започнал 12-месечен период (т.е.
за година или част от нея). Таксата за управление се начислявала върху пълния
договорен размер на кредита през периода на усвояване и върху остатъчния размер
по кредита след изтичане на срока за усвояване. Комисионата за първата година се
заплащала не по-късно от първото усвояване по кредита, а за всяка следваща
година или част от нея, комисионата се начислявала и събирала на датата от
съответната година, съвпадаща с датата на сключване на Договора. От т. 5.1.2. от
сключения към договора за кредит Анекс № 1 от 26.10.2023 г. се установявало, че
годишна комисиона/такса за управление, начислявана и събирана при условията на
точка 9.2.2 от ОУ е в размер на 1.0 % (един процент).
Твърди се, че дружеството-кредитополучател и солидарният длъжник не са
изпълнили договорните си задължения за погасяване на ползвания кредит, заедно с
дължимите акцесорни задължения, съгласно условията на т. 7 и т. 9.2 от Анекс № 1
към процесния договор. На осн. § 10 във вр. с т. 17 от Анекс № 1 към Договора,
поради неплащане на дължимите месечни вноски след 20.11.2023 г., Банката е
обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо и дължимо на 20.04.2024 г.,
като изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока е
обективирано в нарочни покани за доброволно изпълнение, които били връчени на
Н. Б. С., ЕГН **********, в качеството му на управител на дружеството-
кредитополучател, както и в лично качество, като солидарно отговорен длъжник
по договора.
Предвид гореизложеното, се моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовото
дружество суми, както следва: 1/ сумата от 23 393,22 лева (двадесет и три хиляди
триста деветдесет и три лева и 22 стотинки), представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от
01.12.2021 г. и Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към него, сключени между Уу, в
качеството на кредитор, б, в качеството на кредитополучател и Н. Б. С., в
качеството на солидарен длъжник, ведно със законна лихва за период от 16.05.2024
г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 622,41 лева (шестстотин двадесет и два
лева и 41 стотинки), представляваща възнаградителна лихва върху редовна
4
главница за периода от 20.11.2023 г. до 20.04.2024 г.; 3/ сумата от 226,65лева (двеста
двадесет и шест лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
от 20.11.2023 г. до 15.05.2024 г.; 4/ сумата от 578,33 лева (петстотин седемдесет и
осем лева и 33 стотинки), представляваща наказателна лихва при просрочие за
периода от 20.11.2023 г. до 15.05.2024 г.; 5/ сумата от 2 393,83лева (двe хиляди
триста деветдесет и три лева и 83 стотинки), представляваща просрочена
възнаградителна лихва, съгласно уговорките, обективирани в т. 2.7 от Анекс № 1
от 26.10.2023 г. към Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021
г., претендирана за период от 20.11.2023 г. до 20.04.2024 г.; 6/ сумата от 233,93 лева
(двеста тридесет и три лева и 93 стотинки), представляваща периодична такса,
начислена на основание т. 5.1.2 вр. т.11.3 от Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към Договор
за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г. вр. с т.9.2.2 от Общите
условия, при които Уу предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска
дейност, за които суми на 08.06.2024 г. издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. №
29025/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответниците в производството.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 29025/2024 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, от името на ответниците са депозирани бланкови
възражения по чл. 414 ГПК, с които е изразено становище за недължимост на
сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство
обективно и субективно кумулативно съединени искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между Уу, в качеството на кредитор, б, в качеството на
кредитополучател и Н. Б. С., в качеството на солидарен длъжник, е сключен
Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г., по което
5
кредиторът е предоставил на кредитополучателя посочената в исковата молба
сума, а последният се е задължил да я върне в посочените срокове; че ответникът е
преустановил плащанията на дължимите суми, с което за ищецът е възникнала
правна възможност за обявяване вземанията по Договор за банков револвиращ
кредит № **/**/** от 01.12.2021 г. за изцяло предсрочно изискуеми; че е уведомил
ответниците за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за
банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г.; че ответниците са се
задължили да заплатят в полза на ищеца възнаградителна лихва в уговорения
размер; че ответниците са изпаднали в забава и размера на обезщетението за
забава; че ответниците са се задължили да заплатят в полза на ищеца наказателна
лихва при твърдените в исковата молба условия и размер; че са били налице
основания за начисляване на наказателна лихва и нейния размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
От приложените по делото Договор за банков револвиращ кредит №
**/**/** от 01.12.2021 г. и и Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към Договор за банков
револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г., се установява в производството, че
между Уу, в качеството на кредитор, б, в качеството на кредитополучател и Н. Б.
С., в качеството на солидарен длъжник, е сключен Договор за банков револвиращ
кредит № **/**/** от 01.12.2021 г., по силата на който на кредитополучателя бил
предоставен банков револвиращ кредит в размер на 40 000,00 лева. От
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от
страните по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява в производство,
че предоставената по Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от
01.12.2021 г. сума е усвоена изцяло от кредитополучателя по банкова сметка с
IBAN: **.
От събраните по делото доказателства се установява още, че
кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили да върнат заемната
сума, както и да заплатят променлива годишна възнаградителна лихва в размер на
сбора от лихвен индекс (осреднен депозитен индекс) плюс договорна надбавка от
5,98 %.
Тук следва да се посочи, че ищецът се позовава на обявена надлежно на
6
ответниците предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за
потребителски кредит, която по становище на настоящия съдебен състав е
настъпила преди завеждане на делото. От друга страна, дори да се приеме, че това
обстоятелство не е настъпило преди завеждане на делото, то като приложение към
исковата молба са представени отправените от ищеца към ответниците покани за
доброволно изпълнение, съдържащи и изявлението на кредитора за обявяване
предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за банков
револвиращ кредит, като същевременно препис от исковата молба и приложенията
към нея /включително обсъдената покана за доброволно изпълнение/ са надлежно
връчени на ответниците, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда по
аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По делото липсват доказателства, че от ответниците е извършено
погасяване на задълженията по процесния договор в предоставения в поканата
срок, поради което и предявеният иск за главница се явява доказан по основание.
Тук следва да се посочи, че процесният Договор за банков револвиращ
кредит № **/**/** от 01.12.2021 г. не е потребителски и по отношение на него не
се прилага Закона за потребителския кредит. Същевременно, съдът намира, че
клаузите в договора са валидни и действителни, респективно, че не противоречат
на добрите нрави и са породили желаните от страните по договора правни
последици.
По отношение на размера, съдът напълно кредитира заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена, неоспорена и приета в производството
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-счетоводна експертиза, се установява по делото, че
сумата, представляваща предсрочно изискуемият непогасен остатък от ползвания
кредит по процесния Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от
01.12.2021 г., е в размер на 23 393,22 лева, поради което и се налага извод, че
предявеният иск за главница се явява доказан и по размер, респективно, следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
Установените въз основа заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-счетоводна експертиза обстоятелства, посочени по-горе,
се подкрепят и от останалия събран в производството доказателствен материал,
включително представения и приет като доказателство по делото Анекс № 1 от
26.10.2023 г. към Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г.,
в който се съдържа признание от ответниците относно дължимостта на сумата от
23 393,22 лева, представляваща непогасена част от главницата по процесния
7
Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г.
Следователно предявеният иск за главница, следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
Върху главницата, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на предявяване на заявление вх. № 159717/16.05.2024 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в съда /16.05.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на предявения иск за сумата от 2 393,83лева, представляваща
просрочена възнаградителна лихва, съгласно уговорките, обективирани в т. 2.7 от
Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към Договор за банков револвиращ кредит № **/**/**
от 01.12.2021 г., претендирана за период от 20.11.2023 г. до 20.04.2024 г., съдът
намира следното:
От събрания по делото доказателствен материал в това число Анекс № 1 от
26.10.2023 г. към Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г.,
се установява в производството, че на 26.10.2023 г. между страните по процесния
договор за револвиращ банков кредит, е подписан Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към
Договора, по силата на т. 2.7, от който, страните се съгласяват, че към момента на
сключването му - 26.10.2023 г., начислената просрочена и изискуема
възнаградителна лихва по договора е в размер на 2393,83 лева. В т. 9.2 от Анекс №
1 се урежда и разсрочването на тази лихва на 11 бр. вноски, а именно: 11 бр.
вноски в размер на 199,50 лева, дължими ежемесечно на 20-то число в периода от
20.11.2023 г. до 20.09.2024 г., както и последна изравнителна вноска в размер на
199,33 лева, платима на 20.10.2024 г.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
счетоводна експертиза, се установява по делото, че нито една от вноските,
съгласно т. 9.2 от Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към Договор за банков револвиращ
кредит № **/**/** от 01.12.2021 г., не е заплатена от ответниците в
производството, поради което и настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск за сумата от 2 393,83лева, представляваща просрочена
възнаградителна лихва, съгласно уговорките, обективирани в т. 2.7 от Анекс № 1
от 26.10.2023 г. към Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021
г., се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
Като допълнение, следва да се посочи, че по становище на настоящия
съдебен състав, изявленията, обективирани в Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към
Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г., направени от
8
името на ответниците /кредитополучател и солидарен длъжник по процесния
договор за банков револвиращ кредит/, представляват признание от ответниците
относно дължимостта на сумата от 2 393,83лева, представляваща просрочена
възнаградителна лихва, съгласно уговорките, обективирани в т. 2.7 от Анекс № 1
от 26.10.2023 г. към Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021
г.
Основателен се явява и искът за сумата от 622,41 лева, представляваща
възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от 20.11.2023 г. до
20.04.2024 г. Установи се по делото, че по силата на уговорките, обективирани
Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г. и Анекс № 1 от
26.10.2023 г. към него, ответниците /в качеството си на кредитополучател и
солидарен длъжник/, са поели задължението да върнат заемната сума, както и да
заплатят променлива годишна възнаградителна лихва в размер на сбора от лихвен
индекс (осреднен депозитен индекс) плюс договорна надбавка от 5,98 %. Сумата
от 622,41 лева, представляваща възнаградителна лихва върху редовна главница за
периода от 20.11.2023 г. до 20.04.2024 г. е формирана от дължимата договорна
/възнаградителна лихва/ за периода до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията по процесния договор за банков револвиращ кредит,
като размера на дължимата за процесния период възнаградителна лихва се
установява от заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
226,65лева (двеста двадесет и шест лева и 65 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 20.11.2023 г. до 15.05.2024 г., настоящият съдебен
състав намира следното:
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнила точно и в срок
задълженията си по договора.
По делото се установи наличието на главен дълг в размер на 23 393,22 лева,
както и че ответниците са изпаднали в забава по отношение изпълнението на
задълженията си по договора за заплащане на уговорените месечни вноски,
включващи главница и договорна лихва, което обстоятелство се установява и от
заключението на вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена в
9
производството съдебно-счетоводна експертиза. От последното се установява, че
последното извършено от ответниците плащане по процесния кредит е на
16.01.2023 г.
Следователно, за процесния период ответниците дължат обезщетение за
забавата си за процесния период /от 20.11.2023 г. до 15.05.2024 г./, което съдът
определя, по реда на чл. 162 ГПК /посредством лихвен калкулатор на НАП за
законна лихва/ в размер на 1575,86 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав формира извод, че
така предявеният иск с правно основание чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен
и доказан за пълните заявени от ищеца период и размер и следва да бъде уважен.
По отношение на иска сумата от 578,33 лева, представляваща наказателна
лихва при просрочие за периода от 20.11.2023 г. до 15.05.2024 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява в производството, че
съгласно т. 11.2, вр. с т. 4.2 и т. 4.3 от Договор за банков револвиращ кредит №
**/**/** от 01.12.2021 г., при неизпълнение, от страна на кредитополучателя, на
задължението му за заплащане на уговорените вноски за главница и/или лихва,
последният дължи на банката /кредитор/, за срока на забавата, наказателна лихва в
размер на 5,00 % върху ползвания кредит.
По съществото си, така уговорената наказателна лихва има характер на
неустойка.
Както се посочи по-горе, процесният Договор за банков револвиращ кредит
№ **/**/** от 01.12.2021 г. не е потребителски и по отношение на него не се
прилага Закона за потребителския кредит. Видно от събраните по делото
доказателства, предоставената по процесния договор заемна сума е била
предназначена и използвана за рефинансиране на банков кредит – овърдрафт №
*/*/**/12.09.2019 г., сключен между Уу, в качеството на кредитор, б, в качеството
на кредитополучател.
Съгласно разрешенията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се
отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за
10
търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26,
ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Предвид гореизложеното и като съобрази събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че клаузите в договора,
предвиждащи, че при неизпълнение, от страна на кредитополучателя, на
задължението му за заплащане на уговорените вноски за главница и/или лихва,
последният дължи на банката /кредитор/, за срока на забавата, наказателна лихва в
размер на 5,00 % върху ползвания кредит, са валидни и действителни,
респективно, че не противоречат на добрите нрави и са породили желаните от
страните по договора правни последици. Размерът на дължимата неустойка е
фиксиран и предварително определен от страните, като по становище на съдебния
състав, същият не се явява прекомерен, респективно, така постигнатата между
страните по договора уговорка за дължимост на неустойка, не противоречи на
добрите нрави.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
сумата от 578,33 лева, представляваща наказателна лихва при просрочие за
периода от 20.11.2023 г. до 15.05.2024 г., следва да бъде уважен.
По отношение на иска сумата от 233,93 лева, представляваща периодична
такса, начислена на основание т. 5.1.2 вр. т.11.3 от Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към
Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г. вр. с т.9.2.2 от
Общите условия, при които Уу предоставя кредити на лица, осъществяващи
стопанска дейност, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно т. 11.3. от процесния Договор за банков револвиращ кредит №
**/**/01122021 от 01.12.2021 г. и сключения към него Анекс № 1,
кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитора комисионите (таксите)
за кредита, в размерите по т. 5 от договора и при условията на Раздел III, т. 9 от
приложимите към договора Общи условия, при които Уу предоставя кредити на
лица, осъществяващи стопанска дейност (ОУ). Съгласно т. 9.2.2., вр. с т. 9.2. от
Общите условия, кредитополучателят дължи комисиона (такса) за управление на
кредита, която е годишна и се начислява за всеки започнал 12-месечен период (т.е.
за година или част от нея). Таксата за управление се начислява върху пълния
договорен размер на кредита през периода на усвояване и върху остатъчния размер
11
по кредита след изтичане на срока за усвояване. Комисионата за първата година се
заплаща не по-късно от първото усвояване по кредита, а за всяка следваща година
или част от нея, комисионата се начислява и събира на датата от съответната
година, съвпадаща с датата на сключване на .оговора. От събраните в
производството доказателства се установява, че съгласно т. 5.1.2. от сключения към
договора за кредит Анекс № 1 от 26.10.2023 г., годишна комисиона/такса за
управление, начислявана и събирана при условията на точка 9.2.2 от ОУ е в размер
на 1.0 % (един процент).
Като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
съдът намира, че клаузите в договора, предвиждащи дължимостта на такси за
управление на процесния кредит, са валидни и действителни, респективно, че не
противоречат на добрите нрави и са породили желаните от страните по договора
правни последици. Размерът на дължимите такси се установи от заключението на
вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена в производството съдебно-
счетоводна експертиза, поради което и искът следва да бъде уважен в цялост.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, както следва: 1/ за
заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 555,37 лева; 2/ за
заплатено адвокатско възнагражение в исковото производство по гр. д. №
53091/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 2049,02 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 450 лева, като е представил и доказателства за
действителното извършване на така претендираните разноски.
От името на ответното дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на претендираното от името
на ищеца адвокатско възнаграждение в производството, което е неоснователно.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е под минималния
предвиден размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно по делото
са предприети активни процесуални действия, от името на ищцовото дружество,
чрез процесуалните му представители, обуславящи правото за присъждане на
адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че в полза на ищеца се дължи
12
адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден за съответния вид
работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но доколкото от ищеца се претендира адвокатско
възнаграждение в по-нисък размер и при съобразяване принципа на диспозитивно
начало в гражданския процес, в полза на последния, следва да се присъди
претендирания от него размер на заплатено адвокатско възнаграждение. Отделно
от това, следва да се има предвид, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е с включен ДДС, което води до извод, че се претендира
адвокатско възнаграждение в размер, не само по-нисък от миналния предвиден в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за съответния вид работа, но в размер почти двойно по-нисък от
този, предвиден в цитираната наредба, минимален размер.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците б, ЕИК ** и Н. Б. С., ЕГН **********, следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на ищеца Уу, ЕИК **, сумата от 3054,39 лева, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство
по гр.д. № 53091/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 29025/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса в размер на 548,97 лева; 2/ за заплатено
адвокатско възнагражение в заповедното производство по ч.гр.д. № 29025/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 1177,33 лева, като е представил и
доказателства за действителното извършване на така претендираните разноски.
От името на ответното дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на претендираното от името
на ищеца адвокатско възнаграждение в производството, което е неоснователно.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е под минималния
предвиден размер, съгласно чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Същевременно по делото са предприети активни процесуални действия, от името
на ищцовото дружество, чрез процесуалните му представители, обуславящи
правото за присъждане на адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че в полза на
13
ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден за
съответния вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но доколкото от ищеца се претендира
адвокатско възнаграждение в по-нисък размер и при съобразяване принципа на
диспозитивно начало в гражданския процес, в полза на последния, следва да се
присъди претендирания от него размер на заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че в полза на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в
минималния размер, предвиден за съответния вид работа, съгласно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но
доколкото от ищеца се претендира адвокатско възнаграждение в по-нисък размер и
при съобразяване принципа на диспозитивно начало в гражданския процес, в полза
на последния, следва да се присъди претендирания от него размер на заплатено
адвокатско възнаграждение. Отделно от това, следва да се има предвид, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е с включен ДДС, което води
до извод, че се претендира адвокатско възнаграждение в размер, не само по-нисък
от миналния предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за съответния вид работа, но в размер почти двойно
по-нисък от този, предвиден в цитираната наредба, минимален размер.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците б, ЕИК ** и Н. Б. С., ЕГН **********, следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на ищеца Уу, ЕИК **, сумата от 1726,30 лева, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 29025/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от Уу, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с,
пл. „с” № 7 против б, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с, ул. „с“ ** и
Н. Б. С., ЕГН **********, с адрес: с, ж.к. *, обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че б, ЕИК ** и Н. Б.
С., ЕГН ********** дължат солидарно в полза на Уу, ЕИК ** суми, както следва:
1/ сумата от 23 393,22 лева (двадесет и три хиляди триста деветдесет и три лева
14
и 22 стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г. и Анекс № 1 от 26.10.2023 г.
към него, сключени между Уу, в качеството на кредитор, б, в качеството на
кредитополучател и Н. Б. С., в качеството на солидарен длъжник, ведно със законна
лихва за период от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 622,41
лева (шестстотин двадесет и два лева и 41 стотинки), представляваща
възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от 20.11.2023 г. до
20.04.2024 г.; 3/ сумата от 226,65 лева (двеста двадесет и шест лева и 65
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.11.2023 г. до
15.05.2024 г.; 4/ сумата от 578,33 лева (петстотин седемдесет и осем лева и 33
стотинки), представляваща наказателна лихва при просрочие за периода от
20.11.2023 г. до 15.05.2024 г.; 5/ сумата от 2 393,83лева (двe хиляди триста
деветдесет и три лева и 83 стотинки), представляваща просрочена
възнаградителна лихва, съгласно уговорките, обективирани в т. 2.7 от Анекс № 1
от 26.10.2023 г. към Договор за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021
г., претендирана за период от 20.11.2023 г. до 20.04.2024 г.; 6/ сумата от 233,93 лева
(двеста тридесет и три лева и 93 стотинки), представляваща периодична такса,
начислена на основание т. 5.1.2 вр. т.11.3 от Анекс № 1 от 26.10.2023 г. към Договор
за банков револвиращ кредит № **/**/** от 01.12.2021 г. вр. с т.9.2.2 от Общите
условия, при които Уу предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска
дейност, за които суми на 08.06.2024 г. издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. №
29025/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА б, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с, ул. „с“ ** и Н.
Б. С., ЕГН **********, с адрес: с, ж.к. * да заплатят в полза на Уу, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: с, пл. „с” № 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 3054,39 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д.
№ 53091/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА б, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с, ул. „с“ ** и Н.
Б. С., ЕГН **********, с адрес: с, ж.к. * да заплатят в полза на Уу, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: с, пл. „с” № 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1726,30 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 29025/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
15
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16