Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр.Нови пазар, 10.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на първи
юни две хиляди и двадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Галина
Николова
СЕКРЕТАР : Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 1739
по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща
обективно съединени искове с правно основани, както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 500 лв. главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК
във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 87,61 лв. договорна
лихва за периода от 12.08.2018 г.до 09.04.2019 г.; 3/ иск по иск по иск по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за сумата от 236,25лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 4/ иск по чл. 415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 10а от ЗПК за сумата от 236,25лв. такса за
експресно разглеждане на документите; 5/ иск по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124
от ГПК във вр. с чл. 10а от ЗПК за сумата от 245,00лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране, както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на сумата.
В исковата молба е посочено, че по
силата на договор за паричен заем № ***г. между „Вива Кредит“ ООД и
ответницата, на последната е предоставен заем в размер на 500лв. Твърди се, че
при подписване на договора ответника била запозната предварително с всички условия
на договора, в т.ч и с Общите условия, приложими към него, както и че бил
получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр и Общите условия,
приложими за договора за паричен заем.
Ищецът твърди,
че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и АКПЗ ООД и Приложение №1 към
него от 02.09.2019 г. и потвърждение за сключена цесия между двете дружества,
вземането спрямо ответника е прехвърлено изцяло в полза на АКПЗ ООД, заедно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът сочи, че с подписания между
първоначалния кредитор и ответника договор, първия се е задължил да предостави
на ответника паричен заем в максимален размер от 500лв., който се усвоява в
търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“ АД.
Ищецът твърди, че съгласно сключения
договор ответникът се е задължил да върне на кредитора сумата от 823,86лв.,
ведно с договроната лихва и такса за експресно разглеждане на 9 месечни вноски,
всяка от които в размер на 91,54лв.
Ищецът твърди, че длъжникът не е
извършил каквито и да е плащания по договора и към настоящия момент главницата
е 500лв.
Съгласно договора, ответникът дължал на
ищеца договорна лихва в размер на 87,61лв. за периода от 12.08.2018 г. до датата
на първата вноска – 09.04.2019 г., датата на падежа на договора.
За отпускането на заема, заемателят е
заявил да ползва допълнителната услуга по експресно разглеждане на документите
за одобрение на паричен заем, за което се дължи такса в размер на 236,25лв.
Ищецът твърди също, че съгласно
договора, заемателят се бил задължил да представи в 3 – дневен срок обезпечение
на задълженията му по договора, което той не изпълнил и за това се дължи
неустойка за неизпълнение в размер на 236,25лв.
Ищецът твърди, че ответницата е
запозната с Тарифата на Вива Кредит ООД, и се е съгласила да заплаща и
дължимите по нея такси. Ищецът сочи, че ответницата дължи такси за разходи за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245лв.
Предвид на
горното ищецът моли съда да признае спрямо ответника съществуването на всяка от
претендираните по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1218/19г. на
НПРС суми: 500,00лв.- главница; 87,61 лв. договорна лихва за периода от
12.08.2018 г.до 09.04.2019 г.; 236,25лв. такса за експресно разглеждане на
документите; 236,25лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 245,00лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране; и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението до изплащане на сумата. Ищецът претендира разноски.
Ответникът се представлява от
назначен по делото особен представител, който оспорва основателността и
доказаността на исковете, като сочи, че по делото не са представени
доказателства за твърдените от ищеца факти, че ответницата е уведомена за
извършената цесия, а претендираните суми по договора се основават на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Пълномощника на ответника моли исковете
да се отхвърлят изцяло. Оспорва действителността и на самия договор за цесия,
т.к липсват доказателства за размера на цедираното вземане, неговото наличие и
безспорност и не се установява задължение на ответницата.
От името на ответницата се твърди, че не се представят
доказателства за направено от нея потвърждение, както и приемане на условията по
договора и съгласие за заплащане на такси, лихви, неустойка и пр.
Твърди, че са налице основания за
нищожност на договора, т.к не са спазени условията на чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК, т.к не са упоменати прилагането на лихвения процент, индекс или референтен
лихвен процент, размерът на възнаградителната лихва, както и подлежащата на
връщане сума. Липсва погасителен план, а претендираните такси не били посочени
по ясен и разбираем начин. Твърди се, че не е спазено задължението на чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и 20, ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК, в резултат на което
договорът е недействителен съгл. чл. 22 от ЗПК.
Предвид на горното моли исковете да се отхвърлят като
неоснователни.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото копие от
договор за паричен заем № ***г. между „Вива Кредит“ ООД и ответницата, на
последната е предоставен заем в размер на 500лв. Договорът е сключен при
условията на ЗЕДЕП.
Съгласно договора, заемателят дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 236,25лв., размерът на погасителната вноска е 91,54лв.; заемът се
отпуска със срок за погасяване от 9 месеца с посочени в него падежни дати за
всяка вноска; лихвения процент е 40,28%, ГПР по заема е 49,44%. В договора е
посочено, че се дължи такса за експресно разглеждане на документите в резултат
на което общия размер на плащанията става 823,86лв.
Съгласно чл. 4 от договора, заемателят
се задължил в 3 дневен срок от подписването на договора да предоставени
обезпечение на задълженията му, като при неизпълнение на това, той дължи
неустойка в размер на 236,25лв., която страните са се споразумели да бъде
разсрочена към всяка от погасителните вноски, с което общата сума дължима по
договора става 1060,11лв.
По делото е представена
разписка, съгласно която на ответника е предоставена сумата от 500лв., от което
съдът приема, че кредиторът е изпълнил своето задължение по договора за кредит.
От това съдът приема, че вземането за претендираната от ищеца главница в
действителност съществува, доколкото сумата е действително получена от ответницата.
Съдът намира, че искът за договорна лихва в
размер на 87,51лв., дължима върху всяка погасителна вноска за периода от 12.08.2018
г.до 09.04.2019 г. е основателна и доказана и следва да се уважи.
Съдът намира, че така сключения по реда
на ЗЕДЕП договор съдържа неравнопавни клаузи по смисъла на чл. 143, ал.2 от ЗЗП,
относно посочените в него и претендирани от ищеца суми от 236,25лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; 236,25лв. такса за експресно
разглеждане на документите и 245,00лв. разходи
и такси за извънсъдебно събиране.
Относно таксата за разглеждане на
документите, съдът намира, че тази такса в размер на 236,25лв., съгл. чл. 1,
ал. 2, която е всъщност за действия, които следва да са в тежест на кредитора
при преценката му за платежоспособността на длъжника и не може да се вменява в
задължение на длъжника по него, поради което се явява неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал.2, т.3 от ЗЗП.
Неравноправна по договора е и претенцията за сумата
от 236,25лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
посочена в чл. 4, ал. 2 от договора. Посочената неустойка има характеристиките
на неравноправна клауза съгл. чл. 143, ал.1, т.3 и т. 5 от ЗЗП, т.к налага
приемането на условия, които следва да са в тежест на заемодателя при преценка
платежоспособността на заемателя да изплати предоставения заем и не могат да се
вменяват във вина и финансова тежест на длъжника.
Съгласно договора за заем, не се установява уговорка между страните за събиране на разходи и такси за извънсъдебно събиране. Уговорено е само, че заемателят е уведомен за тарифата на кредитора, но от съдържанието на самия договор страните по него не са изразили съгласие за събирането на суми, представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране. В договора, в чл. 11, е посочено, че заемателят е запознат с Тарифа на „Вива кредит“ ООД, но това не означава, че тази разпоредба автоматично поражда за заемателя задължение да плаща и претендираната от ищеца сума от 245лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземането му. Освен това, така както е претендирана сумата от 245лв., съдът намира, че същата се иска за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което съгл. чл. 10а, ал.2 от ЗПК е забранено.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
По делото е приложен е Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД и АКПЗ ООД и Приложение №1 към него от 02.09.2019 г., съгласно
което в полза на ищеца е прехвърлено изцяло вземането, произтичащо от договор
за паричен заем № ***г. между „Вива Кредит“ ООД и ответницата. Съгласно
Приложение № 1, и извлечение от него под пор. № 80 е цедирано задължението на
ответницата, с остатък към датата на цесията – 500лв. главница, остатък
договорна лихва 87,61лв. и остатък такси/неустойки/разходи в размер на
717,50лв. Общо 1305,11лв.
Приложено е потвърждение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за
сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо ответницата е
прехвърлено изцяло в полза на АСВ АД, заедно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, както и пълномощно, с което представителят на „Вива Кредит“ ООД
упълномощава АКПЗ ООД с правото от името на упълномощителя да уведомява всички
длъжници по всички вземания на дружеството, вземанията на които са цедирани и
включени в Приложение №1 към него.
По делото е приложено уведомление до ответницата, л. 21
от делото, изходящо от заемодателя „Вива Кредит“ ООД, с което я уведомява за
извършената цесия и даденото от цедента пълномощно, както и за новата сметка,
по която може да се извърши погасяването на дължимата сума по договора и
размерът на остатъка по кредита. С оглед на това, че макар по делото да не са
представени доказателства, че извършената между първоначалния кредитор и
настоящия ищец цесия е била надлежно съобщена на ответницата, то доколкото на същата е назначен особен представител по
настоящето дело и той е получил по надлежния ред съдебните книжа, в т.ч и тези
относно уведомлението, то същата се счита за надлежно уведомена за извършената
цесия. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС,
част от която е решение №156 от
30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о., Решение № 123 от 24.06.2009г. на
ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, Решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. №
193/2018г. на ВКС и мн.др.
С оглед на направените от съда изводи относно това, че
претенциите за сумите от 236,25лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; 236,25лв. такса за експресно разглеждане на документите и 245,00лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране, се основават на неравноправни клаузи, а последната е и нищожна, съдът
намира, че исковете относно тях следва да се отхвърлят като неоснователни. Това
са исковете по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за
сумата от 236,25лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; по чл.
415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 10а от ЗПК за сумата от
236,25лв. такса за експресно разглеждане на документите и по чл. 415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 10а от ЗПК за сумата от 245,00лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране.
Следва да се уважат само исковете по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 500 лв. главница и по чл.415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 87,61 лв. договорна лихва за
периода от 12.08.2018 г.до 09.04.2019 г.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по
настоящето дело разноски, както и тези по заповедното производство.
По исковото производство ищецът е направил
разноски в общ размер на 545,98лв., от които 223,60лв. за държавна такса и 322,38
лв. за особен представител на ответника.
Освен тях ищецът претендира и разноски за
юрисконсулт в размер на 350лв. на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Общо се претендират 895,98лв.
Ответницата не е направила разноски и не
претендира такива по делото.
На особения представител на ответника е
изплатено определеното от съда и платено от ищеца възнаграждение в размер на 322,38
лв.
Съдът намира, че претендираното от ищеца
възнаграждеине от 350лв. за юрисконсулт по исковото производство не е обосновано.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. От това се установява, че претендираните
350лв. за юрисконсулт са над допустимия размер. Съдът намира, че с оглед на
ангажираността на представителя на ищеца по нястоящето дело, което се изразява
в изготвяне на искова молба и отстраняване на нередовности, други действия по
делото не са извършвани и поради това на ищеца следва да се присъди минимално
дължимото възнаграждение за юрисконсулт, от 100лв. за останалата част искането
е неоснователно.
При преценката на дължимите разходи, съдът счита, че
следва да се вземат претендираните в общ размер на 895,98лв.
Претенциите на ищеца за разноски са частично
основателни съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се уважат
пропорционално на уважената част от исковете.
За предявените в общ размер от 1305,11лв.
искове, съдът уважава само 587,61лв. По
исковото производство следва да му се присъдят разноски в размер на 403,40лв. и да се отхвърли за разликата
до 895,98лв.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и по разноските по заповедното производство. По
заповедното производство, съгл. Заповед № 721/11.09.2019 г. по ч.гр.д. №
1218/2019 г. са претендирани суми в общ размер на 1319,76лв. (по исковото дело
не са претендирани 14,65лв. лихва, за периода от 13.08.18 г. до 30.08.2019 г.)
и се уважават вземания за сумата от 587,61лв.
Направените по заповедното производство
разноски са в общ размер на 76,40лв. Претенциите на ищеца като частично основателни
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се уважат пропорционално
на уважената част от исковете за признатите вземания, а именно в размер на 34,02лв., които следва да се уважат
и да се отхвърли за разликата над тази сума до 76,40лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД,
спрямо В.Й.Г., с ЕГН ********** ***, че вземането на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от И.Ц.К.,
управител, за сумата от 500лв. (петстотин лева), представляваща главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение № 721/11.09.2019 г. по ч.гр.д. № 1218/19г. на НПРС – 09.09.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА
за установено на основание чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, спрямо В.Й.Г., с
ЕГН ********** ***, че вземането на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано
от И.Ц.К., управител, за сумата от 87,61 лв. (осемдесет и седем лева шестдесет
и една ст.), лихва за периода от 12.08.2018 г.до 09.04.2019 г., присъдена със Заповед за изпълнение № 721/11.09.2019 г. по
ч.гр.д. № 1218/19г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ иска иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 92 от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от И.Ц.К., управител, против В.Й.Г., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в
размер на 236,25лв. (двеста тридесет и шест лева двадесет и пет ст.), неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение № 721/11.09.2019 г. по ч.гр.д. № 1218/19г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 10а от ЗПК, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от И.Ц.К., управител, против В.Й.Г., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в
размер на 236,25лв. (двеста тридесет и шест лева двадесет и пет ст.), такса
за експресно разглеждане на документите, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение № 721/11.09.2019 г. по ч.гр.д. № 1218/19г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 10а от ЗПК, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, редставлявано от И.Ц.К., управител, против В.Й.Г., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в
размер на 245,00лв. (двеста четиридесет и пет лева), разходи и такси за
извънсъдебно събиране, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 721/11.09.2019
г. по ч.гр.д. № 1218/19г. на НПРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК В.Й.Г., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, направените по делото разноски в размер на 403,40лв.(четиристотин
и три лева и четиридесет ст.), като отхвърля претенцията за разликата до
895,98лв.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, В.Й.Г., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, сумата от 34,02лв.
(тридесет и четири лева и две ст.), представляваща разноски, направени
по заповедното производство по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 1218/19г на НПРС, като
отхвърля претенцията за разликата до 76,40лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.д. № 1218/19г на НпРС за издаване на изпълнителен лист по признатите вземания.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова