№ 2564
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Л.СТ.С.
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110214534 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 42-0002405/14.09.2021 г.
на директора на РД"АА"-София, с което на „С.“ ЕАД на осн. чл. 104а от
ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 (хиляда) лева за
нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТС.
Жалбоподателят моли съда да отмени по реда на чл. 63 от
ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна изпраща процесуален представител , който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.08.2021 г. часа в сградата на РД "АА" - гр. София при
извършена проверка и след направена справка в търговски регистър и
1
информационната система на ИА“АА“ на превозвача „С.“ ЕАД притежаващ
лиценз № 10288, валиден до 25.05.2025г, служители на РД "АА"-София
установили, че превозвачът не е уведомил писмено ИА“АА за настъпилите
промени в обстоятелствата-смяна на наименованието на фирмата в 30-дневен
срок от извършване на промяната, считано от 02.02.2021г. Последният подал
необходимите документи, удостоверяващи горепосоченото обстоятелство на
25.06.2021г.
С оглед направените констатации, служителите на ИА „АА“ приели,
че е дружеството е извършило административно нарушение по чл. 10, ал. 2
от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТС.
За така констатираното нарушение Д.С. съставил против „С.“ ЕАД
АУАН в който изложил установените фактически обстоятелства и като
нарушена посочил разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТС.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена изцяло в
обжалваното наказателно постановление, с което на „С.“ ЕАД на осн. чл. 104а
от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 (хиляда) лева
за извършено нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТС.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на Д.С. както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради
което по - подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл.
305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл.
84 ЗАНН.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, а
2
разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на
АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
НП е издадено от компетентен административен орган като е връчено
на упълномощено лице, съгласно приложено по делото пълномощно.
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци.
Правната квалификация е съответна на описанието на деянието.
Видно от нормативните текстове на глава втора "Лицензиране и
регистриране" на Закона за автомобилните превози, лиценз на Общността и
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България с автомобили с българска регистрация се издава на
търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на определени
изисквания - чл. 7, ал. 2 от ЗАвП, като чл. 7, ал. 3 от ЗАвтП указва, че
условията и редът за установяване на тези изисквания и за издаване на лиценз
се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, каквото досежно обществения
превоз на пътници и товари се явява чл. 10, ал. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТС за обществения превоз на пътници и товари на
територията на РБългария
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТС при
настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.
9 и по чл. 7, ал. 8, в 30-дневен срок от извършване на промяната на
обстоятелствата превозвачът писмено уведомява Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" и прави писмено искане по образец
(приложение № 6а) за отразяване на промените в лиценза, в случай че те
подлежат на вписване в него. Към искането се прилагат документи,
удостоверяващи промяната на обстоятелства.
Съгласно чл. 9, ал.1 от Наредбата, за издаване на лиценз за
извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република
България и на удостоверения за обществен превоз на пътници лицето по чл.
2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 5) до министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна
3
агенция "Автомобилна администрация"
Безспорно се установява, че жалбоподателят осъществява превоз на
товари, за което има издаден валиден лиценз. На 02.02.2021 г. е обявено и
вписвано в ТРРЮЛНЦ промяна в обстоятелствата относно дружеството и
вписано в лиценза му, а именно за промяна в наименованието на
дружеството. Следователно е налице от обективна страна промяна на
обстоятелствата, вписани в лиценза и за дружеството е съществувало
задължение да подаде заявление за отразяването им в 30-дневен срок от
настъпването им (02.02.2021 г.), т. е. до 02.03.2021 г. Същото не е било
сторено в законоустановения срок. За това обстоятелство не се спори от
страна на дружеството, като се и признава.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба по чл. 104а от ЗАвП, която предвижда наказание
на превозвач, който не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпването на
промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на
пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на
Общността, за отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗАвПр, в
размер на 1000 лв. Доколкото законодателят не е предвидил определени
граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може
да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание.
В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 1000 лв.,
което е в предвидените от закона рамки. То отговаря и на измеренията на
извършеното нарушение.
Така определено наказанието съответства на критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН и отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т. е. не е налице "маловажен
случай" на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода
на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен".
Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
4
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-
0002405/14.09.2021 г. на директора на РД"АА"-София, с което на „С.“ ЕАД на
осн. чл. 104а от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00
(хиляда) лева за нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
София-град по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5