РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Силистра , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20213400500183 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от П.С. З. - П., с ЕГН **********,
чрез адв. П.Б. от АК, гр. Перник, против решение № 94/15.03.2021 г. по гр. д. № 981/2020 г.
по описа на Районен съд Силистра, г., с което е ОСЪДЕНА да предаде на Г. Д. П. с ЕГН
********** и Й. Т. П. с ЕГН ********** и двамата от гр. Силистра владението върху СОС с
идентификатор 66425.501,8625.2.10 по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра,
одобрени със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес:
гр. Силистра, ул. „Богдан войвода“ № 2, вх. Б, ет. 4, ап. 10 и с площ от 76,75 кв.м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено
помещение № 10 и 4,20 % ид.ч. от общите части на сградата. Присъдил е съответни такси и
разноски в тежест на настоящата жалбоподателка. С предявената жалба и в с.з. с
допълнителна молба, чрез адв. Б., същата счита, че решението е неправилно, моли да бъде
отменено и отхъврелна предявената против нея искова претенция.
Ответниците по жалбата и ищци в първоинстанционното производство – Г. Д. П. с
ЕГН ********** и Й. Т. П. с ЕГН ********** , чрез адв. Р. от АК, гр. Силистра, считат
жалбата за неоснователна, молят да бъде потвърдено обжалваното решение. В с.з. се явява
процесуалния представител, който поддържа същото становище.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Пред районния съд настоящите въззиваеми са предявили против въззивницата
иск е с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК. Като претендират съдът да я осъди да
опразни техния имот , описан по – горе.
От събраните по делоот доказателства е безспорно, че ищците в
пръвоинстанционното производство са собственици на процесния имот, видно от НА №
181, т. 19 по описа на СВ - Силистра за 2013 г. , с който първата от тях е придобила имота
1
чрез покупко- продажба и предвид съружеските и отношения с втория, същият е станал
СИО между тях. Няма спор между страните и относно точа, ч е жилището се е ползвало от
сина на ищците и неговата съпруга – настоящата въззивница, поради което е имало статут
на семейно за тях . Последвалата фактическа раздяла на съпрузите и течащия по време на
делото пред районния съд бракоразводен процес, мотивирали ищците да приканят снаха си,
която останала в жилището заедно с едон от децата да го напусне, тъй като е тяхна
собственост, което довело и до настоящото дело.
Районният съд е преценил, че поради липсата на уговорка за конкретен срок, през
който би могло да се ползва жилището , както и поради факта, че е отпаднала причината,
поради която същото било предоставено за послужване на семейството блезвъзмездно,
предявеният иск е основателен.
Районният съд не е зачел възражението на въззивницата, че процесното жилище й е
предоставено за ползване като привременна мярка, постановена в хода на провеждането
между нея и съпруга й съдебно производство за разтрогване на сключения брак, тъй като
същата го е направила след изтичане на срока за отговор и е приел, че същото е
преклудирано. Приел е също така, че е изтекъл едногодишния срок по чл. 56, ал. 3 СК, тъй
като е изминала една година от постановяване на привременните мерки, на които
ответницата се позовава.
В представената за с.з. пред ОС молба жалбоподателката се позовава на утвърденото
с решение № 260056 по въззивно гражданско дело № 70/2021 г. по описа ОС Силистра
споразумение, постигнато между П. З. и Т. Й. П., съгласно което семейното жилище на
адреса в гр. Силистра, ул. „Богдан войвода “ М 2, вх. Б, ет. 4, ап. 10, което е собственост на
родителите на Т.Й. П., да се ползва от него, като П.С. Златева се задължава да го освободи
до 01.08.2021 г.
Съдът счита, че неправилно e приел първоинстанционния съд наличието на
преклузия относно възражението на въззивницата, че привременните мерки и дава право да
ползва имота. Съгласно Тълкувателно решение 1/2013 „когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството
за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения
и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно
да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти,
както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето“. В случая страните имат две деца под 18 годишна възраст и
несъмнено въпросът за ползване на семейното жилище попада в изключенията визирани от
ТР, посочено по- горе относно преодоляване на преклузията за събиране на доказателства по
ГПК пред всички инстанции. Съдът не възприема за правнорелевантен и моментът, от който
тече срокът за ползване на семейното жилище, собственост на родители на единия съпруг от
другия съпруг. Съгласно чл. 56, ал.3 той е една година и въпреки, че не е посочен моментът,
от който тя започва да тече, безспорно е, че е от влизане на решението, с което е
постановено ползването.
Най- категоричният довод за неоснователност на иска е посоченото пред тази
инстанция решение № 260056 по въззивно гражданско дело № 70/2021 г. по описа ОС
Силистра, съгласно което въззивницата следва да предаде жилището на 01.08.2021 г. Няма
значение, че собствениците не са страна по тази уговорка. Предоставяйки го на семейството
на сина си за ползване като семейно жилище, същите са длъжни да търпят ограниченията,
които СК налага върху тяхната собственост. Безспорно е, че уговорката за ползване на
семейното жилище е част от параметрите при постигане на споразумение за прекратяване на
брак и след като същата не противоречи на едногодишния срок от лизане на решението в
сила, по чл. 56, ал.3 СК, същата следва да бъде зачетена. Що се отнася до възражението, че
2
въззивницата, според въззиваемите, не предприема никакви действия по подготовка за
напускане на жилището, този довод е ирелевантен за изхода на делото преди 01.08.2021 г.
Ето защо, съдът счита, че жалбата е основателна. Семейното жилище, предмет на
настоящото дело, се ползва от въззивницата на правно основания до 31.07.2021 г., поради
което и претенциите на собствениците за опразването му са неоснователни. Съдът следва да
отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения против
жалбоподателката иск. Жалбоподателката няма претенции за разноски.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 94/15.03.2021 г. по гр. д. № 981/2020 г. по описа
на Районен съд Силистра, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. П. с ЕГН ********** и Й. Т. П. с ЕГН
********** и двамата от гр. Силистра, чрез адв. Р. от АК, р. Силистра , иск против П.С. З. -
П., с ЕГН ********** за опразване на собственото им жилище, представляващо СОС с
идентификатор 66425.501,8625.2.10 по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра,
одобрени със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес:
гр. Силистра, ул. „Богдан войвода“ № 2, вх. Б, ет. 4, ап. 10 и с площ от 76,75 кв.м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено
помещение № 10 и 4,20 % ид.ч. от общите части на сградата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3