МОТИВИ: Срещу подсъдимия А.С.Д.
*** е предявено обвинение по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2,
т. 4 предложение първо и т. 5 , във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че на 19.05.2009 година в гр.
Севлиево, в предварителен сговор с Й.А.Й., от участък на строителен обект “****”
на ул. “****”, отнел чужди движими вещи – осем броя метални обтяжки
за кофраж, всяка от които с квадратно сечение на профила, размери 10х10 см., а
в срещуположния край на квадрата 12х12 см., дължина 78 см., дебелина на стената
10 мм. – имущество на стойност 210,00 лева, собственост на “Алпине
Майредер Бау Гмбх” ООД клон България, гр. София, от владението на
дружеството, без съгласие на управата на същото, с намерение противозаконно да
ги присвои, при което имуществото се е намирало без постоянен надзор, като при
осъществяване на деянието е използвано МПС – лек автомобил марка “Рено, модел “Клио” с ДК № ВТ 84 95 ВА, като след осъществяване на деянието
вещите са върнати, като деянието не представлява маловажен случай.
Срещу подсъдимия Й.А.Й. *** е предявено обвинение по чл.
196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 предложение първо и
т. 5, във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” от НК.
Предаден е на съд за това, че на
19.05.2009 година в гр. Севлиево, при условията на опасния рецидив /чл. 29, ал.
1, б. “а” и “б” от НК/, в предварителен сговор с А.С.Д., от участък на
строителен обект “**** на ул. “****”, отнел чужди движими вещи – осем броя
метални обтяжки за кофраж, всяка от които с квадратно
сечение на профила, размери 10х10 см., а в срещуположния край на квадрата 12х12
см., дължина 78 см., дебелина на стената 10 мм. – имущество на стойност 210,00
лева, собственост на “Алпине Майредер
Бау Гмбх” ООД клон
България, гр. София, от владението на дружеството, без съгласие на управата на
същото, с намерение противозаконно да ги присвои, при което имуществото се е
намирало без постоянен надзор, като при осъществяване на деянието е използвано
МПС – лек автомобил марка “Рено, модел “Клио” с ДК №
ВТ 84 95 ВА, като деянието не представлява маловажен случай.
Прокурорът
поддържа предявените обвинения.
От
обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели и останалите
доказателства, събрани на досъдебното производство и
по време на съдебното следствие, съдът установи следната фактическа обстановка:
С
Присъда № 101 от 24.03.2005 година по НОХД № 463/2004 година по описа на
Севлиевски районен съд, влязла в законна сила на 08.04.2005 година, подсъдимият
Й.А.Й. бил осъден на една година лишаване от свобода за извършено престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2
във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.
С
Определение № 50/26.03.2007 година по НОХД № 4095/2006 година по описа на
Севлиевски районен съд, с което е одобрено споразумение, подсъдимият Й.А.Й. бил
осъден на шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т.т. 4 и 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК. Споразумението е влязло в
законна сила на 26.03.2007 година.
Подсъдимите
А.С.Д. и Й.А.Й. ***. През пролетта на 2009 година подсъдимият Й. работел като
изкопчия по подмяната на тръбите на отпадните води в
гр. Севлиево в района на ДК “Мара Белчева”.
На
19.05.2009 година, около 16:30 часа, след като приключил работния му ден,
подсъдимият Й.А.Й. се прибирал в дома си като вървял по улица “****”. Отишъл в
дома на подсъдимия А.Д. и го помолил да го закара с колата си до дома на
родителите му. Д. се съгласил, след което двамата се качили в автомобил “Рено Клио” с ДК № ВТ 84 95 ВА, който тогава бил управляван от подс. Д..***, по която по това време на годината се
извършвали изкопни работи, двамата подсъдими видели два чувала, в които били
поставени метални части, използвани при полагането на тръбите за отпадните води в гр. Севлиево, а именно: осем броя метални обтяжки за
кофраж, всяка от които с квадратно сечение на профила, размери 10х10 см., а в
срещуположния край на квадрата 12х12 см., дължина 78 см., дебелина на стената
10 мм. Тогава подсъдимият Й. предложил на подс. Д. да
ги вземат и да ги предадат в пункт за изкупуване на желязо, като получените
парични средства си поделят. Д. се съгласил и двамата натоварили в багажника на
автомобила двата чувала. След това те потеглили в посока квартал “Балабанца”, където имали намерение да предадат отнетите
метални обтяжки за кофраж в пункта за вторични
суровини, който се намирал там.
В района на моста преди квартал “Балабанца”
двамата били спрени за проверка от служители на РУ на МВР гр. Севлиево, които
видели в багажника на автомобила отнетото имущество. След проведените издирвателни работи се установило, че металните обтяжки били собственост на “Алпине
Майредер Бау ГмбХ” ООД клон България гр. София и че те се използвали за
кофраж при изграждане на събирателен колектор 1 от канализацията на гр.
Севлиево. С Протокол за доброволно предаване от 19.05.2009 година, подсъдимият Й.
предал отнетите метални обтяжки на служител при РУ на
МВР гр. Севлиево, който от своя страна го върнал на пострадалото дружество, за
което била изготвена разписка.
Според заключението на вещото лице, което не бе оспорено от страните и
съдът приема като правилно и мотивирано се установява, че стойността на
отнетото имущество била 210,00 лева.
Подсъдимият
Й.А.Й. каза пред съда, че не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение. Той обясни, че докато се придвижвали в лекия автомобил на подс. Д. до дома на родителите му, двамата видели двата
чувала с метални отпадъци и тогава решили да ги вземат и да ги предадат в пункт
за изкупуване на метали. Подсъдимият Й. каза, че чувалите били завързани и
поради това той не знаел какво има в тях. Предположил, че са метални предмети,
тъй като дрънкали на метал и били много тежки. Й. отрече обаче да е знаел какво
са представлявали тези железа и за какво са били използвани, както и това, че
по улица “****” са се извършвали изкопни
работи във връзка с подмяната на тръби от канализацията на гр. Севлиево.
В същата
насока бяха и обясненията на подсъдимият Д.. Той заяви пред съда, че на
инкриминираната дата, докато се разхождали с колата с подс.
Й., те видели до един контейнер за смет два чувала, които били завързани.
Тогава решили да видят какво има в тях и след като установили, че в чувалите
има метални предмети, решили да ги вземат и да ги предадат на вторични
суровини. И този подсъдим заяви, че на улицата, където са намерили чувалите, не
е имало изкопи.
По
делото бе разпитан и свид. Д.И.. Той каза пред съда,
че работи като инженер към строителен обект “****” в гр. Севлиево към фирма “Алпине Майредер Бау ГмбХ” ООД. От неговите
показания стана ясно, че отнетите обтяжки са се
използвали за направата на кофражите за колекторите при подмяната на тръбите за
отпадната вода. Според думите на този свидетел
металните обтяжки са се използвали ежедневно в
работата и поради тази причина са се оставяли на мястото на изкопите през
нощта. И. каза, че тези обтяжки били боядисани в син
цвят и всяка една от тях тежала около 20 – 25 кг. Именно поради това той
предполага, че са отнети от двамата подсъдими. В показанията си пред съда И.
заяви, че нямало практика обтяжките да се слагат в
чували и че ремонтните работи по улица “****” са продължили до месец септември
2009 година.
По
искане на прокурора съдът допусна до разпит в качеството на свидетел И.С. Ц.,
който е служител в РУ на МВР гр. Севлиево. Той заяви, че след като спрял за
проверка автомобилът, управляван от подс. Д.,
установил, че в багажника били поставени два броя чували със сини железа, които
не били завързани и железата стърчали от тях. На въпроса от къде са взели тези
железа подсъдимият Й. заявил, че ги намерили на улица “****” и че попитали
работниците, които работили там дали им трябват и след като те им казали, че не
са им необходими двамата подсъдими ги взели. Свидетелят Ц. си спомни, че подс. Й. дори му казал, че работи за тези хора, на които са
железата. В показанията си пред съда свидетелят Ц. потвърди казаното и от свид. Д.И.,*** тогава все още са се извършвали ремонтни
работи, тъй като заяви, че са спрели колата на подсъдимия Д. *** че са
разбрали, че железата са взети от там поради това, че се виждало, че до
изкопите имало поставени същите такива метални елементи.
Въз
основа на изложените по – горе фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи: по делото безспорно се установи, че на 19.05.2009 година двамата
подсъдими са взели намиращите се на улица ****” в гр. Севлиево осем броя метални обтяжки за
кофраж, всяка от които с квадратно сечение на профила, размери 10х10 см., а в
срещуположния край на квадрата 12х12 см., дължина 78 см., дебелина на стената
10 мм.. И двамата подсъдими са съзнавали факта, че тези вещи са чужди и че са
собственост на фирмата, която извършва ремонтните работи – “Алпине
Майредер Бау ГмбХ” ООД гр. София. Обясненията на двамата подсъдими, че
по улица “****” не се извършвали ремонтни работи, се опровергаха по несъмнен
начин от показанията на свидетелите И. и Ц. Последният свидетел дори каза, че
подсъдимият Й. му заявил, че работел в тази фирма. От показанията на свид. И. пък се установи, че металните обтяжки
не се прибирали вечер след приключване на работния ден, а били оставяни на
самата улица, тъй като на следващия ден се използвали отново. Твърдението на
подсъдимите, че били питали работниците дали могат да вземат металните елементи
и че те им разрешили се опроверга от показанията на свид.
И., който заяви, че никой не е искал разрешение за взимането им, както и това,
че той е разбрал за кражбата едва след като вещите са му били върнати.
Изложеното до тук дава на съда основание да приеме, че двамата подсъдими,
след като на 19.05.2009 година са отнели осем броя метални обтяжки
за кофраж, всяка от които с квадратно сечение на профила, размери 10х10 см., а
в срещуположния край на квадрата 12х12 см., дължина 78 см., дебелина на стената
10 мм., собственост на “Алпине Майредер
Бау ГмбХ” ООД клон
България, от владението на дружеството, без съгласието на управата на същото, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като вещите са били поставени без
постоянен надзор, са осъществили състава на престъплението “Кражба” от НК.
В подкрепа на обвинението е и изготвения протокол за доброволно предаване,
в който подсъдимият Й. собственоръчно е записал, че вещите е “взел от обект на
Водното на кръстовището между улиците Крайбрежна и Воденичарска”.
ЗА ПОДСЪДИМИЯ А.Д.:
Съобразявайки изложеното по – горе, съдът намира
за установено и доказано по един безспорен и несъмнен начин, че подс. Д., след като на 19.05.2009
година в гр. Севлиево, от участък на строителен обект “**** на ул. “****”, отнел
чужди движими вещи – осем броя метални обтяжки за
кофраж, всяка от които с квадратно сечение на профила, размери 10х10 см., а в
срещуположния край на квадрата 12х12 см., дължина 78 см., дебелина на стената
10 мм. – имущество на стойност 210,00 лева, собственост на “Алпине
Майредер Бау Гмбх” ООД клон България, гр. София, от владението на
дружеството, без съгласие на управата на същото, с намерение противозаконно да
ги присвои, при което имуществото се е намирало без постоянен надзор, като при
осъществяване на деянието е използвано МПС – лек автомобил марка “Рено, модел “Клио” с ДК № ВТ 84 95 ВА, като след осъществяване на
деянието вещите са върнати, като деянието не представлява маловажен случай,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4
предложение първо, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК. Деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Д. за
извършеното от него противоправно деяние съдът има
предвид това, че обществената опасност на деянието е висока, с оглед динамиката
на извършвани такъв род престъпления. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът взема предвид желанието на подсъдимия Д. за бързо обогатяване и набавяне
на необходимите му парични средства по неправомерен начин. Като смегчаващи вината обстоятелства съдът цени сравнително
ниската стойност на отнетото имущество, съобразявайки размера на минималната
работна заплата за страната и частичното признаване на вината. При преценка на
всички тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът определи
наказанието на подс. Д. при наличието на многобройни смегчаващи вината обстоятелства и на основание чл. 55, ал.
1, т. 2, б. “б” от НК го осъди на ПРОБАЦИЯ, като му
наложи пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.т.1, 2 и
6 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС в гр. Севлиево
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА и 120 /сто и двадесет/ часа БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО
за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Тъй като по делото не се установи подсъдимият Д. да е извършил деянието в
предварителен сговор с подс. Й., съдът го призна за
невинен в това и го оправда в тази част на първоначално предявеното му
обвинение по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1
от НК.
ЗА ПОДСЪДИМИЯ Й.Й.:
Съобразявайки изложеното по – горе, съдът намира
за установено и доказано по един безспорен и несъмнен начин, че подс. Й., след като на 19.05.2009
година в гр. Севлиево, при условията на опасния рецидив /чл. 29, ал. 1, б. “а”
и “б” от НК/, от участък на строителен обект “**** на ул. “****”, отнел чужди
движими вещи – осем броя метални обтяжки за кофраж,
всяка от които с квадратно сечение на профила, размери 10х10 см., а в
срещуположния край на квадрата 12х12 см., дължина 78 см., дебелина на стената
10 мм. – имущество на стойност 210,00 лева, собственост на “Алпине
Майредер Бау Гмбх” ООД клон България, гр. София, от владението на
дружеството, без съгласие на управата на същото, с намерение противозаконно да
ги присвои, при което имуществото се е намирало без постоянен надзор, като при
осъществяване на деянието е използвано МПС – лек автомобил марка “Рено, модел “Клио” с ДК № ВТ 84 95 ВА, като след осъществяване на
деянието вещите са върнати, като деянието не представлява маловажен случай,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2
във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 предложение първо, във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” от НК. Деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият Й. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Й. за
извършеното от него противоправно деяние съдът има
предвид това, че обществената опасност на деянието е висока, с оглед динамиката
на извършвани такъв род престъпления. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът взема предвид многобройните предишни осъждания на подсъдимия Й., които
явно не са оказали възпиращ и възпитателен ефект върху него и желанието му за
бързо обогатяване и набавяне на необходимите му парични средства по
неправомерен начин. Като смегчаващи вината
обстоятелства съдът цени сравнително ниската стойност на отнетото имущество,
съобразявайки размера на минималната работна заплата за страната, частичното
признаване на вината и възстановяването на отнетите вещи на пострадалото
дружество. При преценка на всички тези обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът определи наказанието на подс. Й. при
наличието на многобройни смегчаващи вината
обстоятелства и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 го осъди на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи
ПЪРВОНАЧАЛНО в ЗАТВОР или ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП при
ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ на осн.
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Тъй като по делото не се установи подсъдимият Й. да е извършил деянието в
предварителен сговор с подс. Д., съдът призна Й. за
невинен в това и го оправда в тази част на първоначално предявеното му обвинение
по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1, във
връзка с чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” от НК.
Подсъдимите Й.А.Й. и А.С.Д. следва
да заплатят направените по делото разноски в размер на 35,00 /Тридесет и пет/
лева за всеки един от тях.
В този
смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: