№ 1010
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110204111 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М. Н. К. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0442-000216/
14.05.2021г. на Началника на ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което й е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100 лв. на основание чл.177 ал.1 т.3
б.”а” от ЗДП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка и се твърди, че въз.К. и Т. И. са
живели съвместно, като към датата, посочена в постановлението са били в процес на
раздяла, като са били постигнали устна договорка относно закупените по време на
съвместното им съжителство превозни средства, които са били на името на въз.К..
Едно от тях- „БМВ” с рег.№ В 54 02 ТА било оставено във владение на И., а другото се
ползвало от въз.К..В жалбата се сочи още, на 10.04.2021г. по отношение на
въззивницата от страна на И. е бил осъществен акт на домашно насилие, за което в
последствие е било образувано и съдебно производство.Той бил дошъл с л.а. „БМВ” и
ударил колата на К..Поради това и се твърди, че въззивницата не е предоставила на И.
на посочената в постановлението дата да управлява автомобила, като е знаела че е
неправоспособен.С оглед на това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание , въз. К., редовно призована, не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Д. отново моли за отмяна на
постановлението поради недоказаност и доколкото въз.К. не е имала виновно
поведение.Направено е и искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
1
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност се иска присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2021г. въз.К. пристигнала с л.а. „Алфа Ромео” с рег. № В 20 57 ТС пред
дома на родителите си в гр.Варна, ул.”Емона” № 41.Малко след това на място
пристигнал Точно И., с когото тя преди живеела на семейни начала и с когото били в
процес на раздяла.Те били постигнали устна договорка за вещите, придобити по време
на съвместното им съжителство. Така на И. , който бил неправоспособен, било
предоставено владението на л.а. „БМВ” с рег № В 54 02 ТА, който бил собственост на
въз.К.. И. пристигнал с този автомобил на ул.”Емона” № 41 и предизвикал ПТП с
другия автомобил на въззивницата.Поради това на място били извикани полицейски
служители, един от които св.Ж.Х..Той установил, че л.а. „БМВ” е собственост на
въз.К..Тя от своя страна попълнила декларация, че на 10.04.2021г. около 11,15ч.
автомобилът се е управлявал от Т. И., който бил неправоспособен. Саморъчни
обяснения дали и всички присъствали на случилото се лица.Св.Х. установил, че на
къщата имало монтирани камери и изгледал направения запис, на който се виждало
като Т. И. пристига с автомобила и слиза от него.Св.Х. не видял въз.К. да предава
автомобила на И.. Въпреки това той съставил против нея акт за установяване на
нарушение за това, че като собственик на лек автомобил „БМВ” с рег. № В 54 02 ТА,
го е предоставила на неправоспособен водач – Т. И., да го управлява. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДП.При личното предявяване
на акта възражения не били направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани
писмени възражения, в които въз.К. описала отношенията си с Т. И. и посочила, че не
му е предоставила автомобила за управление на посочената дата.По повод на тези
възражения били изготвени докладни записки.Нарочна комисия разгледала
възраженията и всички събрани в хода на проверката доказателства и приела, че въз.К.
съзнателно в продължение на години е предоставяла автомобила за ползване на
неправоспособно лице, с което тя е живяла на съпружески начала.В заключение било
дадено становище, че актът е законосъобразен и следва да се издаде наказателно
постановление.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което наказващият орган приел изцяло описаните в него обстоятелства и правната
квалификация на нарушението по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДП.За него на основание чл.177
ал.1 т.3 б.”а” от ЗДП на въз.К. била наложена „Глоба” в размер на 100лв.
По повод действията на И. на 10.04.2021г. било образувано гр.д. №
2021311010535 / 2021г. по ЗЗДН.То приключило с Решение № 729/27.06.2021г. и с
него И. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на въз.К. и било забранено да доближава на по-малко от 200м. жилището, в
което тя живее с дъщеря си , както и детската градина, която детето посещава.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Ж.Х. - актосъставител,
чиито показания съдът кредитира.Свидетелят не си спомни за случая с подробности,
но посочи, че е изгледал запис от охранителни камери, на които се вижда как И.
пристига с автомобила, но не и действия на въз.К. по предоставяне на управлението на
превозното средство.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0442-000216/ 14.05.2021г е издадено от
компетентен орган - от Началника на ІV РУ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед №
Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивницата
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е
обвинена и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Депозираните срещу
акта възражения са били разгледани , с което наказващият орган е изпълнил
задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.Не са налице процесуални нарушения, които
да са довели до ограничаване правото на защита на въз.К., което тя е реализирала в
цялост с депозирането на жалба до въззивната инстнация.
От събраните по делото доказателства , а именно приложената по преписката
докладна записка от св.Х., безспорно се установява, че Т. И. е неправоспособен
водач.Въпреки това на 10.04.2021г. той е управлявал лек автомобил, собственост на
въз.К., причинил е ПТП и е напуснал мястото. Безспорно е също така, че въз.К. е
попълнила декларация по чл.188 от ЗДП, в които е изложила именно тези
обстоятелства.Не е доказано обаче , че въз.К. именно на 10.04.2021г. около 11,15ч. е
предоставила управлението на колата на неправоспособния водач.Напротив, от
показанията на св.Х. дадени в хода на съдебното следствие е видно, че такива действия
извършени от К. не са били осъществени, респективно възприети от него. По никакъв
начин не може да бъде споделено становището, възприето от комисията, разгледала
депозираното срещу акта възражение, че въз.К. съзнателно в продължение на години е
предоставяла автомобила за ползване на неправоспособно лице, с което тя е живяла на
съпружески начала.Обстоятелството, че едно лице е предало владението на собствения
си лек автомобил на неправоспособен водач по никакъв начин не обосновава извод, че
по този начин е предоставено управлението на превозното средство. Това е така,
доколкото не е забранено неправоспособни водачи на МПС да притежават или владеят
преводни средства.Същите единствено не следва да ги управляват. Поради това и
доколкото по делото няма каквито и да било доказателства, че на 10.04.2021г. около
11,15 ч. въз.К. умишлено е предоставила управлението на автомобила на
неправоспособния И., съдът намира, че нарушението, което й е вменено във вина, не е
доказано както от обективна, така и от субективна страна.С оглед на това и
наказателното постановление е неправилно , необосновано и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. К. да се
3
присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой
възнаграждение в размер на 600лв. Тази сума обаче надвишава определения
минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен
съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това , като взе
предвид че делото е с ниска фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно
заседание, и като съобрази направеното в писмените бележки възражение за
прекомерност, съдът намира, че на въз. К. следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0442-000216/ 14.05.2021г. на
Началника на ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което на М. Н. К. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100 лв. на основание чл.177 ал.1 т.3
б.”а” от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на М. Н. К. – ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4