РЕШЕНИЕ

№ 754

гр.Бургас, 29.06.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 08 юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. Х., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 467 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Делото се разглежда за втори път от настоящата инстанция, след като с решение № 2543/18.02.2020г. по а.д. № 7830/2019г. на ВАС, ІІ о., е отменено решение № 843/30.04.2019г. по а.д. № 3016/2018г. на настоящия съд и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на съда. Посочените дела са приложени към настоящото.

Жалбоподател е Д.В.Ц. с ЕГН:********** с адрес *** 1. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Х.К. ***.

Ответник по жалбата е зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при община Бургас. Същият взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт З. Х..

Предмет на оспорване е заповед № 2886/09.10.2018г. на административния орган с която на основание чл.225а ал.1 ЗУТ вр. с чл.225 ал.2 т. 1 и 2 от ЗУТ е наредено жалбоподателят да премахне незаконен строеж – изградено жилищно помещение върху част от тераса към ателие 2 в подпокривно пространство, намиращ се в бл.527, ж.к.Меден рудник, гр.Бургас, в поземлен имот с идентификатор 07079.653.226 по КК на гр.Бургас. Със заповедта е определен на адресата срок за премахване на строежа 30 дена след влизането и  в сила.

В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че описаният незаконен строеж е извършен от жалбоподателя Ц. в края на 2015г. Прието е, че строителството е извършено без одобрени проекти, без разрешение и в несъответствие с действащия ПУП.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Прави се довод, че се касае за остъкляване на балкона, за което не се изисква проект и разрешение. Сочи се, че остъкляването на терасите е повсеместна практика в гр.Бургас. Изтъква се, че чрез извършените подобрения жалбоподателят не е засегнал чужда собственост, а дори остъкляването е в интерес на съседите, тъй като предотвратява евентуални течове. Иска се отмяна на оспорената заповед като издадена в противоречие с материалния закон и в противоречие с целта на закона. Иска се присъждане на разноските по делото. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, оспорва жалбата. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Иска отхвърляне на жалбата. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Фактите по делото са правилно установени, а фактическите констатации на органа са обосновани чрез събраните доказателства. наред с това в съществената си част фактическата обстановка е безспорна, като основния спор по делото е съсредоточен върху произтичащите от фактите правни изводи.

Няма спор и се установява от приложеното копие от нотариален акт № 129/26.04.2016г. по н.д. № 95/2016г. на нотариус Л. К. гр.Бургас, че лицето С. Д. К. е собственик въз основа на покупко-продажба на процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.226.1.22 по КК на гр.Бургас с адрес на имота гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, бл.527, ет.5, ателие 3 с площ 30.03 кв.м.

Няма спор, че имотът се ползва от жалбоподателя Д.Ц., както и че той е извършил „остъкляването“ на терасата към ателието, след като предварително се осведомил, че съгласно чл.151 ал.1 т.6 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии, както и че това е повсеместна практика в гр.Бургас. Тези обстоятелства са признати от жалбоподателя в депозирано от него писмено възражение (л.16).

Физическите и техническите характеристики на изграденото от жалбоподателя по делото се установява от заключението на вещото лице по приетата от съда съдебнотехническа експертиза. За строежа на основната сграда, включително  и процесното ателие, е издадено разрешение за строеж. Налице е и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 53/16.03.2015г. за преустройство на подпокривното пространство на жилищната сграда, както и удостоверение № 18/05.02.2016г. за въвеждане в експлоатация на строеж „разделяне на ателие с идентификатор 07079.653.226.1.10, находящо се в подпокривното пространство на съществуваща жилищна сграда на две ателиета с идентификатори 07079.653.226.1.21 и 07079.653.226.1.22. Вещото лице е констатирало преустройство без одобрени книжа на терасата с площ 16.38 кв.м. на ателие с идентификатор 07079.653.226.1.22, съответстващо в основната си част на описанието по констативния акт, което е : премахната е предвидената пергола; иззидано е помещение с приблизителни размери 3/3.5 м., което е покрито с покрив с дървена конструкция, с хидроизолационен материал върху него, като покривът продължава и над откритата част от терасата, подпрян в двата края с две дървени колони; новоизграденото помещение е с монтирани прозорци на западната фасада и вратопрозорец на юг, към откритата част от терасата. Строителството е извършено в края на 2015г., без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в несъответствие с действащия ПУП. Характеристиките на строежа отговарят на тези от ІV категория, съгласно Наредба № 1/2003г. за номенклатура на видовете строежи. От заключението се установи, че в покритото пространство с газобетонни блокчета е изградено помещение с вътрешни размери 2.60/4.05 м., като останалата част от терасата е открита, без остъкляване, с размери 1.45/2.65 м., като е покрита от описания покрив. Обособеното помещение е изпълнено като кухня, с необходимото кухненско обзавеждане, електрифицирано и водоснабдено. Стените и таваните са облицовани с гипсокартон, върху който е изпълнено шпакловка, боядисване, а на една от стените – тапет. Подовото покритие е ламинат и теракота. Дограмата е ПВЦ. Откритата част от терасата е с изпълнено подово покритие гранитогрес. Вещото лице е констатирало, че в представените актове за въвеждане в експлоатация на ателието, не са описани като съществуващи извършените и отразени в оспорената заповед строително-монтажни дейности. С извършените дейности са променени ограждащите стени на сградата по западна и южна фасада.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Във връзка с компетентността на издателя на процесния административен акт, неоспорена от жалбоподателя, съдът взе предвид, че процесният обект е правилно определен като такъв от ІV-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.4 б.Д от ЗУТ и чл.9 ал.1 т.1 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ компетентен орган да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от посочената категория е кметът на съответната община или упълномощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена от зам.кмет на община Бургас, упълномощен със заповед № 490/28.02.2018г. на кмета на община Бургас.  С оглед тези обстоятелства съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.225а ал.1 ЗУТ. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - конкретно е посочен обектът, който подлежи на премахване, основанията същият да бъде приет за незаконен, както и лицето в чиято тежест е възложено това премахване и основанията за това. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на настоящата заповед. Първоначалната проверка е била извършена в присъствието на жалбоподателя, като констатациите са надлежно отразени в приложения констативен акт № 3В/09.05.2016г. Актът е съставен от проверяващите длъжностни лице – гл.специалисти в отдел БКСВЕ при община Бургас. В акта е посочено, че препис от него е залепен на 31.05.2016г. на входната врата на процесното ателие. Жалбоподателят Ц. се е възползвал от възможността си и е подал писмено възражение срещу констатациите по акта. С това съдът приема за изпълнени особените процесуални изисквания по издаване на обжалваната заповед, визирани в чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, както и общите процесуални изисквания по издаването на акта.

Неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение, отнасящо се до пропуск да бъде конституиран като заинтересована страна собственикът на процесния недвижим имот – С. Д. К.. Това възражение е било направено при първото разглеждане на делото от настоящата инстанция. Същото е обсъдено в мотивите на отменителното решение № 2543/18.02.2020г. по а.д. № 7830/2019г. на ВАС, ІІ о., където е посочено, че собственикът на имота не е адресат на заповедта за премахване на незаконно строителство, съгласно уредбата на чл.225 ал.6 от ЗУТ, поради което неконституирането му като заинтересована страна в производството по издаване и обжалване на заповедта не представлява процесуално нарушение. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Приложимия материален закон за издаване на процесната заповед е чл.225а ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях. В заповедта е посочено, че административния орган е намерил основание за обявяване на процесния строеж за незаконен в чл.225 ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ, съгласно които Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: (1) в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и (2) без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото се установи от събраните доказателства, а и не се спори между страните, че строително-монтажните дейности са извършени без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, а резултата от дейността е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП.

Спорно е по делото доколко изграденото от жалбоподателя представлява строеж, съответно налице ли е било задължение за снабдяване с разрешение за строеж. Правилен е изводът на административния орган, че обектът предмет на оспорената заповед представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Посочените характеристики на строежа изключват приложението на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, които предвиждат случаите, в които не се изисква одобрение на инвестиционен проект или разрешение за строеж. В частност неприложима е разпоредбата на чл.151 ал.1 т.6 от ЗУТ (на която се позовава жалбоподателя), според която не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. Установените и описани по-горе факти не сочат остъкляване на тераса, а изграждане на ново помещение – иззидани са три стени с поставена дограма и е монтирана покривна конструкция, а обособеното помещение е организирано не като тераса, а като кухня. Налице строеж, в ползвания от жалбоподателя имот, незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2 т.1 и 2 от ЗУТ, който е ІV категория по смисъла на чл.9 ал.1 вр. с чл.8 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи - реконструкция на смесена сграда със средно застрояване.

Законосъобразно е определен и адресата на заповедта в лицето на жалбоподателя, а направеното оплакване в обратен смисъл е неоснователно. Съгласно чл.225а ал.5 от ЗУТ принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на извършителя и лицата, посочени в т.1 - 5. В процесния случай жалбоподателя е извършител на строежа, поради което посочването му като адресат на заповедта е правилно. Материалният закон е правилно приложен и не е налице основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 от АПК.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – недопускане на строежи, които са извършени без разрешение и са в несъответствие с действащите устройствени планове. Тази цел в случая не е могла да бъде постигната посредством друга по вид мярка, поради което съдът приема, че са спазени изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК. Не е налице основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.5 от АПК.

Несъстоятелни са възраженията в жалбата за повсеместната практика в гр.Бургас за остъкляване на терасите на първи и последен етаж на жилищните сгради, тъй като както се установи по-горе в процесния случай не се касае за остъкляване на тераса, а за изграждане върху терасата на ново помещение.

Несъстоятелни са възраженията, че не са засегнати права на други собствениците в сградата и за полезност на осъщественото строителство от техническа гледна точка. Подобни обстоятелства не са предвидени в закона като такива, отразяващи се върху законосъобразността на издадената заповед по чл.225а ал.1 от ЗУТ.

При горните мотиви оспорената заповед се явява законосъобразна, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Д.В.Ц. с ЕГН:********** с адрес *** 1, против заповед № 2886/09.10.2018г. на зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при община Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :