№ 15
гр. Габрово, 11.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Радосвета Д. Станимирова
Гражданско дело № 20214210101452 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За ИЩЦОВОТО ДРУЖЕСТВО "Би енд Б" ЕООД - град Габрово - редовно
призован, се явява адвокат Е.П. от АК - Габрово, с пълномощно по делото.
За ОТВЕТНИКА "ЛМ Инсталации" ЕООД - редовно призован, се явява адвокат
М.Д. от АК - Габрово, с пълномощно по делото.
Становища по хода на делото.
АДВОКАТ П.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид горното и че са налице предпоставките,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание.
ПРИСТЪПВА към фактическото изясняване на спора и събиране на
доказателства .
АДВОКАТ П.: Поддържам иска. Нямам възражения по проекто-доклада.
Представям вносна бележка, с която е извършено плащане относно възражението по
Фактура №79/2019 г., за която се твърди, че имаме насрещни задължения. От
фактурата е видно за какво се отнася и сумата по вносната бележка съответства. Моля
да се приемат като доказателства по делото, представените с исковата молба и днес
представеното доказателство. Ще се ползвам от тях.
1
АДВОКАТ Д.: Поддържам отговора на исковата молба, с който ние не
оспорваме дължимостта на претендираните в нея суми. Нямам възражения по проекто-
доклада на делото. Във връзка с представеното в настоящото съдебно заседание
платежно, ще помоля съда да ми даде допълнителен срок да взема становище относно
новопредставеното доказателство, а именно платежно нареждане по фактурата, по
която с отговора на исковата молба сме направили възражение за прихващане. Във
връзка с новопредставеното доказателство за плащане по фактура №79/20.12.2019
година, възражението за прихващане и представеното в днешно съдебно заседание
платежно, на основание чл.144 ГПК, моля съда да ми даде допълнителен срок за
становище по същото, за да обсъдя това платежно нареждане с клиента си.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото съгласно проекта.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения:
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че на 01.09.2019 г. между ищеца -
наемодател и ответника- наемател е сключен договор за наем на следния недвижим имот:
част от имот с идентификатор № 87120.38.59 - 500 кв м., находящ се в северната част и
800 кв м. закрита площ, находящ се в с Яворец, общ. Габрово.
Съгласно чл. 2 от договора наемателят е поел задължение да заплаща наемна сума
в размер на 1000,00 лева без ДДС, до 10-то число на текущия месец, по банков път след
издаване на фактура
Недвижимият имот, предмет на договора за наем, е бил предаден на ответника
още в момента на сключване на договора, като оттогава последният е разположил в него
машини и друга техника, която е била необходима за извършваната от него дейност.
Ответникът към настоящия момент не изпълнява своето задължение за заплащане
на наемни вноски, като за това задължение от страна на ищеца- наемодател са издадени три
броя фактури, а именно:
фактура № ********** от 30.04.2021 г,
фактура № ********** от 02.06.2021 г. и
фактура № ********** от 15 07.2021 г.
Общото задължение по издадените фактури възлиза на стойност 27 600,00 лева,
като на 01.06.2021 г. ответникът е направил частично плащане по издадената фактура №
********** от 30.04.2021 г. в размер на 5 200, 00 лева , като по този начин дължимата към
този момент сума е в размер на 22 400,00 лева.
Въпреки многократните покани от страна на ищеца към ответника да изпълни
дължимото от него парично задължение, последният отказва и към настоящия момент
продължава да дължи горепосочената сума.
2
Между страните е налице валидно облигационно отношение, породено от
сключения между тях договор за наем, а извършеното от ответника плащане по Фактура №
********** от 30.04.2021 г. представлява извънсъдебно признание на ответника за
наличието на валидни задължения за сумите по фактурите.
Налице е виновно неизпълнение на поети от страна на ответника договорни
задължения във връзка със сключения между него и ищеца договор за наем на недвижим
имот. На осн. чл.86. ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане на
неизплатената наемна цена за периода от 11.09.2019 г., от която дата съгл. чл. 84. ал.1 от ЗЗД
във вр. с приетия в чл.2, ал. 2 от договора краен срок за плащане на наемната цена до 10-то
число на следващия календарен месец е изпаднал в забава наемателят. Или за периода от
11.09.2019 г. до 24.08.2021 г. се дължи мораторна лихва 238,02 лв.
ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ ответника да му заплати: сумата от
22 400,00 лева, представляваща неизплатени от страна на последния месечни
наемни вноски за периода от 01.09.2019 г. до 31.07.2021 г.,
ведно с законната лихва за забава върху горепосочената сума от 11.09.2019г. до
окончателното й изплащане;
сумата 238,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.09.2019 г.
до 24.08.2021 г.
В отговора си ответникът изразява следното становище:
Не оспорва наличието на наемно правоотношение, възникнало въз основа на
Договор за наем на недвижим имот от 01.09.2019 г.
Не оспорва и дължимостта на сумата в общ размер на 22 400 лева.
Твърди обаче, че ищецът от своя страна дължи на дружеството-ответник
сумата в размер на 10 136,70 лева за рециклирането на отпадъци от пластмасови
изделия. За извършената услуга е издадена Фактура № 79 от 20.12.2019 г., с която ищцовото
дружество е запознато. Дори и да бъдат наведени възражения за незнание за съществуването
на фактурата, то следва да се има предвид, че съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е
уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен
срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване
на фактурата или поканата за плащане не може да се установи, срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата. Тоест, дори и да не е получил
фактурата, ищецът е получил услугата на датата, на която е издадена фактурата, поради
което дължи плащането й с изтичането на 14-дневния срок - 04.01.2020 г. е изпаднал в
забава.
Предвид горното с отговора на исковата молба ответникът прави възражение за
прихващане на двете насрещни задължения до размера на по-малкото, като уведомява
ищеца, че "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД прихваща сумата в размер на 10 136,70 лева,
представляваща задължение по Фактура № 79 от 20.12.2019 г. с вземането на ищеца до този
3
размер, което произтича от Фактура № ********** от 30.04.2021 г.
По този начин задължението на „БИ енд Б" ЕООД, ЕИК:********* по Фактура №
79 от 20.12.2019 г. се погасява изцяло,
а задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД с ЕИК ********* по Фактура №
********** от 30.04.2021 г. се редуцира до 9 863,30 лева.
В случая са налице предпоставките за прихващане по смисъла на чл. 103 и сл. от
ЗЗД, а именно: налице са две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни - установени по
основание и размер задължения, като е извършено и съответно изявление (възражение) за
прихващане, което се счита за достигнало до ищеца с връчването на отговора на исковата
молба. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно
действие, като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях
от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В този смисъл прихващането в
настоящия случай има обратно действие и двете насрещния вземания се считат погасени
към 11.05.2021 г. Това е така, тъй като заплащането на задълженията по Договора за наем е
уговорено да става до 10-то число на текущия месец по банков път след издаване на
фактура. Тоест, за да възникне задължение за заплащане на наемната цена е необходимо да
бъде издадена фактура. За наемния период от 01.09.2019 г. до 31.05.2021 г. такава е издадена
на 30.04.2021 г. С оглед разпоредбата на чл. 2 от Договора, ответникът е имал срок до
10.05.2021 г. да заплати задължението по фактурата. Поради неплащането му, последното
е станало изискуемо на 11.05.2021 г., като към тази дата следва да се счита за
извършено прихващането.
Ако съдът приеме, че за да възникне задължение за плащане на наемните вноски
не е било необходимо издаването на фактура, то в този случай следва да се приеме, че двете
насрещни задължения се считат за погасени, както следва:
Към 11.01.2020 г. задължението на „БИ енд Б" ЕООД по Фактура № 79 от 20.12.2019
г. в общ размер на 10136.70 лв. се е погасило до размера на дължимите към тази дата 5
броя наемни вноски в общ размер на 6000 лв. с вкл. ДДС и са останали дължими
4136.70 лв., а задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД за заплащане на наемни
вноски за периода от м. 09.2019 г. до м. 01.2020 г. се е погасило изцяло.
Към 11.02.2020 г. задължението на „БИ енд Б" ЕООД с ЕИК ********* по Фактура №
79 от 20.12.2019 г. се е погасило до размера на дължимата една наемна вноска 1200 лв.
и са останали дължими 2936,70 лв., а задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД с
ЕИК ********* за заплащане на наемна вноска за м. 02.2020 г. се е погасило изцяло.
Към 11.03.2020 г. задължението на „БИ енд Б" ЕООД с ЕИК ********* по Фактура №
79 от 20.12.2019 г. се е погасило до размера на дължимата една наемна вноска 1200 лв.
и са останали дължими 1736,70 лв., а задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД с
ЕИК ********* за заплащане на наемна вноска за м. 03.2020 г. се е погасило изцяло.
Към 11.04.2020 г. задължението на „БИ енд Б" ЕООД с ЕИК ********* по Фактура №
79 от 20.12.2019 г. се е погасило до размера на дължимата една наемна вноска 1200 лв.
и са останали дължими 536,70 лв., а задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД с
4
ЕИК ********* за заплащане на наемна вноска за м. 04.2020 г. се е погасило изцяло.
Към 11.05.2020 г. остатъкът от задължението на „БИ енд Б" ЕООД с ЕИК *********
по Фактура № 79 от 20.12.2019 г. в размер на 536,70 лв. се е погасило изцяло, а
задължението на "ЛМ ИНСТАЛАЦИИ" ЕООД с ЕИК ********* за заплащане на
наемна вноска за м. 05.2020 г. се е редуцирало до 663,30 лв.
Що се отнася до размера на претендираната лихва, ответникът изразява следното
становище:
За да възникне задължението за плащане на наемната вноска следва да е била
издадена фактура, а в конкретния случай първата фактура е издадена на 30.04.2021 г. От
тази дата може да започне да тече лихвата, а не от 11.09.2019 г„ както претендира ищецът.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът претендира лихва върху сумата от
1200 лева за периода от 11.09.2019 г. до 24.08.2021 г. Тоест ищецът претендира тази лихва
да му бъде заплатена за наемната цена за м. 09.2019 г., която е включена в първата фактура.
Дори и да се приеме, че началната дата, от която започва да тече лихвата е 11.09.2019 г.,
следва да се вземе предвид на първо място направеното възражение за прихващане, което
има обратно действие.
На следващо място следва да се съобрази обстоятелството, че на 01.06.2021 г. е
извършено плащане, с което е погасено задължение по ф-ра № ********** от 30.04.2021 г.,
в която е включена сумата, върху която се претендира заплащането на лихва. С плащането и
на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗД е погасено най-старото задължение, включително и сумата
върху, която се претендира заплащането на мораторна лихва.
Предвид гореизложеното и с оглед направеното възражение за прихващане,
дружеството-ответник признава дължимостта на сумата в общ размер 12 263,30 лева,
представляваща част от задължение по Фактура № ********** от 30.04.2021 г. (9863.30
лева), както и изцяло задълженията по Фактура № ********** от 02.06.2021 г. (1200 лева) и
по Фактура № ********** от 15.07.2021 г. (1200 лева) всички с вкл. ДДС. Намира обаче
искането за заплащане на мораторна лихва за неоснователно и недоказано, поради което
моли съда да го отхвърли.
Правна квалификация
Предявени са два обективно съединени осъдителни иска:
Иск за дължими наемни вноски с правно основание чл. 232 ал. 2 във вр. с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД и
по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД по отношение на претендираната лихва за забава.
Направеното от ответника възражение за прихващане е по чл. 104 ал. 1 изр. 2 от
ЗЗД и е допустимо за разглеждане, тъй като е направено в срока на писмения отговор.
Същото има евентуален характер, тъй като на този етап вземането е неликвидно
/оспорено/. Чл. 298 ал. 4 ГПК допуска прихващане с неликвидно вземане и когато е
направено с възражение, тъй като произнасянето на съда по него се ползва със сила на
присъдено нещо, т.е. прави го ликвидно.
5
На осн.чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК, съдът приема, че между страните се признават
следните права и обстоятелства:
Между тях е сключен договор за наем на недвижим имот от 01.09.2019 г., по
силата на който ищецът е отдал под наем на ответното дружество имот с идентификатор
№87120.38.59 - 500 кв. м., находящи се в северната част и 800 кв. м. закрита площ, находящ
се в с. Яворец. обл. Габрово, общ. Габрово. за сумата 1000 лв. без ДДС месечен наем, платим
до 10-то число на текущия месец по банков път след издаване на фактура.
Ответникът признава, че по силата на сключения между страните договор за него
е възникнало задължение да заплати на ищеца сумата от 22 400,00 лева, представляваща
месечни наемни вноски за периода от 01.09.2019 г. до 31.07.2021 г.
На осн. чл. 146 ал. 1 т. 4 ГПК съдът уведомява страните, че всички твърдяни от тях
обстоятелства се нуждаят от доказване, с изключение на посочените в предходния абзац.
На осн. чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, разпределението на доказателствената тежест
за подлежащите на доказване факти е както следва:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на наемен договор, по силата на който
той е наемодател, а ответникът - наемател, размера на договорения наем, ликвидността и
изискуемостта на претендираните неплатени вноски; изпадането на ответника в забава и
размера на дължимата мораторна лихва за процесния период.
Липсата на плащания от страна на ответника е отрицателен факт, за това в негова
тежест е да установи, че е извършил частично или пълно изплащане, като представи за това
документи, имащи характер на годно доказателствено средство по ГПК. Той следва да
установи и направените в отговора възражения по твърдяните правопрепятстващи,
правоизключващи или правоунищожаващи факти по ищцовата претенция. Той следва да
докаже и че са налице материално-правните предпоставки за извършване на прихващане,
основанието, падежа и размера на насрещното вземане.
ПРИЕМА платежно нареждане - референция: **********/30.01.2020 г. за
плащане по фактура №79/20.12.2019 година в размер на 10 136,70 лева, ведно с копие
от фактурата.
ДАВА възможност на ответната страна да вземе допълнително становище по
новопредставеното доказателство в следващо съдебно заседание.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 15.03.2022 година от 10:45 часа, за
когато страните са уведомени чрез процесуалните си представители.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:10 часа.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Секретар: _______________________
6