Определение по дело №885/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Производството е образувано по жалба от „Фидуциа 2012“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.*** подадена чрез адв. А.- ВАК против АПВ № П-03000322232227-004-001/10.01.2023 г. издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 25/30.03.2023 г. издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Варна.

В открито съдебно заседание на 14.11.2023 г. по делото, от процесуалния представител на жалбоподателя е направено изрично изявление , че не поддържа жалбата. Посоченото изявление от жалбоподателя по съществото си представлява оттегляне на жалбата, като съдът намира, че същото отговаря на изискванията на чл. 155, ал. 1 от АПК, във връзка с пар.2 от ДОПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.159, т.8 от АПК.

Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и в негова полза следва да бъде присъдено такова. В чл. 161, ал. 1 от ДОПК се урежда въпросът за разноските при разрешаване на правния спор по същество, но не е предвидено изрично присъждане на разноски в случаите, когато делото се прекратява, поради което в тези хипотези приложими на основание пар.2 от ДР на ДОПК са разпоредбите на чл. 143, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК.

Съобразно правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК, след изменението й в ДВ, бр. 15 от 2021 г., ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, вкл. и на юрисконсултско възнаграждение, изчислено по правилото на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към НЗПП, където в чл. 24 е посочено, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В чл.25,ал.1 от НЗПП е предвидено, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а в ал.2 на същата норма, че за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.

Съдът намира, че в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено максимално възнаграждение в размер на 540,00 лева, тъй като делото е с материален интерес над 10 000 лв., правна и фактическа сложност, приключило е след провеждане на три съдебни заседания, с изслушване на ССчЕ, като юрисконсултът е осъществил активно процесуално представителство.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 8, предл. първо от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Фидуциа 2012“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.*** подадена чрез адв. А.- ВАК против АПВ № П-03000322232227-004-001/10.01.2023 г. издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 25/30.03.2023 г. издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 885/2023 г. по описа на Административен съд-Варна.

ОСЪЖДА „Фидуциа 2012“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.*** да плати в полза на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 540,00 ( петстотин и четиридесет) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

	Съдия: