М О Т И В И
по НОХД № 694/2014 г.AРС, II н.с.
Районна
Прокуратура - Асеновград е внесла обвинителен акт против подсъдимия А.Г.А. за извършено
от него престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК в гр. Асеновград,
за периода месец ноември 2013 г. – месец декември 2013 г.
С
определение на Съда от 05.02.2015 г. като частен обвинител и граждански ищец
беше конституирана пострадалата Д.К.Г. и беше приет за съвместно разглеждане
предявения от нея против подсъдимия А. граждански иск за сумата от 894 лева.
В
проведеното съдебно заседание подсъдимият призна фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като заяви, че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по реда
на чл. 371, т. 2 НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установявала по безспорен начин описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка. Ето защо, иска А.А. да бъде признат за виновен, като му
се наложи наказание лишаване от свобода и след съобразяване с редукцията на чл.
58а, ал. 1 НК, същото да бъде в размер от една година, изпълнението на което,
на основание чл. 66, ал. 1 НК, бъде отложено за изпитателен срок от три години.
По отношение на гражданския иск, предлага същият да бъде уважен, като на
подсъдимия се възложат и извършените в производството разноски.
Частният
обвинител и граждански ищец Д.Г., иска признаването на подсъдимия за виновен по
обвинението за което е предаден на съд и уважаването в пълен размер на
предявения от нея граждански иск.
Защитникът
адв. М. намира, че в хода на производството безспорно се установявало
извършването на престъплението от подсъдимия, като производството е протекло по
реда на глава 27 от НПК. В настоящия случай обаче, наказанието на подсъдимия
следвало да се определи съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, като се
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и наказанието бъде под минимума предвиден
в закона, тъй като това е по-благоприятно за дееца. Били събрани добри
характеристични данни на А.А., признание на вината, изказано съжаление, които
като съвкупност могат да бъдат приети като многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Ето защо, иска налагането на наказание в размер от 3 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият
А.А. заяви, че е съгласен с казаното от своя адвокат, като в последната си дума
заяви, че иска минимално наказание.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Г.А. е роден на *** ***, живущ
***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран по право/, ЕГН **********
В края на 2013 г.
свидетелките Т.К.Г., която тогава е била на 17 години и С.В.С. са били
приятелки. Те се познавали от около четири години. И двете живеели със семействата си в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска. Съответно, св. Т.Г. живеела в жилище заедно с родителите си –
свидетелите Д. К.Г. и К.Т.Г., и с по-малката си сестра. През лятото на 2013 г.
св. С.С. се запознала с обв. А.А.. Скоро след това двамата се сближили.
Впоследствие станали интимни приятели и започнали да се виждат всеки ден.
Покрай това им приятелство св. Т.Г. се запознала с обв. А.А., тъй като тя често
придружавала св. С.С. при срещите им. В
началото на месец ноември 2013 г. св. Т. Г. се срещнала със св. С.С. и й
споделила, че има нужда от пари, за да си купи тест за бременност. Св. С.С. й
отговорила, че не може да й помогне. Тогава двете отишли в жилището на св. Т.Г..
В този момент в апартамента е нямало други хора. Там двете свидетелки влезнали
в стаята, която се използвала за спалня от родителите на св. Т.Г.. В тази стая,
в един свещник, св. Д. Г. държала златни накити, които притежавала – златни
пръстени, гривни и синджирчета. Св. Т.Г. взела от свещника един златен пръстен
и с него, придружавана от приятелката си, напуснала жилището си. После двете
свидетелки отишли до търговски център „Хермес“, който се намира в централната
част на гр. Асеновград. Там св. Т.Г. влезнала в златарски магазин, собственост
на „***“ ЕООД – гр. Асеновград, като тогава в него като продавачка работила св.
Б.Д.М. /л.48/. Св. Т. Г. предала златния пръстен, описан по-горе на св. Б. М. и
й обяснила, че иска да го продаде. Св. М. претеглила пръстена, след което дала
на св. Т.Г. сумата от 63,00 лв. С част от тези пари св. Т.Г. си купила тест за
бременност, а с остатъка се почерпила със св. С.С.. Около две седмици след това
св. Т.Г. взела от дома си още два пръстена, които принадлежали на майка й.
Съответно, златен пръстен с рубин, с тегло 3,5 гр. на стойност 210,00 лв. и
златен пръстен с цирконий с тегло 2,5 гр. на стойност 150,00 лв. След това св. Т.
Г. показала пръстените на св. С.С., която я чакала пред жилището й, като
споделила пред нея, че накитите са на майка й и иска да ги продаде. После двете
момичета отново отишли до златарския магазин, който се намирал в търговски
център „Хермес“ в гр. Асеновград, описан
по-горе. Св. Т. Г. влезнала в този магазин и се опитала да продаде двата
пръстени. Не успяла, тъй като св. Б. М. установили, че тя няма необходимата
възраст – 18 години, за да продава такива предмети. Св. Т. Г. излезнала от
магазина и споделила на св. С.С., че не е успяла да продаде пръстените, като й
обяснила и причината за това. Тогава св. С.С. се свързала по телефона с обв. А.А.
и го повикала в търговския център. Последният пристигнал след няколко минути.
Там св. Т. Г. му показала двата пръстена, обяснила, че принадлежат на нейната
майка и ги е взела от дома си, без нейно знание и съгласие, и че не е успяла да
ги продаде, тъй като няма необходимата възраст за това. После помолила обв. А.А.
да продаде двата пръстена. Обв. А.А. се съгласил да стори това. Той взел
пръстените и ги продал в друг златарски магазин, който се ползвал от „***“ ООД
– гр. Асеновград, и който също се намирал в посочения търговски център.
Получените пари обв. А.А. дал на св. Т.Г., а последната му върнала част от нея
като възнаграждение, че й е помогнал да подаде накитите.
Няколко дни след това,
един ден, в периода края на месец ноември 2013 г. – началото на месец декември
2013 г., обв. А.А. и свидетелките Т.Г. и С.С.
се срещнали в барче в централната част на гр. Асеновград. Там пили кафе
и решили вечерта да посетят заведение, което се ползвало от бащата на
обвиняемия. В хода на разговора трите лица установили, че не разполагат с
парични средства, за да реализират намерението си. Тогава св. Т.Г. казала, че
ще вземе златни пръстени, които принадлежат на майка й, без нейно знание и
съгласие. След това напуснала барчето и отишла в жилището си. Там отново нямало
никой. Св. Т. Г. взела от свещника, описан по-горе, два златни пръстена,
съответно, такъв с цирконий, с тегло 3 гр. на стойност 180,00 лв., и златен
пръстен с тегло 1,9 гр. на стойност 114,00 лв. Тя ги взела, без знанието и
съгласието на св. Д. Г.. После св. Т.Г. напуснала апартамента с пръстените,
които малко след това дала на обв. А.А.. Същият ги взел и предупредил св. Г.,
че не иска повече да продава златни накити, които тя краде от майка й. После
обвиняемият и свидетелките Т.Г. и С.С. отишли в търговски център „Хермес“ в гр.
Асеновград. Там обв. А.А. продал двата пръстена в златарския магазин на „***“
ООД – гр. Асеновград. С получените пари тримата закупили алкохол и храна, които
по-късно изконсумирали.
Няколко дни по-късно,
през месец декември 2013 г. свидетелките С.С. и Т.Г. се разхождали из центъра
на гр. Асеновград и разглеждали витрините на магазините, в които се продавали
дрехи. В един момент св. Т.Г. предложила на приятелката си да отидат в гр.
Пловдив и там да си купят дрехи. Св. С. С.
отвърнала, че няма пари. Тогава св. Т.Г. казала, че също не разполага с парични
средства, но ще вземе пръстени на майка й, за да ги продаде. След това двете
свидетелки отишли до жилищния блок, в който се намира апартамента на сем.
Гавраилови. После св. С. останала отвън да чака, а св. Т.Г. продължила и
влезнала в жилището си. Там отново нямало други хора. Св. Т.Г. отишла в
спалнята на родителите си. Там взела от гореописания свещник два златни
пръстена. Тези пръстени били с цирконий по тях, с тегло от по 2 гр., на
стойност 120 лв. всеки един от тях. Те също принадлежали на нейната майка. Св. Т.Г. ги взела без знанието и съгласието на св. Д. Г.. След това
св. Т.Г. напуснала жилището си с описаните златни накити и се върнала при св. С.С..
После двете отишли до търговски център „Хермес“, където ги чакал обв. А.А.. Там
св. Т.Г. дала описаните два златни пръстена на обв. А., като му обяснила чия
собственост са и по какъв начин ги е придобила, и го помолила да ги продаде в
златарски магазин. Обв. А.А. се съгласил. Взел двата пръстена и ги продал в
златарски магазин, който се намирал в търговския център, ползван от „***“ ООД –
гр. Асеновград. Получената за тях сума
той дал на св. Т.Г.. Част от нея тя му върнала като възнаграждение за услугата.
Няколко дни по-късно, в
края на месец декември 2013 г. св. Т.Г. по гореописания начин взела от жилището
си два златни синджира с висулки на тях, също златни. Тези вещи също
принадлежали на нейната майка. Св. Г. ги дала на обв. А.А., но този път му
обяснила, че тези накити са нейна собственост. Отново го помолила да ги
продаде. Обв. А. се съгласил. Взел предметите и отишъл в златарски магазин в
гр. Асеновград, но там успял да продаде само единия синджир, заедно с
висулката. Другият синджир с висулката, и парите от сделката върнал на св. Т.Г..
В края на месец януари
2014 г. св. Д. Г. установила, че част от златните накити, които притежавала и
които държала в описания свещник в дома си, липсват. Поради тази причина нейния
съпруг – св. К.Г.,***.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия А.. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели: Т.Г., С.С., Ю.Р., П.К., Д.Т., Б.М., П.Д., Д.Г., А.Ш., Е.Д.,
В.С., В.С., И.Ч., К.Г., които се кредитират от настоящия съдебен състав,
доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал.
Тези гласни доказателствени средства в своята
съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния
период. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с
обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във
връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква
част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по
този начин пряко установяват обстоятелствата както във връзка със
съставомерните признаци на процесното престъпление – период, място, механизъм,
така и с авторството на деянието.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са
относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина - Справка съдимост, Характеристична справка,
Докладни записки, Протоколи за разпит на свидетели, включително и пред Съдия, Протокол
за разпит на подсъдим, Протокол за доброволно предаване, разписка, амбулаторен
лист.
Съдът кредитира и
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна
експертиза, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и
опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания
по делото доказателствен материал, видно от която се установява, че стойността
на вещите на престъплението, което са включени в обвинителния акт е в размер от
894 лева.
Съдът кредитира и
заключението на изготвената комплексна съдебно- психиатрична и
съдебно-психологична експертиза на св. Т.К.Г., видно от което тази свидетелка
към периода на инкриминираното деяние е била с ясно съзнание, адекватна и
ориентирана, могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си и може да дава достоверни показания по факти, имащи
значение по делото и да участва във всички стадии на наказателния процес
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия.
В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни
доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняем),
настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно
съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка
по делото не се оспорва по същество и доколкото доказателствата са еднопосочни
и безпротиворечиви, не се налага самостоятелния им анализ.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Съдът приема от правна
страна, че с деянието си подсъдимият А.Г.А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 215, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК затова, че в периода месец ноември 2013 г. – месец
декември 2013 г. включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго – Т.К.Г.,
имотна облага, е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – златен
пръстен с рубин с тегло 3,5 гр. на стойност 210,00 лв.; златен пръстен с
цирконий с тегло 2,5 гр. на стойност 150,00 лв.; златен пръстен с цирконий с
тегло 3 гр. на стойност 180,00 лв.; златен пръстен с тегло 1,9 гр. на стойност
114,00 лв.; златен пръстен с цирконий с тегло 2 гр. на стойност 120,00 лв.;
златен пръстен с цирконий с тегло 2 гр. на стойност 120,00 лв., или вещи на
обща стойност 894,00 лв., собственост на
Д. К.Г., за които е знаел, че са придобити от другиго – от Т.К.Г., чрез
престъпление – такова по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл. 26, ал.1
от НК.
От обективна страна с
действията си подсъдимият, е реализирал признаците от състава на престъплението
“вещно укривателство”. Процесните вещи са били придобити чрез престъпление
кражба от св. Т.Г., а подсъдимият е спомогнал същите да бъдат отчуждени, като
ги е продал в различни златарски магазини, а чрез получените от продажбите
пари, той и св. Т.Г. са придобили имотна облага.
От субективна страна А.А. е действал с пряк
умисъл, съзнавал противоправността на деянието, предвиждал е и е целял
настъпването на общественоопасните последици. Несъмнено установена е специално
предвидената в закона цел, а именно да се облагодетелства от продажбата на
златните накити, като за тях е получавал различни по размер парични суми, част
от които после са били разходвани лично от него, а другите е предоставял на св.
Т.Г..
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
Неоснователно
е направеното от страна на защитника възражение, че на подсъдимия следва да се
определи наказание при условията на чл. 55 НК, а именно под минимума предвиден
закона. Това е така защото посочените от адв. М. смекчаващи вината обстоятелства
не са нито многобройни, нито изключителни.
Признанието по чл. 371,
т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител /В тази насока е ТР от 06.04.2009 г. постановено по тълкувателно дело
№ 1 по описа за 2008 година на ВКС/. В настоящия случай, подсъдимият призна фактите и
обстоятелства по обвинителния акт, едва в съдебното заседание, а не в
досъдебното производство, поради което самопризнанието не може да се отчете за
смекчаващо вината обстоятелство.
А.А. е с лоши характеристични данни, доколкото същият не учи, не работи,
няма семейство за което да се грижи, като предходното му осъждане /за което е
реабилитиран/ се отнася също към лошите характеристични данни.
Към смекчаващите вината обстоятелства могат да се отнесат изказаното
съжаление, младата възраст и чистото съдебно минало.
Към отегчаващите вината
обстоятелства спадат обстоятелствата, че извършеното от подсъдимия деяние е в
условията на продължавано престъпление, включващо три отделни деяния и лошите
характеристични данни.
С
оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации за извършеното от
подсъдимия А. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, ориентирано около минимума предвиден в закона, но не минимумът,
тъй като са налице и отегчаващи вината обстоятелства, а именно „лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на така определеното наказание следва да
бъде намален с една трета, а именно с шест месеца или да бъде наложено
наказание една година лишаване от свобода.
Към момента на извършването
на деянието, подсъдимият А.А.
е бил неосъждан, тъй като същият е реабилиран
и наложеното му наказание е
под три години лишаване от свобода. Съдът е на мнение, че постановяването на реално изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода” по никакъв начин не би допринесло за
реализиране целите на индивидуалната
и генералната превенции, които
биха се достигнали и без откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия следва да се предостави реална възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на обществото. Ето защо и изпълнението
на наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от
свобода за срок от една година, следва
да бъде отложено срок от три години,
считано от влизане на присъдата
в сила.
Съдът
е на мнение, че с оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение, следва да се уважи в цялост, предявеният срещу него граждански
иск. Ето защо, А.А. беше осъден да заплати на Д.К.Г. сумата от 894 лева,
представляваща равностойността на златните накити, предмет на извършеното от
подсъдимия престъпление.
На подсъдимия беше
вменена и държавната такса, върху уважения граждански иск, която е в размер от
50 лева, като същият беше осъден да я заплати по сметка на Районен съд –
Асеновград.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР – гр. Пловдив, сумата от 165 лева, представляващи направени по делото
разноски.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: