Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. П., 17. 01. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на осми
януари през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5452
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Т. - П.” ЕАД гр. П. против А.М. *** и М.М.К. *** за сумата от 353, 29 лв., от които 264, 39 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2012
год. до 30. 04. 2018 год.
и сумата 88, 90
лв., представляваща лихва за забава за периода от 03. 01. 2013
год. до 04. 07. 2018
год., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от
които произтича вземането на ищеца са следните: ответниците са
наследници на К.А.К. и са собственици
/ползватели/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ***, с аб. № ***. Твърди
се, че поради това ответниците се явяват клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответниците важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1
/изм. ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007
год. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответниците/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението
на ответниците за заплащане на дължимите от тях
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури,
е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца ответниците са изпаднали
в забава за тази сума, като на основание чл. 31
ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответниците са
ползвали доставяната от ищцовото дружество топлинна
енергия през периода от 01. 11. 2012 год. до 30. 04. 2018
год. и не са
погасили задължението си. Твърди се, че сградата,
етажна собственост на адрес гр. П., ***, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответниците, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „***” ЕООД. В заключение ищецът моли съда
да осъди всеки от ответниците да му заплати сумата от 353, 29
лв., от които 264, 39 лв.
главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2012
год. до 30. 04. 2018 год.
и сумата 88, 90 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03. 01. 2013
год. до 04. 07. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът
А.М.К., чрез назначения му от съда особен представител, ангажира становище, че
исковата молба е неоснователна.
Ответникът
М.М.К. и третото лице „***” ЕООД гр. *** не са взели становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният
срещу ответниците осъдителен иск се явява изцяло
неоснователен. В съответствие със
Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто по силата на
легалното определение, съдържащо се в нормата на вече отменения § 1 т. 42 ДР на
Закона за енергетиката, може да бъде само физическо лице- собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В същата насока е и
разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т. - П.” ЕАД на потребители в град П., според която
„купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда”. В конкретния случай по делото са приложени
удостоверения, издадени от Служба по вписванията гр. П., от които се
установява, че за периода от 01. 01. 1992 год. до 11. 12. 2018 год. по
партидите както на ответниците А.М.К. и М.М.К., така и на техния
наследодател К.А.К.,***, починал на *** год., няма никакви вписвания и
отбелязвания. Оттук следва изводът,
че през периода, който е посочен в исковата молба- от 01. 11. 2012 год. до 30. 04. 2018 год.- ответниците не са били нито собственици, нито ползватели на процесния
топлоснабден имот, поради което не се явяват потребители на топлинна енергия и
не могат да носят задължението за заплащането на такава към ищцовото дружество.
Друг е въпросът, че една значителна част от процесното вземане касае период
извън рамките на тригодишния срок преди подаването на исковата молба, в каквато
насока е и възражението на особения представител на ответника А.М.К..
Следователно за периода преди 23. 07. 2015 год. вземането е погасено по давност
/срв. разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от 18. 05. 2012 год. по т. д. № 3/ 2011 год.,
ОСГТК, според което вземанията на топлофикационните дружества представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111 б.
„в” от ЗЗД и за тях важи кратката тригодишна давност/. Горното обуславя пълна неоснователност на иска срещу ответниците
и налага отхвърлянето му. Неоснователно е и следва да се отхвърли и искането на
процесуалния представител на ищцовото дружество за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника М.М.К.. Действително този ответник не е
депозирал отговор на исковата молба и не се е явявал в проведените съдебни
заседания, но в случая липсва втората кумулативно предвидена в закона
предпоставка- искът да е вероятно основателен с оглед представените
доказателства /както се посочи и по- горе, по делото няма никакви данни, че
ответниците притежават правото на собственост или вещно право на ползване върху
процесния топлоснабден имот и се явяват страна по облигационното правоотношение
с топлофикационното дружество/.
По изложените съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Т. - П.”
ЕАД гр. П. против А.М.К. от ***, ЕГН **********, осъдителен
иск за заплащане на сумата от 353, 29 лв., от
които 264, 39 лв.
главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2012
год. до 30. 04. 2018 год.
и сумата 88, 90 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03. 01. 2013
год. до 04. 07. 2018 год.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Т. - П.”
ЕАД гр. П. против М.М.К. от гр. П., ЕГН **********, осъдителен
иск за заплащане на сумата от 353, 29 лв., от
които 264, 39 лв.
главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2012
год. до 30. 04. 2018 год.
и сумата 88, 90 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03. 01. 2013
год. до 04. 07. 2018 год.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „Т. - П.” ЕАД гр. П. за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника М.М.К. от гр. П..
Настоящото решение е
постановено при участието като трето лице на „***” ЕООД гр. София.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: