№ 3441
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110214426 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. В. М. (подадена чрез адв. Д.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-008086 от 05.05.2022г., издадено от Г.В.Б. - Началник Група
в Отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с
което на жалбоподателя Л. В. М. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на М. са
отнети и 10 контролни точки.
В подадената жалба се твърди, че нарушение не е извършено. Посочва се, че
Наказателното постановление противоречи на материалния закон и на административно-
процесуалните правила. Според жалбоподателя НП е неправилно и незаконосъобразно,
поради което се иска неговата отмяна.
По делото е депозирана и молба – допълнение на жалбата от адв. Д. с вх. № 20141 от
25.01.2023г. Критикува се наказващият орган, че не е изпълнил задължението си по чл.53,
ал.1 от ЗАНН, тъй като не бил проверил дали са налице основанията за прилагане на чл.28
от ЗАНН. Цитира се Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС и се твърди, че не
била направена преценка на тежестта на нарушението, нито е било отчетено, че става въпрос
за първо нарушение. Поради това се претендира за нарушено право на защита на
1
жалбоподателя. На следващо место в жалбата се твърди, че са допуснати и нарушения на
чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не били посочени доказателствата, които
потвърждават нарушението. Претендира се и за нарушение на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, тъй
като не били посочени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието. По-нататък
в молбата се сочи, че административно – наказващият орган не е имал правомощие да
издаде обжалваното Наказателно постановление, а актосъставителят не е имал правомощие
да състави АУАН. По съществото на спора се твърди, че М. не е знаел за прекратената
регистрация на автомобила, тъй като не му е било съобщено, че регистрацията на МПС-то е
прекратена. Претендира се за субективна несъставомерност на деянието. Като порок на
Наказателното постановление се посочва и това, че не било изрично отбелязано кое
предложение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е имал предвид административно – наказващият орган
при правната квалификация на деянието. Обяснява се, че въпросното МПС е било паркирано
пред дома на М. и не е било управлявано. На 27.02.2022г. в 15.37 часа първо е съставен Акт
на М. за това, че колата му е паркирана на не по-малко от 5 метра от пешеходна пътека, а в
15.41 часа му е съставен втори Акт – за процесното деяние, без колата да е била в движение
и без към този момент жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена. Поради тези съображения се иска от съда да отмени Наказателното
постановление като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
административно-производствените правила и неправилно прилагане на материалния закон.
Иска се СРС да присъди и направените от жалбоподателя разноски по делото за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 25.01.2023г. не се явява
жалбоподателят Л. В. М., но се явява адв. Д.. Той заявява, че поддържа жалбата и
уточнението. В съдебно заседание на 18.04.2023г. пред СРС се явяват и жалбоподателят М.,
и адв. Д.. По време на съдебните прения защитата пледира за присъждане на сторени по
делото разноски в размер на 500 лева, като твърди, че има представени доказателства за
заплащането на тази сума, а именно договор за правна помощ и защита от 01.11.2022г.
Според адв. Д. по делото е безспорно доказано от събраните гласни и писмени
доказателства, че на въпросния ден жалбоподателят е паркирал автомобила си на
разграфено место на Столична община, за което плаща и винетка, но тъй като МПС-то е
било паркирано не на отстояние от 4 метра, на М. е бил съставен фиш, за който той си е
платил глобата. Твърди се, обаче, че неправилно на М. е бил съставен и Акт за това, че е
управлявал МПС-то. Според защитата няма как паркирано МПС да бъде управлявано. Освен
това се твърди, че актосъставителят и свидетелят по Акта не помнят абсолютно нищо – нито
модела, нито колата, нито фактическата обстановка, датата и извършеното деяние. От
показанията на св. В. И. се доказвало, че автомобилът не е бил управляван, както и че
жалбоподателят не е бил уведомен по надлежния ред. Поради това се иска СРС да отмени
процесното Наказателно постановление като незаконосъобразно и издадено при съществени
административно – производствени нарушения и при неправилно прилагане на материалния
закон. В своя защита жалбоподателят казва, че поддържа тезата на адвоката и допълва, че
2
непосредствено след съставянето на АУАН и след като е бил уведомен, че автомобилът е
дерегистриран, на следващия ден М. е направил застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобила си.
Въззиваемата страна – Началник Група в ОПП-СДВР - редовно призована, не се
явява и не изпраща представител, който да изрази становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Лек автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на Л. В. М..
Въз основа на постъпило по електронен път в ОПП – СДВР уведомление от
Гаранционен фонд на 01.02.2022г. е била прекратена регистрацията на лек автомобил „***“
с рег. № *** на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тази служебно прекратена регистрация на
МПС-то била съответно отбелязана в АИС-КАТ, но за нея собственикът на автомобила не
бил уведомен от ОПП - СДВР.
На 27.02.2022г. свидетелят В. В. И. бил на гости на Л. В. М. в неговия дом в гр.
София, бул. „Христо Ботев“. Докато пиели кафе съсед на М. го информирал, че паркираната
пред дома му кола ще бъде репатрирана. Поради това И. и М. слезли пред блока и
установили, че поради неправилно паркиране на М. му съставят акт за това, че лек
автомобил „***“ с рег. № *** е спрял за престой или паркиран върху или на по-малко от 5
метра от пешеходната пътека, поради което и за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП св. В.
ХР. съставил и връчил на Л. В. М. Глоба с фиш Серия GT № 1052997 от 27.02.2022г. Освен
това М. бил уведомен, че автомобилът му е със служебно прекратена регистрация по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП на 01.02.2022г. За това обстоятелство Л. М. научил докато свидетелят
В. ХР. (в присъствието на св. Б. В.) му съставял втори АУАН – Серия GA № 477898 от
27.02.2022г. – за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, фактически изразяващо се в това на
27.02.2022г. в 15.41 часа в град София, по бул. „Христо Ботев“, с посока на движение от ул.
„Неофит Рилски“ към ул. „Солунска“, пред № 30 М. да е управлявал личния си лек
автомобил „***“ с рег. № ***, който е със служебно прекратена регистрация по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП на 01.02.2022г. Препис от този Акт е връчен на Л. В. М. срещу подпис
на 27.02.2022г.
След като на 27.02.2022г. жалбоподателят разбрал, че лек автомобил „***“ с рег. №
*** няма застраховка „Гражданска отговорност“, М. предприел действия по сключване на
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила си и на 01.03.2022г. (в 15:11 часа)
била служебно възстановена регистрацията на автомобила след уведомление от
Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за което
било направено и съответното отбелязване в АИС-КАТ.
С писмо рег. № 4332р-15333/2022г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на 03 РУ –
СДВР за случая, като посочили, че деянието е извършено на 27.02.2022г. на територията на
03 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК. Поради това от ОПП – СДВР
изпратили административно – наказателната преписка на 03 РУ – СДВР, от където
3
материалите били препратени към СРП. С Постановление на прокурор от СРП от
08.04.2022г. (изведено в деловодството на СРП на 11.04.2022г.) е отказано образуването на
досъдебно производство и е прекратена пр. пр. № 14853/2022г. по описа на СРП.
Прокурорският акт, ведно с материалите по преписката, били изпратени по компетентност
на ОПП – СДВР.
На 05.05.2022г. Г.Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 22-4332-008086, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Л. В. М. са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на Л.
В. М. са отнети и 10 контролни точки.
Л. В. М. получил препис от това Наказателно постановление на 28.10.2022г. и на
01.11.2022г. подал по пощата жалба срещу него чрез ОПП - СДВР до СРС. По повод на тази
жалба на 14.11.2022г. в Софийски районен съд е образувано настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите В. ХР., Б. В. и В. И.,
както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото
на основание чл.283 от НПК - справка картон на водача; Заповед № 513з-6269 от
16.08.2018г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра
на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; Постановление на прокурор от СРП за
отказ от образуване на досъдебно производство от 08.04.2022г.; плик от жалба; писмо от
ОПП – СВР с вх. № 7075 от 11.01.2023г. с приложени справка за регистрации на МПС с рег.
№ *** и справка за собствеността на МПС с рег. № ***; писмо от СРП с вх. № 4014 от
06.01.2023г. с приложени копия на материали от пр. пр. № 14853/2022г. по описа на СРП
(Постановление на прокурор от СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от
08.04.2022г., писмо с рег. № 4332р-15333/2022г. до Началника на 03 РУ – СДВР, АУАН
Серия GA № 477898 от 27.02.2022г., справка за регистрации на МПС с рег. № ***, справка
за собствеността на МПС с рег. № *** и справка картон на водача); Глоба с фиш Серия GT
№ 1052997 от 27.02.2022г. и застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
полица № BG/02/122000652780.
Цитираните по-горе материали от пр. пр. № 14853/2022г. по описа на СРП
(приложени на лист 33-35 и лист 38-42 от делото) следва да се кредитират от съда, тъй като
са достоверни, обективни и взаимно се допълват. Писмото с рег. № 4332р-15333/2022г.
(приложено на лист 38 от делото) и АУАН Серия GA № 477898 от 27.02.2022г. (приложен
на лист 39 от делото) са еднопосочни и намират опора в справките на лист 31, лист 32, лист
40 и лист 41 от делото, както и в Постановлението на прокурор от СРП от 08.04.2022г.,
приложено на лист 11-12 и лист 34-35 от делото. Поради това СРС кредитира цитираните
по-горе писмени доказателства и приема, че на 27.02.2022г. на Л. В. М. е съставен АУАН за
нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, но поради твърдения за съставомерност по чл.345,
4
ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, е била изпратена от ОПП –
СДВР на 03 РУ – СДВР.
Приложените на лист 6, лист 31, лист 32, лист 40, лист 41 и лист 42 от делото
справки са обективни и достоверни. Те са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Освен това справките за
регистрации на МПС с рег. № *** (приложени на лист 31 и лист 41 от делото) намират
опора в АУАН Серия GA № 477898 от 27.02.2022г. – касателно това, че на 01.02.2022г. е
била прекратена регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. *** на основание чл.143, ал.10
от ЗДвП. Справките за собствеността на МПС с рег. № *** също намира опора в
съдържанието на АУАН Серия GA № 477898 от 27.02.2022г. – относно това, че собственик
на МПС-то е Л. М.. Поради това СРС се доверява напълно на приложените по делото
справки. От справките на лист 31 и лист 41 от делото съдът приема за доказано, че въз
основа на уведомление от Гаранционен фонд на 01.02.2022г. е била прекратена
регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № *** на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП,
както и че на 01.03.2022г. в 15:11 часа е била възстановена регистрацията на автомобила
след уведомление от Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, за които обстоятелства са били направени съответните отбелязвания в АИС-
КАТ. От справките за собствеността на МПС с рег. № *** се установява, че лек автомобил
„***“ с рег. № *** е собственост на Л. В. М., а от справките на лист 6 и лист 42 от делото се
установява, че преди процесното деяние жалбоподателят е имал две предишни нарушения
по ЗДвП, както и че на 27.02.2022г. на М. са били съставени два Акта, което се потвърждава
и от документите, приложени на лист 39 и лист 48 от делото.
Приложената на лист 50 от делото застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – полица № BG/02/122000652780 е обективно и достоверно писмено
доказателство, което намира опора и в справките, приложени на лист 31 и лист 41 от делото.
Поради това СРС дава вяра и на цитираната по-горе застрахователна полица, от която се
установява, че Л. М. е сключил на 01.03.2022г. застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила си, което показва, че веднага след като му е бил съставен Акт на 27.02.2022г. и
след като е бил уведомен, че МПС с рег. № *** няма застраховка „Гражданска отговорност“
жалбоподателят е предприел действия по сключването на такава.
Констатациите от АУАН Серия GA № 477898 от 27.02.2022г. касателно прекратената
регистрация на лек автомобил „***“ с рег. № *** намират опора в справките за регистрации
на МПС с рег. № *** и за собственост на автомобила, както и в показанията на св. И..
Поради това съдът кредитира тази част от Акта. Същевременно твърдението в АУАН Серия
GA № 477898 от 27.02.2022г., че М. е управлявал това превозно средство не само, че не се
подкрепят от други, събрани по делото доказателства, но се и опровергават от показанията
на св. И., както и от акта на лист 48 от делото. Поради това относно твърдението, че
жалбоподателят е управлявал МПС-то, съдът не дава вяра на АУАН Серия GA № 477898 от
27.02.2022г.
По делото е приложен и още един акт - Глоба с фиш Серия GT № 1052997 от
5
27.02.2022г. Той се потвърждава от показанията на св. И. и не се опровергава от нито едно
друго доказателство. Поради това съдът кредитира и това писмено доказателство и
съответно установява, че на 27.02.2022г. в 15:37 часа М. е санкциониран за това, че е спрял
за престой или паркирал лек автомобил „***“ с рег. № *** върху или на по-малко от 5 метра
от пешеходна пътека, с което е нарушил чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Постановлението на СРП от 08.04.2022г. за отказ от образуване на досъдебно
производство (приложено на лист 11-12 и лист 34-35 от делото) е официален документ,
издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствената сила за посочените в него
обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и приема, че в СРП е била образувана пр. пр.
№ 14853/2022г. по описа на СРП, свързана с процесното деяние, която е приключила с отказ
на прокурора да образува досъдебно производство.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г., както и на Акта за встъпване в длъжност на Г.Б.. От Заповед № 8121К-13180 от
23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акта за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. (приложени на лист 8 от делото) следва, че Г.В.Б. е заемала длъжността
Началник на 01 група „Административно – наказателна дейност” в 03 Сектор
„Административно обслужване” към ОПП – СДВР и на основание точка 3.10. от Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да
издава Наказателни постановления, включително и процесното НП. Това означава, че
конкретното НП е издадено от компетентно за това лице. За пълнота на изложението следва
да се посочи, че и Заповед № 513з-6269 от 16.08.2018г. на Директора на СДВР има
доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства, поради което и тя следва да се
кредитира от съда. Въз основа на тази Заповед на Директора на СДВР, както и на точка 2.1,
вр. точка 1.3.1. и 1.3.2 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи се установява, че В. е имал право да съставя АУАН. Поради това
доводите на адв. Д. в молба с вх. № 20141 от 25.01.2023г., че АУАН и НП не са съставени от
оправомощени лица се явяват неоснователни.
Приложеното на лист 30 от делото писмо от ОПП – СВР с вх. № 7075 от 11.01.2023г.
е обективно и достоверно писмено доказателство, което има доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и приема за доказано, че от
ОПП – СДВР не са уведомили собственика на автомобила, че е прекратена регистрацията на
МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Показанията на свидетелите ХР. и В. се явяват неинформативни спрямо процесното
нарушение, тъй като и двамата нямат съхранен спомен относно проверката на лек автомобил
„Хонда“ на бул. „Христо Ботев“. Последното би могло да бъде оправдано с естеството на
работните функции на ХР. и В., свързано с ежедневно осъществяване на проверки за
спазване правилата за движение по пътищата, както и с изминалото време от датата на
деянието до разпита им пред СРС. Въпреки това, обаче, от разпита на тези свидетели се
6
установява, че св. ХР. е съставил АУАН Серия GA № 477898 от 27.02.2022г., а св. В. е бил
свидетел при съставянето на този Акт. В тази част показанията им намират опора в
цитирания по-горе Акт. Поради това за тези обстоятелства показанията на свидетелите ХР. и
В. следва да се кредитират. В останалата им част /касателно доказване на елементи от
фактическия състав на конкретното нарушение/ показанията на свидетелите ХР. и В. се
явяват неинформативни, поради което съдът не ги постави в основата на фактическите и
правните си изводи.
Показанията на свидетеля И. са информативни, звучат житейски достоверно и
намират опора в Глоба с фиш Серия GT № 1052997 от 27.02.2022г., писмо от ОПП – СВР с
вх. № 7075 от 11.01.2023г., справка за регистрации на МПС с рег. № *** и справка за
собствеността на МПС с рег. № ***. Поради това СРС дава вяра на тези гласни
доказателства.
Приложеният на лист 13 от делото плик от жалба има достоверна дата на пощенското
клеймо. Поради това съдът дава вяра и на това писмено доказателство и съответно приема,
че жалбата срещу процесното НП е била подадена по пощата на 01.11.2022г.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените на лист 46-47 и лист 49 от делото документи, тъй като писмото от Центъра за
градска мобилност и картата на подзона 2 не касаят процесното деяние, а снимката на лист
49 от делото не е ясно кой и кога я е съставил, поради което тя няма процесуална годност.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и приложените на лист 5 и лист 37
от делото Докладни записки, тъй като по своето естество те съдържат свидетелски
показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид.
Поради това тези документи не представляват нито гласно, нито писмено доказателство.
Освен това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III
НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не
представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ наличните по делото Докладни
записки.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно за това лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН Серия GA № 477898 на 27.02.2022г. е последвало
препращане на преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на
7
Началника на 03 РУ – СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била
образувана пр. пр. № 14853/2022г. по описа на СРП, след което е било издадено
Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство и чак след това е
било издадено процесното Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че
в случая разпоредбите от ЗАНН относно АУАН, вкл. и сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се
явяват неприложими, тъй като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при
условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Поради това не е необходимо да се изследват въпросите
дали АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, дали съдържа реквизитите по
чл.42, ал.1 от ЗАНН и дали са изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и
без Акт – при отказ на прокурора да образува наказателно производство - може да се
образува административно-наказателно производство. Въпреки изложеното по-горе, за
пълнота на изложението следва да се посочи, че АУАН Серия GA № 477898 от 27.02.2022г.
е съставен в присъствието на един свидетел и е подписан от него и от актосъставителя;
датата на съставяне на Акта съвпада с датата на извършване на твърдяното нарушение и
установяването на дееца; налице са всички реквизити по чл.42 от ЗАНН, а от съставяне на
АУАН до издаване на НП не са минали повече от 6 месеца.
Както в Акта, така и в НП деянието е описано по ясен и разбираем начин,
позволяващ на санкционираното лице да разбере за каква точно деятелност е ангажирана
отговорността му. Налице са всички изискуеми по чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН
реквизити. Описани са времето и мястото на извършване на нарушението, посочено е, че М.
е управлявал МПС-то, изписана е посоката на движение на автомобила, същият е
индивидуализиран по марка, модел, регистрационен номер и собственик. Посочено е, че
превозното средство е със служебно прекратена регистрация, записано е от коя дата и на
какво основание. Изрично е посочено, че изпълнителното деяние на нарушението се състои
в това, че деецът е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация, т.е.
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Поради това СРС счита, че е налице
съответствие между фактическото и цифровото описание на нарушението в обжалваното
НП (както и в Акта). Според настоящия съдебен състав датата на извършване на
нарушението е ясно посочена и това е датата на твърдяното управление на автомобила с
прекратената регистрация – 27.02.2022г. Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.” Именно поради това
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се счита извършено тогава, когато МПС е било в
движение „по пътищата, отворени за обществено ползване”. Само наличието на прекратена
регистрация на МПС /или липса на табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, или неплащане на пътни такси и липса на винетка/ не е
достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако
превозното средство не се движи. Естеството на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП
8
показва, че то може да бъде реализирано в момента и на датата, на която са реализирани
всички елементи от фактическия състав на това нарушение. В случая тези елементи от
фактическия състав на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП са налични като реквизити
в АУАН и НП. Дали е доказано тяхното извършване е въпрос по съществото на спора, който
ще бъде обсъден по-долу.
Неоснователни са твърденията на адв. Д. в молба с вх. № 20141 от 25.01.2023г. за
допуснати съществени процесуални нарушение в АУАН и НП. Деянието е така описано, че
не се явява необходимо да бъдат изрично извеждани и изброявани доказателствата, които го
потвърждават. Непосочването на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и
другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието
също не води до реално нарушение на правото на защита на санкционираното лице, тъй като
от една страна самото обвинение е ясно описано, а от друга страна на М. са били определени
минималните по размер наказания, предвидени в чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Дори и да не е
изрично отбелязано в Наказателното постановление кое предложение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП е имал предвид административно – наказващият орган при правната квалификация на
деянието, то от текстовото описание на нарушението това става ясно. От цитираното по-
горе съдържание на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП следва, че движението на МПС, което
не е регистрирано (респ. е с прекратена регистрация) е отделно и самостоятелно нарушение
от движението на МПС, което няма регистрационни табели или движението на МПС, за
което няма заплатена пътна такса /винетка/. Това са три самостоятелни нарушения,
предвидени в чл.140, ал.1 от ЗДвП и видно от текстовата част на обжалваното Наказателно
постановление в случая административното обвинение срещу Л. В. М. касае нарушението
по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. За това, че управлението на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е с прекратена регистрация е отделно /самостоятелно/ нарушение от
това, свързано с управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер аргументи се извличат и от разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП,
където разграничението между фактическите състави на двете нарушения е ясно отличимо
чрез използвания израз „или“. Това дали автомобилът е бил или не е бил оборудван с
необходимите два броя регистрационни табели няма значение за съставомерността на
нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Това дали Л. В. М. е могъл да предполага, че
МПС-то е с прекратена регистрация не следва от това дали автомобилът има
регистрационни табели, а зависи единствено и само от това дали собственикът на
автомобила е знаел, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от
ЗДвП.
Водим от изложеното СРС – 10 състав прие, че в случая не са допуснати процесуални
нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са ограничени
правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава и спорът
следва да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че Л. В. М. е привел в движение превозно средство по пътищата,
9
отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е било
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства (показанията на св. И. и Глоба с фиш Серия GT
№ 1052997 от 27.02.2022г.) показват, че на 27.02.2022г. около 15.37 часа лек автомобил
„***“ с рег. № *** е бил паркиран в гр. София на бул. „Христо Ботев“, а жалбоподателят е
бил в дома си със св. И.. Това изключва М. де е управлявал МПС-то, което е задължителен
елемент за обективната съставомерност на деянието по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. На
следващо място - от съвкупната преценка на АУАН Серия GA № 477898 от 27.02.2022г.,
справките за собствеността на МПС с рег. № *** и справките за регистрации на МПС с рег.
№ *** се установява, че към процесната дата и час (27.02.2022г. – 15:41 часа) лек автомобил
„***“ с рег. № *** е бил със служебно прекратена регистрация. От съдържанието на
писмото на лист 30 от делото, както и от справките на лист 31 и лист 40 от делото съдът
достига до извода, че по електронен път е било получено в ОПП – СДВР уведомление от
Гаранционен фонд, че автомобилът няма застраховка „Гражданска отговорност“ и въз
основа на това уведомление на 01.02.2022г. е била прекратена служебно регистрацията на
МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
В случая, обаче, съдът констатира, че неправилно е била служебно прекратена
регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № *** на 01.02.2022г. на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП, тъй като за да се прекрати служебно регистрацията на един автомобил на
основание чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е достатъчно в ОПП – СДВР да получат
уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането (за това, че
автомобилът няма застраховка „Гражданска отговорност“), а е необходимо да се уведоми и
собственикът на превозното средство. В случая от писмо на ОПП – СДВР с вх. № 7075 от
11.01.2023г. се доказва, че собственикът на МПС с рег. № *** не е бил уведомен. Липсата на
уведомяване на собственика означава, че фактическият състав на чл.143, ал.10, изр.1 от
ЗДвП не е изпълнен, поради което и отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е с
прекратена регистрация на 01.02.2022г. се явява преждевременно действие – несъобразено с
изискванията на закона. Това на свой ред означава, че щом незаконосъобразно е била
прекратена регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП (без да е бил
уведомен собственикът на автомобила), то по аргумент на противното това означава, че не
са били налице основанията за прекратяване на регистрацията на МПС-то, от където пък
следва, че не е доказано конкретното административно – наказателно обвинение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП от обективна страна.
От субективна страна също не е доказано извършването на процесното нарушение,
тъй като собственикът на автомобила не се доказа да е знаел преди съставянето на АУАН на
27.02.2022г., че е служебно прекратена регистрацията на МПС с рег. № *** и развитите в
тази връзка доводи от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за субективна
несъставомерност на деянието се явяват напълно основателни и се споделят от настоящия
съдебен състав.
Водим от гореизложеното съдът прие, че административно – наказателното
10
обвинение за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП срещу Л. В. М. не е доказано от
обективна и субективна страна. Това означава, че не следва да се ангажира
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2022г. на I-ва и II-ра кО.ия на ВАС. Поради това обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено поради недоказаност на
конкретното административно – наказателно обвинение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като на лист 51 и лист 62 от делото са приложени
списъци с разноски. С оглед изхода на спора и изрично направеното от страна на адв. Д.
искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, СРС – 10 състав следва да
осъди органа, издал процесното НП (по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК) да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокат. Настоящото производство е
административно – наказателно и жалбоподателят е ангажирал доказателства, че е ползвал
услугите на адвокат в производството пред СРС. Поради това и с оглед изхода на спора в
случая СДВР (като разпоредител с бюджетни средства, към чиято структура спада ОПП -
СДВР) следва да бъде осъден да заплати на Л. В. М. направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение пред СРС. Съгласно приложения на лист 4-гръб от делото
договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022г. жалбоподателят М. е платил на адв.
Д. възнаграждение в размер на 500 лева в брой. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията, която е била в сила към датата на плащане на адвокатското възнаграждение –
01.11.2022г.) при наложена „глоба“ до 1000 лева минималното възнаграждение за адвокат е
било 300 лева (към 01.11.2022г.). След измененията в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (от 04.11.2022г.) минималното
възнаграждение за адвокат по дело административен характер при наложена „глоба“ до 1000
лева е 400 лева. В случая адвокат Д. иска присъждане на разноски в размер на 500 лева. За
да бъде приложен чл.63д, ал.2 от ЗАНН, обаче, следва съдът да преценява не само размера
на поисканото възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на казуса,
както и с минималните размери на адвокатските възнаграждения според цитираната
Наредба (към която чл.36 от Закона за адвокатурата препраща), но и дали има искане от
насрещната страна (в случая въззиваемата страна) за присъждане на по-нисък размер на
адвокатското възнаграждение. В този смисъл е и разпоредбата на 78, ал.5 от ГПК, към която
препраща чл.144 от АПК, към която пък препраща чл.63д, ал.1 от ЗАНН. В случая в хода на
производството пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна не е направила
възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя. Поради това няма
11
основание да се приложи чл.63д, ал.2 от ЗАНН и съответно разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат присъдени в размера, в който са направени и доказани по
делото, т.е. 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-008086 от 05.05.2022г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Л. В. М. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети и 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Л. В. М. с
ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12