ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
гр. Перник, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20221700500741 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД против
Разпореждане № 481/29.11.2022 г. по ч.гр. д. № 432/2022 г. на Районен съд - Брезник, в
частта, с която частично е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК срещу Б. Н. Б. за
сумите: 17,16 лв. договорно възнаграждение, за сумата от 132,00 лв. възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, както и за сумата от 10,00 лв. такса за разходи
за извънсъдебно събиране. В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват
изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната
част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите
на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема
следното:
Ч.гр.д. № 432/2022г. на Районен съд - Брезник е образувано по заявление от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу Б. Н. Б., за сумата 200,00 лв. - главница по Договор за потребителски
кредит № ***, сумата 17,16 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от
10.02.2020 г. до 10.05.2020 г., сумата 60,00 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана
допълнителна услуга „Фаст“, дължимо до 10.05.2020 г.; сумата 72,00 лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 10.05.2020 г.; сумата 10,75
1
лв. – лихви за забава за периода от 11.02.2020 г.до 10.05.2020 г.; сумата 10,00 лв. –
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.02.2020 г.;
сумата 83,82 лв. – законна лихва за забава, дължима от 10.05.2020 г. до 24.11.2022 г.;
както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното
плащане. Към заявлението са представени: Договор за потребителски кредит, общи
условия към кредита и погасителен план. Кредитополучателят Б. Б. не е изпълнил
задължението си по договора, като поради неплащане на нито една погасителна
вноска, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД извършило разноски за извънсъдебно
събиране на вземането и начислило такса. Заявлението е отхвърлено от Районен съд –
Брезник в обжалваната част по подробни мотиви, като отбелязва, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, тъй като клаузите, уреждащ потребителят
следва да върне чистата стойност по договора за кредит, но не дължи лихва или други
разходи по договора.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда възможността съдът да
откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на закона и добрите
нрави, като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да установи съществуване на вземането си в
осъдително исково производство. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК, според която съдът следва да откаже издаване на заповед за
изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. С оглед на това, възраженията в жалбата в противен
смисъл са неоснователни.
Въззивният състав намира за правилен извода на първоинстанционният съд,
относно вземането за сумата от 17,16 лв., представляващо договорно възнаграждение.
Видно от съдържанието на договора, договорното възнаграждение което се
претендира, не е посочено изрично в процесния договор за потребителски кредит, а е
предвидено като задължение на кредитополучателя в т.4 от ОУ към договора, но не
чрез посочване на общия му размер, а само като е определен начинът, по който се
изчислява размера му – на база лихвения процент по договора. Поради това,
договорното възнаграждение има характер на договорна лихва и следва да е
съобразена с чл.19 ал.4 ЗПК. В договора за потребителски кредит са посочени само
абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и общата дължима
сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР, а именно какви
компоненти се включват в него, както правилно е посочил заповедния съд. При липса
на яснота, кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на
2
кредита, поради което е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК относно
претендираното договорно възнаграждение.
Правилна е и преценката на съда, относно това, че договорените възнаграждения
за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ , са нищожни на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК. Подобни клаузи за заплащане на възнаграждение за предоставяне на
допълнителни услуги - право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит и право на промяна на погасителния план по потребителския
кредит имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, поради което
същите са нищожни. Договореното е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото
включените в договора възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ по
същината си са действия за усвояването и управлението на кредита, затова не може да
се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В
противоречие на чл. 10а, ал. 4 ЗПК в договора за тези допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от
услугите по вида, размера, действието, за което се събират съответните такси
поотделно, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а само са
изброени услугите.
Споразумението е сключено и във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143
ЗЗП, тъй като съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща в
продължение на 4 месеца по 33,00 лв. за нещо, което не ползва, като изискуемостта за
заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва от
датата на сключване на самото споразумение. Договорено е предварително заплащане
на възнаграждението от потребителя, т.е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение и без
значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, но
това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на
цената на този пакет услуги и оттам следва извод, че така уговорени клаузите поставят
изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това са неравноправни
съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. Правилно заповедния съд е приел, че чрез договарянето на
тези допълнителни услуги се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо,
което страната има по силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне на
срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се договори
отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на
страните, тъй като на практика излиза, че потребителят заплаща правото си да
договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на
потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на
кредитора.
3
С уговарянето на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от
132,00 лв., чийто размер доближава размера на предоставения кредит от 200 лв. се
заобикаля и чл.19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването на посочените суми по пакета за
доп. услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити
разходи по кредита, което води до съществено и неоправдано обременяване на
потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на
законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
Идентични са изводите на въззивния състав и относно претенцията за такси за
извънсъдебно събиране на вземането. Съгласно чл. 10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и
действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в
договора. В т. 12 на заявлението твърдените разходи са посочени общо като не става
ясно как точно е определен размерът на това задължение. Не са изложени никакви
обстоятелства какви конкретни действия фактически са били предприети от заявителя
за извънсъдебно събиране на задължението. За да се търси възстановяване на разход
следва да е обосновано реалното му извършване, но твърдения за това липсват. При
тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи следва, че не е
ясно и претендирането му в този вид противоречи на принципите на добросъвестност и
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.
В съответствие със закона районния съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 481/29.11.2022 г. по ч.гр.д. № 432/2022 г. по
описа на Районен съд - Брезник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4