Решение по дело №4745/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……….

 

гр. София, 26.11.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-а въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                                м.с. ИВАН КИРИМОВ

 

секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов гражданско дело номер 4745 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Й.Г., чрез процесуалния му представител адв. К. срещу решение № 44486 от 19.02.2019 г. на Софийския районен съд, ГО, 71 състав по гр.д. № 80346/2018 г., с което са били отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя, като ищец, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ срещу Столична община, район "Младост", за отмяна като незаконно на уволнението му от длъжността "заместник-кмет", извършено със Заповед № РД-10-3-56/05.11.2018 г. на ВрИД кмета на район "Младост", Столична община на основание чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност "заместник-кмет" и за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в размер на 10, 764.18 лв. за период от шест месеца, считано от 05.11.2018 г..

В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционният съдебен акт. Въззивникът сочи, че доколкото правоотношението между страните било възникнало на основание Кодекса на труда, а не на Закона за местното самоуправление и местната администрация, то единствено валидно основание за прекратяването му е от тези изброени в КТ, но не и това предвидено в разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА. Сочи, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение липсва годно правно основание за преустановяването му. Твърди, че липсата на мотиви в заповедта води до нарушаване на правото на защита на ишеца.  Счита прекратяването на трудовото му правоотношение за незаконно, тъй като процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ – липсвало предварително разрешение на инспекцията по труда, доколкото въззивникът бил освидетелстван със 78 % неработоспособност. При тези съображения моли първоинтанционното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, а предявените искове да бъдат уважения в цялост. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор от въззиваемата страна Столична община, район „Младост, в законоустановения срок. Изложени са подробни съображения за неоснователност на предявената въззивна жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

 Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правни изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

По делото са събрани доказателства – трудов договор № РД-10-1-219/06.06.2018 г., от който се установява безспорно, че ищецът е заемал длъжността "заместник кмет" при Столична община, район „Младост“, сключен на осн. чл. 68, ал.1, т. 5 КТ, вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, като на 07.06.2018 г. е постъпил на работа. Договорени са размер на трудово възнаграждение и други права и задължения на служителя. По делото не се спори, че от 06.11.2018 г. трудовото правоотношение е прекратено със заповед № РД-10-3-56/05.11.2018 г., в която като основание е посочено чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. В същата е разпоредено да се изплати и обезщетение по чл. 224 КТ - 10 дни за неизползван годишен отпуск. Заповедта е връчена на Г. на 05.11.18 г. лично. Представено е и решение № 318/31.05.2018 г. на Столичен общински съвет, с което заместник-кмета на Район „Младост“ Р.А.Р.е определен да изпълнява длъжността „кмет на Район „Младост“, считано от 04.06.2018 г. до завръщане на титуляра. С определение № 3694 от 12.06.2018 г. постановено по адм. д. № 6080/2018 г. по описа на АССГ е допуснао предварително изпълнение на горепосоченото решение на Столичния общински съвет. Определението на АССГ е оставено в сила с определение № 9162/04.07.2018 г. постановено по адм. д. № 8395/2018 г. на ВАС.

Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни по следните съображения: налице е трайна и константна практика на ВКС, свързана с предмета на делото относно начина на възникване, вида на правоотношението и начина на прекратяване на трудовото правоотношение на заместник кмета на община/район. Постановени по реда на чл. 290 ГПК са редица решения № 374/14.12.2011 г. по гр.д. № 368/2011 г. и решение № 444/18.06.2010 г. по гр.д.№ 388/09 г. Назначаването на заместник кметовете става съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА, а на основание ал. 5 от същата разпоредба се извършва освобождаването им - без предизвестие със заповед на кмета на района. Това основание за освобождаване от изпълнение на трудовите функции е специално и преценката за него не е свързана с основанията по КТ, по целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол. Без значение е какви разпоредби са били посочени в актовете при възникване на трудовото правоотношение между страните. При осъществяване на своята дейност, в рамките на определения в структурата на общината/района брой заместник-кметове, и кметовете на райони, и кметовете на общини свободно могат да определят своя управленски екип – заместниците, които ще ги подпомагат. Кметовете назначават заместник-кметовете и определят техните функции ( чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА) изключително по своя преценка и без ограничения. В тази връзка следва да се посочи, че неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА е пример за възникване на ТПО чрез избор по КТ, поради което процесното правоотношение не може да възникне на основание посочената разпоредба. Съгласно чл. 83, ал. 1 от КТ длъжностите, които се заемат въз основа на избор се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или устав. Разпоредбата на 38, ал. 2 от ЗМСМА предвижда, че единствено кметът на общината, както и кметовете на райони и кметства се избират пряко от населението. Съответно на правото на кмета на район да назначава зам-кмета на район по своя преценка е предвидената възможност заместник-кмет на район да бъде освободен от длъжност без предизвестие от същия орган (чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА). Правното положение на заместник-кметовете като част от екипа на изборен орган, прави приложима при прекратяването и на специалната разпоредба на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, предвиждаща, че освобождаването на заместник-кметовете се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината/района, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържание. Последното е и тълкуването, дадено по постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 898/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. (към което препращат и Решение № 459 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 1358/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 274 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 110/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.), дало отговор на въпроса дали разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник-кмета на община/район или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение, а основанията са посочени в КТ, както и относно необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА.

Тази задължителна практика е съобразил и първоинстанционният съд, като е възприел, че Заповед № РД-10-3-56/05.11.2018 г. за освобождаване на жалбоподателя от длъжност в случая на основание чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, във вида в който е била постановена, е била достатъчна за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото. Освобождаването на жалбоподателя като заместник-кмет на район „Младост“ е било извършено без предизвестие, със заповед на ВрИД кмет на район „Младост“, като няма въведени от закона допълнителни изисквания за съдържание на заповедта. Мотивите за освобождаването на жалбоподателя от длъжност са правно ирелевантни и не подлежат на съдебен контрол. Въззивният съд споделя възприетото от районния съд и оплакването на жалбоподателя по въззивната жалба, че в заповедта за уволнение липсват мотиви, а това е условие за нейната законосъобразност, е неоснователно. Длъжността, която е заемал жалбоподателят е политическа. Той е заел длъжността по политическа целесъобразност, назначен от изборен орган, и е освободен по такава целесъобразност, за което се носи единствено политическа отговорност. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователен доводът на жалбоподателя, че ВрИД кмет на район не може да освобождава своите заместници, тъй като изпълнявал нетипична политическа програма. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 6 от ЗМСМА „когато пълномощията на кмет са прекратени предсрочно, общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. За временно изпълняващ длъжността кмет на общината или кмет на района се избира един от заместник - кметовете на общината, съответно на района.“. Видно от представеното по делото решение № 318 от 31.05.2018 г. на Столични общински съвет за определяне на временно изпълняващ длъжността „кмет на район „Младост“ е определен Р.А.Р.заместник – кмет на район „Младост“ При така изложеното не може да се сподели довода, че същият изпълнява нетипична политическа програма, доколкото същият е бил назначен за заместник -кмет, поради което и изпълнява политическата програма на кмета на район „Младост“, който е определен да замества до завръщането му.

С въззивната жалба е въведено за първи път допълнително основание за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно, че същата е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, което като несвоевременно заявено се явява преклудирано. Само за пълнота следва да се посочи, че закрилата по чл. 333 КТ е неприложима в процесния случай. Тя урежда т.нар. предварителна закрила при уволнение, но е приложима само по отношение на някои от основанията за прекратяване на трудовия договор, които са изчерпателно изброени, както и по отношение на посочените категории работници и служители, за които тя се прилага. Ето защо следва да се приеме поради липсата на препращане в ЗМСМА към чл. 333 КТ, така и поради липсата на изброяване на горепосоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение в чл. 333 КТ, както и по отношение на посочената категория служители, че тази разпоредба е неприложима.

Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

 С оглед изхода на процеса, право на разноски има въззиваемият, който съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да бъдат определени в размер на 100 лв..

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 44486 от 19.02.2019 г. на Софийския районен съд, ГО, 71 състав по гр.д. № 80346/2018 г..

ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН **********,*** да заплати на Столична община, район „Младост“, с адрес, гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „ *******, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от получаването му от страните.

 Да се изпратят на страните преписи от решението.

 

 

Председател:                                     Членове:1                                  2.