№ 454
гр. Русе, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520200048 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К.Б. против електронен фиш, серия К № 5187335 за
налагане на глоба, издаден от ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания електронния фиш, доколкото бил издаден в нарушение на процесуалните
правила и на материалния закон. В тази насока се сочи, че е налице противоречие
между посоченото в електронния фиш, че нарушението е осъществено в населено
място при ограничение от 50 км/ч и обстоятелството, че на този пътен участък е
поставен пътен знак, уреждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч. В допълнение се
излагат съображения, че нарушението е било осъществено, за да се избегне
създаването на колона от МПС-та. Моли обжалвания електронен фиш да се отмени или
в условията на алтернативност наложеното наказание да бъде изменено в по-леко.
В съдебно заседание жалбоподателят К.Б., редовно призован, не се явява лично и
не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП –
жалбоподателят е получил електронния фиш на 18.12.2021 г., а жалбата е
подадена на 30.12.2021 г. , касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш,
поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 10.08.2021 г., в 15:04 часа, в гр. Русе, на бул. „България“ № 134, в населено
място, движейки се в посока ГКПП – Дунав мост, с АТСС – стационарен преносим
уред за контрол на скоростта „ARH CAM S1”, фиксираща скорост, дата и час, е заснето
МПС – лек автомобил „Ауди“ А4, Авант, с рег. номер ****, собственост на КР. ПЛ. Б..
Установено било, че горепосоченото МПС се движи с 81 км/ч при разрешена стойност
на скоростта от 50 км/ч за движение в населеното място, което представлява
превишение от 31 км/ч.
За така констатирното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на 22.08.2021 г. е издаден електронен фиш
Серия К № 5187335 от ОД на МВР-Русе, с който на КР. ПЛ. Б., в качеството му на
собственик на лек автомобил „Ауди“ А4, Авант, с рег. номер ****, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
На 18.12.2021 г. препис от горепосочения електронен фиш бил връчен на
жалбоподателя Б..
Стационарен преносим уред за контрол на скоростта „ARH CAM S1” е одобрен
и вписан в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на
07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2017 г.
Процесната система за видеоконтрол с идентификационен № АУ 00029-3-
20824/22.04.2021 г. е преминала проверка на 18.05.2021 г. в Отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер“ в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“
към Български институт по метрология, като допустимата грешка при измерване на
2
скоростта в реални условия е ± 3%, за което е съставен и Протокол № 19-С-
ИСИС/18.05.2021 г.
Процесната система за видеоконтрол е била поставена с място на контрол – гр.
Русе, бул. „България“ № 134, с посока на действие ГКПП – Дунав мост, и с време на
работа 13:30 часа – 15:50 часа, като посоченото било обективирано в Протокол с рег.
номер 1085р-6495. Към протокола е приложена и снимка от мястото, на което е било
поставена системата за видеоконтрол.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства, а именно
електронен фиш серия К № 5187335, ведно със снимка, Протокол № 19-С-
ИСИС/18.05.2021 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, Протокол с рег. номер 1085р-6495, ведно със снимка, разпечатка от СУ
АНД с отразена дата на съставяне/връчване на фиш, справка за собственост и отговор
от Община Русе.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От приложената към електронния фиш снимката се установява нарушението,
индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост и регистрационен
номер на автомобил.
От приложените удостоверение и протокол за премината проверка се установява
техническата годност на процесното АТСС, както и че използваната система е от
одобрен тип.
От представената справка за собственост се установява, че лек автомобил
„Ауди“ А4, Авант, с рег. номер ****, е бил собственост на жалбоподателя Б. към
момента на осъществяване на нарушението.
От получения отговор от Община Русе се установява, че пътен знак „В26“ е
монтиран на бул. „България“ км 0+750, след кръстовището с бул. „Гоце Делчев“/бул.
„България“ № 134, на 07.09.2021 г. в 13:30 часа.
От правна страна:
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, тоест дали правилно е приложен както процесуалния,
така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
3
Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от
териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените
технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни.
Единственото изискване при издаване на електронния фиш е същият да съдържа точно
тези данни, посочени в нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, а именно
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното заплащане. В процесния случай съдът констатира
следното:
Електорнният фиш е издаден въз основа на извършена проверка с АТСС.
Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизирани технически средства и системи се
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
Видно от приложения по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 процесното АТСС се явява мобилно АТСС по смисъла на т.
65, б „б“ от ДР на ЗДвП, доколкото е било временно разположен на участък от пътя в
присъствието на контролен орган, който е поставил начало и край на работния процес.
Съдът счита, че при използването му не са допуснати нарушения на чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата, тъй като е попълнен протокол за използването му
с отбелязване на начало и край на работа /л. 14/, както е изготвена и снимка на
разположението на уреда.
На следващо място от събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен начин, че жалбоподателят Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за
което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
От представените и приобщени по делото писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че на 10.08.2021 г., в 15:04 часа, в гр. Русе, на бул. „България“ №
134, в населено място, движейки се в посока ГКПП – Дунав мост, лек автомобил
„Ауди“ А4, Авант, с рег. номер ****, собственост на жалбоподателят Б., е бил
управляван със скорост от 81 км/ч. При определяне на скоростта АНО е съобразил с
4
разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, като от реално измерената скорост е приспаднал
допустимата техническа грешка от 3 км/ч. Нарушението е извършено в населено място
по смисъла § 6, т. 49 от ЗДвП, доколкото горепосоченият пътен участък попада в
обхвата на територията на гр. Русе. Последното е изрично посочено в електронния
фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в рамките на населено място за
ППС от категорията B, каквото е и процесното, е въведено ограничение на скоростта от
50 км/ч. Видно от посоченото е налице превишение на разрешената скорост от 31 км/ч.
Съдът счита за неоснователни направените от жалбоподателя. От получения
отговор от Община Русе се установи, че на процесния пътен участък е поставен пътен
знак „В26“ на 07.09.2021 г., тоест към момента на осъществяване на нарушението
максималната разрешената скорост е била 50 км/ч. Същевременно съдът следва да
отбележи, че дори да се беше констатирало, че пътният знак е поставен преди
10.08.2021 г., това би довело единствено до преквалификация на нарушението
съгласно дадените указания с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. №
1/2020 г. на ОСС на ВАС, доколкото процесното МПС е било управлявано със скорост
от 81 км/ч, която надвишава с 21 км/ч ограничението, което се въвежда със знак „В26“.
На следващо място твърдението, че нарушението е било осъществено с цел избягване
на създаване на колона от МПС-та следва да се разглежда единствено като защитна
теза, доколкото не намира потвърждение в събраната по делото доказателствена
съвкупност, но дори да се сподели, същото не би довело до изключване на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или лицето, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното от него
нарушение. От приложената по делото снимка /л. 8/ АНО е установил регистрационния
номер на процесното МПС, с което е осъществено нарушението и след извършена
справка е установил собствеността на последното. Жалбоподателят К.Б. не се е
възползвал от възможността, която му дава чл. 188, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП, в
качеството си на собственик на МПС, с което е осъществено нарушение, да посочи, ако
е предоставил на друго лице управлението на МПС-то по време на нарушението,
поради което и следва да бъде санкциониран с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
Наложеното наказание – глоба в размер на 400 лева, е законосъобразно
индивидуализирано, доколкото разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда
фиксиран размер на наказанието „Глоба“ за случаите на превишение на скоростта от 31
до 40 км/ч, а именно 400 лева. Сочената от жалбоподателя санкционна норма – чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП е неотносима към процесния случай, доколкото се установи
превишение на скоростта от 31 км/ч, а последната предвижда санкция за превишение
5
от 21 до 30 км/ч.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането на
нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото то
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, то съдът приема, че обжалваният електронен фиш следва да се потвърди, а
жалбата да се остави без уважение.
По разноските:
Страните не се направили искания за присъждане на разноски и не са
представили доказателства за направени такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № 5187335 за налагане на глоба,
издаден от ОД на МВР-Русе, с което на КР. ПЛ. Б., с ЕГН: **********, на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Русе
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6