Протокол по дело №255/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 194
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 18 октомври 2021 г.)
Съдия: Даниела Петрова Костова
Дело: 20213000600255
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 194
гр. Варна, 15.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Стефка Георгиева Якимова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600255 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я..
Подсъдим Д. Г. К. , редовно призован, води се от органите на Съдебна
охрана, явява се лично, представлява се от адв. М. Р. ИГН. от АК – Добрич,
служебен защитник назначен в досъдебното производство.
Частен обв. СТ. Ц. П., редовно призована, явява се лично.
Не се явява повереник Д. П. Ч. от АК – Добрич , редовно упълномощена
от преди. Същата към момента не е посочила уважителни причини за
неявяването си.
Ч.ОБВ. П. – Желая делото да се разгледа, не държа на присъствието на
адв. Ч.. Аз мога да се защитавам сама.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи. Ч. обв. П. желае делото да се разгледа в
отсъствието на повереника си.
АДВ. И. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
1
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така
изготвения въззивен протест. Той е срещу размер на определеното наказание
с първоинстанционната присъда. Протестът е аргументиран и не намирам за
необходимо да повтарям доводите в него.
В допълнение само ще посоча, че в мотивите към първоинстанционния
съдебен акт на стр. 11 самият съд е посочил, че наказанието следва да бъде
при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, тъй като
деянието е извършено при тях, но въпреки този му извод е определил
наказанието към минималния размер. При това положение, при този баланс,
който и действително е налице по делото, наказанието намирам за
справедливо да бъде около средния размер, а именно петнадесет години
лишаване от свобода за това, което е сторил подсъдимият Д. Г. К..
В този смисъл ще Ви моля и за съдебен акт.
Ч.ОБВ. П. – Желая справедлива присъда, в максимален размер. Би
трябвало наказанието да е максимално заради това, че подсъдимият го е
преследвал като добитък и триста метра го бил в гръб. Този човек не е
уравновесен. Аз бях на местопрестъплението, аз видях страшна работа, брат
ми беше обезобразен, той беше заклан, аз бях на метър от съдебния лекар,
който правеше огледа. Човекът каза главата е разцепена на две. Когато
започна огледа и надигна тялото на брат ми, главата се килна наляво, той
беше отсечен от лявата страна, в буквалния смисъл на думата – заклан. Желая
максимална присъда от 20 г., 7 305 дни да ги излежи до ден.
АДВ. И. – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че присъдата е
законосъобразна, правилна и справедлива. Все пак една присъда от 12 години
лишаване от свобода не е никак малко и целта на наказанието е винаги
генералната превенция и това подсъдимият да се поправи.
Първоинстанционният съд правилно според мен е отчел по отношение на
наказанието неговия размер, тъй като при всички изследвания се доказва, че
една присъда дори над седем години човек се променя по начин, по който не
може да бъде превъзпитан и да бъде активен в обществото. Оставям настрана
заявеното от частния обвинител по отношение на квалификациите на това
пострадалият бил ли е заклан, не е ли бил заклан, тъй като това не
кореспондира с представените доказателства, които са по самото дело. Там
2
механизмът на извършване на престъплението е ясен, има извършен оглед на
труп, аутопсии и изобщо това, което се коментираше в залата от ч.обвинител
не отговаря на действителността такава, каквато е.
Считам, че подсъдимият дори все още не е осъзнал, че е извършил такова
престъпление при форма на вината евентуален умисъл. При разговорите с
него той винаги ми е споделял, че всъщност е искал да го нарани до степен
жаргонно да го кажем искал да го набие, но очевидно ситуацията е била
такава, че и двамата са били в алкохолно опиянение като пострадалият е бил
със значително такова – 3.52 промила, а подсъдимият също е бил с алкохолно
опиянение. Целта според мен и според него не е да убие своя роднина, а
действително да го нарани. Не виждам връзка за какво да го убива по
причина, че той е психически здрав и разбира свойството и значението на
извършеното от своя страна. Нямали са абсолютно никакви спорове, случаят е
действително инцидентен. Ако им сборуваме алкохолното опиянение то ще
стигне 5% и на двамата. Това действително говори за един случаен случай,
който е прераснал в най-тежкото по вид престъпление, което е убийството.
Предвид на това считам, че присъдата е правилна.
По отношение на характеристичните данни на подсъдимия. Аз се
учудвам, че прокуратурата с възможностите си, които има и особено на такъв
вид престъпление, то не е само по това дело, но и по доста други дела
характеристиките, които се изготвят по отношение на лицата на извършилите
престъпление са леко казано просто смехотворни. Районните инспектори
правят едни справки в базата данни, която е в Полицията, виждат дали имат
висящи дела или нямат подсъдимите, и дори не разговарят със съседи или
близки там, където живеят. В конкретния случай характеристиката дори е
изготвена от Районния инспектор в гр. Ген. Тошево, който отговаря за с.
Изворово, а пък подсъдимият си живее постоянно в гр. Варна. Дори няма
изготвена характеристика такава, каквато тя трябва да е в действителност и да
се разпитат лицата от кръга му от около него, с които контактува – неговите
познати и приятели, и според мен тази характеристика е „отбий номер“ и
според мен тук трябва законодателна промяна в действителност. Когато съдът
използвайки характеристиката като доказателство и на която се позовава и
присъдата действително да са по-качествено направени. Такива са фактите,
така са направени и така разследвано.
С оглед на всичко изложено аз считам, че действително с една
дванадесетгодишна присъда подсъдимият може да се превъзпита и да бъде
отново върнат евентуално в обществото.
ПРОКУРОРЪТ /РЕПЛИКА/ – По повод характеристиката. Самият
подсъдим е посочил, че на последното място е живял два, три месеца, преди
това е сменял адресите и интересно от кой адрес точно да му бъде изготвена
характеристика от полицейския служител при условие, че не пребивава дълго
време на адресите.
3
Ч.ОБВ. П. /РЕПЛИКА/– Бих го приела за инцидентен случай, ако беше
убил там на място в неговата къща, а той го е преследвал 300 м.
ПОДС. К. – Първо много съжалявам за случилото се. Какво да кажа,
искам минимална присъда и ако може да ми се смени режима, сега съм със
строг режим, а аз съм работещ човек. По отношение на характеристиката ми,
адресът ми е на ул. „Велико Христов“ № 15 и дванадесет години съм живял
на този адрес. Характеристиката е изготвена ей така.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. К. – Желая по-малка присъда.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4