№ 12116
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110104739 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от .......... против П. К. Г..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 21, находящ се в гр. .................. Твърди, че за
процесния имот се дължат:
сумата 1 103, 27 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 297, 01 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
12.01.2023 г.;
сумата 23, 22 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.12.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 7, 31 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 12.01.2023
г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
исковата сума. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.
К. Г..
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът П. К. Г. поддържа,
че в хода на процеса е сключил споразумение с ищеца, по което е заплатил всички
изискуеми до момента вноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че ответникът е собственик на процесния имот за
исковия период и има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди.
1
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .......... от 19.08.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........, което дружество
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 3078/26.08.2002 г., сключен между ЕС като възложител
и ........ като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между .......... – възложител и ........ – изпълнител,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е представено споразумение от 03.05.2023 г., сключено в хода на
процеса между .......... и П. К. Г., като предмет на същото са процесните задължения в
пълния им размер. Видно от същото, уговорено е заплащане на сумата на 7 вноски, от
които: една авансова в размер на 459, 69 лв., платима в деня на подписване на
споразумението, и 6 вноски по 178, 77 лв. с падежи, съответно: 03.06.2023 г.,
03.07.2023 г., 03.08.2023 г., 03.09.2023 г., 03.10.2023 г. и 03.11.2023 г.
Установи се от представените платежни документи, а не се и оспорва от ищеца,
че авансовата вноска от 459, 69 лв. и първите две вноски от по 178, 77 лв. с падежи
03.06.2023 г. и 03.07.2023 г. (или общо сума в размер на 817, 23 лв.) са били
своевременно заплатени, като плащанията са извършени в хода на процеса.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
2
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая не се спори, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от .........
Третото лице-помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са ангажираните писмени
доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Видно от представеното по делото споразумение от 03.05.2023 г., което ищецът
е сключил с ответника за пълния размер на задължението по настоящото производство,
горното съставлява извънсъдебно признание на последния за съществуването на
3
процесните задължения, като с него е заявено съгласие от ищеца-кредитор да получи
на части – разсрочено във времето, плащане на дължимите суми за цената на
доставената ТЕ за посочения в документа период и за натрупаната върху тази цена
мораторна лихва. Това съгласие на кредитора за разсрочване на дълга има за правна
последица дължимостта на посочената сума на части /чрез разсрочено плащане/ и на
нов договорен падеж.
Видно от споразумението, в хода на процеса са настъпили падежите на
авансовата вноска, платима към момента на подписването му, и на първите две вноски
с падежи съответно – 03.06.2023 г. и 03.07.2023 г. в общ размер на сумата 817, 23 лв.,
които са били заплатени своевременно. Падежите на останалите 5 вноски не са
настъпили, с оглед на което тези вземания не са изискуеми.
По изложените съображения исковете следва да се отхвърлят, тъй като до
размера на сумата 817, 23 лв. задълженията са погасени чрез плащане в хода на
процеса – независимо че се касае за плащане в уговорените по споразумението
срокове, това са плащания, извършени в хода на висящ процес, а в останалата част –
поради липсата на настъпила изискуемост на вземанията.
В тази хипотеза не се формира СПН за несъществуване на вземанията с оглед
основанието, на което същите се отхвърлят – поради липсата на настъпила
изискуемост.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че сумата 817, 23 лв. се явява платена в хода на
процеса, съответно на тази част от задължението ищецът има право на разноски по
чл.78, ал.1 ГПК. От страна на последния се претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лв., от която сума в полза на
ищеца се дължи сумата от 28, 54 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., ЕИК ...... срещу П. К. Г., ЕГН **********
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за:
сумата 1 103, 27 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г.;
сумата 297, 01 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
12.01.2023 г.;
сумата 23, 22 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.12.2019 г. – м.04.2021 г.;
сумата 7, 31 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 12.01.2023
г.
ОСЪЖДА П. К. Г., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК ......, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 28, 54 лв. юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
4
ищеца – .........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5