Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 719 по описа на ВрРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от В.М.В.
против З.Д.Г., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 746,67лв., представляваща непогасена наемна цена за
периода от 01.10.2018г. до 20.02.2019г. по договор от 01.08.2018 г., сумата от
390,97 лв., дължими консумативни разноски за потребена електрическа енергия,
вода, интернет и/или телевизия, и такса
за почистване на входа в наетия имот за периода 01.09.2018г. до
20.02.2019г. Претендира и заплащане на сторените по делото разноски.
Ищецът излага,
че на 01.08.2018г. сключил договор с ответника, въз основа на който му
предоставил за временно възмездно ползване свой недвижим имот, представляващ
стая в апартамент на адрес гр. София, ***************. Била уговорена наемна
цена от 160 лева месечно, платима от 1 до 5то число на текущия месец по банков
път или на ръка. Считано от м.октомври 2018г. ответникът спрял да заплаща
наемната цена и консумативите за ползването му, но не освободил имота. Поради
това на 15.12.2018г. изготвил предизвестие за прекратяване на договора за наем,
в която се съдържала и покана да заплати дължимите до този момент суми. Не
успял да връчи на ответника така изготвената покана, тъй като същият се укривал
от него. Изпратил я по пощата до постоянния му адрес, но пратката се върнала
непотърсена. В сключения между страните договор било уговорено, че дори при
виновно неизпълнение на задълженията по него от някоя от страните за
прекратяването му е необходимо предизвестие от един месец. Излага, че след като
не е успял да връчи на отвентика предизвестието, то към настоящия момент
договорът между тях е все още в действие. Моли исковата молба да се счита за
предизвестие за прекратяване на договора. Сочи че към момента на подаване на
исковата молба задълженията на ответника за наемна цена са в размер на 746,67 лева
за периода от 01.10.2018г. до 20.02.2019г., от които по 160 лева за м.
октомври, ноември, декември 2018г. и м. януари 2019г., както и 106,67 лева за
м. февруари 2019г. Задълженията му за консумативни разходи възлизало на 390,97
лева, от които 42,44 лева за м. септември 2018г., 45,61 лева за м. октомври
2018г., 62,92 лева за м. ноември 2018г., 93,89 лева за м. декември 2018г.,
85,23 лева за м. януари 2019г., 60,88 лева за 20 дни от м. февруари 2019г.
В договора било уговорено при прекратяване на договора
поради неизправност на някоя от страните, същата да дължи на изправната страна
неустойка в размер на един месечен наем. Ответникът бил предоставил тази сума
като депозит при сключване на договора, като ищецът я удържа като дължимата му
се неустойка по договора.
С допълнителна молба е уточнил основанието за
дължимост на претендираната сума, представляваща незаплатени консумативи за
ползване на имота. Същите се изчислявали като част от общите разходи за имота.
Посочил е, че в апартамента са обособени две отделни части, като всяка от тях
има отделен водомер и отделен електромер. Частта, обитавана от ответника, имала
още две стаи, обитавани от други наематели. Другата част също била ползвана от
двама наематели. Имотът имал една пратида при ЧЕЗ Електро България АД с един
общ електромер, имал и една сметка към Софийска вода АД, както и един клиентски
номер към ВИВАКОМ. Посочен е начинът на изчисляване на дължимата от всеки
наемател сума. Сумата по фактурата за ел. енергия или ВиК услуги се разделяла
процентно в съответствие с показанията на вътрешните електромери, съответно
водомери. По този начин се разделя и сметката по договора за доставка на
интернет и телевизия. Сметките се заплащали от наемодателя, но в изчисляването
на дължимите суми можел да участва всеки от наемателите. Индивидуализирал е
дължимите консумативи по пера за процесния период. За електрическа енергия
ответникът дължал 281,84 лева, от които: 24,81 лева за м. 09.2018г.; 30,38 лева
за м. 10.2018г.; 39,26 лева за м.11.2018г.; 73,96 за м.12.2018г.; 67,21 лева за
м.01.2019г.; 46,22 лева за периода от 01.02.2019г. до 20.02.2019г. За потребени
ВиК услуги били дължими 41,99 лева, от които: 6,73 лева за м.09.2018г.; 4,33
лева за м.10.2018г.; 11,77 лева за м.11.2018г.; 8,43 лева за м.12.2018г.; 6,52
лева за м.01.2019г.; 4,21 лева за периода от 01.02.2019г. до 20.02.2019г.
Дължимите суми за интернет и/или телевизия били в размер на 43,14 лева, от
които: 6,90 лева за м.09.2018г.; 6,90 лева за м.10.2018г.; 7,89 лева за
м.11.2018г.; 7,50 лева за м.12.2018г.; 7,50 лева за м.01.2019г.; 6,45 лева за
периода 01.02.2019г. до 20.02.2019г. Ответникът дължал и суми за поддържане и
почистване на входа по 4 лева на обитател на месец, като общата сума била в
размер на 24 лева за периода от 01.09.2019г. до 20.02.2019г.
Моли да бъдат уважени предявените искове, като му
бъдат присъдени и сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от
ответника.
В открито съдебно заседание на 02.10.2019г. процесуалният представител на ищеца е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона
предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо
място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1,
т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 1941/13.03.2019
г. е връчено редовно на ответника на 20.05.2019г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал.
1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства– договор
за наем от 01.18.2018г., предизвестие, системни бонове за заплатени сметки за
консумирана ел. енергия, разписка за заплатени потребени ВиК услуги, фактури за
интернет и телевизия, приемо-предавателен протокол.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски в размер на 150
– държавна такса и 360 лева– адвокатско
възнграждение.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239,
ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.Г., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.В.,
ЕГН **********, адрес ***, на основание:
-
чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 746,67лева /седемстотин четиридесет и шест лева и 67 ст./, непогасена
наемна цена за периода от 01.10.2018г. до 20.02.2019г. по договор от 01.08.2018
г., и сумата от 390,97 лева /триста и
деветдесет лева и 97 ст./, дължими консумативни разноски за потребена
електрическа енергия, вода, интернет и/или телевизия, и такса за почистване на входа в наетия имот за
периода 01.09.2018г. до 20.02.2019г., от които за електрическа енергия - 281,84
лева; за ВиК услуги - 41,99 лева; за интернет и/или телевизия - 43,14 лева;
суми за поддържане и почистване на входа - 24 лева.
-
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 510 лева /петстотин и десет
лева/, представляваща сторени в производството разноски.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: