Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..............................2019г. , гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на двадесет
и пети април 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Галина
Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело №2663/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на П.Т.З. ***, против разпоредбата на т.3.1.2 от Приложение № 1 към
Наредба на Общински съвет-Варна за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Варна, приета с решение на Общински съвет-Варна № 491-9 по протокол №
9/ 4.07. и 5.07.2012 г., с която е определена такса за издаване на читателска
карта в регионална библиотека „Пенчо
Славейков” гр.Варна за шест месеца за пенсионери в размер на 2 лева и за деца в размер на 3 лева. В жалбата се
твърди, че оспорената разпоредба нарушавала разпоредбата на чл.3 от Закона за
обществените библиотеки / ЗОБ/ за равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационното
обслужване, поради което попадала под забраната
на чл.4 вр. с чл.73 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ и
същевременно противоречала на чл.6 ал.2 от Конституцията на РБ. Изложени
са още мотиви, че заплащането на такса
за читателска карта за определен период от време представлявало явен абонамент за ползване на библиотеката, което
противоречало на принципа за свободен достъп до библиотечното обслужване, както
и че нито в Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, нито в чл.52 от ЗОБ не
била установена такса за издаване на читателска карта, поради което оспорената
разпоредба пряко противоречала на чл.60 ал.1 от Конституцията на РБ и в този
смисъл била незаконосъобразна. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на разпоредбата на т.3.1.2, както и за
присъждане на сторените по делото
разноски. Наведените в жалбата оплаквания
и твърдението за наличие на правен интерес от оспорване се поддържат с
подадените от процесуалния представител адвокат Б. писмени становища с.д.
20217/21.11.2018 г., с.д. 1884/31.01.2019 г.
и с.д. 3848/01.03.2019 г. В допълнение към жалбата с.д.
5724/04.04.2019г. се изтъква, че представеното от ответника писмо с изх.№
№897/25.04.2012г. на директора на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“
гр.Варна не представлява разходно-оправдателна сметка по смисъла на чл.7 и чл.8
от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и от представените поименни списъци
на присъствалите общински съветници не може да се установи кой за кое от двете
решения с №№ 491-9 и 491-9-1 по протокол №9 от 4-5 юли 2012г. на Общински съвет
– Варна е гласувал.
Ответникът
Общински съвет – Варна, чрез упълномощения адвокат С. изразява становище
за неоснователност и недоказаност на
жалбата и иска нейното отхвърляне, както и претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. Отправя се възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата,
тъй като оспорените подзаконови разпоредби не противоречат на задължителни
разпоредби от Закона за обществените библиотеки.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
С
решение № 2452-2 по протокол № 44/ 5.03. и 6.03.2003 г. е приета от Общински
съвет- Варна Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Варна. Таксите са регламентирани в Приложение № 1 към Наредбата, а цените на
услуги в Приложение № 2. В т.93 и т.94
от Приложение № 2 са определени цените на услуги за издаване на читателски
карти в регионална библиотека „Пенчо Славейков” гр.Варна. От кмета на община
Варна К. Й.е направено предложение № РД12004003ВН/4.05.2012 г. до Общински съвет-Варна за изменения и допълнения в Приложение 1 и 2 към Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Варна. Касаещите
библиотеките изменения са мотивирани в раздел ІV от предложението с настъпилите
изменения в Закона за обществените библиотеки
и Закона за развитие и закрила на
културата. Предложено е включително по отношение на регионална библиотека
„Пенчо Славейков”-Варна, услугите от Приложение 2 да се прехвърлят като такси в
Приложение 1 към Наредбата. Предложението е разгледано на заседание на Общински
съвет-Варна, проведено на 4.07. и
5.07.2012 г. при наличие на необходимия кворум според съставеният протокол № 9,
в който е отразено, че в присъствения
поименен списък подписи са
положени от 43-ма общински
съветници. Прието е решене № 491-9, с което е отменено Приложение 1 към
Наредбата за администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна
и е прието ново Приложение 1 към същата Наредба, регламентиращо местните
такси. Решението е обнародвано на
17.07.2012 г., като т.3.1 от Приложение
1 към Наредбата определя таксите за
издаване на читателска карта на носител в регионална библиотека „Пенчо
Славейков”-Варна според четири
различни периода – за 12 месеца, за 6 месеца, за 1 месец и еднодневна. В
т.1 от забележки към т.3.1 е регламентирано, че издаване на читателска карта
става след представяне на документ за самоличност. В т.3.1.2 е определен
размера на таксата за шест месеца, а
именно : 6.00 лв, за пенсионери – 2.00 лв, за деца – 3.00 лв.
П.Т.З.
*** притежава читателска карта за регионална библиотека „Пенчо Славейков”
гр.Варна с № **********, която е със срокове на активност 03.10.2017 г. – 02.11.2017
г., 10.08.2018 г. – 09.02.2019 г. и от
01.03.2019г. до 29.02.2020г., посочени в приложеното по делото
удостоверение №45/08.03.2019 г. За издаването на тази читателска карта е
представена от З. касови бонове от 10.08.2018г. и от 01.03.2019г. Жалбата на З. срещу оспорената разпоредба от
Наредбата е подадена на 14.09.2018 г.
При
така установените факти, съдът намира от правна страна следното :
Жалбата
е процесуално допустима. Определящо за наличието на правен интерес от съдебното оспорване е не местоживеенето на
жалбоподателя, респективно неговите постоянен или настоящ адрес, а обстоятелството дали той е регистриран като ползвател на библиотечни
услуги в регионална библиотека „ Пенчо Славейков”-Варна. Всеки един ползвател
на такива услуги се явява пряко засегнат
от поставените условия, включително тези
за достъп до библиотеката, в който
смисъл същите имат непосредствено влияние върху
регламентираното с чл.3 от ЗОБ право
на гражданите до равноправен и свободен достъп до
библиотечно-информационно обслужване.
Приложената по делото и притежавана от З. читателска карта № ********** установява по
несъмнен начин факта, че той е регистриран като ползвател на услугите на Регионална библиотека „Пенчо
Славейков”- Варна, поради което въведената с оспорената разпоредба по т.3.1.2
от Приложение 1 към Наредбата такса за издаване на същата читателска карта, засяга
негови права и законни интереси по смисъла на чл.186 ал.1 от АПК. Правният
интерес от съдебното оспорване следва да съществува не само към момента на
подаване на жалбата, а и по време на
целият съдебен процес, като специфичното
за него в случаите на оспорване на подзаконови нормативни актове е т.нар.
прогресивен характер на легитимацията по чл.186 ал.1 от АПК, т.е.
възможността за обжалване е предоставена
не само на тези субекти, които реално и пряко са засегнати от оспореният подзаконов нормативен акт, но и на тези
граждани, организации и органи, чиито
права, свободи или законни интереси
могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С оглед
последното, съдът намира, че притежаването на
читателската карта от З. към
момента на подаване на жалбата и нейното последващо активиране в хода на
съдебния процес за периода 10.08.2018 г. – 9.02.2019 г. и 01.03.2019г. –
29.02.2020г., обуславя наличието на право на оспорване по смисъла на чл.186 ал.1
от АПК. По тези съображения и предвид правната възможност по чл.185 ал.2 от АПК
за оспорване на подзаконовите нормативни актове и в отделни техни разпоредби, съдът
намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна, предвид следното :
Предмет
на оспорване е разпоредбата на т.3.1.2 от Приложение 1 към Наредбата в редакцията ѝ към момента на подаване на
жалбата и провеждане на съдебния процес. Това не е редакцията по цитираните в
жалбата решения на Общински съвет- Варна
№ 2452-2 по протокол №44/5 и 6.03.2003 г. и № 1075-4 по протокол №
26/31.01.2018 г. Актуалната към момента
на реализиране на съдебното оспорване редакция е тази приета с решение на
Общински съвет-Варна № 491-9 по протокол №9/4.07. и
5.07.2012 г. С това решение е
извършено изменение в Наредбата, като с оспорената разпоредба на т.3.1.2 от
Приложение 1 вече се определя местна такса за издаване на читателска карта в
регионална библиотека „Пенчо Славейков”- Варна, която до изменението е била
регламентирана в същият размер, но като цена на услуга по Приложение 2 към
Наредбата. След въпросното изменение са извършвани други изменения на
Наредбата, които обаче нямат отношение към оспорената разпоредба на т.3.1.2.
При
приемане на решение на Общински съвет-Варна с № 491-9 по протокол №9/4.07. и
5.07.2012 г. са спазени изискванията по чл.27 ал.5 вр. с чл.21 ал.1 т.7
от ЗМСМА – поименните присъствени списъци приложени към ползващите се с
материална доказателства сила протоколи от заседанието на общинския съвет, опровергават
тезата на жалбоподателя за липсата на поименно гласуване.
Вярно
е изложеното в жалбата твърдение, че въведената с оспорената разпоредба такса
за издаване на читателска карта за период от шест месеца е определена по размер
за различните социални групи – 2.00 лв за пенсионери, 3.00 лв за деца и 6.00
лв. за всички останали. Това разграничение, обаче, не попада под забраната на чл.6 ал.2 от Конституцията на Република България и чл.4 от Закона за защита от
дискриминация. Не е налице дискриминация, защото по-ниските такси за по-слабите
социални групи на пенсионерите и децата
са определени на законово основание, а именно разпоредбата на чл.8 ал.6 от ЗМДТ, която дава възможност на общинските съвети да освобождават отделни
категории лица изцяло или частично от заплащането на отделни видове такси. По
причина на последното, не е налице основанието за оспорване по чл.73 от Закона
за защита от дискриминация.
Неправилно
е и следващото изложено в жалбата възражение за противоречие на таксата с разпоредбата на чл.3 от Закона
за обществените библиотеки. Ползването на библиотечните услуги се
осъществява чрез регистрационен режим –
издаване на читателска карта, за който има едно единствено условия - представяне
на документ за самоличност /лична карта/, поради което не може да се приема, че се нарушава правото на равноправен и свободен
достъп до библиотечно-информационно
обслужване. Извършването на регистрация за съответния читател е с оглед
съхраняването, сигурността и опазването на библиотечния фонд, чието ползване не
може да бъде безконтролно. Въвеждането на регистрационен режим не е забранено от закона, т.е.
неправилно в жалбата са смесени
понятията за регистрация и за правото по чл.3 от ЗОБ.
Свързаното
с регистрацията на потребителя издаване на читателска карта със съответното
заплащане на такса според един от регламентираните четири времеви периода, неправилно
се схваща в жалбата като такса за ползването на библиотечни услуги. В тази
връзка, таксата по оспорената разпоредба на т.3.1.2 не нарушава разпоредбите
на чл.4 и чл.51 ал.2 от Закона за обществените
библиотеки, според които основните библиотечни услуги се предоставят
безвъзмездно – плащането на такса
касае само регистрацията при издаването на читателската карта, което има отношение
единствено към достъпа до библиотеката, но не и към ползването на библиотечните услуги
по чл.51 или чл.52 от ЗОБ.
Бидейки
такса за регистрация, същата не противоречи и на разпоредбата на чл.60 ал.1 от Конституцията, според
която гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон,
съобразно техните доходи и имущество. Таксата по оспорената разпоредба има
своето правно основание точно в разпоредбата на чл.6 ал.1 б.”к” от Закона за
местните данъци и такси, а именно „друга местна такса определена със закон“, в
случая в нормата на чл.61 т.3 от Закона за обществените библиотеки, която
е такава за извършване на
административната услуга по регистрация
в библиотеката в смисъла на пар.1 т.2 б.”в” от Закона за администрацията, разпоредбата
на който регламентира, че административна услуга е извършване на други
административни действия, които представляват законен интерес за физическо или
юридическо лице. Законният по смисъла на
това определение интерес от извършване
на административното действие по регистрация в Регионална библиотека „Пенчо
Славейков” - Варна е наложен за жалбоподателя с
разпоредбата на т.2 от цитираните
в становището му с вх. № 1884/31.01.2019
г. Правила за обслужване на читателите,
приети с решение от 23.01.2012 г. на Дирекционния съвет на регионална
библиотека „Пенчо Славейков”- Варна, именно в която е поставено
условието за регистрация.
Извършването
на административната дейност по
регистрация на читателя включва
най-малкото материални разходи за стойността на носителя на читателската
карта и такива породени от ползването
на съответните технически средства, чийто размер не би следвало да е различен
при въведените четири различни периода
на активност на картата – 1 година, 6 месеца, един месец и еднодневна. Независимо
от последното, такова разграничение в
размера на таксата съществува – извън споменатите социални групи на пенсионери
и деца, тя е 10.00 лв. за 12 месеца, 6.00 лв. за 6 месеца, 4.00 лв. за един
месец и
1.00 лв. за еднодневна карта.
В
административната преписка се съдържа предложение от директора на Регионална
библиотека „Пенчо Славейков“ до председателя на Общински съвет – Варна с
изх.№897/25.04.2012г. относно прилагането на Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Варна и прецизирането ѝ в частта на дейността по „Издаване на читателска
карта на носител“, в което е посочено: „Не се налага корекция на финансовите
параметри“. Това уточнение в предложението изключва обоснованост на размера на
таксата по смисъла на цитираните разпоредби на чл.7 ал.1 и чл.8 ал.1 от ЗМДТ.
Представеното
от ответника в хода на съдебното производство друго предложение от директора на
Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ до председателя на Общински съвет – Варна
с изх.№3698/28.11.2002г. също не съдържа
данни за обоснованост на размера на таксата по оспорената разпоредба на т.3.1.2 в съответствие
с правилата на чл.7 ал.1 и чл.8 ал.1 от
Закона за местните данъци и такси. Посочено е само какъв процент от размера на
годишните читателски такси /карти/ за какво ще бъде разпределен в т.ч.
административни разходи – карта носител 10%, техническа издръжка на
информационна база „Читатели“ 35% и изхабяване/ обновяване на оборудване 55%. Това
разпределение за изразходване на прихода от размера на всяка читателска карта
не изпълва изискването за определяне на таксата въз основа на необходимите
материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата и
не доказва спазване на принципите за: възстановяване на пълните разходи на
общината по предоставяне на услугата; създаване на условия за разширяване на
предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; постигане на по-голяма
справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Доказателствената тежест
за установяване на свързаните с тези
правила факти е за административния орган, като същата е
изрично указана от съда с определение №500/19.02.2019г.
Данни
за формиране на размера не са налице нито при първоначалното приемане на
Наредбата през 2003 г., когато
регламента е за цена на услуга, нито при процесното изменение през 2012 г., когато
регламента е за местна такса. Недоказаните факти са несъществуващи такива, което
от своя страна налага правния извод, че оспорената разпоредба на т.3.1.2 от Приложение
1 към Наредбата е приета в противоречие с материално-правните разпоредби на
чл.7 ал.1 и чл.8 ал.1 от Закона за местните данъци и такси. Налице е правното основание по чл.146 т.4 от АПК за
отмяна на оспорената разпоредба -
противоречие с материално-правни разпоредби.
Така
установеното по реда на чл.168,ал.1 от АПК основание за оспорване, независимо
от отсъствието на останалите основания за оспорване по чл.146 от АПК, чийто
коментар не е наложителен в случая,
налага отмяна на оспорената разпоредба в нейното цялостно единство – 6.00 лв за шест месеца, 2.00 лв
за пенсионери и 3.00 лв за деца.
При
този изход на делото, сторените от жалбоподателя разноски подлежат на
възстановяване от ответника на основание чл.143 ал.1 от АПК. Направени са
такива в размер на 10 лева за платена държавна такса по сметка на АС-Варна,
държавната такса от 20 лева за обнародване в Държавен вестник на съобщението по
реда на чл.181 ал.1 от АПК и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв., което съгласно приложеният по делото договор за правна защита и съдействие
касае съставяне на жалбата, защита и процесуално представителство по делото.
Съдът
като изхожда от действителната невисока фактическа и правна сложност на делото,
намира за основателно възражението на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК и счита,
че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер от 500
лева, съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл.193
от АПК, VІ касационен състав на Варненския административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като материално незаконосъобразна разпоредбата на т.3.1.2 от Приложение 1 към
Наредбата на Общински съвет-Варна за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Варна – такси за издаване на
читателски карти на носител в регионална библиотека „Пенчо Славейков”-Варна в
размер на 6.00 лева за шест месеца, 2.00
лева за пенсионери и 3.00 лева за деца,
приета с решение на Общински съвет-Варна
№491-9 по протокол №9/4.07. и 5.07. 2012 г.
ОСЪЖДА Община Варна
да заплати на П.Т.З. ***, ЕГН ********** разноски по делото в общ размер
от 530 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото, както
и на обнародване по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.