Р Е Ш Е Н И Е
№………… ………………02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ирена
Обретенова
при секретаря Светлана Стоянова и като разгледа докладваното от съдията Обретенова адм.д. N 1190 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл.405а, ал.7 от Кодекса на труда КТ/, във връзка с 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.И. *** против Постановление от 07.03.2018г., с което орган на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна е обявил съществуването на трудово правоотношение между П.Ж.Н. и жалбоподателя, считано от 13.02.2018г. и е предписано на В. като работодател да предложи на работника Н. сключване на трудов договор. Жалбоподателят релевира основания за незаконосъобразност на административния акт, изразяващи се в съществено нарушение на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че той неправилно е определен като адресат на акта. Посочва, че не познава посоченото в постановлението лице – П.Н., не се е виждал с него и не се е уговарял с него за нищо. Излага, че административният орган не е изяснил дали визираното лице присъствайки на обекта е изпълнявал някаква работа и каква. Претендира за отмяна на оспорения индивидуален административен акт и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда” - Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Първоначално конституираната заинтересована страна – П.Ж.Н. в писмено становище до съда счита жалбата за основателна. Твърди, че не е полагал труд, не е бил в трудово правоотношение с В.В. и не познава същия. Конституираните впоследствие като заинт. страни поради настъпилата му смърт в хода на производството – Ж.П.Н. и Д.П.Н. /негови наследници/ не изразяват становище по жалбата.
Съдът приема жалбата за ДОПУСТИМА – подадена е в преклузивния 14-дневен срок от съобщаване на акта /актът е от 07.03.2018г., а жалбата е подадена на 19.03.2018г./, от лице с правен интерес – адресат на акта.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 13.02.2018г. във връзка с разследване на злополука на строителен обект: жилищна сграда в гр.Варна, кв.Аспарухово, с.о.”Боровец-север” в ПИ 10135.5401.2580, инспектори от Дирекция „Инспекция по труда”-Варна са констатирали, че лицето П.Ж.Н. престира труд в полза на В.И.В., изпълнявайки трудови функции на общ работник при определено работно време от 12.00ч. до 19.00ч., договорено трудово възнаграждение и определено работно място – обекта на контрол, без да е налице сключен трудов договор в писмена форма. Прието е било от проверяващите, че между страните е възникнало трудово правоотношение, обусловило издаването на оспореното в настоящото производство Постановление от 07.03.2018г., с което на основание чл.405а, ал.1 КТ то е било обявено и в съответствие с ал.4 от същата разпоредба е предписано работодателят да предложи на работника – П.Ж.Н. сключване на трудов договор в срок до 21.03.2018г.
При проверката на обекта, извършена на 13.02.2018г. в 15,20ч. проверяващите длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна съставили Констативен протокол, в който удостоверили, че в строителен обект: жилищна сграда в с.о.”Боровец север” в ПИ 10135.5401.2580, собственост на В.И.В. са констатирани 5 физически лица - П.И.П., заинт.страна П.Н.Ж., В. С. Г., Н. Г. У. и Д. Х. С., от които първото е в качеството на представител, а останалите – общи работници с дата на наемане 13.02.2018г. при работно време от 12,00ч. до 19,00ч. без да са сключени трудови договори. В протокола срещу името на всяко от лицата фигурира неговия подпис. Протоколът е подписан от проверяващите дл.лица – Н. И. и П.М., както и от П.П. като представител.
В хода на административното производство П.И.П. е депозирал на контролните органи пълномощно, заверено за вярност на 19.02.2018г. /л.54/, с което същият е бил упълномощен от В.И.В. да го представлява пред всички структури на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда” , както и да извършва от негово име и за негова сметка всякакви правни и фактически действия, като го представлява пред всички физически и юридически лица, организации и учреждения в страната. В това си качество и във връзка с получена призовка /л.52/, П. е представил в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна следните документи:
- нотариален акт за покупко-продажба от 31.08.2016г. на нотариус П.М. *** действие на ВРС, от който е видно, че В.И.В. е закупил от Г. В. П. и П.И.П. ПИ 10135.5401.2580, находящ се в гр.Варна, район „Аспарухово”, с.о. „Боровец север” ведно с построената в него едноетажна сграда със застроена площ 42 кв.м.; с акта са представени и скици на имота и сградата, в които като техен собственик е отразен П.И.П. и строителна документация, издадена на предходни собственици;
- заявление № АГУП 18000289АС/22.02.2018г. /л.39/, с което жалб. В.И.В. е уведомил на основание чл.151 ЗУТ общинската администрация - Район „Аспарухово” – Община Варна, че ще бъде извършен текущ ремонт на собствената му сграда в с.о.Боровец север гр.Варна с цел подобряване изправността на постройката, включително и подмяна на покривни материали;
- писмени обяснения от 26.02.2018г. - свои, на Г. В. П., на В.И.В. и П. З. Д.;
- декларации от 13.02.2018г. от В. С. Г., П.Ж.Н., Н. Г. У. и Д. Х. С..
В обяснението си, П.И.П. ***. „Боровец север”, ПИ 10135.5401.2580 с къщата в него е собственост на тъста му В.И.В. и че същият му го предоставил за ползване; познавал лицето В. С. Г., с когото се уговорил да ремонтира покрива на къщата и да му плати за това; на 13.02.2018г. Г. довел момчетата в имота; на същата дата П. поръчал бетон, който трябвало да се положи около къщата и на плочата на пристройката; дошла миксер-помпата и след позиционирането й, маркучът „ударил” едно от момчетата – П. З. Д., при което кракът му пострадал. Подчертава, че лицето В.И.В. е собственик на имота, имотът е предоставен за ползване на него, той е възложил извършването на ремонтните работи по къщата на В. С. Г..
В обяснението си Г. В. П. – дъщеря на жалбоподателя поддържа изложеното от съпруга си /П.И.П./ за наличието на устен договор между него и В. Г. за ремонта, както и за заплащане на суми във връзка с това. Петкова е посочила още, че за ремонтните работи, баща й е упълномощил съпруга й да извърши ремонта както сметне за добре, което се възприема от съда като дадено съгласие от собственика на имота В.В. /неин баща/ на съпруга й - П.П. за извършване на ремонта - изцяло по негово осмотрение.
В обяснението си жалбоподателят заявява, че е предоставил имота за ползване на своя зет – П.П., който е поискал да направи ремонт на съществуващата къща по начин, по който той прецени. Посочва, че знае, че е започнал ремонта, но до момента не е бил ангажиран с действия във връзка с него и не знае на какъв етап е той.
В декларациите, представени от работниците В. С. Г., П.Ж.Н., Н. Г. У. и Д. Х. С. /л.44-47/, всеки от тях е посочил, че на 13.02.2018г. е бил помолен от негов приятел П.П. да му помогне при изливане на бетон. Пристигнали са в около 12ч. на обекта в „Боровец” /с.о.”Боровец север”/, скоро след тях е дошла и бетон-помпата и при насочване на стрелата на маркуча е пострадал техния приятел П. /П. З. Д./. В посочените четири декларации е отразена като дата на съставяне, датата 13.02.2018г., но същите с оглед свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели /в тази част показанията са безпротиворечиви/ не са били съставени при проверката на обекта, а са били депозирани в Дирекция ”Инспекция по труда” Варна по-късно от П.П..
По делото по искане на жалбоподателя като свидетели са разпитани П.И.П. и А.И.Ч.. Първият установява следното: имотът по принцип е бил негово владение, но през 2016г. „поради други обстоятелства” трябвало да го прехвърли на В.В. – баща на съпругата му; когато се случил инцидента, извършвали ремонтна дейност – частично изливане на плочата на сградата; била извършена проверка на обекта от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Варна, които съставили протокол; В.В. по никакъв начин не е бил ангажиран с организацията на ремонта – не е помагал и не е бил на място в деня на проверката; виждал е П.Ж.Н., който дошъл с В.; последният познавал отдавна; разбрал се с него и приятелите му след изливане на бетона да ги почерпи „нещо”, защото те дошли на приятелски начала да му помагат; момчетата дошли на обекта в 12.00ч. - 12,30ч.; той поръчал бетон-помпата, която скоро след като дошла, станал инцидента. Свидетелят отрича да е бил пълномощник на жалбоподателя и заявява, че е извършвал ремонта по собствена инициатива. Посочва, че пълномощното, което е представил пред Дирекция „Инспекция по труда” Варна е изготвено след инцидента. П. отрича да е плащал на В. и на П. – обещал им да ги почерпи след приключване на работата.
Другият свидетел – А.И.Ч. посочва, че е съсед на процесния имот в с.о. „Боровец север”, за който той знае, че е собствен на П.П.; виждал е В.В. само веднъж в имота – през есента на 2017г., когато П. го запознал с него. Заявява, че П. е извършвал ремонт на къщата си от края на 2017г. и през 2018г. - идвали различни момчета, които са работили. Не познава същите, но многократно заявява, че са работили за П. на приятелска основа. В деня на проверката, В.В. не е бил в имота.
По делото са разпитани като свидетели и Е.Д.Н. и П.М.М. – инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, присъствали и извършили проверката на обекта заедно с главен инспектор Н. И. – издал постановлението. И двамата по безпротиворечив начин посочват, че след получен сигнал за възникнала трудова злополука в строителен обект в местност „Боровец”, посетили обекта; установените на място работници им казали, че са за първи ден на работа, че са от 12ч. в обекта и че за деня следвало да изливат бетон; едно от лицата било П.Н.; П.П. им съобщил, че е представител на собственика на имота, като е заявил, че след проверката на обекта ще му бъде изготвено пълномощно, което впоследствие представил в дирекцията. Проверяващите направили оглед на място, вътре в обекта и видели къде е работил пострадалия – по кофража имало кръв, не била излята цялата плоча; на първа плоча /кота 0/ също е бил излят бетон преди това, като плочата не била декофрирана, частично била излята и втората плоча в деня на проверката – бетонът бил пресен. Присъстващите работници им казали, че П.П. ги е извикал на работа. П.Н. посочил имената си, ЕГН, заявил, че работи като общ работник от датата на проверката на 13.02.2018г., че е ангажиран с изливане на плочата, както и че няма трудов договор; посочил, че работното му време е от 12.00ч. до 19,00ч. и че има уговорка с П. за заплащане на труда.
Свидетелите установяват още, че едно от лицата, установени на място бил В. Г. и че никой не е декларирал, че той го е извикал на работа – и В. и П.Н. потвърдили, че са работници на П.. Св. М. посочва, че при снемане на устните обяснения от работниците, същите са заявили, че им е обещано парично възнаграждение, което не са могли да посочат, вероятно поради това, че не било уточнено. Същата свидетелка заявява, че всички изброени в съставения при проверката протокол лица са били на място, с работно облекло и са декларирали, че работят и че са изливали бетон – работели за П., който ги извикал. В дирекцията по-късно е бил коментиран с П. въпроса, че той има уговорка с В. Г., но лицата, заварени на място им казали, че имат уговорка за работа с П., такава уговорка с него имал и самия В..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.Н. и П.М., които са последователни и житейски правдоподобни. Съдът не кредитира твърдението на св.П.П. в писменото му обяснение, че е възложил ремонта на В. Г., тъй като се опровергава от останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. и от декларациите на работниците, между които и тази на заинт.страна Н.. Не се кредитират показанията на същия свидетел и на св.А.Ч. в частта относно твърденията, че П. не е договарял с работниците заплащане на парично възнаграждение за труда, тъй като такова е било уговорено и в тази връзка са били взети обяснения от тях по време на проверката на място от контролните органи.
Съдът кредитира показанията на св.П., че същият е продължил да ползва имота и след прехвърлянето му на жалб. В.В. и че е извършил ремонта по собствена инициатива. В този смисъл са и показанията на св.Ч., който е съсед и който заявява, че е виждал жалбоподателя В.В. само веднъж - през есента на 2017г., когато се запознал с него, както и че именно П. е лицето, което е ангажирано с ремонта на къщата. За това, че П.П. е бил предходния собственик на имота сочи и представения нотариален акт, от който жалбоподателят като негов тъст го е закупил. В тази връзка, Съдът намира за житейски правдоподобно П. да продължи да ползва имота и след прехвърляне на собствеността при съгласие от страна на В..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.03.2018г., издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”-Варна на основание чл.405а, ал.1 и ал.4 КТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между П.Ж.Н. като работник и В.И.В. като работодател и е предписано на работодателя да сключи трудов договор с работника. Изложените фактически основания за това са, че П.Н. е бил приет на работа, свързана с престиране на работна сила в полза на В.В..
Съгласно чл.405а КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В това постановление се установява началната дата на възникване на трудовото правоотношение. Въз основа на това постановление, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор и ако такъв не бъде сключен, постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
Обжалваното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, инкорпориращо в себе си и предписание за сключване на трудов договор обективира индивидуални административни актове по чл.21, ал.2 и ал.1 АПК, които подлежат на оспорване по реда на чл.145 АПК, респективно на съдебен контрол за законосъобразност.
Оспореното постановление е издадено от компетентен орган предвид разпоредбите на чл.405а КТ и чл.20 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Съгласно визираната норма от Кодекса на труда, Инспекцията по труда като контролен орган има компетентност да реагира при непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе незабавно мерки за отстраняването им в това число и да обяви съществуването на трудово правоотношение при установено при проверка престиране на труд. Същевременно съгласно чл.20 от посочения правилник, инспекторът в инспекцията по труда е контролен орган и има правомощията по КТ, като при установяване на нарушение на законодателството, издава постановление по чл.405а, ал.1 КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение, респективно издава предписание за сключване на трудов договор – по ал.4 от същата разпоредба. В конкретния случай, постановлението е издадено от Н. И.И. на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, т.е. издадено е от длъжностно лице, което по силата на посочените разпоредби изпълнява функциите на контролен орган и упражнява правомощията по чл.405а КТ.
Постановлението е издадено в надлежната писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Постановлението съдържа както правното основание, така и фактическите основания за неговото издаване. По същество те представляват юридическия факт /респ.фактически състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретни факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В него са включени констатации за фактическото положение и отношенията между страните – жалбоподателя и П.Н., въз основа на които се обявява съществуването на трудовото правоотношение и е дадено предписание за сключване на трудов договор.
Съгласно цитираната норма на чл.405а, ал.1 от КТ, контролните органи на инспекцията по труда могат да обявят с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, както и въз основа на него да направят предписание за сключване на трудов договор – чл.405а, ал.4 КТ. При тълкуването на тези норми се налага извода, че за да е материално законосъобразен акта, следва безспорно да се установи съществуването на трудово правоотношение към момента на проверката, като се докаже, че работникът е изпълнявал трудови задължения към определен и посочен в постановлението работодател, на определено работно място, в определено работно време и при определено заплащане.
В случая събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели и декларациите на работниците, между които и заинт.страна П.Н., установяват, че последният е бил на 13.02.2018г. на строителен обект: жилищна сграда в ПИ 10135.5401.2580 в с.о. „Боровец север”, гр.Варна в работно облекло, ангажиран с изпълнение на трудови функции, свързани с изливане на бетон. Изслушаните по делото свидетели Н. и М. категорично установяват, че същият е полагал труд като общ работник с работно време от 12.00ч.-19,00ч. и с уговорка за заплащане на парично възнаграждение. Трудовите функции са се осъществявали в условията на подчиненост и при създадената организация на труд от П.П., който е поръчал бетон-помпата и е повикал работниците във връзка с полагане на бетона.
Макар с показанията на св.П. да се отрича полагането на труд от Н. /същият стоял пред имота/, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. и на декларациите, дадени от ангажираните с трудовия процес лица следва да се приеме, че същият е престирал труд на обекта в деня на проверката. Фактът, че индицентът с един от работниците /П. З./ е станал скоро след началото на работния процес, който поради това е бил спрян от контролните органи, не може да формира обратния извод – Н. е бил извикан от П.П., за да полага труд като общ работник и е полагал такъв на строителния обект при посоченото работно време и срещу заплащане на парично възнаграждение.
Съдът приема като недостоверни изявленията на работниците в депозираните от П. декларации след деня на проверката на място, че са отишли да му помагат, тъй като им е приятел /версия, поддържана и от него в показанията му пред съда, а също и от св.Ч./. Тези изявления противоречат на обясненията, дадени от същите лица на контролните органи при проверката на място, съставени са допълнително и обслужват защитната теза на жалбоподателя в административното производство.
Следва да се отбележи и факта, че неотразяването на трудовото възнаграждение в констативния протокол, съставен от контролните органи също не води на извод досежно липса на възникнало трудово правоотношение, тъй като такова в парично изражение е било уговорено за заплащане на работника /св.Н. и св.М./.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че събраните по делото доказателства сочат, че заинт.страна Н. не е престирал своя труд в полза на жалб. В.В. като негов работодател. Фактът, че визираното лице е собственик на имота не води автомативно на извод, че същият е наел заинт.страна като работник и че е негов работодател. В чл.160, ал.1 от ЗУТ са посочени участниците в процеса на строителството, между които са възложителя и строителя, като възложителят е собственикът на имота, а строителят – лицето, което изпълнява строежа, т.е. налице е законова регламентация, която допуска собственикът на имота /въложителя/ и строителят да са различни лица.
От изслушаните по делото свидетели П. и Ч. се установи, че имотът се ползва от П.П., който по определени съображения го е прехвърлил на В.В.. Независимо от това, П. е продължил да го ползва и да се грижи за него. Именно в тази връзка същият е ангажирал заварените от контролните органи работници на обекта – за извършване на ремонт на покрива /изливане на бетон за плочата на покрива/. Всички те в т.ч. и заинт.страна Пл.Н. единодушно заявяват, че са били извикани от П. да работят за него и че не познават В.В., нито са договаряли с него за работа. Последният по показанията на всички свидетели не е присъствал при проверката. П. е извършил ремонта по собствена инициатива, като именно той е лицето, наело работниците, между които и П.Н., респективно той е негов работодател и той е следвало да бъде посочен като такъв от контролния орган.
Не може да се приеме за основателно твърдението на ответната страна, че П. е действал като представител /пълномощник/ на жалбоподателя в качеството му на работодател, тъй като същият не е разполагал с писмено пълномощно към датата на проверката за наемане и сключване на трудови договори с работниците. Според показанията на св.Н. и М. той действително се е представил за представител на собственика, но свидетелите не са твърдяли, че той представлява собственика като работодател на лицето Пл.Н. и останалите работници, нито са събрани други доказателства в този смисъл. Поначало съгласно чл. 37 от ЗЗД, упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма трябва да бъде дадено в същата форма. В случая КТ /чл.62, ал.1 КТ/ изисква трудовият договор да бъде сключен в писмена форма, която е предвидена като форма за неговата действителност, поради което и упълномощаването на лице за наемане на работници по трудово правоотношение следва да е извършено в такава форма. Свидетелите Н. и М., а и самият св. П. посочват, че П.П. е представил писмено пълномощно, но впоследствие, след датата на извършената проверка на място /т.е. след 13.02.2018г./, като към 13.02.2018г. не е разполагал с такова /св.М./. В тази връзка не може да се приеме тезата на ответника, че същият е бил надлежно упълномощен от жалбоподателя да наема работници, респективно от негово име да сключва трудови договори и в този смисъл, че е действал като пълномощник на В.В. в качеството му на работодател.
С оглед изложеното, Съдът намира за неправилен извода на административния орган, че именно жалбоподателят е бил работодател на заинт. страна П.Н. – същият нито е ангажирал посоченото лице с изпълнение на трудови функции /не го е познавал и не му е възлагал работа/, нито е упълномощавал друго лице /в т.ч. и П.П./ да го наема по трудово правоотношение от него име и в негова полза, т.е. между жалбоподателят като работодател и заинт. страна Н. като работник никога не е възниквало трудово правоотношение. При това положение, такова не е следвало да бъде обявено с оспореното постановление, респективно на жалбоподателя не е следвало да бъде издавано предписание за сключване на трудов договор с работника, тъй като той не е имал качество на негов работодател. Основателно е в тази връзка възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на адресата на оспореното постановление. Така допуснатият порок обаче не определя акта като нищожен, а като материално незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.
При този изход на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Такива са направени за заплащане на държавна такса в размер на 10 лева, която следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.И. *** Постановление от 07.03.2018г., с което главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”-Варна е обявил съществуването на трудово правоотношение между П.Ж.Н. и жалбоподателя като работодател, считано от 13.02.2018г. и е предписано на В.И.В. като работодател да предложи на работника П.Ж.Н. сключване на трудов договор.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” Варна да заплати на В.И. *** разноски за държавна такса в размер на 10 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:……………………….