Р Е Ш Е Н И Е
№173
гр. Велико Търново,13.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, VIII-ми състав, в публично съдебно
заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря п.и.,
изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 139 по описа за 2022 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 40 от ЗДОИ.
Образувано е по жалба на П.Й.П. ***
против Решение № 3/7.03.2022г. на Кмет на с. Ореш за предоставяне на достъп до
обществена информация, в частта по т.4, т.6 и т.7 от същото. Твърди се
незаконосъобразност на решението в оспорените части поради противоречие с
материалния закон. Намира, че след като органът не е предоставил поисканите в
частта по т. 4, т. 6 и т. 7 от заявлението за предоставяне
на информация документи, то исканата информация не е предоставена. В съдебно заседание оспорващият
се представлява от ... С., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Счита
че исканият достъп по реда на ЗДОИ не е предоставен и моли да бъде уважена
жалбата. От съда се иска да отмени така обжалвания отказ, и да върне преписката
на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона.
Претендира разноски.
Ответник жалба – Кметът на
Кметство с. Ореш, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Със Становище вх.
№ 2384/19.05.2022 година чрез
пълномощника ад. Шопов намира жалбата за недопустима, алтернативно за
неоснователна. Счита, че търсената от заявителя информация е предоставена чрез
нейното инкорпориране в издаденото решение. Счита че информацията е
предоставена по начин, с който изпълнена целта на закона. Позовава се на
съдебна практика. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото заедно и
поотделно и като направи проверка съгласно изискванията на чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Със
Заявление за достъп до обществена информация peг. № АД 04-09-42/22.02.2022 г., подадено по електронната поща от
жалбоподателя П.Й.П., е поискано предоставяне от Кметството на с. Ореш на
следната такава:
1.Колко средства общо са
похарчени от Кметството за закупуване на бетон и арматурни скари през 2021 г.?
2.На кои улици и други обекти е
положен бетонът и арматурните скари?
3.Какви количества бетон и
арматурни скари са положени на всяка улица и други обекти?
4.Официално заверени копия на
всички фактури за закупен бетон, арматурни скари, както и товарителници за
бетона.
5.Официални заверени копия на
заповеди за назначени Комисии, които да съставят протоколи за действително
извършените строително-ремонтни дейности.
6.Официално заврени копия на
документи, удостоверяващи марката на бетон и единична цена на 1 м кубичен.
7.Официално заверени копия на
документи, удостоверяващи марката на арматурните скари и единична цена на
квадратен метър.
Посочено
е, че се иска информацията да бъде предоставена по електронен път - на следния
електронен адрес: @
В отговор на така подаденото
заявление е издадено Решение № 3/7.03.2022г. на Кмета на с. Ореш, с което на
заявителя е предоставен достъп до поисканата информация, като по т. 4, т.6 и
т.7 от депозираното заявление е получен отговор, че исканите документи не могат
да бъдат предоставени на заявителя от Кметство с. Ореш, тъй като същото не
разполагало с техническа възможност. Заявителят е уведомен, че сумите по
фактурите съвпадат с паричните средства, които са заплатени за извършването на
ремонта като не били издавани товарителници за бетона /т.4/. Отговорено е още,
че всички положени строителни материали отговарят като стандарт и качество на
българското и на европейското законодателство. Материалите за закупени от
„БЕТХОР" ЕООД - гр. Плевен и „ДЖАМБАЗОВ СТРОЙ" ЕООД - гр. Свищов по
техни тарифи и оферти /по т.6 и т.7/. Решението е изпратено по пощата и
получено лично от заявителя П.П. на 09.03.2022г., видно от известие за
доставяне /л.8 от делото/. Недоволен от отговорите по т. 4, т. 6 и т.7 от
заявлението е подадена жалба чрез административния орган пред Административен
съд - Велико Търново на 22.03.2022г., въз основа на
която е образувано настоящото производство.
Като писмени доказателства по
делото са приети документите, съдържащите се в административната преписка, изпратена
с писмо изх. № АД04-09-72/29.03.2022 година на Кметство с. Ореш.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 и чл. 149, ал. 2 от АПК, от страната,
инициирала административното производство по издаване на оспорения акт, и е
насочена срещу такъв, подлежащ на съдебно оспорване. Оспореният административен
акт е постановен от компетентен орган – Кмета на с. Ореш, като орган на
изпълнителната власт съгласно чл. 38, изр. второ от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), който е задължен субект по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Обжалваното решение е издадено в предвидената
от закона форма, в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.
При издаването му са
спазени и административнопроизводствените правила за това, включително
сроковете, установени в съдържанието на чл. 28, ал.1 от закона.
Съдът
намира, че оспореното решение има характер на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен
предмет на съдебно оспорване, тъй като несъмнено засяга претендираните от
заявителя права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана
със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация,
с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на
искана такава, е индивидуален административен акт /в този смисъл е Решение №
7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2012 г. /.
Във връзка с правния интерес от
оспорване следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице правен интерес да
установи, че неправомерно не му е предоставен достъп до обществена информация
по начина, по който е поискана в депозираното заявление, тъй като това е реална
пречка за пълноценно упражняване на правото му на достъп до обществена
информация.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Законът
за достъп до обществена информация / ЗДОИ/ регламентира един от правните способи за
упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал
легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът
регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното
задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, каквато несъмнено е
Кметството на с. Ореш, представлявано от кмета на селото, да я предоставят
когато е създадена в кръга на неговата компетентност и е налична.
Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът
се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на такава информация. В случая, не се твърди и не
се установява от данните по делото да е налице друг специален ред за достъп до
исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легална
дефиниция на понятието „обществена информация“, според която „обществена
информация“ по смисъла на този закона е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Следователно, една информация е обществена, когато са налице две визирани в
правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в
страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал
легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно
съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация,
която е свързана с живота на обществото, като група хора има характер на
обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо, не
само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност
на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения
субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на
съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата
от закона специална цел.
С оглед посочената законова дефиниция, поисканата от жалбоподателя с т. 4, т. 6 и т.7 от заявлението информация относно издадените към Кметството на село Ореш фактури с предмет „бетон“ и „арматурни скари“, в качеството на получател, както и в документите, удостоверяващи търговската марка и цената им за извършване на ремонтни дейности на територията на кметството (такава по поддържане на уличната настилка и на други обекти в кметството), има характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с функциите на кметството за задоволяване на местни потребност и в частност с разхождането на бюджетни средства за такива. Тази информация е и служебна такава по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на органа на изпълнителната власт в кметството и достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. В случая, не са налице ограниченията на достъпа до тази информация. Нещо повече, съгласно текстът на ал. 4 на чл. 13 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава (т.е дори в хипотезите на ал.2 от разпоредбата - бел.моя) при наличие на надделяващ обществен интерес, какъвто е настоящият случай.
Исканата информация няма
абстрактен характер, а е конкретна и касае издаваните към кметството на село
Ореш счетоводни документ /фактури/ за изразходваните от Кметство на село Ореш
средства за бетон и арматурни скари за 2021г. (положени на улици и др. обекти
по арг. от т.3 от заявлението), товарителници за бетона и частни документи,
съдържащи конкретна информация за предмета на тези фактури и стойността на
закупения бетон и арматурни скари на квадратен метър.
В срока по ЗДОИ задълженият
административен орган не предоставил на заявителя исканата по т. 4, т.6 и т.7 документация
с мотива за техническа невъзможност, като е отговорил, че заплатената сума за
ремонта съответства на сумите по фактурите, не са издавани товарителници за
бетона; използваните материали /бетон и арматурни скари/ отговарят като
стандарт и качество на българското и европейското законодателство и същите са
закупени „БЕТХОР“ ЕООД - гр. Плевен и „ДЖАМБАЗОВ СТРОЙ“ ЕООД по техни тарифи и
оферти.
Относно разходването на средства
от страна на кмета на кметство село Ореш и възможността в този смисъл същият да
предостави данни за поисканата обществена служебна информация е необходимо
следното уточнение:
Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) общинските пътища се управляват от
кметовете на съответните общини, като какво точно включва управлението на
пътищата е посочено в ал. 2 на чл. 19 от с.з. Според чл. 23 от ЗП правомощията
на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на
общинския съвет като по отношение на Община Свищов това е Наредба за управление
на общинската пътна мрежа в Община Свищов, приета с Решение №680 по Протокол
№43 от 28.09.2017г. на Общински съвет – Свищов. Съгласно чл. 41 от Наредбата
общинските пътища се управляват от кмета на общината, а според чл. 48 от същата
изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се осъществява от
Общината. В тази връзка правомощия на Кмета на Общината са изброени в чл.42, т.
1 – 6 от Наредбата, измежду които е правомощието да организира, ръководи и
контролира дейностите, свързани с изграждането, ремонта, поддържането и
управлението на общинската пътна мрежа (т.1). Финансирането на тези дейности е
регламентирано в чл.64 от Наредбата, измежду които е и чрез средства от
общинския бюджет. По отношение на управлението на общинската собственост намира
приложение Закона за общинската собственост, като поддържането на имоти и вещи
– общинска собственост, които не са предоставени на трети лица, е за сметка на
съответната община.
Съгласно чл. 14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет, като съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.3, изр. второ, предл. последно от Закона за публичните финанси (ЗПФ), първостепенен разпоредител по бюджета на общината е кметът на общината, който организира и ръководи съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на същия по аргумент от съдържанието на чл. 7, ал.5 от ЗПФ. Същевременно, в ал.10 на чл. 11 от ЗПФ е предвидена възможност за определяне от общинския съвет по предложение на кмета на общината на разпоредители с бюджет от по-ниска степен по бюджетите на общините. При това, видно от т. 12 от Решение на Общински съвет Свищов - № 396 по Протокол №25 от 25.02.2021 г. (публикувано на официалната интернет страница на Община Свищов), кметовете на кметства са определени за второстепенни разпоредители с бюджетни средства за периода на поисканата информация. А съгласно чл. 38 от Наредбата за условията и реда за съставяне на бюджетна прогноза за местни дейности за следващите три години и за съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на община Свищов (приета с Решение № 705/28.11.2013 г., протокол 42 на Общински съвет - Свищов, на основание чл. 82, ал.1 от ЗПФ), изпълнението на бюджета се организира от Кмета на Общината чрез второстепенните разпоредители с бюджет, финансирани от и чрез общинския бюджет.
Същевременно,
следва да се посочи, че изграждането, ремонта, поддържането на общинската пътна
мрежа, както и поддържането на общинските имоти на територията на кметство село
Ореш представляват извършване на услуга, за които може да бъде приложен чл. 3
от ЗОП при съобразяване на поставените от законодателя задължителни финансови
прагове за провеждането на процедури по закона. В случай, че са били налице
предпоставките на ЗОП за провеждане на процедури по закона за разходването на
бюджетни средства за осигуряване на такива услуги, то е приложим съществуващият
специален ред за публикуване на информация за процедурите по ЗОП и
подзаконовите нормативни актове в тази област изключва приложението на ЗДОИ, тъй
като съгласно чл. 4, ал.1 от с.з., всеки гражданин на Република България има
право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в
този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за нейното
търсене, получаване и разпространяване. По делото, обаче, не са налични данни,
а и е се твърди д са били налице предпоставките на ЗОП за провеждане на
процедури по закона за разходването на бюджетни средства, касаещи исканата с
процесното заявление информация.
Дейностите
по задоволяване на местни потребности в кметство с. Ореш, съобразно посочените
по-горе съображения, следва да се организират именно от второстепенния
разпоредител с бюджет - кметът на кметството. От друга страна, дори заплащането
на разходите за закупените строителни материали, в случая за бетон и арматурни
скари, необходими за поддръжката и ремонта на общински улици и обекти да се
заплащат от бюджета на Община Свищов, а не от делегирания бюджет на Кметството,
то в случая кметът на кметството е следвало да изпълни разпоредбата на чл. 32, ал.1 от ЗДОИ, съгласно която когато
органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното
местонахождение (което в случая е безспорно), в 14-дневен срок от получаване на
заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това
заявителя. По делото липсват данни подобни действия по изпълнението на
посочената разпоредба да са предприемани от страна на адресата на заявлението,
като доводи и твърдения в тази насока липсват и в мотивите на оспореното Решение. Предвид това,
съдът намира, че именно кметът на кметството в с. Ореш е органът, който
разполага с исканата информация, и именно той следва да се произнесе по
заявлението на жалбоподателя.
С т.4 от заявлението от
22.02.2022г. жалбоподателят е поискал да му бъдат предоставени копия на всички
фактури за закупени бетон, арматурни скари, товарителници за бетона, а с т. 6 и
т. 7 от заявлението е поискал копия от документите, удостоверяващи търговската
марка на бетона и арматурните скари и заплатената за тях цена на база квадратен
метър за цялата
бюджетна и финансова 2021 година. (по арг. от т.1 от заявлнието). Позовавайки
се на чл. 27, ал.1, т. 1 от ЗДОИ задълженият субект е отговорил, че няма
техническа възможност да предостави копия от исканите документи, но сумите по
фактурите съвпадат със заплатените за ремонта парични средства (по т.4), както
и че използваните материали /бетон и арматурни скари/ отговарят като стандарт и
качество на българското и европейското законодателство и същите са закупени
„БЕТХОР“ ЕООД - гр. Плевен и „ДЖАМБАЗОВ СТРОЙ“ ЕООД по техни тарифи и
оферти.
В разпоредбата на чл. 27, ал. 1,
т. 1 ЗДОИ, на която задълженият субект се е позовал в обжалваното решение, е предвидено
задължение за органа за съобразяване с предпочитаната форма на предоставяне на
достъп, освен в случаите, когато за нея няма техническа възможност. В теза
хипотеза не е изключен достъп до исканата информация, а е предвидено, съгласно
алинея 2 от същата разпоредба, достъпът до информацията да се предостави във
форма, която се определя от съответния орган.
Обстоятелството, че информацията
не е предоставена във формата, предпочетена от заявителя, не води до извод за
незаконосъобразност на акта. Но в случая, видно от решението в оспорените
части, органът лаконично е посочил, че разходваните бюджетни средства
съответстват на фактурираната стойност, както и че бетона и арматурните скари
отговарят на заложените от законодателя стандарти, посочвайки дружествата, от
които са закупени. Самите документи, поискани с т. 4, т. 6 и т. 7 от заявлението
от 22.02.2022 г. по описа не се искат заради своя материален носител, а заради
информацията, която съдържат и по същество в тази част от решението органът не
дава конкретен отговор на поисканата информация, а така даденият такъв е
неотносим към същата, т.е поисканата информация реално не е предоставена на
жалбоподателя от задължения субект. При това положение, заявителят несъмнено не
е в състояние да получи в необходимата пълнота търсената от него и описана в
заявлението информация, за да си състави собствено мнение относно дейността на
задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ. Макар привидно с частично позитивно за
заявителя съдържание, оспорения акт не предоставя искания достъп. Ако поради
големият обем информация и липсата на техническа възможност и необосновано
увеличения на разходите, същата да бъде предоставена на жалбоподателя в
предпочитаната от него форма, тази форма ( чл.26, ал. 1 от ЗДОИ) може да бъде
определена от органа при условията на чл. 27, ал. 2 във вр. с т.1 от ЗДОИ и може да включва преглед на
информацията в сградата на кметството на селото, да бъде предоставена в
табличен вид и т.н. при съобразяване на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, в т.ч. наличието
на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на т. 6 от § 1 на
Допълнителната разпоредба на ЗДОИ. Исканата от заявителя информация се съдържа
на материални носители - документи, поради което тя може да се предостави и
чрез създаване на отделен документ, обективиращ отговор на подаденото заявление
относно наличната информация за разходваните средства и търговска марка на
закупените материали от кметството.
Вън
от горното, ако задълженият субект има съмнения относно яснотата на търсената
информация е следвало да проведе процедурата по чл. 29 от ЗДОИ.
С
оглед на така изложеното следва да бъде отменено решение за предоставяне на достъп
до обществена информация № 03/07.03.20222г. на Кмета на кметство село Ореш в
частта, с която се дава отговор на т.4, т.6 и т. 7 от заявлението с рег. № АД 04-09-42/22.02.2022
г. на П.Й.П. поради
издаването му в противоречие с материалния закон.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК
административната преписката следва да бъде върната на административния орган
за произнасяне по заявлението с надлежен акт, съответстващ на изискванията на
ЗДОИ, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени
в мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски, които възлизат общо в размер на 410 лева и представляват
заплатена държавна такса от 10 лева и 400 лв. платено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.05.2022г.
Водим от горното и на основание
чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ и чл. 173, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен
съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Й.П. ***, Решение № 3/7.03.2022г. на Кмета на с. Ореш за
предоставяне на достъп до обществена информация, в частта по т.4, т.6 и т.7 от
заявление с рег. № АД
04-09-42/22.02.2022 г.
ВРЪЩА делото като преписката на Кмета на кметство село Ореш за ново произнасяне по т.4,
т.6 и т. 7 от заявление рег. № АД
04-09-42/22.02.2022 г.
на П.Й.П. ***, съобразно
дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на
закона, в 14-дневен срок от постъпването на преписката в кметството в
изпълнение на влязло в сила решение.
ОСЪЖДА
Община Свищов да заплати на П.Й.П. ***, направените по делото разноски общо в размер
на 410 (четиристотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: