№ 802
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502768 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 12.05.25г. /с участието на секретаря Георгиева/
въззивно гражданско дело № 2768/24г. и констатира следното:
С решение на ОС - Враца от 15.07.24г. по г.д. № 52/23г. са уважени /частично: за
сума в размер на 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната
лихва върху тази главница за периода след 14.06.22г./ искове по чл. 511 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
на И. Ц. против НББАЗ.
Решението на СГС се обжалва само от НББАЗ /частично – в осъдителната част: за
разликата над 20 000 лева до 90 000 лева/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред ОС - Враца и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на
твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 19.12.21г. – М. Г. е причинил /в качеството си на водач на МПС-во/ ПТП-е.
Ищцата поддържа, че е претърпяла /заради инцидента; като пострадала от ПТП-е/
физически травми – увреждания /като следствие от това – физически болки и психически
страдания - неимуществени вреди/. С оглед това И. Ц. претендира да бъде ангажирана /при
условията на чл. 511 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на НББАЗ.
Жалбата е частично основателна:
Всички предпоставки /част от състава на чл. 511 от КЗ/ са установени по делото
/в това число и при условията на чл. 300 от ГПК/. Същите обстоятелства не са и спорни към
момента /на този етап от процеса/. В този смисъл /предвид изложеното/: главният иск се
явява надлежно доказан – по основание /налице е законово основание за ангажиране на
1
имуществената отговорност на ответника; последният се явява легитимиран в материално-
правен аспект да носи имуществена отговорност в процесната хипотеза/.
Съдържанието на разменените пред САС книжа /преценено в контекста на
правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на
този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата – какъв размер обезщетение за
неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в
полза на ищцата и – налице ли е /съответно в какъв размер/ съпричиняване на вредоносния
резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
В тази връзка /досежно посочените спорни обстоятелства/:
Относно размера на обезщетението:
Събраните в процеса доказателства: писмени /медицински документи/, експертни
/медицинска и психологическа експертизи; в това число и обясненията на вещите лица от
съдебните заседания/; гласни /свидетелски показания/ удостоверяват /преценени в
съвкупност/ всички релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД обстоятелства, а именно:
възрастта на пострадалата в момента на инцидента; вида и естеството на процесните
/причинени на ищцата/ травми – увреждания /черепно – мозъчна травма, съпроводена с
фрактура на черепната кост, кръвоизлив и сътресение на мозъка/; предприетото лечение /в
това число – оперативно; в това число – медикаментозно/; протеклият възстановителен
/оздравителен/ процес /около 6 месеца/; настоящото здравословно състояние на
пострадалата; медицинската, житейска, физическа и психологическа перспектива на
уврежданията; негативната рефлекция, която са оказали физическите травми в психиката на
И. Ц. и в начина й на живот /непосредствено след инцидента и за съответен период след
това/; обстоятелството, че процесните увреждания са причинили опасност /макар и
временна/ за живота на ищцата; фактът, че травмите са наложили спешно /неотложно/
транспортиране до лечебно заведение /с цел извършване на незабавна операция/.
Всички тези /изброени/ обстоятелства - преценени в съвкупност /от една страна/,
в контекста /от друга страна/ на констатациите на приетата пред въззивния съд медицинска
експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ и преди
всичко в контекста на възрастта на пострадала /към момента на ПТП-е/ обосновават
определяне на обезщетение в размер на 70 000 лева.
Въззивният съдебен състав намира, че констатациите на приетата пред САС
медицинска експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/
не могат да обосноват различни изводи /в това число и – редуциране на горната сума с по-
съществен знак/ предвид всички изброени по-горе обстоятелства /преценени в съвкупност/ и
преди всичко предвид възрастта на детето към момента на инцидента.
Относно правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Събраните в процеса доказателства удостоверяват, че: към момента на инцидента
– пострадалата не е била /от една страна/ обезопасена със специална седалка или с предпазен
колан, а наличието на такова обезопасяване /от друга страна/ би допринесло /предвид
конкретния механизъм на ПТП-е/ за ограничаване на вредоносните последици от
злополуката. В такава хипотеза може /следва/ да се приеме, че поведението /бездействието/
на ищцата стои в причинно-следствена връзка с процесните вреди /по смисъла на т. 7 от
ПВС № 17 от 63г/; това поведение /бездействие/ е допринесло обективно /по смисъла на
същото ПВС и правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпване на вредоносния резултат. В
допълнение:
Регламентираната в ЗДвП административно-наказателна отговорност за водач на
МПС-во /който превозва непълнолетни лица – без същите да бъдат обезопасени надлежно/
не изключва /не дерогира/ задълженията на родителите /бащата на ищцата е бил заедно с нея
в автомобила/ да осъществяват надзор /последният е възложен изрично в тежест на
2
родителите – съгласно постановките по Глава 9-та от СК; подобни текстове са налице и в
други закони/. Тезата, че родител, който присъства в МПС-во в момента на инцидента
/особено в хипотеза като процесната – където автомобилът е бил управляван от
неправоспособен водач/ се явява освободен изцяло от отговорност /от задължение да оказва
родителски надзор/ не може да намери опора нито в духа на закона /и посочените конкретни
и изрични правни норми/, нито в житейската логика.
Предвид изложеното: горното обезщетение следва да бъде редуцирано с 20 %.
С оглед това: горната сума следва да бъде редуцирана до размера на 56 000 лева.
Върху посочената главница се следва и законна лихва – за периода, посочен в
първоинстанционното решене /последното не е обект на обжалване в тази част – съобразно
съдържанието на въззивната жалба/.
Предвид горните съображения: атакуваният съдебен акт следва да бъде
ревизиран /отменен – изменен/ частично.
С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни
разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде –
преразпределена.
Възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК – не са заявени от страните.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на ОС - Враца от 15.07.24г. по г.д. № 52/23г. в частта, с която
искът по чл. 511 от КЗ на И. С. Ц. ЕГН ********** против НББАЗ е уважен за сумата над
56 000 лева и в частта, с която ответникът е осъден да плати на ОС – Враца държавна такса
над 2 240 лева и съдебни разноски над.364 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 511 от КЗ на И. С. Ц. ЕГН ********** против НББАЗ за
сумата над 56 000 лева до 90 000 лева.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ И. С. Ц. да плати на НББАЗ още 3
438 лева съдебни разноски за производството пред ОС - Враца /допълнително към
присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер на 1 011 лева/.
ОСЪЖДА НББАЗ да плати на адвокат Р. М. 2 000 лева - адвокатски хонорар по
чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ И. С. Ц. да плати на НББАЗ 1 780
лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ НББАЗ да плати на САС 700 лева –
съдебни разноски /за производството пред САС/.
ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Враца от 15.07.24г. по г.д. № 52/23г. в
останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4