№ 354
гр. Варна, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100500119 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба №286234/07.05.2021г.
от Й. Д. В., ЕГН **********, Р. Й. В., ЕГН ********** и Д. ИВ. В., ЕГН
********** срещу Решение №261316/ 14.04.2021г., постановено по гр.д.
№5899/2020г. на Районен съд Варна, поправено по реда на чл.247 от ГПК с
Решение №262661/13.10.2021г., в частта, с която е признато за установено, че
дължат солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, сумата от 25
000 лева - част от общо дължима главница в размер от 151651.89 лева, за
периода от 10.07.2014г. до 17.06.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 20.06.2019г.
- до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 4792 от 21.06.2019г. и изпълнителен лист № 4807 от
21.06.2019г., по ч.гр.д. №9625/2019г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа Договор за кредит за довършване на недвижим имот № HL
18061/06.02.2007г., ведно с подписаните към него Допълнително
споразумение от 13.05.2009г., Анекс от 10.02.2010г., Допълнително
споразумение от 30.06.2010г., Допълнително споразумение от 11.12.2010г.,
Допълнително споразумение от 24.08.2011г., Допълнително споразумение от
26.04.2012г., Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г., Допълнително
споразумение от 19.03.2013г. и Допълнително споразумение от 20.11.2013г.,
сключени между „Българска Пощенска Банка“АД /сега „Юробанк България“
АД/, ЕИК *********, като кредитодател и ответниците, като
кредитополучатели.
В жалбата въззивниците излагат съображения за неправилност на
решението в обжалваната част. Поддържат релевираните в първата инстанция
възражения за нищожност на договора за кредит поради неравноправност
(чл.22, т.1,9,11,12,15,16,20 ЗПК и чл.143 ЗЗП) и противоречие с добрите
нрави. Твърдят, че не са подписали стандартен европейски формуляр и не са
1
получили общи условия и погасителен план. Оспорват клаузата за
възнаградителна лихва като неравноправна на самостоятелно основание, с
аргументи, че лихвеният процент надхвърля трикратния размер на законната
лихва и че е с неясен алгоритъм, а неустоечната клауза – като уговорена в
нарушение с принципа за добросъвестност. Размерът на претенцията считат
за недоказан. Поддържат, че начисляването на възнаградителни лихви върху
капитализираната лихва е незаконосъобразно поради противоречие с чл.10,
ал.3 от ЗЗД и чл.24, ал.1, т. 1 от ЗКСД, поради което ССЕ е следвало да
изчисли дълга без извършената капитализация по първоначален погасителен
план. Позовават се на предвидената в договора автоматична предсрочна
изискуемост, за да обосноват погасяване на вземанията по давност поради
бездействие на кредитора. Считат, че давността е започнала да тече от
21.09.2013г., когато е възникнало правото по чл.60 от ЗКИ и договорът е
прекратен автоматично с неплащането на поредна вноска, като към момента
на подаване на заявлението - 17.06.2019г., същата е изтекла. Поддържат, че
началният момент на давността не следва да се отъждествява с момента на
обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като упражняването на това
право зависи изцяло от добросъвестността на кредитора.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия „Юробанк България“ АД е
депозиран отговор на въззивната жалба, с който поддържа становище за
нейната неоснователност. Излага, че по аргумент от ТР 4/2013г. докато
уведомлението за предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника,
давност не тече. След спиране на плащанията кредиторът не е бездействал, а е
предоставил на длъжниците възможност да предоговорят и разсрочат кредита
с цел избягване на съдебни действия. Вместо това длъжниците умишлено са
спрели погасяването на кредита, разполагали са с усвоената сума, без да се
притесняват от трупащите се лихви за просрочия, защото са несъбираеми.
Възразява срещу твърденията, че договорът е бил прекратен на 21.09.2013г.,
тъй като това противоречи на чл.19 от него, а посочената дата е произволна и
не кореспондира с посочените от ССЕ дати на последни вноски. Изискването
за стандартен европейски формуляр е въведено с Директива 2014/17/ЕС от
04.02.2014г. – седем години след сключване на процесния договор, поради
което е неприложимо. Договорът е индивидуален и не е сключен при Общи
условия и затова такива не са представени. Процесният договор не попада в
приложното поле на ЗПК, тъй като е сключен преди приемането му и тъй като
е ипотечен. Погасителният план се извлича от чл.6, ал.1 от договора, а при
предоговарянето – получаването му е ангажимент на длъжника. Механизмът
за изчисляване на възнаградителната лихва и неустойката е уговорен по ясен
и разбираем начин. С всяко допълнително споразумение лихвеният процент е
договарян индивидуално. С въвеждането на лихвения процент ПРАИМ на
длъжника е предоставена и формула и методология, т.к. до този момент е
нямало такива изисквания. Капитализирането на възнаградителната лихва не
води до анатоцизъм, тъй като последният е приложим само за мораторната
лихва. Капитализацията е резултат от съгласието на страните за добавяне на
дължимите лихви върху неплатената главница и съвместното им олихвяване
през следващия лихвен период. Основната й цел е да се избегне
начисляването на допълнителни 10% наказателна лихва, което е изцяло в
интерес на длъжника.
По делото е постъпила и въззивна жалба №287278/17.05.2021г. на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, против първоинстанционното
решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Й. Д.
2
В., ЕГН **********, Р. Й. В., ЕГН ********** и Д. ИВ. В., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно сумата от 556,18 лева - разноски по кредита
за периода от 11.01.2017г. до 17.06.2019г., за която е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 9625/2019г. на ВРС.
В жалбата се излага, че разноските за подновяване на ипотека са извън
потребителската защита, тъй като извършването им произтича от нормативни
изисквания, а размерът им е законоустановен. Дължимостта им от длъжника
произтича от изрична договорна клауза (чл.13, ал.2). Вписването на
подновяването на договорната ипотека е публично достъпно обстоятелство от
публичния имотен регистър. Ответниците не са оспорили, че ипотеката е
подновена, поради което не е възникнала необходимост и задължение да се
представят разпечатки от имотния регистър, още повече, че плащането на
таксите е надлежно отразено в извлечението от счетоводни книги. Техният
размер е потвърден и от ССЕ.
В отговора по чл.263 от ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на решението в тази част. Излага, че липсата на
представени доказателства за заплатени нотариални такси не може да бъде
преодоляна със ССЕ, изготвена въз основа на извлечение от сметка.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260
и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид задължението на съда да следи служебно за неравноправен
характер на клаузи по потребителски договори и с оглед факта, че евентуално
доказване на такива е възможно да рефлектира върху размера на претенцията
и предвид чл. 162 от ГПК, налага се назначаване на ССЕ, тъй като даденото в
първата инстанция заключение е непълно с оглед релевантните въпроси, на
които се налага отговор.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
С оглед изложеното и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба
№286234/07.05.2021г. на Й. Д. В., ЕГН **********, Р. Й. В., ЕГН **********
и Д. ИВ. В., ЕГН **********, против Решение №261316/14.04.2021г.,
постановено по гр.д.№5899/2020г. на Районен съд Варна, поправено по реда
на чл.247 от ГПК с Решение №262661/13.10.2021г., в частта, с която е
признато за установено, че въззивниците дължат солидарно на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, сумата от 25000 лева - част от общо дължима
главница в размер от 151651.89 лева, за периода от 10.07.2014г. до
17.06.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
3
на заявлението по чл.417 ГПК - 20.06.2019г. - до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4792 от
21.06.2019г. и изпълнителен лист № 4807 от 21.06.2019г., издадени по ч.гр.д.
9625/2019г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа Договор за кредит за
довършване на недвижим имот № HL 18061/06.02.2007г., ведно с подписаните
към него Допълнително споразумение от 13.05.2009г., Анекс от 10.02.2010г.,
Допълнително споразумение от 30.06.2010г., Допълнително споразумение от
11.12.2010г., Допълнително споразумение от 24.08.2011г., Допълнително
споразумение от 26.04.2012г., Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г.,
Допълнително споразумение от 19.03.2013г. и Допълнително споразумение
от 20.11.2013г., сключени между „Българска Пощенска Банка“АД /сега
„Юробанк България“ АД/, ЕИК *********, като кредитодател и ответниците,
като кредитополучатели.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба
№287278/17.05.2021г. на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, против
Решение №261316/ 14.04.2021г., постановено по гр.д.№5899/2020г. на
Районен съд Варна, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение
№262661/13.10.2021г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу Й. Д. В., ЕГН **********, Р. Й. В., ЕГН ********** и Д.
ИВ. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за
установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 556,18 лева -
разноски по кредита за периода от 11.01.2017г. до 17.06.2019г., за която е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
9625/2019г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.03.2022г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която след запознаване с доказателствата по делото и кредитното
досие при банката по процесния договор за кредит, включително
погасителните планове към договора, да даде заключение на следните
въпроси:
1. Изменян ли е едностранно първоначално определеният по договор
лихвен процент, на кои дати, в какъв размер. При отговор на въпроса да се
посочи всяка промяна посока увеличение или посока намаление на лихвения
процент и датата, от която е прилаган новият процент. Да се посочи дали
лихвеният процент съответства на уговорения с договора при подписването
му и измененията с последващите споразумения. Каква е базата за изменение
на лихвата и дали е съобразена с параметрите по договора и с промяната на
кои борсови индекси е свързана. За прегледност данните да се предоставят в
табличен вид.
2. Какъв е общият размер на извършените от длъжниците погашения по
договора.
3. Какъв би бил размерът на дълга по пера (главница, възнаградителна
лихва за периода 06.02.2007г. - 25.02.2019г., наказателна лихва за периода
4
06.02.2007г. - 25.02.2019г., такси и разноски), ако не беше извършвана
капитализация на възнаградителни лихви към главница (но при зачитане
капитализацията на останалите компоненти от анюитетните вноски), при
възнаградителна лихва съобразно договора и последващите допълнителни
споразумения и при наказателната лихва изчислена по уговорения в
договора лихвен процент за периода до 28.07.2016г. (ден преди влизане в
сила на ЗКНИ), а след тази дата – в размер на законната лихва? Начислените
след 26.02.2019г. (датата на предсрочна изискуемост) договорни и
наказателни лихви да не се съобразяват. При извършване на изчисленията,
направените от длъжниците доброволни плащания (без суми от
разпределение на ЧСИ) да се приспаднат от установения размер на дълга в
поредността разноски, такси, наказателна лихва, възнаградителна лихва,
главница.
4. Какъв би бил размерът на дълга по пера (главница, възнаградителна
лихва за периода 06.02.2007г. - 25.02.2019г., наказателна лихва за периода
06.02.2007г. - 25.02.2019г., такси и разноски), ако не беше извършвана
капитализация на възнаградителни лихви към главница (но при зачитане
капитализацията на останалите компоненти от анюитетните вноски), като
възнаградителната лихва от 06.02.2007г. до 18.03.2013г. бъде изчислена
съобразно прилагания от банката лихвен процент, но не повече от
първоначалния – 12%, при зачитане на фиксираната лихва за периодите на
облекчено погасяване, а за периода от 19.03.2013г. до 25.02.2019г. –
съобразно посочените в споразуменията проценти (без съобразяване на
евентуалните едностранни изменения на БЛП и ПРАЙМ), а наказателната
лихва – по уговорения в договора лихвен процент за периода до 29.07.2016г.
(влизане в сила на ЗКНИ), а след тази дата – в размер на законната лихва.
Начислените след 26.02.2019г. (датата на предсрочна изискуемост) договорни
и наказателни лихви да не се съобразяват. При извършване на изчисленията,
направените от длъжниците доброволни плащания (без суми от
разпределение на ЧСИ) да се приспаднат от установения размер на дълга в
поредността разноски, такси, наказателна лихва, възнаградителна лихва,
главница.
5. Считано от коя дата дългът би бил в просрочие при всеки от двата
варианта (по т. 3 и 4 )?
6. Какъв е размерът към настоящия момент на непогасения остатък от
главницата, начислена за периода 10.07.2014г. – 17.06.2019г., (падежирала и
предсрочно изискуема общо), при всеки от двата варианта (по т. 3 и 4 )?
7. Отразени ли са в счетоводството на ищеца извършени от банката в
полза на нотариуси и Агенция по вписванията плащания на такси за
подновяване на ипотека в периода 11.01.2017г. – 17.06.2019г. и в какъв
размер?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
600 лева, вносими от въззивника „Юробанк България“ АД в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за настоящото определение, с
представяне на доказателства за внасянето в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р.Х., която да се уведоми след представяне
на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по
делото в срока по чл. 199 от ГПК – минимум една седмица преди датата на
5
съдебното заседание с преписи за страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6