№ 1409
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502149 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 263026/12.05.2021г., постановено по гр.д.№ 6564/2020г по описа на
СГС, I ГО, 20 с-в, са отхвърлени предявените от Е. И. Д. против „ОТП Факторинг България”
ЕАД искове за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 116 351 лева –
главница по договор за кредит от 03.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от
09.04.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 15 184.04 лева – лихва по договор за
кредит от 03.07.2008 г., за периода от 03.07.2009 г. до 08.04.2010 г., сумата от 829.04 лева –
заемни такси по договор за кредит от 03.07.2008 г., както и сумата от 2647.30 лева –
държавна такса и 1773.65 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми в
производството по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав, на 27.04.2010
г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Осъдена е Е.
И. Д. да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
от 300 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от Е. И. Д., чрез адв.В.Ц. от САК, с доводи, че е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени
процесуални нарушения. Счита за неправилен извода на съда, че действията на съдебния
изпълнител по молбите на взискателя са ирелевантни за течението на давностния срок.
Поддържа, че не е изяснено коя е била първата продан на дворното място, дали е извършена
втора продан, след обявяването на която за нестанала, ГПК е поставил императивни
изисквания какво следва да извърши взискателя и какво в рамките на този избран
изпълнителен способ да се приеме за валидно. Сочи, че след 5.02.2015г са били налагани
запори върху трудовото възнаграждение на длъжника-ищец, но не се установява да са
постъпили плащания по изп. дело № 20148640400267, кога са били връчени съобщенията и
работодателите на ищцата да са изпълнили задължението си по чл.508, ал.1 ГПК.
1
Сочи, че последното валидно изпълнително действие по преобразуваното два пъти
изпълнително дело, изграждащо изпълнителен способ, е било извършено на 30.03.2011г.,
когато с Постановление за възлагане имотът, предмет на публична продан, е бил възложен
на лицето, обявено за негов купувач. От тази дата всички предприети след 30.03.2013г
действия по принудително изпълнение са без правно значение за погасителната давност, тъй
като са невалидни изпълнителни действия, а извършените преди 30.03.2013г са се
обезсилили с обратна сила. Поддържа, че погасителната давност за вземането, посочено в
изпълнителния лист от 27.04.2010г, следва да се счита, че е започнала да тече от 30.03.2011г
като петгодишният давностен срок е изтекъл на 30.03.2016г.
Изтъква, че единствено предприетите изпълнителни действия от съдебния
изпълнител имат прекъсващ давността ефект, а не и искането за тяхното извършване.
Предприетите изпълнителни действия са валидни докато изпълнителното производство е
висящо, тъй като от момента на прекратяването му се обезсилват с обратна сила, а
наложените запори и възбрани се вдигат, всички изпълнителни действия се обезсилват по
право.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искови
претенции.
Ответната страна-„ОТП Факторинг България” ЕАД, представлявано от юрисконсулт
Н.Ш., е оспорила въззивната жалба. Възразява срещу доводите на въззивницата, че са
валидни само тези действия, довели до определен резултат, удовлетворяващ взискателя.
Поради това поддържа, че наложените запори и вписани възбрани по изпълнителните дела
са валидни действия, както и, че не се заличават с обратна сила, включително и поради
перемпция. Цитира съдебна практика, че перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но не заличава
предприетите принудителни действия, с които се прекъсва давността за изпълняемото право,
че перемпцията е без правно значение за давността и след настъпването й при направено
искане за изпълнително действие съдебният изпълнител следва да образува ново
изпълнително дело, като новото искане прекъсва давността, независимо дали е образувано в
ново изпълнително дело. Относно цитираната съдебна практика от въззивника сочи, че е
неотносима. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба, потвърди обжалваното
решение и да се присъдят разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото Е. И. Д. е посочила в исковата молба, че на 17.06.2020г е узнала от
покана за доброволно изпълнение, че срещу нея е образувано изп. дело №
20208640400023/2020г по описа на ЧСИ В.Н., с район на действие СОС, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 27.04.20210г по ч.гр.д.№ 16 743/2010г по описа на СРС, II
ГО, 54 с-в, с взискател „ОТП Факторинг България” ЕАД. На 11.06.2020г по искане на
взискателя ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на Ц. П. Н.-
ипотекарен длъжник. Изпълнителният лист е бил издаден по ч.гр.д.№ 16 743/2010г,
образувано по описа на СРС, II ГО, 54 с-в, след констатиране, че заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 27.04.2010г подлежи на изпълнение, с която е разпоредено да се заплати на
„Банка ДСК” АД сумата от 116 351 лв.-главница, сумата от 15 184.04лв.-лихва за периода
3.07.2009г до 8.04.2010г и сумата от 829.04лв.-такси, съгласно извлечение от счетоводна
сметка по договор за кредит от 3.07.2008г, ведно със законната лихва върху главницата от
9.04.2010г до изплащане на вземането, както и сумата от 2 647.30лв.-държавна такса и
1 773.65лв. юрисконсултско възнаграждение. С договор за цесия от 25.01.2012г „Банка
ДСК” АД е прехвърлила вземането си по изп.лист от 27.04.2010г на ответника „ОТП
Факторинг България” ЕАД.
2
Посочила е, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист от 27.04.2010г, тъй
като правото на принудително изпълнение е било погасено поради изтекла петгодишна
погасителна давност за периода 25.04.2010г до 25.04.2015г.
Претендирала е да се приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи
сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 16 734/2010г по описа на СРС, въз
основа на който е било предприето принудително изпълнение по изп. дело №
20208640400023/2020г по описа на ЧСИ В.Н..
Ответникът по делото-„ОТП Факторинг България” ЕАД е ангажирал становище, че
исковите претенции са неоснователни. Заявил е, че не оспорва, че по гр.д.№ 16 734/2010г на
СРС в полза на „Банка ДСК” ЕАД е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист за посочените от ищцата суми, че банката е прехвърлила вземанията на
ответника с договор за цесия от 25.01.2012г, както и, че въз основа на изп. лист, издаден по
делото, е било образувано изп. дело № 20208640400023. Заявил е, че между „Банка ДСК”
ЕАД и Е. И. Д. е бил сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила
на ищцата кредит в размер на 119 500лв, като задължението било обезпечено с договорна
ипотека върху два недвижими имота и, че ищцата не е изпълнила задълженията си по
договора за кредит и банката предприела действия по събиране на вземането си по съдебен
ред и била издадена заповед в полза на банката за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по образувано гр.д. № 16 734/2010 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав. Било
образувано изпълнително дело с извършени изпълнителни действия-връчване на покана за
доброволно изпълнение, продажба на ипотекиран имот, разпределение на сумата от
публичната продажба.
На 02.05.2012 г. в АВп бил вписан договор за покупко-продажба на вземане (цесия)
от 25.01.2012 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила на „ОТП Факторинг
България” ЕАД вземанията, произтичащи от договора за кредит от 03.07.2008 г., за което
ищцата била надлежно уведомена, като цесионерът бил конституиран като взискател по изп.
дело. Били предприемани редица изпълнителни действия, всяко от което прекъсва
давността, а след образуване на изпълнителното дело не тече давностен срок.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искови
претенции като е приел, че не е изтекла петгодишна погасителна давност, тъй като е била
прекъсвана с изпълнителни действия по изпълнителните дела, като последното прекъсване е
на 20.07.2020г.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и е
следната:
На 03.07.2008 г. между Е. И. Д., като кредитополучател, и „Банка ДСК“ ЕАД, като
кредитор, е бил сключен договор за ипотечен кредит, съгласно който кредиторът се
задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 119 500 лева, като кредитът
бил обезпечен с договорна ипотека върху следните недвижими имоти:
- апартамент № 45, находящ се в гр. ***, р-н „***“, ж.к. „***“, в жилищна сграда на
блок № 701, със застроена площ от 67.15 кв.м., заедно с избена помещение № 45 с площ от
3.11 кв.м., ведно с 1.169% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото
-дворно място в землището на с. ***, община Правец, област Софийска, махала
„Чекотин“, заедно с построените в него жилищна сграда (къща) и второстепенна сграда
(плевня) (наричано по-долу за краткост „Дворно място в с. ***“).
На 27.04.2010 г. по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав, е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 116 351
лева – главница по договор за кредит от 03.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от
09.04.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 15 184.04 лева – лихва по договор за
3
кредит от 03.07.2008 г., за периода от 03.07.2009 г. до 08.04.2010 г. и сумата от 829.04 лева –
заемни такси по договор за кредит от 03.07.2008 г., както и за разноските по ч.гр.д. № 16
734/2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав. Въз основа на изпълнителния лист е било
образувано изп. дело № 20138730400085 по описа на ЧСИ с рег. № *** от КЧСИ.
С молбата си от 30.06.2010 г. за образуване на изпълнителното дело, взискателят
„БАНКА ДСК“ ЕАД е направил искане да бъде извършен опис и продажба на апартамент №
45 в гр. София, както и да бъде наложена възбрана на дворното място в с. *** (т. 1, л. 1 от
ИД).
На 07.07.2010 г., по образуваното изп.д. № 20108430400121 по описа на ЧСИ с рег.
№ *** от КЧСИ, до Е. И. Д. са изпратени покана за доброволно изпълнение и подлежащия
на принудително изпълнение акт (л. 62 и т. 1, л. 19 от ИД), които са й били връчени на
07.07.2010 г.
На 16.07.2020 г. ЧСИ с рег. № *** е съставил протокол (, т. 1, л. 30), в който е
посочил, че Е. И. Д. се е явила при ЧСИ и е заявила, че до 30.09.2010 г. ще изплати
дълговете си по посочените изп.дела в размер от 30 % до 100 %.
С молба от 21.07.2010 г., взискателят „БАНКА ДСК“ ЕАД е направил искане да
бъде насрочен ден и час за извършване на опис на апартамент № 45 в гр. София (т. 1, л. 35
от ИД).
На 14.09.2010 г. съдебният изпълнител е извършил опис на ипотекирания имот
(апартамент № 45 в гр. София) и е насрочил публична продан на имота – видно от Протокол
за опис от 14.09.2010 г. и Протокол от 15.09.2010 г. по изп. дело № 20108430400121 (т. 1, л.
45-48 от ИД) и съобщения за насрочена публична продан по изп. дело № 20108430400121 (т.
1, л. 49 и 52 от ИД).
На 28.10.2010 г. Е. И. Д. е депозирала молба по изп.дело с искане да бъде
пренасрочена продажбата на ипотекирания апартамент в ***, тъй като очаква в 15-дневен
срок задължението по делото да бъде изплатено. С разпореждане от същата дата, ЧСИ е
пренасрочил публичната продан от 16.11.2010 г. до 16.12.2010 г. (т. 1, л. 60), която поради
липса на постъпили наддавателни предложения е обявена за нестанала.
На 12.01.2011 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е депозирала молба по изпълнителното дело да
бъде насрочена нова продан на недвижимия имот на основание 494 ГПК (т. 1, л. 80 от ИД),
като съдебният изпълнител е удостоверил, че Е. И. Д. е уведомена по телефона за
насрочената продан (т. 1, л. 82 от ИД).
След проведената публична продан на 17.03.2011 г. съдебният изпълнител е обявил
купувач на апартамент № 45 в гр. София – видно от протокол по изп. дело №
20108430400121 по чл. 492 ГПК (т. 1, л. 109-110 от ИД).
На 30.03.2011 г. с постановление за възлагане, имотът, предмет на публичната
продан, е възложен на лицето, обявено за негов купувач (т. 1, л. 127-128 от ИД) и
постановлението за възлагане е влязло в сила на 8.04.2011г.
На 20.04.2011 г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение на събраната по
изпълнителното дело сума (т. 1, л. 139-140 от ИД).
На 25.01.2012 г. е сключен договор за цесия, по силата на който „БАНКА ДСК“
ЕАД e продала и прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕООД свои вземания, сред
които и тези по договора от 3.07.2008г, сключен между ищцата и „БАНКА ДСК“ ЕАД,
На 25.06.2012 г. „ОТП Факторинг България“ ЕООД е депозирало по изп.д. №
20108430400121 молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело (т. 2,
л. 183 от ИД), както и молба за препращане на изпълнителното дело по местна
компетентност за продължаване на изпълнителните действия до окончателно погасяване на
дълга (т. 2, л. 185 от ИД).
4
Изпълнително дело № 20108430400121 е преобразувано под № 20127930400594 по
описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № *** на КЧСИ. (т. 2, л. 191 от ИД).
„ОТП Факторинг България” ЕООД било преобразувано и прекратено без
ликвидация, считано от 15.12.2012 г., с универсален правоприемник „ОТП Факторинг
България“ ЕАД (л. 48).
На 22.04.2014 г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирал молба по
изпълнително дело № 20127930400594 да бъдат насрочени опис, оценка и публична продан
на ½ ид.ч. от дворното място в с. ***, ведно с толкова идеални части от жилищната сграда и
второстепенната стопанска сграда в имота (т. 2, л. 219 от ИД).
След молба от взискателя от 27.11.2014 г. на 05.12.2014 г. изп. дело
№ 20127930400594 е прекратено на основание чл. 427 от ГПК и изпратено на ЧСИ В. Н.,
рег. № *** в КЧСИ за продължаване на изпълнителните действия (т. 2, л. 250-251 от ИД).
Изпълнително дело № 20127930400594 е преобразувано под № 20148640400267.
На 05.02.2015 г., съдебният изпълнител е извършил опис на ипотекирания имот
(дворното място в с. ***) и е насрочил публична продан на имота – видно от Протокол за
опис по изп. дело № 20148640400267 (т. 3, л. 290 от ИД) и съобщения за насрочена публична
продан по изп. дело № 20108430400121 (т. 3, л. 297-302 от ИД), която поради липса на
постъпили наддавателни предложения е обявена за нестанала.
На 22.04.2015 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот (т. 3, л. 325 от
ИД).
На 06.07.2015 г. съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на
ипотекирания недвижим имот (т. 3, л. 326 от ИД), за което са били изпратени уведомления
до Е. И. Д., ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 04.09.2015 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот (т. 3, л. 345 от
ИД).
На 02.12.2015 г. съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на
ипотекирания недвижим имот (т. 3, л. 347 от ИД), за което са били изпратени уведомления
до Е. И. Д., ипотекарния длъжник и взискателя.
На 12.02.2016 г. „ОТП Факторинг България” “ ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот (т. 3, л. 370 от
ИД).
На 12.03.2016 г. съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на
ипотекирания недвижим имот (т. 3, л. 373 от ИД), за което са били изпратени уведомления
до длъжника, ипотекарния длъжник и взискателя.
На 04.08.2016 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирало молба на осн. чл.
507 от ГПК с искане да бъде наложен запор на вземанията по банковите сметки на
длъжниците (т. 3, л. 394 от ИД).
На 04.08.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор и е изпратил запорни
съобщения до „Уникредит БулБанк“ АД и „Обединена българска банка“ АД.
На 05.08.2016 г. съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на
ипотекирания недвижим имот (т. 3, л. 412 от ИД), за което са били изпратени уведомления
до Е. И. Д., ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 27.09.2016 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирало молба на осн. чл.
507 от ГПК с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Е.Д. от
„Експанд Хелт България“ ООД.
На 27.09.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор и е изпратил запорно
5
съобщение до „Експанд Хелт България ООД“.
На 10.10.2016 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот (т. 4, л. 465 от
ИД).
На 25.10.2016 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирало молба на осн. чл.
512 от ГПК с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Е. И. Д. в
„Експанд Хелт България“ ООД.
На 12.10.2016 г. съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на
ипотекирания недвижим имот (т. 4, л. 468 от ИД), за което са били изпратени уведомления
до Е. И. Д., ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 09.12.2016 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде определена нова начална цена и насрочена нова продан на
недвижимия имот (т. 4, л. 492 от ИД).
На 22.12.2016 г. съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на
ипотекирания недвижим имот (т. 4, л. 495 от ИД), за което са били изпратени уведомления
до длъжника, ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 23.02.2017 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде определена нова начална цена и насрочена нова продан на
недвижимия имот (т. 4, л. 532 от ИД).
На 31.03.2017 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД е депозирало молба на осн. чл.
512 от ГПК с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Е.Д. от
„Айкор България“ .
На 31.03.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор и е изпратил запорно
съобщение до „Айкор България“ (т. 4, л. 528 от ИД).
На 20.03.2017 г. съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на
ипотекирания недвижим имот (т. 4, л. 535 от ИД), за което са били изпратени уведомления
до длъжника, ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 15.05.2017 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде определена нова начална цена и насрочена нова продан на
недвижимия имот (т. 5, л. 582 от ИД).
На 08.06.2017 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД е депозирало молба на осн. чл.
456, ал. 2 от ГПК с искане да бъде издадено удостоверение с оглед присъединяването на
вземането му по изп. дело № 20041110403769 по описа на ДСИ Д.И. срещу същия длъжник
(т. 5, л. 577 от ИД).
На 12.06.2017 г. съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на
ипотекирания недвижим имот (т. 5, л. 584 от ИД), за което са били изпратени уведомления
до Е. И. Д., ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 04.08.2017 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот (т. 5, л. 611 от
ИД).
На 28.08.2017 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД е депозирало молба до съдебния
изпълнител на основание чл. 430, вр. чл. 47, ал. 6 от ГПК да бъде отправено искане до РС по
местоизпълнението за назначаване на особен представител на длъжника по делото и
ипотекарния длъжник с цел лицата да бъдат надлежно представлявани при извършването на
изпълнителни действия по делото (т. 5, л. 613 от ИД).
На 11.09.2017г. съдебният изпълнител е отправил искане до СРС за назначаване на
особен представител на длъжника по изпълнителното дело и на ипотекарния длъжник.
6
На 06.11.2019 г. с постановление на съдебния изпълнител изпълнителното
производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК (т. 5, л. 628 от ИД).
На 28.11.2019 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирало молба за образуване
на ново изпълнително дело срещу Е. И. Д. въз основа на изпълнителния лист от 27.04.2010
г., издаден по гр.д. № 16 734/2010 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав. С молбата е направено и
искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху всички
нейни банкови сметки, както и за налагане на възбрана върху дворното място в с. *** (т. 5,
л. 638 от ИД), като е образувано изп. дело № 20208640400023.
На 20.07.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата и върху нейни банкови сметки и е изпратил запорно съобщение
до „Екомет-90“ ЕООД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Уникредит БулБанк“ АД,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД (т. 6, л. 73 – 77 от ИД).
Въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна
страна следното:
По делото са предявени отрицателни установителни искове, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на 27.04.2010г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 16 734/2010г по описа на СРС, II ГО, 54 с-в.
Основният спорен въпрос по делото между страните е дали е изтекла погасителна
давност за вземанията на ответника.
Съгласно т.10 от ТР №2 /2013г на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Прието е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде
приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение..
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изп. производство, поради т.нар. “перемпция”,
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от
7
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
По отношение на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение се
приема, че същото не прекъсва давността, а само влязлата в сила заповед за изпълнение
поради неподаване на възражение в срока по чл.414 ГПК има такова действие, тъй като
липсата на възражение е конклудентно признаване на вземането.
По изп. дело № 20108430400121 на ищцата Е. И. Д. е била връчена покана за
доброволно изпълнение, заповед за изпълнение, препис от разпореждане от 27.04.2010г по
гр.д.№ 16 734/2010г по описа на СГС, чрез Н.Н. на 7.07.2010г., като с изтичането на
двуседмичния срок за подаване на възражение заповедта за изпълнение е влязла в сила на
22.07.2010г.
За принудително събиране на вземането по издадената заповед за изпълнение са
били образувани изпълнително дело № 20108430400121 по описа на ЧСИ Е. П., с рег. № ***
на КЧСИ, преобразувано през 2012 г. в изпълнително дело № 20127930400594 по описа на
ЧСИ Н.Д., с рег. № *** на КЧСИ. На 05.12.2014 г. делото е преобразувано в изп. дело №
20148640400267 по описа на ЧСИ В.Н., с рег. № *** на КЧСИ.
Производството по изп. дело № 20148640400267 по описа на ЧСИ В.Н. е прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 25.07.2019г, тъй като взискателят по изпълнението не
е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано от
25.07.2017г., когато е било извършено последното изпълнително действие-обявяване на
публичната продан на дворно място в с.*** за несъстояла се. Наличието на условията за
прекратяване са констатирани от съдебния изпълнител с постановление на 6.11.2019г, като
датата на същото е ирелевантна, тъй като има само декларативен характер, а прекратяването
става по право. Перемпцията е ирелавантна за давността, която започва да тече от
последното прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника. Тя не води до погасяване на вземането, както и не е пречка за
започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания.
През 2020г е било образувано ново изпълнително дело № 20209640400023 по описа
на ЧС В.Н. въз основа на изпълнителен лист от 27.04.2010г, издаден по ч.гр.д.№
16 734/2010г. на СРС, по което е била изпратена покана за доброволно изпълнение на
ищцата, връчена й на 15.06.2020г., като на 11.06.2020г е била наложена възбрана.
Последното изпълнително действие е било на 20.07.2020г -налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата в „Екомет 90” ЕООД. Считано от тази дата не е
изтекъл давностен срок от 5 години за съдебно установеното вземане съгласно чл.117, ал.2
ЗЗД. Такава давност не е изтекла за периода 22.07.2010г до 25.07.2017г, както и за периода
25.07.2017г до 11.06.2020г и за периода 11.06.2020г до 20.07.2020г-когато е извършено
последното изпълнително действие по изпълнителното дело –налагане на запор върху
трудово възнаграждение на длъжника при работодателя й и на банкови сметки, както и след
тази дата до датата на предявяване на исковата молба.
Възраженията на въззивницата, че действията на съдебния изпълнител по молбите на
взискателя не са ирелевантни за течението на срока на давността са неоснователни, тъй като
законът изисква липса на активност от взискателя, без да поставя необходимост от
резултатност на тези действия. В противен случай бездействието не на взискателя, а на
съдебния изпълнител биха довели до изтичане на давностен срок, каквато не е идеята на
този институт. В тази връзка липсата на плащания по наложените запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника не може да се отчитат като имащи значение за изтичането на
давностния срок. Несъстоятелни са доводите, че само предприетите изпълнителни действия
от съдебния изпълнител имат прекъсващ давността ефект, а не и искането за тяхното
извършване по изложените по-горе съображения, че давността е свързана с поведението на
кредитора-взискател, а не е санкция за бездействие на съдебния-изпълнител. В ТР се сочи,
че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като
8
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Поради това не може да се приеме за вярна
тезата на въззивницата, че последното валидно изпълнително действие е било извършено на
30.03.2011г- постановление за възлагане на имот, предмет на публична продан, като след
тази дата не са извършвани действия по принудително изпълнение, прекъсващи давностния
срок.
Неоснователни са и доводите, че извършените изпълнителни действия се заличават с
обратна сила. В решение № 257/30.04.2020г по гр.д.№ 594/2019г на ВКС се приема, че
последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер-
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното
право на взискателя продължава да съществува. Съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД давността се
прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение и независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия
/резултатни или безрезултатни/, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право.
Този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Обезсилването
на изпълнителните действия има значение за процеса на принудителното изпълнение, но
няма ефект върху материалните права на страните, а давността е институт на материалното
право. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но
съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини. В тази
връзка са несъстоятелни изложените доводи от въззивницата за връзка между перемпцията и
изтичането на погасителна давност.
Цитираната от въззивницата съдебна практика не дава разрешение в обратен
смисъл на гореизложеното, а касае други процесуални и материални въпроси, а по-старата
такава е изгубила значението си от цитираната актуална по-горе в решението по спорните
въпроси.
По изложените съображения исковите претенции по чл.124 ГПК за недължимост на
сумите по изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност са неоснователни
поради което следва да се отхвърлят. Като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди на
основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена Е. И.
Д. с ЕГН ********** да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263026/12.05.2021г., постановено по гр.д.№ 6564/2020г
по описа на СГС, I ГО, 20 с-в, с което са отхвърлени предявените от Е. И. Д. против „ОТП
Факторинг България” ЕАД искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на
9
ответника сумата от 116 351 лева – главница по договор за кредит от 03.07.2008 г., ведно със
законната лихва, считано от 09.04.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 15 184.04
лева – лихва по договор за кредит от 03.07.2008 г., за периода от 03.07.2009 г. до 08.04.2010
г., сумата от 829.04 лева – заемни такси по договор за кредит от 03.07.2008 г., както и сумата
от 2647.30 лева – държавна такса и 1773.65 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които
суми в производството по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав, на
27.04.2010 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
осъдена е Е. И. Д. да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, сумата от 300 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Е. И. Д. с ЕГН ********** да заплати на
„ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата
от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10