Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми
граждански състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети януари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 47 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Николина Тодорова Станчева, твърди, че на 24.04.2017г. е бил сключен между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и ответника Договор за паричен заем № 2794910, по силата на който първия
предоставил на втория сумата от 1 500.00 лева, ведно с договорна лихва в размер
на 76.08 лева, а Г.З. се задължил да върне тази парична сума в срок до
18.07.2017г. на 12 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
131.34 лева. Първата погасителна вноска е била дължима на 02.05.2017г., а
последната е с падеж на плащане 18.07.2017г. На основание сключения договор за
паричен заем и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД, в случай, че заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането
на такса разходи – изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др., за събирането на
просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лева. Заемателят
не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
поради което заемодателя му е начислил такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45.00 лева. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000.00 лева; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител на друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителите подписват договор
за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемодателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не
е предоставил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения съгласно
уговореното от страните в чл.4, ал.2 от договора, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 461.40 лева, за която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер
на 38.45 лева, платими на съответните платежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в
договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят е в общ размер на
169.79 лева. Тъй като заемателят забавил плащането на погасителните вноски на
договорените падежи, той дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната
лихва за забава за периода от 24.05.2017г. до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 01.10.2018г. в размер на 134.53 лева. По договора за заем до
момента ответникът е заплатил сумата от 659.58 лева, с която са погасени, както
следва: 420.18 лева – главница; 40.60 лева – договорна лихва; 45.00 лева –
такса разходи и 153.80 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Останалите парични суми не са заплатени от ответника на договорения
краен падеж 18.07.2017г. На 01.02.2018г. е сключено Приложение № 1 към рамков
договор за цесия от 16.11.2010г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по
силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на второто,
вземанията по договор за паричен заем № 2794910/24.04.2017г. срещу ответника,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/ в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на
02.02.2018г. ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-ИАМ/2794910, изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора
постоянен адрес. Писмото е върнато в цялост. На 11.12.2018г. ищецът изпратил
повторно писмо до ответника на посочения в договора адрес чрез куриерска
служба, но писмото отново било върнато в цялост, тъй като З. не бил открит на
посочения адрес. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което
е било образувано ч.гр.дело № 6782/2018г. по описа на РРС. Издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за
връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не
е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5
от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумите от 1 079.82 лева, представляваща дължима главница
по Договор за паричен заем № 2794910/24.04.2017г.; 35.48 лева,
представляваща договорна лихва за периода 23.05.2017г. до 18.07.2017г.; 307.60
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 30.05.2017г. до 18.07.2017г. и 134.53 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 24.05.2017г. до 01.10.2018г., ведно със
законната лихва върху тези парични суми считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
02.10.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6782/2018г. по описа на РРС. Претендира
направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът
Г.П.З. призован по регистрираните му постоятен и настоящ адрес не е открит.
Назначения му особен представител
оспорва
изцяло предявения иск, като
твърди,
че цесията не е редовно съобщена от предишния кредитор на ответника
и тя не поражда действие за последния, поради което ищецът няма качеството на кредитор
спрямо Г.З.. Прави и възражение за нищожност на клаузата за неустойка в чл.4 от
договора за паричен заем, като неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП. Тази
клауза не е била и предмет на договаряне между двете страни, а представлява
типова клауза, върху която ответникът не може да влияе. Прави и възражение за
необосновано висок размер на неустойката. Твърди и че договорът за паричен заем
заобикаля закона и противоречи на добрите нрави – практиката да се изисква от
кредитополучателя да осигури поръчителство на две лица или банкова гаранция за
цялата дължима сума, не отговаря на предмета, характера и размера на отпуснатия
кредит, като по този начин кредиторът си осигурява почти двойна печалба и се
обогатява неоснователно. Оспорва и претенцията, че ответникът дължи такси за
разход по създадена от кредитора тарифа, тъй като такива реално не са били
направени и тази договорна клауза също се явява неравноправна, а от там и
нищожна. Предвид нищожността на клаузите за неустойка и такса разходи, както и
признанието на ищеца, че ответникът е заплатил сумата от 659.58 лева, размерите
на главницата, договорната лихва и лихвата за забава следва да се редуцират и са
в много по-намален размер.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.04.2017г. е бил сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и ответника Договор за паричен заем № 2794910, по силата на който първия
предоставил на втория сумата от 1 500.00 лева, ведно с договорна лихва в размер
на 76.08 лева, а Г.З. се задължил да върне тази парична сума в срок до
18.07.2017г. на 12 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
131.34 лева или общо сумата от 1 576.08 лева, с краен срок на издължаване
18.07.2017г.
В договора за паричен заем и Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“, било уговорено, че при забава на плащането на падеж, на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече
от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса разходи –
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др., за събирането на просрочените вземания в
размер на 9.00 лева. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45.00 лева. Заемателят не е изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, поради което заемодателя му е начислил такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лева.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000.00 лева; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител на друг договор
за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителите
подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемодателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения съгласно уговореното от страните в чл.4, ал.2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 461.40
лева, за която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12
равни вноски, всяка в размер на 38.45 лева, платими на съответните платежни
дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с
конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят е
в общ размер на 169.79 лева.
Страните по договора уговорили и че при забава на плащане
на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи законна лихва. Така на Г.З.
била начислена лихва за забава поради неизпълнение на задължението му за
заплащане на погасителните месечни вноски в размер на законната лихва за забава
за периода от 24.05.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.10.2018г. в размер на 134.53 лева.
Безспорен е факта, който се признава и от ищеца в
исковата молба, че Г.З. е извършил плащане на сумата от 659.58 лева по процесния
договор за паричен заем. С тази парична сума заемодателят е приел, че са
погасени, както следва: 420.18 лева – главница; 40.60 лева – договорна лихва;
45.00 лева – такса разходи и 153.80 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение.
На 01.02.2018г. е сключено Приложение № 1 към рамков
договор за цесия от 16.11.2010г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по
силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на второто,
вземанията по договор за паричен заем № 2794910/24.04.2017г. срещу ответника,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. „Изи Асет Мениджмънт” АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на 02.02.2018г. ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-ИАМ/2794910, изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора
постоянен адрес. Писмото е върнато в цялост. На 11.12.2018г. ищецът изпратил
повторно писмо до ответника на посочения в договора адрес чрез куриерска
служба, но писмото отново било върнато в цялост, тъй като З. не бил открит на
посочения адрес.
Ищцовото дружество за дължимите суми по договора за заем
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело № 6782/2018г. по описа на РРС, като
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била
изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ
адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на
основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че съгласно уговореното в
чл.3, ал.1 от процесния договор за заем, ответникът е изразил съгласие със част
от сумата по договора да се погаси остатък от задължение към кредитора по друг
договор за паричен заем в размер на 404.59 лева. В чл.3, ал.2 от договора било
уговорено, че същия има силата на разписка за получаване на остатъка от
договорената сума. Първоначалният кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е
представил на вещото лице други първични счетоводни документи, удостоверяващи
изплащането на сумата по договора на ответника. Начислените от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД суми по договора са в размер на 2 037.48 лева. Г.З. е
направил нередовни плащания, извън падежните дати по процесния кредит, като
общият размер на платените от него суми е 659.58 лева през периода 25.04.2017г.
до 22.12.2017г. С тях са погасени изцяло задълженията по погасителна вноска № 1
с падеж 02.05.2017г., № 2 с падеж 09.05.2017г. и № 3 с падеж 16.05.2017г. и
част от погасителна вноска № 4 с падеж на 23.05.2017г. в размер на 105.21 лева,
от които час от дължимата главница по погасителната вноска в размер на 58.01
лева, договорна лихва 8.75 лева и неустойката по чл.4, ал.2 в размер на 38.45
лева. Кредиторът е начислил такса разходи за събиране на вземането по Тарифа за
таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД – при забава в плащането на погасителна
вноска с повече от 30 дни се начисляват такса разходи за събиране на вземането
в размер на 9.00 лева, като общият размер на начислените суми не може да
надвишава 45.00 лева. Така начислената такса разходи за събиране на вземането е
45.00 лева. Лихвата за забава върху погасителните вноски от № 4 до № 12, за
периода 24.05.2017г. до 31.01.2018г. е в общ размер от 88.11 лева. След датата
на цесията 01.02.2018г. ответникът не е направил никакви плащания към новия
кредитор – ищцовото дружество и към датата на заповедното производство
задълженията по погасителните вноски за главница, възнаградителна лихва и
неустойки по договора са в същия размер. Непогасените вноски от № 4 до № 12 са
в общ размер от 1 422.90 лева, а лихвата за забава върху тази главница за
периода от датата на цесията 01.02.2018г. до 01.10.2018г. е в размер на 96.05
лева. Така общият размер на дължимата лихва по кредита става 184.16 лева
/88.11+96.05/. Първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД е начислил лихва
за забава върхе неплатените суми до договора в размер на 69.78 лева за периода
от 24.05.2017г. до 31.01.2018г. За периода от датата на цесията 01.02.2018г. до
01.10.2018г., ищцовото дружество е начислило лихва за забава в размер на 69.78
лева. Така общият размер на претендираните от ищеца суми за лихва за забава са
в по-малък размер от 134.53 лева /69.78+64.75/. С платените от ответника суми в
размер на 659.58 лева, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е приел, че са погасени: 420.18 лева –
главница; 40.60 лева – договорна лихва; 45.00 лева – такса разходи и 153.80
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Дължимите от
ответника парични суми по процесния договор за паричен заем към датата на
образуване на заповедното производство 02.10.201г. са: 1 079.82 лева -
главница; 35.48 лева - договорна лихва за периода 23.05.2017г. до 18.07.2017г.;
307.60 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
30.05.2017г. до 18.07.2017г. и 184.16 лева - лихва за забава върху главницата
за периода 24.05.2017г. до 01.10.2018г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
На 24.04.2017г. е бил сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и ответника Договор за паричен заем № 2794910, по силата на който първия
предоставил на втория сумата от 1 500.00 лева, ведно с договорна лихва в размер
на 76.08 лева, а Г.З. се задължил да върне тази парична сума в срок до
18.07.2017г. на 12 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
131.34 лева или общо сумата от 1 576.08 лева, с краен срок на издължаване
18.07.2017г. На 01.02.2018г. е сключено Приложение № 1 към рамков договор за
цесия от 16.11.2010г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което
били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за паричен заем № 2794910/24.04.2017г. срещу ответника, заедно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в
качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в
клаузата на чл.10 от сключения договор за паричен заем № 5261366/23.03.2016г. Във формираната с редица решения на
ВКС задължителна практика (вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Така е и в разглеждания
случай. Като приложение към исковата молба ищецът е представил уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2794910, изпратено чрез Български пощи на посочения на
заемополучателя в договора постоянен адрес. Писмото било върнато в цялост. На
11.12.2018г. ищецът изпратил повторно писмо до ответника на посочения в
договора адрес чрез куриерска служба, но писмото отново било върнато в цялост,
тъй като З. не бил открит на посочения адрес. Съгласно новата съдебна практика,
връчването на книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици, в това число и връчването на уведомлението за извършената цесия,
което води за последица, че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Поради изложеното
уведомленията,
заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, следва да се считат за връчени на ответника на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК, изр. първо, вр. ал. 2 от ГПК, на 25.04.2019 год., чрез връчването
им на особения представител,
поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения
договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо
последния. Възражението на
особения представител на ответника в тази насока се явява неоснователно.
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По
отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се
прилагат правилата на чл.143-чл.148 от ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи, че макар и
поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в общите условия към него,
клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от
ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството
дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и
различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал
условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По тези
съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за
тяхната равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар
е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл.4, ал.1 от
договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 461.40 лева при
неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителство на физическо лице или банкова гаранция в полза
на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка
на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да
се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит. В конкретния случай
проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответника
формуляр и след като му е разрешено е неразбираемо защо от ответника се изисква
да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по
размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът
– чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва
е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава
неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл.83,
ал.1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй
като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на
кредитоспособността на ответницата съгласно чл.16 от ЗКП, ищецът сам щеше да
стигне да заключението, че със същата не следва да бъде сключван договор за
кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По изложените съображения с
оглед нищожността на клаузата по чл.4 от договора съдът намира, че ответникът
не дължи уговорената неустойка в размер на 461.40 лева, в случая претендирана
до сумата от 307.60 лева.
По
отношение на начислената такса разходи в размер на 45.00 лева липсва уговорка в
договора, въз основа на която да се дължи. Дори и да имаше, такса не би била
платима, тъй като срещу нея не се дължи никакво поведение от страна на
заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично
от момента на изпадане на длъжника в забава, без значение дали са извършени
посочените действия. По делото липсват както твърдения, така и доказателства
такива разходи да са били действително извършени. При това положение следва да
се приеме, че тази клауза би прикрила една неустойка за забава, а съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на мораторната лихва. По изложените съображения съдът
намира, че сумата 45.00 лева, прихваната при извършеното плащане, също не се
дължи от ответника.
В исковата молба се признава, че
ответникът е заплатил сумата от 659.58 лева, което се доказва и от заключението
на съдебно-икономическата експертиза по делото. Общият
размер на задължението на ответника по Договор за паричен заем № 2794910/24.04.2017г. възлиза на 1 576.08
лева, включващо 1 500.00 лева главница и 76.08 лева договорна лихва, с краен
срок на издължаване 18.07.2017г., разсрочено на 12 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 131.34 лева. От заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно кога са били
плащани паричните суми от ответника, като последното плащане от него е било
извършено на 22.12.2017г. Съдът приема, че с платената общо сума от 659.58 лева
първо са погасени по-старите задължения в предвидената в чл.76, ал.2 от ЗЗД
поредност. Така заплатената парична сума покрива първите пет седмични
погасителни вноски и частично шестата вноска с падеж 06.06.2017г. за 2.48 лева
договорна лихва и остава да се дължи от шестата вноска 4.38 лева договорна
лихва и главницата от 124.48 лева. Останалата непогасена част от заема е в
размер на 891.71 лева – главница и 25.19 лева – договорна лихва. Поради
гореизложеното искът за главницата следва да бъде уважен до размер 891.71 лева,
като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 1 079.82 лева, а искът за
договорната лихва следва да бъде уважен до размер от 25.19 лева за
периода 06.06.2017г. до 18.07.2017г., като бъде отхвърлен до пълния предявен
размер от 35.48 лева и за периода 23.05.2017г. до 05.06.2017г.
Тъй като договорната /възнаградителна/ лихва съставлява
цената на кредита, то при начисляване на мораторната лихва върху нея няма да се
достигне до забранения в гражданското право анатоцизъм. Следователно
мораторната лихва се дължи върху всички непогасени на падежа вноски, считано от
датата следваща техния падеж до подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая падежа на 6-тата погасителна вноска е
бил на 06.06.2017г. и лихва за забава се дължи от следващия ден 07.06.2017г.
Липсват по делото данни за размера на лихвата за забава върху непогасените
вноски за периода 07.06.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК - 01.10.2018г. Тъй като обаче искът е доказан в тази му част по правното
си основание, то съдът намира, че следва на основание чл.162 от ГПК да го
определи по своя преценка и след използване на компютърна програма за
изчисляване на лихви за забава, а именно в размер на 122.76 лева. До този
размер иска следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен
размер от 134.53 лева и за периода 24.05.2017г. до 06.06.2017г. да
се отхвърли като неоснователен.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 891.71 лева,
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №
2794910/24.04.2017г.; 25.19 лева, представляваща договорна лихва за периода
06.06.2017г. до 18.07.2017г. и 122.76 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 07.06.2017г. до 01.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.10.2018г. до окончателното й
изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 6782/2018г. по описа на РРС.
Искът следва да се отхвърли в
частта да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца главница по
Договор за паричен заем № 2794910/24.04.2017г. в частта от 891.71 лева до пълния
предявен размер от 1 079.82 лева; договорна лихва в частта от 25.19 лева до пълния
предявен размер от 35.48 лева и за периода 23.05.2017г. до 05.06.2017г.; 307.60
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 30.05.2017г. до 18.07.2017г. и лихва за забава върху главницата в
частта от 122.76 лева до пълния предявен размер от 134.53 лева и за периода 24.05.2017г. до 06.06.2017г., като неоснователен.
Предвид частичното уважаване
на иска и съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение №
4/2013г. на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част
от иска в размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Частичното отхвърляне на установителния иск
променя единствено размера на разноските по заповедното производство за
заплатена държавна такса.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищцовото
дружество е направило по делото разноски в общ размер на 657.87 лева –
заплатени държавна такса за производството, възнаграждения на вещото лице и
назначения особен представител на ответника, а съразмерно с уважената част от
иска следва да му се присъдят разноски в размер на 439.16 лева, които ответникът
бъде осъден да му заплати. На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.П.З., с ЕГН: ********** и регистриран постоянен и настоящ адрес:***,
че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева, сумите от 891.71 лева
/осемстотин деветдесет и един лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №
2794910/24.04.2017г.; 25.19 лева /двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода 06.06.2017г. до 18.07.2017г. и 122.76
лева /сто двадесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 07.06.2017г. до 01.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 02.10.2018г. до окончателното й
изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 6782/2018г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Николина
Тодорова Станчева, против Г.П.З., с ЕГН: ********** и регистриран постоянен и настоящ
адрес:***, положителен установителен иск, в частта да се признае за
установено, че дължи главница по Договор за паричен заем №
2794910/24.04.2017г. в частта от 891.71 лева /осемстотин деветдесет и един лева
и седемдесет и една стотинки/ до пълния предявен размер от 1 079.82
лева /хиляда седемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/; договорна
лихва в частта от 25.19 лева /двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ до
пълния предявен размер от 35.48 лева /тридесет и пет лева и четиридесет и осем
стотинки/ и за периода 23.05.2017г. до 05.06.2017г.; 307.60 лева /триста и
седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 30.05.2017г. до 18.07.2017г. и лихва за забава
върху главницата в частта от 122.76 лева /сто двадесет и два лева и седемдесет
и шест стотинки/ до пълния предявен размер от 134.53 лева
/сто тридесет и четири лева и петдесет и три стотинки/ и за периода
24.05.2017г. до 06.06.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.П.З., с ЕГН: **********
и регистриран постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева,
сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева – направени по заповедното производство
– ч.гр.дело № 6782/2018г. по описа на РРС, разноски за заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.П.З., с ЕГН: ********** и регистриран
постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева, сумите от 439.16 лева /четиристотин
тридесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ - направени по настоящото дело
разноски съразмерно с уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: