№ 165/01.07.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Николай Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №485 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ООД Пилешка борса
2020 – гр.С., ЕИК ***, против
Решение №260059/18.03.2021г., постановено по анд №826/2020г. по описа на РС Свиленград.
Твърди се, че така постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. Съдът не бил изпълнил задълженията си и не извършил всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата и фактите по делото. Не била извършена и адекватна
оценка на допустимата доказателствена съвкупност, а мотивите на съда били
архаични и неразбираеми. Финалният извод на съда бил изцяло неправилен, като се
основавал на презюмирани от съда факти и обстоятелства. Ако законът бил
приложен правилно, то щял да установи, че в конкретния случай не било налице
твърдяното нарушение и то на посочения закон – чл.61, ал.1 от КТ. Неправилната
правна квалификация не била изводима от констатациите и не съвпадала със
същите. Описанието на изпълнителната форма на деяние не съвпадала с фактите по
обвинението. Наложеното наказание било за нарушение, което не било извършено.
Принципите в административнонаказателното производство не били съвместими с
неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение. Като не
били присъдени разноски, то това представлявало допълнителна репресия, а и се
преграждало гарантираното от международните договори право на достъп до съд и
справедлив процес по всяко наказателно обвинение. Иска да бъде отменено Решение
№260059/18.03.2021г., постановено по анд №826/2020г. по описа на РС Свиленград,
с което било потвърдено като законосъобразно наказателно постановление
№26-001046 от 07.12.2020г.
Ответната страна по касационната жалба - Дирекция
Инспекция по труда – Хасково, считат, че съдът правилно е приел констатираното
нарушение за безспорно доказано и искат да бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Окръжна Прокуратура - Хасково предлага решението на РС
Свиленград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е
потвърдил Наказателно
постановление №26-001046/07.12.2020г., издадено от Директора на Дирекция Инспекция
по труда Хасково, с което на ООД Пилешка борса 2020 – гр.С., за извършено нарушение по чл.61, ал.1 от КТ
е определена на основание чл.416, ал.5 от КТ
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ
имуществена санкция в размер 1500,00 лева. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел,
че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, като е спазена изцяло
административнонаказателната процедура по съставяне на акта и издаване на
обжалваното наказателното постановление и не са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето и връчването им. От фактическа страна
съдът е приел за безспорно установено, че дружеството – жалбоподател, е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.61, ал.1 от КТ. Посочено е, че дадената правна квалификация е вярна,
субсумираща се под нормата на чл.61, ал.1 от КТ,
с която е установено задължение за работодателя да сключи трудов договор с
работника преди постъпването му на работа, а съответно неговото неизпълнение е
въздигнато като съставомерно административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ.
Определен е основният спорен въпрос между страните - относно съществуването на
правоотношение между дружеството и лицето М. Я. А.. При обсъждане на събрания
доказателствен материал аргументирано въззивната инстанция приема, че в конкретния случай са
налице и доказани всички съществени, особени елементи и правни характеристики
на трудовото правоотношение. От представената по делото Декларация от 05.11.2020г. от работника, изготвена
в момента на проверката, се
установявало, началната дата,
считано от която лицето
работи на съответното място и в търговското предприятие, работното време и почивки,
длъжността, както и уговореното трудово възнаграждение. РС Свиленград е приел и квалифицирал като трудово правоотношението
между страните, като счел, че е безспорно доказано реалното полагане на труд, както и че жалбоподателят не е изпълнил
задължението
си по чл.61, ал.1 от
КТ и не е сключил с
работника трудов договор преди постъпването му на работа и започване реалното
изпълнение на трудовите функции. Прави се извод, че правилно е била ангажирана
отговорността на дружеството - в качеството му на работодател,
чрез налагане на административно наказание Имуществена санкция в минималния
предвиден от закона размер. Посочено е, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът е
приел обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно и го е потвърдил.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му. Компетентността на административните органи
във връзка с издаването на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление се установява от представените по делото
заповеди и длъжностна характеристика.
Според настоящия състав на съда, а както и районният
съд е приел, описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно
доказано. По безспорен начин е установено, че посоченото в АУАН и НП лице – М. Я. А., в момента на проверката е работела,
изпълнявайки възложената ѝ работа – извършвала дейност зад щанда с месо, била с манта, т.е на конкретно определено
работно място, за определено работно време - от 08.30 часа до 16.00 часа и при определени почивни дни
– по график, и почивки в работния ден - 30 минути, срещу уговорено месечно трудово
възнаграждение - 800,00 лева.
Няма спор, че между изпълняващия и дружеството не е имало сключен в писмена форма трудов договор. Районният съд правилно е определил основния спорен елемент, като подробно е обосновал защо приема, че отношенията между жалбоподателя и работника са били трудовоправни, респ. дали е следвало да бъде подписван
трудов договор. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на районния съд относно законовите изисквания за сключване на трудовия договор и необходимите и задължителни елементи в него - място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на
сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичност на тяхното изплащане,
продължителност на работния ден или седмица. Тъй
като работникът е заварен от проверяващите на работното си място, както и е
декларирано писмено, че полага труд при изрично посочените от самия работник
данни, то изводът на въззивната инстанция, че към датата на нарушението - 05.11.2020г., им валидно
трудовоправно отношение, но няма сключен трудов договор между жалбоподателя и М. А., е напълно защитен. Извършваната дейност
от работника на проверявания обект е била с определено работно време, срещу уговорено месечно възнаграждение и с определени почивни дни и почивки в работния ден, като така представлява престиране на работна сила. Неоснователни са наведените с касационната жалба
оплаквания, че съдът не е извършил дължимата проверка, както и не оценил
обективно събраните доказателства, както и не приложил правилно закона. В
случая са установени всички елементи на трудово правоотношение, и от събраните
доказателства се установява по категоричен начин, че посоченото лице е полагало
труд, а именно поради това отношението е следвало задължително да се уреди като
трудово със сключването на писмен трудов договор.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния
съд, че процесното нарушение, с оглед неговата правна квалификация, попада в
кръга от деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ. Обосновани са изводите на
районния съд, че наложената в случая имуществена санкция е правилно определена,
като ориентирана към минимален размер.
Поради изложеното, касационният състав счита, че
касационната жалба е неоснователна, а изводите на районния съд са правилни,
обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства, като районният
съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и въз основа
на тях е направил обоснован и правилен извод. С оглед крайния извод за неоснователност
на касационната жалба, то следва да бъде уважено искането за присъждане на
разноски, направено в с.з. от представляващия ответната страна, а именно:
юрк.възнаграждение в минималния предвиден размер от 80,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, пр.първо
от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260059/18.03.2021г., постановено по анд №826/2020г. по описа на РС Свиленград,
с което било потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление
№26-001046 от 07.12.2020г., с което на ООД Пилешка борса 2020 – гр.С., за извършено нарушение по чл.61, ал.1 от КТ
е определена на основание чл.416, ал.5 от КТ
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ
имуществена санкция в размер 1500,00 лева.
ОСЪЖДА ООД Пилешка борса 2020 – гр.С., ЕИК ***, да заплати на Дирекция
Инспекция по труда Хасково направените разноски пред касационната инстанция в
размер на 80,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.