№ 1594
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330202747 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателно постановление № 36 - 0000606 от 28.07.2021 г. на и.д.
Директор на РД "АА" - Пловдив, с което на "ТРАНС ИВ 06" ЕООД, ЕИК:
********* е наложено административно наказание - Имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на 96г., ал. 1, предл. 2 от
Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС.
Делото е било върнато за ново разглеждане от касационната инстанция
със задължителни указания по доказателствата.
Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв. П., излага становище по същество и моли да се отмени
наказателното постановление, като навежда конкретни аргументи за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение за всички инстанции.
Въззиваемата страна Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр. Пловдив /РД АА/, не изпращат представител в съдебно
заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят
законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните
правила.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от
процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което
1
съдът намира, че същата е редовна и допустима.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят "ТРАНС ИВ 66" ЕООД осъществявало международен
автомобилен превоз на товари срещу заплащане и притежавал лиценз на
Общността № 11778 от 18.02.2019 г.
В РД АА Пловдив била назначена комплексна проверка на
горепосомченото дружество. "ТРАНС ИВ 66" ЕООД, било поканено да
представи документи и от тяхната проверка и анализ било установено, че на
10.12.2020 г., около 09,30 часа, в град Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 138,
същото дружество в качеството си на превозвач допуснал извършването на
международен превоз на товари с товарен автомобил „Ман ТГХ“ с рег. №
***, от категория N3, собственост на „ОТП - Лизинг“ - клон Пловдив ЕИК
1313913690030 и полуремарке „Шмитц“ с рег. № ****, категория О4,
собственост на „Порше Лизинг“ ЕООД ЕИК 1312836540065 с водач Т. Д. Т.
ЕГН ***.
Превозът бил извършен с пътен лист Серия Д № 3178 / 10.12.2020 г. и
международна товарителница от 10.12.2020г. от Република България до
Република Германия, като водачът не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност. След направена справка в единната информационна
система на ИА „АА“ - град София, се установило, че водачът е притежавал
удостоверение за психологическа годност с № 31145 /О/ валидно до
16.01.2016 г.
Към дата 10.12.2020 г. Т. Т. притежавал валидно СУМПС №
***/26.11.2012 г., с валидност до 26.11.2022 г.
Констатираното по време на проверката било възприето от
актосъставителя К. като нарушение на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11/31.10.2020 г. на МТС за което съставил срещу "ТРАНС ИВ 66" ЕООД Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия А - 2020 №
287442/09.07.2021 г. в офиса на дружеството - жалбоподател, в присъствието
на упълномощено лице. Актът бил предявен и препис от него бил връчен на
пълномощника, който го подписал отбелязвайки в графата за възражения, че
изложеното не отговаря на фактическата действителност. В
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани
възражения срещу съставения акт.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с
което на дружеството - жалбоподател било наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози във
връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се доказва
от всички писмени доказателства, а именно АУАН, длъжностна
характеристика, заповед № 275/22.07.2021 г. заповед РД-08-30/24.01.2020 г. ,
пътен лист серия Д № 03178/10.12.2020 г., международна товарителница от
10.12.2020, справка в регистър на психологическите изследвания на водачите,
трудов договор, № 237/14.08.2020 г., ведно с прекратяване на договора,
2
уведомление за ТД на НАП, писмо от ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна
Полиция за валидно СУМПС.
Не се установиха противоречия между доказателствата, като същите са
еднопосочни и взаимнодопълващи се. Страните не спорят по фактите, поради
което не се наложи събирането на допълнителни доказателства чрез разпит на
актосъставителя.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на жалбоподателя.
Извършеното е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с
ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.
Не се споделят от съда направените в този смисъл възражения в жалбата.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като соченото за нарушение е изчерпателно описано и подробно са
посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата за съставянето
му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Посочен е поднормативния акт във връзка с чиито
разпоредби е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството. Липсата на изчерпателно посочване на името на наредбата
според настоящия състав на съда не е съществено процесуално нарушение,
доколкото и фактите и правната квалификация на препращата норма водят до
несъмнен извод за поднормативния акт.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., т.
І.4, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и
не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на
наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени).
От правна страна съдът намери следното:
Съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 96г, ал. 1 ЗАвП.
Посочената норма гласи, че който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Според
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредбата водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да
3
притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Според българското законодателство действително се установява, че е
извършено процесното нарушение.
Съгласно § 5 от ДР на Наредба № 11/2002 г. - Тази наредба се издава на
основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона
за автомобилните превози. Съгласно § 4а от ЗР на ЗАвтП - За прилагането на
този закон и на ратифицираните международни договори в областта на
автомобилните превози министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията издава наредби и инструкции.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б", предл. първо от ЗДвП - Министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията е определил
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите,
извършващи обществен превоз. Именно въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания, съгласно § 2 от
ПЗР на същата.
Правилото на чл. 8, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
изисква при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като
водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен
превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия,
лицата да представят удостоверение за психологическа годност, което е
валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на
случаите, в които се издава след навършване на *** възраст на лицето, и на
случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за
срок една година.
Според чл. 12, ал. 2, т. 2 вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1-157 от
1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн.,
ДВ. бр. 97 от 15.10.2002 г.) срокът на валидност па свидетелството за
управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, Cl, С1Е, D, DE,
Dl, DIE и Т - 5 години; като условие за издаване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство за категории С, Cl, D, D1 и Ттм е
необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа
годност за издаване на свидетелство за управление на МПС.
Същият срок на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство за категории С, СЕ, Cl, С1Е, D, DE, Dl, DIE и Т е
предвиден и в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ. бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013
г.) от Закона за българските лични документи.
Видно от събраното доказателство СУМПС на Т. Д. Т. е издадено за
категории С; В; СЕ; М; АМ; ТКТ; ВЕ и е с десет годишна валидност от
4
26.11.2012 г. до 26.11.2022 г. тъй като е издадено при действието на старата
редакция на ЗБДС, където в чл. 51, ал. 2, където е била предвидена 10
годишна валидност на СУМПС. те. към датата на извършване на нарушението
същото е било валидно.
Според чл. 7, пар. 3, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО
„Доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства,
които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и
периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила
за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното
движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще
взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни
средства. На държавите- членки следва да се позволи да налагат медицински
прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на други моторни превозни средства. Поради
причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с
подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят
от срока на валидност на свидетелството.
Разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО е
транспонирана в българското законодателства в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр.
75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските лични
документи/ЗБЛД/ и чл. 12, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г.
Към момента на издаване на СУМПС *** е действала старата редакция
на ЗБДС на чл. 51, ал. 2, която е предвиждала, че срокът на валидност на
СУМПС (без оглед категориите, за които е издадено) е 10 годишен.
Съобразно правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО,
обаче се налага извода, че щом водач на моторно превозно средство има
валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той
следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС
от тази категория, за срока на валидност на същото това свидетелство за
управление на МПС и съответно, не следва да се явява на преглед за
физическа и психологическа годност в този срок. Това условие се
потвърждава изрично от съдържанието на Параграф 9 от Преамбюла на
Директива 126/2006/ЕО, а именно, че "Поради причини, свързани с
прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството". Съгласно този параграф съдът намира, че
допуснатото заварено положение, а именно водачът да има СУМПС
валидно за 10 г., не изключва приложимостта на извода, че изследването
за психологическа годност следва да съвпада с подновяването на
СУМПС.
Тригодишният срок на валидност на удостоверението за психологическа
годност, което удостоверение се издава при положително заключение от
психологическото изследване на изследваното лице, не съвпада със срока на
валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство - в
5
конкретния случай десет години. Разпоредбата чл. 7 от Директивата,
наименован "Издаване, валидност и подновяване", т. 1 от същия, съдържа пет
новели - от б. "а" до б. "д", в които са регламентирани изискванията към
кандидатите, за да им бъде издадено свидетелство за управление на МПС,
като в цялата т. 1 не се съдържа текст, който да предвижда, че държавите -
членки могат да въвеждат в националното си законодателство и периодични
медицински прегледи за физическа и психическа годност извън тези, които се
изискват при издаване на свидетелство за управление на МПС. В чл. 7, т. 3 от
Директивата се съдържат текстове, които предвиждат, че държавите - членки
могат да приемат по- строги стандарти, свързани с контрола на физическата и
психическата годност на водачите. Но този текст се отнася до качествените
показатели на контрола, без да се визират вариации в честотата на неговото
прилагане.
Директивите като акт на ЕС, съдържащ правни норми, следва да бъдат
транспонирани в националното законодателство на държавите-членки.
Въпреки това обаче дадени разпоредби от директивите могат да имат
директен ефект. Независимо дали дадена разпоредба има директен ефект,
националното законодателство следва да се тълкува в светлината на езика и
целта на дадена директива, за да бъдат постигнати нейните намерения и тъй
като целите на Директивата се поставят и разясняват именно в нейният
приамбюл, то съдът намира че следва да се съобрази с уредбата на процесния
казус дадена от европейското законодателство именно в този смисъл.
В случая разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
на министъра на транспорта поставя самостоятелни и непредвидени в
европейската норма изисквания относно срока на действие на
удостоверението за психологическа годност, като по този начин изкуствено го
отделя от основното му предназначение - да обслужи първичното издаване
или преиздаване на свидетелството за управление на превозно средство от
съответните категории. Тоест налага се изводът, че изискванията на
Директива 2006/126/ЕО са въведени в ЗДвП и в ЗБЛД, но не са въведени в
подзаконовия нормативен акт - Наредба № 36 от 15.05.2006 г., издадена от
министъра на транспорта, на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, или ако са
въведени, т.е. привнесени, то тези изисквания са привнесени неправилно и в
противоречие с целите на директивата. При това положение разпоредбата на
чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. се явява в противоречие с целите
на Директива 2006/126/ЕО, поради което по силата на примата на
европейското право не следва да бъде прилагана.
Тъй като водачът е имал към момента на извършване на нарушението
валидно СУМПС, то следва да се прецени, че не е извършено именно
нарушението сочено от административнонаказващия орган, тъй като както
беше изяснено по-горе, нормата на подзаконовия административен акт
противоречи на духа на Директива 126/2006/ЕО и не следва да се прилага в
този й вид.
По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от
въззивната фаза на административнонаказателното производство следва да се
ангажира отговорността за разноски на въззиваемата страна на основание чл.
6
63д от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК. Процесуалният представител на
жалбоподателя моли за присъждането на разноски за всички инстанции като
доказва направени такива в размер на 1300 лв., по договор за защита и
съдействие от 23.09.2021 г. за първата въззивна инстанция и от 12. 01.2022 г.
за касационната инстанция, платени в брой. На основание чл. 18, ал.2 вр. с
чл.7, ал.2 т.1 от НМРАВ минималния размер на адвокатското възнаграждение
в настоящия случай е 440 лв. за всяка от инстанциите. По направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, протичането му в рамките
на три инстанции, както и според положените процесуални усилия,
определеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. Тъй като
отговорността за разноски е обективна, а страните по тази сделка са свободни
да договарят и определят възнаграждение в рамките на добрите търговски
взаимоотношения, то съдът не намира основание да счете така определеното
адвокатско възнграждение за прекомерно, поради което същото следва да
бъде присъдено в цялост.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36 - 0000606 от 28.07.2021 г.
на и.д. Директор на РД "АА" - Пловдив, с което на "ТРАНС ИВ 06" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** е наложено
административно наказание - Имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за нарушение на 96г., ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“, да
заплати сумата от 1300 лв. на "ТРАНС ИВ 06" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представляваща направените в
съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение за всички
инстанции.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7