РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Радомир, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20241730101332 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “АСВ” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.София,
Столична община, район „Л.“, бул. ”Д-р П.Д.” № ...., Офис сграда Лабиринт, ет.., офис .,
представлявано от З.Б., чрез пълномощника юрисконсулт Б.Д. е предявил искове срещу
ответника Н. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Радомир, ул.“П.“ № ..., с които моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ..../2024 г. на Районен съд - Радомир, а
именно:
1368.38 лв. (хиляда триста шестдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки) -
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ........, сключен на
11.06.2021 г. между „И. А.М.“ АД (кредитор) и Н. Й. П. (кредитополучател), като вземането
е прехвърлено от страна на „Ф.Б.“ ЕООД в полза на „АСВ“ ЕАД по силата на Приложение
№ 1 от 02.02.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
01.02.2024 г.;
72.71 лв. (седемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки) - представляваща
договорна лихва за периода от 28.01.2022 г. до 21.03.2022 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
1
191.29 лв. (сто деветдесет и един лева и двадесет и девет стотинки) - представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС,
както и законната лихва за забава върху главницата, от датата на входиране на
заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.
Моли, да му бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Моли да му бъдат присъдени разноските направени в хода на настоящото
производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл.
78 ал. 8 ГПК.
Ответникът, чрез своя процесуален представител - адв. Н. Р. от АК - Бургас, със
съдебен адрес: гр.Б., ул.“Ал.В.“ № ..., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е
изразил становище, че исковете са допустими, но неоснователни.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 02.02.2024 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.02.2024 г., сключен между „Ф.Б. ЕООД и „АСВ” ЕАД, по силата на
което вземането на „Ф.Б.“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство
от 29.12.2016 г., е прехвърлено в собственост на „АСВ” ЕАД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-....../.......от дата 15.02.2024 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „АСВ“
ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.
На 11.06.2021 г. между „И.А.М.“ АД /Кредитодател/ и Н. Й. П. /Кредитополучател/ е
сключен договор за потребителски кредит с № ....., съгласно който Кредитодателят се е
задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който
Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне,
като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.
Между „Ф. Б.“ ЕООД и Н. Й. П. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във
връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и
кредитодателя.
Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от
страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник -
„Ф.Б.“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на
своя поръчител, поради което за „АСВ“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на
претенциите си по съдебен ред.
По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебно - счетоводна
2
експертиза на вещото лице Я. А.. Според същата с преводно нареждане, номер на
операцията ................ от 02.02.2024 г., гарантът „Файненшъл България" ЕООД е заплатил на
кредитора „И.А.М." АД сумата 1 532,67 лева, с основание на плащане „CREDIT ID: ....... (в.
л. 1 532,67 лева е сбор от 1 362,38 лева + 72,71 лева и 91,58 лева включени в приложение
към договор за цесия)
Вещото лице сочи, че последно плащане по Договор за потребителски кредит №
......./11.06.2021 г. е на 05.06.2023 г., като размерът на задължението към „И.А.М." АД към
02.02.2024 г. - датата на плащане на дълга от „Ф.Б." ЕООД е в размер на 1 725,95 лева, от
тях:
1 368,38 лева главница;
72,71 лева договорна /възнаградителна/ лихва;
284,86 лева лихва за забава за периода от 29.01.2022 г. до 02.02.2024 г.
Според вещото лице, договор за потребителски кредит № ......./11.06.2021 г., сключен
между „И.А.М." АД, с ЕИК .......и Н. Й. П., е за сумата от 3 500,00 лв., като размерът на
дължимите суми към датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
(входирано в съда с № 3501/26.07.2023 г.), е общо 1632,38 лева, от тях:
1 368,38 лева главница;
72,71 лева договорна /възнаградителна/ лихва;
191,29 лева лихва за забава.
По договор за потребителски кредит № 4171589 Н. Й. П. е платил на „И.А.М." АД, с
ЕИК ..., общо 2634,51 лева, с които са погасени:
2 131,62 лева главница;
442,89 лева договорна /възнаградителна/ лихва;
60,00 лева разходи събиране вземане.
По Договор за предоставяне на гаранция № 4171589/11.06.2021 г. сключен между
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* и Н. Й. П., са платени общо 1 601,86
лева за възнаграждение по гаранционна сделка.
Според вещото лице няма платени суми от Н. Й. П. към ищеца по делото: "АСВ"
ЕООД след датата на цесията.
Настоящият състав приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99,
ал.3 от ЗЗД с получаване на препис от исковата молба и приложенията, който факт,
настъпил в хода на процеса и следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК,
а съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл.415, ал.4.
Сключването на договора за цесия се установява от приложените по делото
доказателства - Д-24-0004201/01.02.2024 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на
3
вземания от дата 01.02.2024 г. между „Ф.Б.“ ЕООД и „АСВ” ЕАД, ЕИК ......, по силата на
който вземанията, посочени в Приложение № 1-Б са прехвърлени от „Ф.Б.“ ЕООД на „АСВ”
ЕАД изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, където има такива,
включително всички лихви.
Сумата по договора е получена от заемателя, което следва от чл.2 от договор за паричен
заем № .........от дата 11.06.2021 г., в който е посочено, че заемодателят предава в собственост
на заемателя сумата от 3 500 лв., като заемателят се задължава да върне същата на
заемодателя, при следните условия: Размер на двуседмичната погасителна вноска в лева
200.78 лв.; срок на заема в седмици – 40; брой вноски: 20. В дадения договор е посочен
фиксиран годишен процент по заема – 35 %, равняващ се на ГПР 40.68 %.
В чл.8 от договора за паричен заем е посочено, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски. Заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената
сума за всеки ден забава. Годишният размер на законната лихва е равен на основния лихвен
процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта.
Спорен в настоящото производство е начинът по който е сключен договора за кредит и
неговата форма.
Съгласно чл.5, ал.1 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит, която информация съгласно, ал.2 се предоставя във
формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно приложение № 1. Тези формуляри трябва да бъдат
попълнени изцяло от кредитора - чл.5, ал.5 от същия закон. Според чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, в
договора за ПК следва да бъдат посочени лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а - чл.9а; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин – чл.10, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването - чл.11 и не на последно място според разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК,
4
договорът следва да бъде с шрифт не по - малък от шрифт 12.
В решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния процент
на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102,
по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение
(§ 67). Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна
уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски,
трябва да се смята за пропорционална по смисъла на член 23 от Директивата (§ 71 от
решението). Все пак прилагането в съответствие с тази правна уредба на подобна санкция,
имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционално,
когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директивата са от такова естество, че не
могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (§
71 от решението). С оглед на изложеното съдът намира, че в общите условия ясно и
изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в
договора недвусмислено същите са посочени в процентно изражение и като глобална сума,
предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе си не би могла
да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата
икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни
институции. Освен това, видно от събраните по делото доказателства става ясно, че ГПР е
изчислен от банката съобразно Приложение № 1 към ЗПК, посочен е в чл.2 от договора –
40.68 % и не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(чл.19, ал.4 от ЗПК, редакция ДВ бр. 35/14 г. ), който е 10 %.
В конкретния случай заемодателят е предоставил предложение за сключване на
договора, както и попълнен от кредитоискателя единен европейски формуляр към
предложението и договора, с което са спазени разпоредбите на чл.5, ал.1 от ЗПК. съдът
намира, че не са налице пропуски при договарянето и сключване на твърдения договор за
заем, които да водят до неговата недействителност като сключен при противоречие с
императивни норми от ЗПК и на основание чл.20, ал.1, предл. първо и чл.22, ал.1 от ЗПК,
същият следва да се приеме за редовен, отговарящ на изискванията на закона.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което
да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
1368.38 лв. (хиляда триста шестдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки) -
представляваща главница;
72.71 лв. (седемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки) - представляваща
договорна лихва за периода от 28.01.2022 г. до 21.03.2022 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
191.29 лв. (сто деветдесет и един лева и двадесет и девет стотинки) - представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана
5
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В горния смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 8/2017 на
ВКС, ОСГТК.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част
на исковата претенция. Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, ищецът е направил
следните разноски:
По исковото производство: държавна такса в размер на 122.09 лв. и сумата от 32.65
лв.- държавна такса за заповедно производство. С оглед направеното искане следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. – за всяко едно от
производствата или общо разноски в размер на 172.09 лв.- по настоящото производство и
82.65 лв.- по заповедното производство /ч.гр.д. № 1007/2024 г. по описа на РС- Радомир.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ищеца “АСВ” ЕАД, ЕИК
........, със седалище и адрес на управление гр.София, Столична община, район „Люлин“, бул.
”Д-р П. Д.” № .., Офис сграда Л., ет.., офис .., представлявано от З. Б., чрез пълномощника
юрисконсулт Б. Д. срещу ответника Н. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Радомир, ул. “П.“
№ ...., че ответникът дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу него
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ...../2024 г. на Районен съд -
Радомир, а именно:
1368.38 лв. (хиляда триста шестдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки) -
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 4171589, сключен на
11.06.2021 г. между „И.А.М.“ АД (кредитор) и Н. Й. П. (кредитополучател), като вземането е
прехвърлено от страна на „Ф.Б.“ ЕООД в полза на „АСВ“ ЕАД по силата на Приложение №
1 от 02.02.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024
г.;
72.71 лв. (седемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки) - представляваща
договорна лихва за периода от 28.01.2022 г. до 21.03.2022 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
191.29 лв. (сто деветдесет и един лева и двадесет и девет стотинки) - представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана
6
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС,
както и законната лихва за забава върху главницата, от датата на входиране на
заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Радомир, ул. “П." № ..., да заплати
на ищеца “АСВ" ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, Столична
община, район „Л.“, бул. ”Д-р П.Д.” № .., Офис сграда Л., ет.., офис ., представлявано от З.Б.,
чрез пълномощника юрисконсулт Б. Д. сумата от 172.09 лв. (сто седемдесет и два лева и
девет стотинки)- направени разноски по настоящото производство и сумата от 82.65 лв.
(осемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки)- направени разноски по заповедното
производство /ч. гр. д. № ../2023 г. на РС- Радомир).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7