№ 758
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500713 по описа за 2022 година
Производството е по чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „О.Ф.Б. „ ЕАД против определение №
260277 от 03.08.2022г. по гр.д.№ 381/2020г. на РС-Ботевград за прекратяване
на производството по делото поради недопустимост на исковете.Релевират се
оплаквания за нарушение на материалния закон и задължителната съдебна
практика, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените
правила.Поддържа,че в качеството си на цесионер има право на иск по чл.422
ГПК съгласно т.10б от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ВКС при
положение,че вземането е прехвърлено след издаване заповед за
изпълнение,но цесионерът е спазил срока по чл.415, ал.4 ГПК независимо,че
указанието на заповедния съд за предявяването му е съобщено на заявителя-
цедент.Съдът неправилно приложил разширително по аналогия т.4 г от ТР №
4/2014г. в исковото производство по чл.422 ГПК.Правоприемникът следвало
да притежава същото качество,на което се базира правото на заявителя по
чл.417,ал.2 ГПК само в заповедното производство.Съдът приложил
неактуална съдебна практика относно липсата на качеството „банка“ на
частния правоприемник.Съгласно определение № 102 от 24.02.2020г. по ч.т.
№ 2643/2019 г. на ВКС Т.К. Второ о. ,при частно пароприемвство, основано
на договор за цесия,настъпило след издаване на заповед за изпълнение на
основание чл.417,т.2 от ГПК с оглед особеното качество на кредитора-
банка,цесионерът е легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК,дори и да
няма това особено качество.Претендира се отмяна на определението и
връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по жалбата не е взел становище.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира жалбата процесуално допустима като депозирана в
законовия срок и атакуваща акт от процедурно естество,препятстващ хода на
1
делото.По същество жалбата е основателна.
Производството е образувано по искова молба вх.№ 1780 от
12.03.2020г. на „О.Ф.Б.“ ЕАД,ЕИК ********* против Н. Ц. В. с ЕГН
********** от с.Л., с правно основание чл.422 ГПК и цена: 3 000 лв.
главница,ведно със законната лихва,считано от 15.07.2008г. до окончателното
плащане на сумата и 1 483.33 лв. лихва за забава върху главницата за периода
от 15.06.2008г. до 13.04.2010г.За сумите е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1075/2010г. в полза на „Б.Д.
ЕАД въз основа на извлечение от сметка № 15694774от 16.07.2010г. по
договор за кредит от 28.12.2007г.Вземането е прехвърлено на ищеца по
договор за покупко-продажба на вземания от 20.04.2015г.Поради постъпило
възражение от длъжницата,на банката –заявител е дадено указание за
предявяване на иск по чл.422 ГПК.Производството обаче е инициирано не от
заявителя по заповедното производство, а от дружеството –цесионер. За да
прекрати делото и обезсили издадената заповед,съдът е приел,че искът е
недопустим поради липсата на качество на „банка“ на ищеца, предвид
задължителната съдебна практика-чл.4г от ТР № 4/18.06.2014г. Този извод е
неправилен,защото разясненията по т.4 от посоченото ТР са свързани с
възможността за първоначално снабдяване със заповед за незабавно
изпълнение,т.е. при настъпило частно правоприемство преди подаване на
заявлението по чл.417 ГПК.В настоящия случай частното правоприемство е
настъпило след издаването на заповедта в полза на банката,поради което
приложение намират разясненията ,дадени с б.10б от ТР№ 4/18.06.2014г. на
ВКС .Ето защо атакуваното определение следва да бъда отменено и делото
върнато за продължаване на процесуалните действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260277 от 03.08.2022г. по гр.д.№ 381/2020г.
на РС-Ботевград и връща делото за продължаване на процесуалните действия
и решаване на правния спор по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2